Присъда по дело №231/2022 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 1/11.01.2023г. по НОХД № 231/2022г. по
описа на Районен съд Р.:

Районна прокуратура – С.З., Териториално отделение Р. са внесли срещу
подсъдимия Г.К.Т от с. Б., общ. Р. обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата, в периода 02.07.–
04.07.2022г. в с. Б., общ. Р., чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот – взломяване на врата, е отнел чужда движима вещ –
телевизор, марка „Филипс” 55 инча, на стойност 1960,80 лева от владението
на собственика й М.А.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – С.З., ТО
Р., в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, то било доказано по несъмнен начин по отношение на
подсъдимия, както от направените самопризнания, така и поради факта, че
същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното и съдебното
производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието,
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия Г.К.Т от
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 1 година, при
смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че изтърпяването на това
наказание следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Г.К.Т разбира обвинението и се признава за виновен по
него. При упражняване правото си на лична защита се придържа към
изложеното от прокурора, а в дадената му възможност за последна дума
заявява, че иска условна присъда.
По делото няма конституиран граждански ищец.
Районен съд Р., след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна: Подсъдимият Г.К.Т, роден на хх.хх.ххххг.
в гр. С.З., живущ по постоянен адрес в с.Б., общ.Р., български гражданин,
начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, се установява, че
подсъдимият е осъждан както следва:
1. НОХД №35/86г. на Военен съд Пловдив с присъда от 10.02.1986г.
влязла в сила на 14.02.1986 е признат за виновен за извършено деяние през
периода 27.06.1985г. до 07.01.1986г., за което и на осн. чл.381 и чл.54 НК е
осъден на три години и осем месеца лишаване от свобода. На осн. чл.297,
чл.54 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23, ал.1
НК е определено наказание три години и осем месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.27, ал.2 от НК е приспаднато към присъда №214/85г. на СВС или
1

следва да изтърпи пет години и тринадесет дена лишаване от свобода.
2. НОХД №17/87г. на Военен съд Пловдив с присъда от 14.02.1987г.
влязла в законна сила на 14.02.1987г. е признат за виновен за деяние
извършено от 02.07. до 17.08.1985г., за което на осн. чл.252, ал.1 НК и чл.54
НК е осъден на две години и два месеца лишаване от свобода при строг
режим. С опр. №17 от 05.03.1987г. е наложено едно общо наказание по
присъда 35/86г. и присъда №17/87г. от три години и осем месеца лишаване от
свобода. На осн. чл.27, ал.2 НК да изтърпи и наказанието по присъда
№214/1985г. на СВС или общо пет години и тринадесет денонощия лишаване
от свобода.
3. НОХД №765/1998г. на РС С.З. с присъда в сила от 09.12.1999г. е
признат за виновен за деяние извършено на 24.12.1995г., за което и на
основание чл.195, ал.1,т.3 и т.5 вр. с чл.157, т.3 НК е осъден на една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим съгл. чл.47, ал.1, б.б от
ЗИН.
С определение от 10.10.2002г. кумулира наложеното наказание по НОХД
№763/99г. и НОХД №839/2002г. като му определя едно общо наказание една
година лишаване от свобода при първоначален строг режим. На сн. Чл.25,
ал.2 НК приспада изтърпяното наказание по пр. №763/99г.
4. НОХД №839/2002г. на РС С.З. със споразумение в сила от 10.10.2002г.
е признат за виновен за извършено деяние на 15.02.1997г., за което и на
основание чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.55, ал.1 т.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при
първоначален общ режим.
5. НОХД №249/2003г. на РС С.З. с присъда в сила от 13.06.2003г. е
признат за виновен за извършено деяние на 01.06.1997г., за което и на
основание чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 НК е признат за невиновен и е
оправдан. На осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 допуска кумулация по НОХД
№765/1998г. и НОХД №839/2002г., като му налага едно общо наказание от
една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. На осн.
чл.25, ал2 НК приспада изтърпяната част по НОХД №765/98г.
6.НОХД №317/2003г. на РС С.З. по споразумение влязло в законна сила
на 11.11.2003г. е признат за виновен за извършено деяние на 24/25.02.1994г.,
за което и на осн. чл.131, вр. с чл.29, ал.1, б. „а”, вр. с чл.55, ал.1, т.1 вр. с
чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим съгл. чл.47 ЗИН.
Решение на ВКС на РБ от 10.03.2005г. отменя по реда на възобновяването
определение по НОХД №317/2002г. и връща за ново разглеждане на РП.
7. НОХД №412/2004г. на РС С.З. със споразумение в сила от 06.04.2004г.
е признат за виновен за деяние извършено на 18.05.2003г., за което и на осн.
чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и
„б” вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една
2

година и три месеца при първоначален строг режим съгл. чл.47, ал.1, б. „б”.
Освободен от затвора Пазарджик по НОХД №412/2004г. наказанието е
изтърпяно от 20.04.2004г. до 21.06.2005г.
8. НОХД №533/2005г. на РС С.З. с присъда влязла в законна сила от
29.10.2005г. е признат за виновен за деяние извършено на 24/25.02.1994г., за
което и на осн. чл.131а, вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и
„б” вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от една година при първоначален строг режим на осн. чл.47 ЗИН.
9. НОХД №203/2010г. на РС Р. с Присъда влязла в сила на 01.11.2010г. е
признат за виновен за деяние извършено на 10/11.2009г., за което и на осн.
чл.131а, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б. „а” и чл.2, ал.2 и
чл.58 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода
при първоначален строг режим от закрит тип.
Наказанието по НОХД №203/2010г. е изтърпяно на 18.11.2011г.
10.ЧНД №1804/2005г. на РС С.З. с определение в сила от 03.03.2006г. на
осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК допуска кумулация по НОХД №412/2004г.
и НОХД №533/2005г. лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца при първоначален строг режим. На осн. чл.25, ал.2 НК приспада
изцяло изтърпяните наказания по горепосочените присъди.
Св.М.А.К. притежава недвижим имот – дворно място с жилищна сграда в с.Б. общ.Р..
к., заедно със съжителя си и двете им деца живеят преимуществено в Ирландия, а
горепосочения имот обитават при завръщане в България, което е за кратки периоди,
обикновено през летния сезон.
През м.юни 2022г. к. и семейството й били в РБългария и отседнали в посочения имот,
но на 01.07.2022г. отпътували за Ирландия. Обв.Г.К.Т, който е родственик на к. и също
живее в с.Б. общ.Р., знаел че к. и членовете на семейството й са отпътували за чужбина.
Предвид обстоятелството, че в момента в имота на к. няма никого, той решил да влезе в
жилищната сграда и да извърши кражба на вещи оттам. Една вечер на неустановена дата в
периода между 02 и 04.07.2022г. той отишъл до имота на к.. Минавайки през съседно дворно
място, той прескочил оградната мрежа, с която било заградено дворното място на к. и
влязъл в него. Насочил се към жилищната сграда, представляваща едноетажна къща.
Входната врата на къщата, изработена от алуминиева дограма с поставено в горната
половина стъкло, била заключена. Обвиняемият намерил в близост до оградата метална
част, наподобяваща щанга, и с нея опитал да отвори вратата, поставяйки щангата в областта
на бравата и използвайки я като лост, а след това счупил стъклото на входната врата.
Въпреки това не успял да отвори врата, затова започнал да нанася по вратата удари с рамо.
В резултата на тези удари врата се отворила и обвиняемият влязъл в жилището. От стаята,
представляваща хол, обв.Танев взел телевизор марка „Филипс“ 55 инча, закупен от к. в
Ирландия като нов за сумата 1100 евро преди 1 година и 6 месеца. Обвиняемият изнесъл
телевизора от имота на к. и го отнесъл в необитаем имот в селото, където го скрил. На
следващия ден с такси донесъл телевизора в гр.Р., където в района на т.нар. „Петъчен пазар“
го продал на непознато за него лице за сумата 150 лева.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на
телевизора към момента на отнемането му е 1960,80 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
3

събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени и
гласни доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна и
дактилоскопна експертизи и подкрепящи направеното от него в съдебната
фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Г.К.Т е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на
по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което с повдигнатото му
обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
неустановена дата, в периода 02.07.– 04.07.2022г. в с. Б., общ. Р., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – взломяване на
врата, е отнел чужда движима вещ – телевизор, марка „Филипс” 55 инча, на
стойност 1960,80 лева от владението на собственика й М.А.К., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, техния предмет, както
авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания и което се потвърждава от събраните
на досъдебното и съдебното производство доказателства, приобщени в
съдебна фаза на процеса. Не е спорен и моментът с установяване, на база
интерпретацията на също безпротиворечиво установените факти, наличието
на квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, доколкото
характеристиката на вратата е такава, че тя представлява по своята същност и
предназначение преграда, предназначена за заключване и ограничаване на
достъпа на трети лица до вещите намиращи се в помещението.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено умишлено,
при пряк умисъл, т. е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението,
както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
4

обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият Г.К.Т формално е с
необременено съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация за
коментираните по – горе осъждания. Изложеното обосновава извода за
степента на обществена опасност на дееца и следва да бъдат отчетено от съда
като отегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед личността му. От друга
страна обаче, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този
начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и
положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни
самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по
делото. Преценявайки изложеното, в контекста на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че наказанието за подсъдимия Г.К.Т може да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода под
специалния минимум за срок от 10 месеца.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като
е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели,
да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото, а поради
наличието на формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване, изпълнението му бе отложено с
изпитателен срок от 3 години.
По въпроса на веществените доказателства:
На основание чл.53, ал.1 от НК постанови веществените доказателства:
стъкло с неправилна форма, с капка засъхнала червеникава течност, тампон
със суха червеникава на цвят материя, иззета от вътрешната повърхност на
вратата и метална щанга със сплескване от едната страна, и побитост от
другата, след минаване нуждата от тях да бъдат унищожени по съответния
ред.
По въпроса за разноските:
Предвид признаването на подсъдимият Г.К.Т за виновен по предявеното
обвинение, съдът на основание чл. 189 ал.3 от НПК осъди същият да заплати
направените по делото разноски в размер на 271.15 лева, вносими по сметката
на ОД на МВР – гр. С.З..
Съдът осъди подсъдимият Танев да заплати направените в съдебното
производство разноски в размер на 50 лева, както и за всеки издаден
изпълнителен лист в размер на 5 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1
Дата:	11 януари 2023 г.
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20225520200231
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 октомври 2022 г.

Присъда по дело №231/2022 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите