18.12.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесети декември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№877 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Б.А.Г.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0273-000158/29.07.2020г. на Началник на РУ към ОД МВР Пловдив, РУ Хисаря,
за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С оспорения акт,
издаден на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП били отнети и свидетелство за
регистрация на МПС, както и два броя регистрационни табели на автомобила. Сочи
се, че лекият автомобил не бил собственост на жалбоподателя, а на ЕООД БГ
ИНЖЕНЕРИНГ 2014, ЕИК ***, чийто управител бил жалбоподателя. Поради това
заповедта не била съобразена с материалния закон, тъй като била извършена
неправилна квалификация на установените факти. С посочената норма като
основание било предвидено прекратяване регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1, или т.4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. В случая жалбоподателят управлявал МПС, което не било негова
собственост, а на трето лице – посоченото дружество. В този смисъл не били
налице предпоставките да бъде издадена заповедта в тежест на Б.Г.. Последният
бил ненадлежен адресат и не било относимо по случая, че бил управител на
дружеството, което било собственик на управляваното МПС. Адресат на ПАМ
следвало да бъде именно това дружество. Наред с това се сочи, че в оспорената
заповед липсвало основание и мотиви за налагане на ПАМ, както и мотиви относно
срока на прилагане на ПАМ, което било нарушение на изискването по чл.59, ал.2
от АПК. В оспорената заповед имало описание на фактическото основание, но
нямало препращане към АУАН, което сочело на непрецизност. Иска се отмяна
на оспорената заповед, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Ответната страна – Началник на РУ към ОД
МВР Пловдив, РУ Хисаря,
взема писмено становище по оспорването, като счита жалбата за неоснователна.
Иска оспореният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като
сочи, че във връзка с установеното бил съставен и АУАН №АА840736 от
28.07.2020г. Прави възражение относно разноските и иска адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до минималния определен размер.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от АУАН серия АA №840736 от 28.07.2020г., съставен от
ПИ при РУ Хисаря, е констатирано, че на 28.07.2020г. – 21,10ч. в с.Ч., ул.В О
, , Т. Г. Б.управлява лек автомобил Форд
Транзит с рег.№ ***, собственост на ЕООД БГ
ИНЖЕНЕРИНГ 2014, ЕИК ***, като не притежава свидетелство за управление на МПС –
неправоспособен, справка ОДИ РУ Хисаря. В АУАН е посочено, че водачът е
нарушил чл.150 от ЗДвП, а актът е връчен срещу подпис на лицето още същия ден.
От Началник
РУ Хисаря към ОД МВР Пловдив П.П. А.е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №20-0273-000158/29.07.2020г., с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС - Форд Транзит с рег.№ ***, за срок от 6 месеца В
заповедта са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието на
представения АУАН серия АA №840736 от 28.07.2020г.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 13.08.2020г., видно от приложената към същата разписка.
Видно отбелязването в деловодството
на АС Пловдив жалбата е подадена на 27.08.2020г.
По делото е
представена Заповед №317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР Пловдив, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.А и
т.6 от ЗДвП конкретни длъжностни лица,
между които са и началниците на РУ на МВР, каквато е длъжността на издателя на
заповедта.
По делото е
представена извадка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ относно
обстоятелства, свързани с ЕООД БГ ИНЖЕНЕРИНГ 2014, ЕИК
***, видно от което Б.Г. е управител на дружеството, както и съдружник с трето
лице. В заверен препис е представено и СР МПС, от което се установява, че Форд Транзит с рег.№ *** е собственост
на ЕООД БГ ИНЖЕНЕРИНГ 2014 – София.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, като това не е спорен
момент по делото.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Въз основа на безспорно установената от
фактическа страна обстановка административният орган – Началник РУ Хисаря, ОД
МВР Пловдив, е издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, в мотивите на която е посочил нарушение по чл.150, ал.1
от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, който не притежава СУ МПС
– Т.Б., поради което и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е
наложил по отношение на жалбоподателя Б.Г. принудителна административна мярка –
прекратяване на прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи – СРМПС и
два броя регистрационни табели.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6
месеца до една година. В настоящия случай няма спор относно квалифицирането на
водача Балев като неправоспособен такъв, както и по отношение собствеността на
МПС, за което в АУАН е установено, че е на ЕООД
БГ ИНЖЕНЕРИНГ 2014 – София. Предвид обстоятелството, че управляваното МПС е
собственост на търговското дружество, то е приложима втората хипотеза на посочената
правна норма, а така мярката се налага по отношение на собственика на МПС,
което е било управлявано от водача, който не притежава съответното свидетелство
за правоуправление, а не по отношение на самия водач. Обстоятелството обаче, че
жалбоподателят Б.Г. е управител на търговското дружество, не му придава
качеството на собственик на процесното МПС, чиито регистрационни табели са
свалени с налагането на процесната ПАМ, както и е иззето СР МПС. Адресат на
мярката по чл.171, т.2а може да бъде само лицето, изрично посочено в
разпоредбата. Така мярката следва да се прилага по отношение на собственика на
МПС, а в случая това е търговското дружеството, което е различен правен субект от
своя управител, по отношение на когото като физическо лице е издадена
оспорената заповед. Доколкото от представеното СР МПС се установява, че
автомобилът е собственост на дружеството от 20.10.2014г., както това е така и
към момента на установяване на нарушението на водача Балев, то не може да се
счита, че търговското дружество и управителят му са един и същи правен субект. Именно
дружеството като самостоятелен правен субект и като титуляр на правото на
собственост на процесния автомобил следва да бъде адресат на принудителна
административна мярка по ЗДвП, предвидена в чл.171, т.2а. Установеното е
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като материалният
закон е неправилно приложен и принудителната административна мярка е наложена
по отношение на ненадлежен адресат.
С оглед крайния извод на съда на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат –
400 лева, като следва да се има предвид, че възражението на ответната страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението за адвокат
е определен в минималния предвиден размер в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 във вр. с чл.146, т.4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0273-000158/29.07.2020г. на Началник на РУ към ОД МВР
Пловдив, РУ Хисаря, за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на Б.А.Г., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на общо 410 лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: