РЕШЕНИЕ
№………./10.07.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на
секретаря Дарина Баева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 183
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Дженерали застраховане” АД гр. София иск
с правно основание чл. 213 от КЗ /отм/ против „ЕРП
Златни пясъци” АД за осъждане на ответника да заплати сумата 48840 лева,
представляващо изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение в полза
на „Голден кар” ООД на 10.10.2011 г. по настъпило застрахователно събитие по клауза
А1 от ОУ на сключена между ищеца и „Интер турс – 2000” ООД застраховка
„Административни и търговски обекти” по полица № 110209004780/16.08.2010 г. със
срок на действие 22.08.2010 г. – 21.08.2011г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска както и сумата от 4920 лева мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.10.2015 г. /датата на изпадане на
ответника в забава/ до завеждане на иска както и разноските по делото.
В исковата молба „Дженерали
застраховане” АД твърди, че е сключена застрахователна полица №
110209004780/16.08.2010 г. за имуществена застраховка „Административни и
търговски обекти” с „Интер турс -2000” ООД със срок
на действие от 22.08.2010 г. до 21.08.2011 г. Обект на застраховане са движими
и недвижими вещи, находящи се на адрес, гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци”, комплекс „Делфин”, описани в
застрахователния договор. Съгласно условията по застраховката, същата покрива
преки материални вреди, нанесени на имуществото следствие проявлението на един
или няколко от уговорените и изрично посочени в полицата рискове, групирани в
клаузи, съгласно ОУ на застрахователния договор.
Твърди, че на 09.06.2011 г., в срока
на действие на застраховката, в търговския комплекс е възникнал пожар, в
резултат на който са изгорели или напълно унищожени множество временни
търговски обекти /павилиони/, стопанисвани от „Голден
Кар” ООД, както и електрически уреди, намиращи се на територията на комплекса и
собственост на посоченото дружество. Настъпването на застрахователно събитие по
клауза „А1” от ОУ е надлежно
констатирано от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” гр. Варна и Пето РУ – Варна, за което на застрахованото лице са
издадени съответни удостоверения. Образувано е наказателно производство, в хода
на което е установено, че причина за пожара е късо съединение, възникнало от
неизправност на подземен електрически кабел, захранващ дискотека „Пи Ар”,
собственост на „Златни пясъци” АД, поради което производството е прекратено с
Постановление от 10.08.2011 г. на прокурор при ОП Варна.
Твърди се по-натам в исковата молба,
че в изпълнение на т. 55.3
от ОУ по застраховката и след изпълнение на всички условия от страна на
застрахования, в дружеството е заведена преписка № 179123 от 09.06.2011 г.,
щетите са описани от експерти на застрахователя, определена е стойността и
изплатено обезщетение в размер на 48790 лева, от които 36 352.58 лева
стойност на вредите по сградите и 12 437.42 лева стойност на вредите по
движимото имущество. Сумата е заплатена на „Голден кар” ООД като застрахователно обезщетение на 10.10.2011 г. с платежно нареждане. Уточнява, че сумата е
изплатена на това дружество в качеството му на собственик на движимите вещи и
като упълномощено лице от собственика на увреденото недвижимо имущество „Златни
пясъци” АД, а застраховката е сключена с наемател на обектите, право установено
в т. 2 от ОУ на
застраховката и в чл. 201 от КЗ /отм/.
Счита, че с изплащане на обезщетението
се е суброгирал в правата на застрахования спрямо
отговорното за настъпване на вредата лице - ответника „ЕРП Златни пясъци” АД,
който не е изпълнил задължението да поддържа електропреносната
мрежа в състояние, осигуряващо безпроблемната й експлоатация.
Твърди, че ответникът е поканен да
заплати сумата от 48 840 лева, образувана от изплатеното обезщетение и
обичайните разноски в размер на 50 лева като е предоставена цялата
ликвидационна преписка по щетата, но плащане не е постъпило.
Правна
квалификация на правата: чл. 213 КЗ /отм/.
Ответното дружество „ЕРП Златни
пясъци” АД оспорва основателността на иска като твърди: сочените като унищожени
при пожара обекти не са били стопанисвани от „Голден кар” ООД, имуществото не е на това лице, пожарът не е
възникнал от неизправност на подземен кабел, захранващ друг търговски обект, не
е вярно, че ответното дружество не е изпълнявало задължението си за поддържане
на кабела като част от електропреносната мрежа. Спори
се по стойността на вредите при твърдения, че унищоженото имущество е по-малко
на вид и на по-ниска стойност от това, което е описано в преписката на
застрахователя.
Отделно – застрахователното
обезщетение е заплатено на лице, което не е застрахован и не е трето ползващо
се лице. Магазини и търговски павилиони не фигурират в застрахователната полица
и не са обект на застраховане, кабелът, за който се твърди, че е причинил
пожара, не е част от мрежата на територията на к.к.
„Златни пясъци” АД, обектите са монтирани върху терена в нарушение на
технически норми и изисквания и в нарушение на ограниченията, произтичащи от
разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 16/09.06.2004 г.
Твърди и изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на иска.
В допълнителната ИМ и отговора към нея
не се съдържат нови твърдения, а се изясняват вече посочени.
В първото по делото заседание ищецът
не се явява, не изпраща представител, депозира писмена молба в вх. №
14553/22.05.2017 г., в която поддържа изложеното в исковата молба и в
допълнителната искова молба, като моли за уважаване претенциите, така както са
предявени и не възразява да се гледа делото в негово отсъствие. Претендира се
за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В последващите проведени заседания ищецът не се явява и не
изпраща представител. В
деловодството на съда е постъпила писмена молба
по същество след съдебно заседание
с вх. № 18637 от 27.06.2017 г.
В писмена защита по спора счита, че
исковете следва да се уважат в цялост поради доказването им със събраните
писмени и гласни доказателства.
В проведените съдебни заседания
ответното дружество, чрез процесуалния си представител поддържа доводи за
неоснователност на иска и претендира сторените по делото разноски. В писмена
защита счита, че е доказано единствено настъпването на събитие – пожар на
съответната дата и причините за същия, дейността на ответника като лицензиант и оператор на електроразпределителната мрежа на
територията на к.к. „Златни пясъци”, плащането по
банковата сметка на „Голден кар”
ООД на застрахователното обезщетение и факта, че това дружество е било наемател
на търговски комплекс „Делфин” към датата на пожара. Твърди, че тъй като ищецът
не е доказал плащане на застрахования или на трето ползващо се лице, тъй като
не е доказано, че опожарените обекти са били част от застрахованото имущество,
то не е доказана собствеността върху това имущество, а декларацията, подписана
от изпълнителния директор на „Златни пясъци” АД е без правна стойност. От друга
страна увреденото имущество е било разположено върху трасето на кабела, от
който е възникнал пожара в нарушение на всякакви нормативни правила,
включително Наредба 16/2004 г., а ищецът не е доказал, че пожарът се дължи на
неизпълнение от страна на ответника на задължението да поддържа мрежата
изправна.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл. 213 от КЗ е основан на
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, съобразно чл. 59 от ЗЗД. При повреда на застрахованата вещ, причинена от трето лице, след
възстановяване вредите на застрахования чрез плащане на застрахователното
обезщетение, застрахователят има право от третото лице на това, което е платил
на застрахования.
Фактическият състав по чл. 213 от КЗ
предполага доказване на следните му елементи: имуществено застраховане,
причинено застрахователно събитие от трето лице, отговорно по договор или по
правилата на деликта, изплатено дължимо
застрахователно обезщетение на застрахования. Обхватът на суброгационното
право е в размера на по-малко от платеното и дължимото.
1.По
факта на имущественото застраховане, настъпване на покрития риск и изплащането
на застрахователното обезщетение:
Между Дженерали
застраховане” АД и „Интер турс-2000” ООД е сключена застрахователна полица №
110209004780/16.08.2010 г. за имуществена застраховка „Административни и
търговски обекти” със срок на действие от 22.08.2010 г. до 21.08.2011 г. Обект
на застраховане са движими и недвижими вещи, находящи
се на адрес, гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци”, комплекс
„Делфин”, описани в застрахователния договор.
Установява се, че съгласно договор за
наем № 430/21.07.2005 г. „Златни пясъци” АД е отдало под наем на
„ИНТЕРТУРС-2000” ООД за възмездно ползване собствения си атракционен
комплекс „Делфин” в к.к. „Златни пясъци” за срок до
31.10.2013 година. Между страните е подписан анекс № 16а/10.02.2011 г., по
който наемателят е заместен от „ГОЛДЕН КАР” ООД.
В конкретика,
застрахователният договор е сключен с наемател при възможност съгласно раздел III, т.4 от ОУ на застрахователя, обект
на застраховане да бъдат и наети недвижими и движими вещи.
От застрахователната полица е видно,
че местоположението на застрахованите вещи е в комплекс „Делфин” к.к. „Златни пясъци. Общата стойност на застрахованите
недвижими вещи е в размер на 2 990 000 лева за посочените клаузи /в
таблицата на л.1 от застрахователната полица/. На л.3 от същата са изброени
отделно три обекта – ресторант, коктейл бар и пицария, чиято застрахователна
стойност е в размер на 1 330 000 лева. Отсъствието на изчерпателно
изброяване на всички вещи, след като изрично е посочено в договора за
застраховка, че местоположението на всички вещи е в посочения търговски
комплекс и при условие, че общата застрахователна стойност надвишава два пъти и
половина тази на посочените три обекта сочи, че предмет на застраховане не са
само изрично посочените три търговски обекта на л.3 от застраховката, а всички.
Не се събраха доказателства за противното, поради което и доводът на ответника
за отсъствие на валидно застраховане на магазини не се споделя. Не на последно
място, видно от изписаното в полицата на л.3 над обект „ресторант”, б.Б2 касае
„Допълнителна информация, свързана със застрахованите сгради /посочва се
поотделно за всяка от ОСНОВНИТЕ застраховани сгради/, което респективно сочи,
че не се изисква изчерпателно посочване на всички недвижимости.
Съдът приема при това, че обект на застраховане са били и процесните
опожарени магазини.
Договорът за застраховка е валиден.
Съгласно условията по застраховката,
същата покрива преки материални вреди, нанесени на имуществото следствие
проявлението на един или няколко от уговорените и изрично посочени в полицата
рискове, групирани в клаузи, съгласно ОУ на застрахователния договор. Клауза А1
покрива щети от пожар.
Видно от представените удостоверение peг. № 5092 от 17.06.2011 г. на Пето РУ Варна,
удостоверение peг. № 589 от 21.06.2011 г. от Първа
РСПБЗН – Варна и постановление на прокурор от ОП Варна от 10.08.2011 г. по ДП №
354/2011 г. по описа на 05 РУ МВР - Варна на 09.06.2011 г., в срока на действие
на застраховката, в търговския комплекс е възникнал пожар, в резултат на който
са изгорели или напълно унищожени множество временни търговски обекти
/павилиони/, стопанисвани от към този момент от „Голден
Кар” ООД.
Представено е от наемателя искане за
оценка по щета № 179123/09.06.2011 г., с което застрахователят е бил надлежно
уведомен за настъпилия покрит риск като последният е извършил оглед и оценка на
претърпените вреди, за което е издаден констативен протокол от оглед за щета №
179123/09.06.2011 г., опис на повреденото и унищожено имущество, опис на
оборудването, унищожено при пожар в комплекс Делфин - Златни пясъци и снимков
материал.
Съставен е ликвидационен акт №
190787/28.09.2011 г. от застрахователя, в който е посочено, че дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 48 790.00 лева. Заключението по
ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено установява, че
сумата е надлежно изплатена по б. път на „Голден кар” ООД на 10.10.2011 г. което е
отразено в счетоводството на „Голден кар" ООД, чрез заверяване на сметката на 31.10.2011 г.
Съгласно представената по делото
нотариално заверена декларация от И.В.Ч.в качеството му на изпълнителен
директор на „Златни пясъци" АД, е видно, че „Златни пясъци” АД в
качеството му наемодател на обекта „Атракционен
комплекс” „Делфин” в к.к. „Златни пясъци” е съгласен
„Голден кар" ООД да
получи застрахователното обезщетение.
Според договора за наем собственик на
застрахованите обекти е „Златни пясъци” АД. Служба Вписвания уведомява съда във
връзка с изискани документи, че регистърът на недвижимите имоти се води по
лице, а не по имот, поради което и справката по идентификатор на обект може да
се ползва само за вътрешна информация и не претендира за точност и
изчерпателност. С оглед изложеното съдът приема, че съдържанието на същата не
може да отрече непротиворечиво собствеността върху обектите на дружеството
наемодател.
Отделно съгласно Разрешение на Община
Варна № 63/01.04.2011 г. на територията на комплекса е дадено съгласие да се
поставят 230 броя преместваеми обекти за търговия за
срок от 01.04.2011 г. – 01.04.2012 г. /това обхваща и датата на настъпване на
застрахователното събитие/. Разрешението е полза на „Златни пясъци” АД. Схемата
на поставяне обхваща и търговските обекти в комплекс „Делфин”. Не е спорно
между страните, че опожарените магазини са временни преместваеми
обекти.
В контекста на изложеното съдът
приема, че преместваемите опожарени търговски обекти
на територията на Атракционния комплекс „Делфин” са
били част от поставените в съответствие с разрешението на Община Варна, дадено
в полза на „Златни пясъци” АД. Доказателство, че опожарените магазини са
стопанисвани от дружеството наемател е и удостоверението от Пето РУ на МВР
Варна, коментирано по-горе. Констатации в тази насока се съдържат и в
постановлението на ОП Варна.
Какви са причините, поради които
наемодателят упълномощава наемателя да получи застрахователното обезщетение,
доколкото касаят вътрешните отношения между страните, са ирелевантни
за казуса. Защо точно „Голден кар”
ООД е направил разходи за последващо изграждане на
магазините, след като не е собственик на същите, също е въпрос, вън от
предметните предели на спора.
При платено застрахователно
обезщетение застрахователят има суброгационно право
спрямо отговорния за настъпване на покрития застрахователен риск.
2.
Доколко „ЕРП Златни пясъци” АД е отговорно по регреса.
Съобразно представена Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-142-07/13.08.2004 г., изд. от Държавна
комисия за енергийно регулиране и Приложение № 1 към него, за срок от 35 години
„ЕРП Златни пясъци” АД осъществява електрозахранване на обектите на територията
на к. к. „Златни пясъци” и го е осъществявала през 2011 г.
Отсъства какъвто и да е спор между страните,
а това се установява и от приложенията към Лицензията, че ответникът е
отговорен за експлоатацията и поддържката на
електроразпределителната мрежа на територията на комплекса. Това е разписано в
раздел 2, т.2.6.2 /л. 42 по делото/ като е посочено, че детайлите по тези
дейности други се намират в Приложение № 6 към лицензията. В раздел 3 и
по-специално чл. 3.1.5.3.1.6 и 3.1.8 са разписани и задълженията на лицензианта да осигурява на клиентите ел.енергия, и да
поддържа в изправност електроразпределителната мрежа.
По делото както от писмените
доказателства, СТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свид. Николай П., на длъжност „Ръководител Направление
техническа част в ЕРП „Златни пясъци” ЕАД се установява, че един от
павилионите, стопанисвани от „Голден кар” ООД е бил поставен върху мястото, където е огнището на
пожара.
Заключението по съдебно-техническата
експертиза, установява като причина за пожара късо съединение на захранващ
кабел от електроразпределителната мрежа от табло НН на трафопост ТП645 към
разпределителни касети, разположени между магазините на к-с „Делфин” и дикотека „PR”.
Пожарът е възникнал на място, където кабелът, захранващ дискотеката и други
търговски обекти е бил „ремонтиран” в нарушение на всякакви изисквания за ремонт
на този тип кабели и според експерта това е направено от непрофесионалисти, а
причината за ремонта е най-вероятно, че при заравняване на терена за поставяне
на търговските магазини кабелът е бил засегнат. При късо съединение, се е
получила мощна волтова дъга, която запалила вещите намиращи се в обекта. Кабелът
в бил монтиран в несъответствие с нормативните изисквания като се е намирал на кота терен, вместо да е под земята в защитна PVC-тръба.
Монтираният магазин, който е изгорял при пожара се е намирал върху трасето на
кабела и изгарянето на обекта е в причинно следствена връзка.
В съдебно заседание вещото лице
поясни, че ако кабелът е бил положен в земята не би се стигнало до пожар.
Свидетелят от своя страна сочи, че
кабелът е поставен преди 1999 г. и не е бил ремонтиран или подменян до 2011 г.
като един от магазините е бил точно върху него.
Безспорно съгласно цитираната от
ответника Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти, чл. 14 забранява в сервитутната
зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване
на електрическата енергия всякакво застрояване. Факт е, че не ответника е
разрешил да се постави магазин върху кабела. Факт е обаче, че именно ответникът
не е упражнил правомощията си по чл. 15 от същата наредба да следи за
безопасното състояние на сервитутната зона и да
предприема действия по спазване изискванията на ЗЕ. Следователно и не може да
се позовава на собственото си неправомерно поведение. Знаейки местоположението
на електроразпределителната си мрежа, е следвало да препятства поставянето на
временни преместваеми обекти или предприеме последващи действия по премахването им. Между другото ако
следеше за спазването на нормативните актове би констатирал повредата на кабела
при поставяне на павилиона, респективно най-малкото би могъл да направи
оторизиран ремонт на кабела /това с оглед заключението по СТЕ, относно
вероятната причина и време за настъпилата повреда/. Нито се твърди от
ответника, нито има данни за поведение в тази насока. Няма и данни повредата на
кабела да се дължи на действия на търговеца наемател. В конкретика
поставянето на магазините в нарушение на Наредбата не изключва отговорността на
ответника, напротив ангажира я в цялост. Повредата на конкретното имущество е в
пряка връзка с неизпълнението на нормативни задължения и тези, разписани в
Лицензията.
3.
По размера на дължимото от ответника:
Един от поставените въпроси на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение се кредитира като обективно и компетентно дадено е относно
осчетоводяването в предприятието на „Голден кар” ООД на движимите вещи, които застрахователят е описал
да са изгорели при пожара и за които е изплатил обезщетение. Експертизата
установява, че по представени салда на сметки 203, 204 и 206 движимите вещи са
описани, но отсъстват както отразяване в баланса за 2010 г. и 2011 г. в раздел
Б. Нетекущи ДМА и в раздел В, група материални запаси. Поради непредставяне от
страна на „Голден кар” ООД
на изискани както от експерта, така и по реда на чл. 192 от ГПК документи,
необходими за заключението, съдът дава вяра на отразеното в баланса и приема,
че няма доказателства движимите вещи да са били собственост на „Голден кар” ООД към датата на
събитието. Липсата на счетоводство, водено в съответствие със счетоводните
принципи от една страна и от друга възражението на ответника, че движимите
вещи, които са описани да са изгорели при пожара не са се намирали в
опожарените търговски обекти съдът преценява на плоскостта на недоказаност от
страна на ищеца, че именно описаните от него движими вещи, са собствени на
наемателя, че са били налични в търговските обекти към пожара и че именно те са
обект на опожаряване.
Следователно ответникът не дължи на
застрахователя заплащане на обезщетението за движимите вещи.
Касателно магазините и навесите, съдът счита,
че с оглед всичко изложено по спора до тук, наличието на търговските обекти в
комплекс „Делфин” към датата на настъпване на застрахователния риск както и
стопанисването им от „Голден кар”
ООД е доказано безспорно.
Съгласно заключението по СОЕ, което не
е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
стойността на павилионите към 09.06.2011 г. е в размер на 31 040 лева.
Като се вземе предвид, че се дължат и 50 лева обичайни разноски, искът е доказан
по размер до сумата от 31 090 лева.
По акцесорната
претенция за забава: ответникът е в забава от момента, в който е поканен да
заплати сумата и при изтичане на срока, отправен в поканата. Поканата е
получена на 15.10.2015 г., и при даден срок за престиране
10 дни от получаването, ответникът дължи мораторна
лихва, считано от 26.10.2015 г. Върху главница от 31 090 лева, лихвата до
завеждане на иска 10.10.2016 г. е в размер на 3034
лева, изчислена с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси”.
В контекста на изложеното искът за
главницата ще се отхвърли за горницата до 48 840 лева, а този по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен за период 23.10.2015 – 25.10.2015 г. и за горницата до 4920
лева.
Възражението за погасяване на
претенцията по давност е неоснователно. Както се застъпва и в практиката на ВКС
по чл. 290 от ГПК/ така Р № 173/2009 г. по т.д. № 544/2009 г. 2-ро ТО на ВКС, Р
№ 53/2009 г. по т.д. № 356/2009 г. 1-во ТО на ВКС/ давността е общата
петгодишна, а началният момент на давността при регреса е плащането на
застрахователното обезщетение. При извършено плащане на 10.10.2011
г. и постъпила ИМ /чрез пощенска пратка/ в съда на 10.10.2016
г., правата са упражнени в последния ден преди изтичане на давностния
срок.
Разноски при този изход на
спора се следват на всяка от страните по представените списъци и съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
е направил разноски както следва: 2150.40 лева за държавна такса, 600 лева за
експертизи – общо 2750.40 лева. Уваженият материален интерес е в размер на
34 124 лева. Присъждат се разноски 1745.80 лева. Юрисконсултското
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 ГПК и чл. 25 ал.2 от НЗПП при
материален интерес над 10 000 лева е в размер на 450 лева. Върху уважената
част от иска се присъждат 285.64 лева
Ответникът е направил разноски за
експертизи в размер на 100 лева. Материален интерес в отхвърлителната
част - 19636 лева. Присъждат се разноски в размер на 36.52 лева. Юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл.
78 ал.8 ГПК и чл. 25 ал.2 от НЗПП при материален интерес над 10 000 лева е
в размер на 450 лева. Върху уважената част от иска се присъждат 164.36 лева.
След съдебна компенсация ответникът
следва да заплати на ищеца сума общо за разноски и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 1830.56 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕРП Златни пясъци” АД, ЕИК *********,
гр. Варна да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 31090 /тридесет и една хиляди и
деветдесет/ лева, представляващо изплатено от застрахователя
застрахователно обезщетение в полза на „Голден кар” ООД на 10.10.2011 г. по
настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между ищеца и
„Интер турс – 2000” ООД застраховка „Административни
и търговски обекти” по полица № 110209004780/16.08.2010 г. със срок на действие
22.08.2010 г. – 21.08.2011г., ведно със законната лихва от завеждане на иска
10.10.2016 г. до окончателното й изплащане на осн.чл. 213 от КЗ /отм/ както и
сумата от 3034 /три хиляди и тридесет и
четири/ лева, мораторна лихва върху главницата за
периода 26.10.2015 г. – 10.10.2016 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и сума в размер на 1830.56 /хиляда осемстотин и тридесет лева
и 0.56/ лева разноски в производството за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение, след извършена съдебна
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София против „ЕРП Златни пясъци” АД, ЕИК
*********, гр. Варна искове както следва: искът по чл. 213 от КЗ /отм/ за главницата за горницата до претендираните
48840 лева и искът по чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва за забава, за горницата до претендираните 4920
лева и за периода 23.10.2015 – 25.10.2015 г. като недоказани по основание.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: