№ 171843
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110123130 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. К. и Ц. К. К., срещу Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „Акад. Б. С.“ № 15, с която е предявен
установителен иск за прогласяване за нищожни на решения, приети на ОС на ЕС от
30.03.2021г.
В исковата молба се твърди, че в периода от 2015г. до 08.2021г. ищците са били
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Акад. Б. С.“ № 15, а
именно: апартамент 3.5 и апартамент 4.4. Сочат, че на 30.03.2021г. в сградата на ЕС било
проведено ОС на ЕС, на което били приети следните решения: по т. 2 от дневния ред –
„Вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 250 лева на 1 % идеални
части, като първата вноска да бъде платена до 05.04.2021г.“; по т. 3 от дневния ред било
взето решение „Вноската за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на
260 лева на живущ“. Твърдят, че с искова молба, по която е образувано гр. дело №
39783/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав, ЕС била предявила иск за заплащане на вноски
за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ за м. април и май 2021г. в общ
размер на 4661 лева /размер, определен с процесното решение на ОС на ЕС/. Поддържат, че
решенията от 30.03.2021г. не са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС поради причини,
дължащи се на особеностите на процесната етажна собственост. Твърдят, че около 75 % от
общите части се притежават от едно и също лице. Не били обжалвали решението от
30.03.2021г., тъй като бил поет устен ангажимент от лицето, притежаващо 75 % идеални
части от общите части в сградата, че ако не се обжалва решението, ще се приемат нови
решения за определяне на нормални законосъобразни размери на вноските, а и ищците вече
били вложили значителни ресурси в обжалването на предишните решения. Намират, че е
налице правен интерес от предявяване на процесния иск поради злоупотреба с право и явна
несъразмерност на определените суми. Изложени са съображения, че преди съдът да се
произнесе за дължимостта на претендираните суми следва да се произнесе дали те се дължат
на основание законосъобразен акт. Намират, че да се приеме, че след изтичане на срока по
чл. 40 ЗУЕС се преклудират всякакви възможности за противопоставяне на
незаконосъобразни решения означавало да се утвърди възможността за произвол на
мнозинството. Изложени са подробни съображения, касаещи незаконосъобразността на
решенията, взети на проведеното общо събрание на 30.03.2021г. Искането към съда е да
установи незаконосъобразността на решения на ОС на ЕС от 30.03.2021г. по т. 2 и т. 3 на
сграда с адрес: гр. София, ул. „Акад. Б. С.“ № 15, а при условията на евентуалност да
1
установи нищожността на решенията поради злоупотреба с право.
С уточнителна молба от 31.07.2023г. ищците са посочили, че към датата на подаване
на исковата молба не са били собственици на самостоятелен обект в процесната сграда.
Сочат, че правният им интерес се обуславял от обстоятелството, че с искова молба по гр.
дело № 39783/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав собствениците на самостоятелни
обекти, представлявани от управителя на етажната собственост, били предявили иск за
заплащане на вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ за м.
април и май 2021г. в общ размер от 4661 лева в размера, определен с процесното решение на
ОС на ЕС. Поради което намират, че имат правен интерес от установяване на
незаконосъобразност, съответно недължимост на претендираните суми. Твърдят, че за първи
път са узнали за решението на датата на получаване на исковата молба по горепосоченото
дело- 19.08.2021г.
С разпореждане от 29.11.2023г. съдът е изискал справка от СРС, 25-ти състав за
страни, предмет и висящност по гр. дело № 39783/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Уточнено е, че от справката следва да е видно дали са предявявани насрещни искове по
делото и ако такива са предявявани – да се изпрати и заверен препис от акта на съда относно
приемането им за разглеждане.
По делото е постъпила справка от СРС, 25-ти състав, в която е посочено че гр. дело №
39783/2021г. е със страни: Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. Акад. Б. С. №
15 /ищец/ и Ц. К. К. и М. А. К. /ответници/, както и че делото е насрочено за 05.02.2024г.
Посочено е, че с влязло в сила определение от 19.02.2023г. съдът е върнал инцидентен
установителен иск по чл. 26 ЗЗД с предмет прогласяване на нищожност на решенията на ОС
от 30.03.2021г. по т. 2 и т. 3. Към справката е приложен препис от Определение № 31611 от
11.09.2023г., с което гр. дело № 39783/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, както и препис от Определение №
6713 от 19.02.2023г., постановено по гр. дело № 39783/2021г., с което е върната исковата
молба, съдържаща се в отговор с вх. № 57672/21.09.2021г. на исковата молба, уточнен с
молба вх. № 83511/08.11.2021г., с която Ц. К. К. и М. А. К. са предявили срещу Етажна
собственост- гр. София, ул. Академик Б. С. № 15, инцидентен установителен иск по чл. 26
ЗЗД за нищожност на решенията на общото събрание от 30.03.2021г. по т. 2 и т. 3 от
протокола на общото събрание на етажната собственост и е прекратено производството по
делото в тази част.
При така изложените от ищците твърдения в исковата молба и молбата-уточнение
съдът достигна до следните изводи:
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е
персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно
на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът (ЗС, ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на
тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт,
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Така и Определение №
74 от 24.03.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 6349/2014г., Определение № 50408 от 20.10.2022г. на
ВКС по гр. д. № 978/2022г., II г. о., ГК, Определение № 99 от 29.05.2019г. на ВКС по ч. гр. д.
2
№ 20/2019г., II г. о., ГК, Определение № 3655 от 21.11.2021г. на ВКС по ч. гр. д. №
4770/2023г., I г. о., ГК.
В този смисъл за разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове
всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от
етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да
бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не
подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да
вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
В конкретния случай ищците с молба от 31.07.2023г. са посочили, че са узнали за
решенията, взети на процесното ОС, на 19.08.2021г., а исковата молба е подадена на
02.05.2023г. Предвид гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че изтичането на срока
по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС преклудира всякаква възможност за сезиране на съда с искане да
подложи на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения,
исковата молба е недопустима и подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.
Следва да бъде посочено, че цитираното от ищеца Определение № 89 от 22.05.2017г.
по ч. гр. д. № 1464/2017г. на ВКС, І г. о. е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК
и (с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСГТК) не съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и
развитото с него становище е изолирано, а не е израз на промяна в практиката на ВКС по
разглеждания проблем, видно от горецитираните актове, постановени след 2017г. Горното се
установява и от мотивите на Определение № 482 от 17.10.2017г. по гр. д. № 11/2017г. на
ВКС, І ГО, в които е посочено, че приетото в Определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр. дело
№ 1464/2017г. на ВКС, че правната квалификация на иска е по чл. 26 ЗЗД е в противоречие с
3
формираната задължителна практика на ВКС с решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК, в които е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са особен
вид многостранни актове, различаващи се от многостранните сделки, поради което са
подчинени на специалните правила, уредени в ЗУЕС и по отношение на тях разпоредбите на
ЗЗД не се прилагат.
Предвид горезложеното съдът приема, че извън реда и определените срокове по чл.
40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или
незаконосъобразност на приетото решение на ОС.
Единствено като допълнение следва да се посочи, че настоящата искова молба е
подадена след като с влязло в сила Определение № 6713 от 19.02.2023г., постановено по гр.
дело № 39783/2021г. е върната исковата молба, съдържаща се в отговор с вх. №
57672/21.09.2021г. на исковата молба, уточнен с молба вх. № 83511/08.11.2021г., с която Ц. К.
К. и М. А. К. са предявили срещу Етажна собственост- гр. София, ул. Академик Б. С. № 15,
инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД за нищожност на решенията на общото
събрание от 30.03.2021г. по т. 2 и т. 3 от протокола на общото събрание на етажната
собственост и е прекратено производството по делото в тази част. В настоящото
производство ищците отново предявяват същия иск.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. А. К. и Ц. К. К., срещу Етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „Акад. Б. С.“ № 15, с която е предявен установителен иск за
прогласяване за нищожни на решения, приети на ОС на ЕС от 30.03.2021г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4