Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114 /15.08.2018г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪБЧО СЪБЕВ
СТЕФАН СТОЙКОВ
при
секретаря Ж. К. и в присъствието на
прокурора Иван Иванов като разгледа докладваното от съдията - докладчик Стефан
Стойков ВНОХД № 221
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на подсъдимия М.Д.М. ЕГН **********
срещу Присъда № 2 от 08.01.2018г. по НОХД 2994/2017г. по описа на Районен съд
Бургас. По същността си жалбата е бланкетна. Твърди се, че присъдата е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Отправя се искане присъдата да
бъде отменена и делото върнато на първата инстанция, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
Алтернативно се иска подсъдимия да бъде оправдан. Ако съда не приеме това
становище, се отправя молба, да бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата настоява да се потвърди обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Защитата поддържа жалбата с наведените
в нея доводи, като заедно с това развива
подробно оплакванията си, относно допуснати съществени процесуални нарушения
пред първата инстанция. Основно те се състоят в липса на мотиви на
първоинстанционната присъда. На първо
място се твърди, че има съществено разминаване в идентификацията на
транспортираните лица- шест на брой. Още в обвинителният акт е отбелязано, че
лицето М. Ш.А. Ш. род. На ***г. е жена, а всички доказателства от делото сочат,
че неговия пол е мъжки. Отделно от това, на три от лицата са допуснати грешки в
изписване на имената и са различни от тези, посочени като идентификация в
протоколите за разпит в качеството на свидетелите. Касае се до И. М., И. Б., А. Ш. А. Н., като за последния
се твърди, че такова лице изобщо не протича по делото. Същото разминаване се
забелязва и в диспозитива на първоинстанционната присъда. Отново за лицето М.Ш.
А. Ш. род. на ***г. се твърди, че е *****. Показанията на свидетелите са
прочетени по реда на чл.281 НПК, но тук се забелязва същото различие в имената
на свидетелите, с посочените в присъдата. Същевременно в мотивите на присъдата
се твърди, че транспортираните лица са мъже в различие с посоченото в
диспозитива.
На следващо
място се посочва, че в мотивите си
първоинстанционния съд приема / стр.5 / , че е осъществено деяние в
условията на задружна престъпна деятелност, а в диспозитива това липсва както и
, че такова обвинение не е повдигано. Говори се за общ умисъл с останали
неустановени по делото лица. Сечи се, че съдът отчита в тежест на подсъдимия и
отказа му да дава обяснения, което само по себе си е незаконно.
Като процесуално нарушение е посочено ръкописно
отбелязване на арабски език върху протоколите за разпит на превозваните лица –
свидетели по делото, което не е преведено на български език.
Поради допуснатите процесуални нарушения защита моли
съда да отмени присъдата и върне делото на първата инстанция за решаване от
друг състав на същия съд.
Подсъдимият поддържа казаното от защитата. Счита себе си
за невинен.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна
проверка на правилността на присъдата, съобразно чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Присъда № 2 от 08.01.2018г. по
НОХД 2994/2017г. по описа Районен съд
Бургас, ПРИЗНАЛ подсъдимия подсъдимия М.Д.М. -
роден на ***г***, *****, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
26.07.2016 година в гр. Бургас с цел да набави за себе си и за другиго
/неустановено при проведеното разследване лице/, имотна облага, противозаконно
подпомогнал, като превозвал 6 /шест/ чужденци, граждани на Афганистан, Иран и
Пакистан, а именно:
-
И.М. /I.M./, роден на *** година, ****, с гражданство *****;
-
И.Б./I.B./, роден на *** година, *** с гражданство *****;
-
Т.М.P./T. M.R./, роден на *** година, ***, гражданство ***;
-
А.Ш.А. Н. /A. S. N./, роден на *** година, *** с гражданство, ***, ****;
-
М. Ш. А. Ш. /M. S. A.S./ - родена на *** година, **** с
гражданство ***;
-
А. Б./A.B./, роден на *** година, ***, с гражданство ***,
да преминават в страната в нарушение на закона - чл. 19.
ал.1. т. 1 от Закон за чужденците в Република България, като деянието е
извършено чрез използване на моторно превозно средство за извършване на превоза
- лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рег.№ *****,
собственост на Д. В. П. с ЕГН **********, включително и по отношение на лице,
ненавършило шестнадесетгодишна възраст: А. Ш. А. Н. /A. S. N./, роден на *** година, ******/, както и по отношение на повече от едно лице:
6 /шест/ лица - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предложение
"първо", т.4 и т.5, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.281, ал.2, т.1, предложение "първо", т.4 и т.5, вр.ал.1 от НК, вр.
чл. 54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание
„лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание от
ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
НАЛОЖИЛ на подсъдимия М.Д.М., ЕГН **********, и кумулативно предвиденото наказание
„глоба"в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/.
ОСЪДИЛ подсъдимия М.Д.М., ЕГН **********, да заплати 329.33 лв. /триста двадесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/ разноски, направени в хода на досъдебното
производство по сметка на ОД МВР Бургас, както и 10 лева за служебно издаване
на 2 бр. изпълнителни листи по сметка на Районен съд Бургас.
ПОСТАНОВИЛ веществените доказателства: 1 /един/ брой
нож с
пластмасова дръжка, с обща дължина 23 см и дължина на острието 12 см; 1 /един/
брой ключ за лек автомобил „Опел", модел „Астра", с per. № ***** - метален с черна на цвят изолация, прихванат с метална халка, на
която има ключодържател във формата на пречупен кръст ведно с дистанционно
управление за аларма - сивочерно на цвят, с четири копчета върху него; талон -
свидетелство за регистрация част I за лек автомобил марка „Опел", модел
„Астра", с per. № *****; 1 /един/ брой мобилен
телефон марка „SAMSUNG", модел DUOS, черносив на цвят с ИМЕИ ****** и ******и cep. № *****, ведно със
СИМ-карта на мобилен оператор „Виваком" с № ******; 1 /един/ брой мобилен
телефон марка „НТС", черен на цвят, с надпис на латиница на задни капак: „BEATSAUDIO", както и лек автомобил марка „Опел", модел
„Астра" с per. № *****, оставен на съхранение в
Пето РУ, ОД МВР Бургас, да бъдат върнати на собственика Д.В.П..
ПОСТАНОВИЛ веществените доказателства: опаковки
от
експертиза Е
534/2016г. БНТЛ ОД МВР Бургас, приложени на л. 33 от делото, да останат по
делото.
ВЪРНАЛ на подсъдимия М.Д.М.
веществените
доказателства: 1 /един/ брой мобилен телефон марка „SONY"
с ИМЕИ *****, черен на цвят, модел Е 2105, ведно със СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор" с № ****** и парична
сума в размер на 90 лв./деветдесет лева/, оставена
на съхранение в Пето РУ, ОД МВР Бургас.
Въззивният съд още в началото
отбелязва, че наведените пред него доводи от защитата, са били по същността си
изложени пред първоинстанционният съд в пледоарията, но в мотивите на присъдата
не са са били обект на анализ.
Явно самоличността на
свидетелите, които са били превозвани от подсъдимия, не е установена или поне
не фигурира в обвинителния акт и в присъдата по безспорен начин.
На л.8 от д.п. пред съдия е
разпитан свидетеля М. И. род.***г. в гр.Л. А.. За същото лице в присъдата се
твърди, че се казва И.М. /I. M./, роден на *** година, **** с гражданство *****;
На л.12 от д.п. като свидетел е
разпитан И.Б. род.на ***г гр.О. Р И..С
присъдата се сочи, че това лице се казва И. Б..
На л.15 от д.п. е разпитано като
свидетел превозваното лице Ш. Н. А. род. На ***г. в гр.Л. Р А.. Разпита е
проведен пред ИДПС, тъй като лицето е непълнолетно. Това обстоятелство по
отношение на изпълнителното деяние, в обвинението е отбелязано като квалифициращ
признак. В диспозитива на присъдата по повод непълнолетното лице се твърди, че
е А. Ш.А. Н. /A. S. N./, роден на ***.
По повод на свидетеля М. Ш. А. Ш.
/M.S.A.S./ - родена на *** година, съществува
пълно противоречие както между обвинителния акт и доказателствата по делото,
така също и между диспозитива на присъдата и нейните мотиви. Неясен за
обвинението и за първата инстанция е останал пола на свидетеля – дали се касае
за мъж или жена. В мотивите на присъдата се твърди , че под това име стои лице
от мъжки пол, а в диспозитива е отбелязано , че се касае за лице от женски пол.
Свидетелите Л. и Й. – полицейски служители са категорични , че при задържането
на автомобила, управляван от подсъдимия, от него са свалени шест лица –
всичките мъже.
Изложеното до тук, отговаря
напълно на обстоятелствата посочени от защитата в жалбата и пледоарията срещу
първоинстанционната присъда.
Противоречията между диспозитив и мотиви на присъдата относно признаците от
състава на престъплението са съществени и на първо място ограничават правото на
защита на подсъдимия , а на следващо място не дават възможност на въззивната
инстанция да осъществи контролните си правомощия.
Въззивната инстанция констатира,
че на л.80 от делото / мотиви към присъдата /, районният съд е развил теза за
съвместна престъпна деятелност на подсъдимия с други неустановени участници, излагайки
мнението си за субективният признак от състава на престъплението. Доколкото
такова обвинение не е повдигано на подсъдимия и не е осъждан за такава
деятелност , непонятна е тезата на решаващия съд. Мотивите в тази част
противоречат на обвинението и на диспозитива на присъдата. Това от своя страна
затруднява възможността да бъде разбрана присъдата и подсъдимия да организира
защитата си.
За пунктуалност, въззивната
инстанция ще отбележи, че е недопустимо да се формират изводи в ущърб на подсъдимия, на основание отказа му
да дава обяснения. Такова процесуално поведение е в съгласие с процесуалните
норми , а от него решаващият съд е направил негативен извод за подсъдимия
свързан с обвинението, като това е в противоречие с правата му по чл.55 ал.1 и
чл.103 ал.3, чл.115 ал.4 НПК.
Вярно е също така, че върху
протоколите за разпит на свидетелите, посочени
като превозвани лица в диспозитива на присъдата, съществуват
отбелязвания с арабска писменост, които не са преведени и настоящата инстанция не
е в състояние да направи извод за същността им, но отбелязва, че това
обстоятелство е в противоречие с чл.21 ал.1 НПК и нарушава правото на защита на
подсъдимия.
Посочените процесуални нарушения
са съществени, нарушават правото на защита на подсъдимия, отстраними са по
своята същност, но част от тях не могат да бъдат отстранени от настоящата
инстанция, каквито например са тези свързани с липсата на мотиви на присъдата,
а тази липса на мотиви е резултат от сериозни противоречия между тях и
диспозитива.
Доколкото част от нарушенията
посочени от въззивната инстанция са налични още в обвинителния акт, следва новият
съдебен състав да съобрази позицията си в разпоредителното заседание.
Като има предвид горното и на
основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3т.1 и т.2 пр.1 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 2 от 08.01.2018г. по НОХД
2994/2017г. по описа на Районен съд Бургас и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание
чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне
на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1
2