РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Русе, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520106212 по описа за 2021 година
Ищецът М. Д. П. твърди, че бил сключил Договор за паричен заем Standart 14 с
№ 5611291 от 23.05.2020 г., с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД. По силата на
Договора , „ВИВА КРЕДИТ” ООД предоставил в заем сума в размер на 1 000лв.
/хиляда лева/, които М. Д. П. се е задължила да върне на 30 месечни вноски до
17.07.2021 г. През февруари 2021 г., П. решила предсрочно да погаси задължението си
по Договор за паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г., за което било
издадено Удостоверение изх.№ -1/26.02.2021 г., от „ВИВА КРЕДИТ” ООД, че М.П.
към дата 26.02.2021 г. няма задължения към „ВИВА КРЕДИТ” ООД. През март 2021 г.,
по повод кандидатстване за ипотечен кредит, М.П., поискала от „ВИВА КРЕДИТ”
ООД издаване на ново удостоверение, с което да удостоверят, че е редовен платец и
към март 2021 г. няма непогасени и дължими задължения към тях. Въпреки,
изплатените суми, „ВИВА КРЕДИТ” ООД уведомили М.П., че тя има все още
задължение към тях в размер на 843,88 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и 88 ст./.
На 17.03.2021 г., М.П. получила Справка по Договор за паричен заем Standart 14
№ 5611291 от 23.05.2020 г., от която е видно, че със сумата в общ размер на 1 662,52
лв., която е изплатила на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, са погасени част от задължението й
за главница, договорна лихва, неустойка, такса за експресно разглеждане и разходи за
събиране на просрочени вземания. Съгласно, предоставена от „ВИВА КРЕДИТ” ООД
Справка по погасителен план по Договор за паричен заем № 5611291 от 23.05.2020 г.,
1
М. Д. П. следвало да заплати на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, сума в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/, главница по заема, от които била изплатила 578,89 лв./петстотин
седемдесет и осем лева и 89 ст./, сума в размер на 258,20 лв. /двеста петдесет и осем
лева и 20ст./, договорена лихва, от които е изплатила 217,97 лв./двеста и седемнадесет
лева и 97 ст./; сума в размер на 419,40 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и 40 ст./,
начислена на осн. чл.4, ал.2, т.2 от Договора неустойка, от които е изплатила 265,62 лв.
/двеста шестдесет и пет лева и 62 ст./, сума в размер на 628,80 лв. /шестстотин двадесет
и осем лева и 80ст./, начислена на осн. чл.1, ал.3, т.2 от Договора такса за експресно
разглеждане, от които е изплатила 400,04 лв. /четиристотин лева и 4ст./ и 200 лв.
/двеста лева/, разходи за събиране на просрочени вземания, които били изплатени
изцяло.
М.П. счита, че със сумата от 1 662,52 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два
лева и 52 ст./, е погасила изцяло задължението си за главница и лихви по Договор за
паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г. и не дължи претендираните суми
за такса за експресно разглеждане. Счита, че доколкото има качество на потребител по
договор за заем, сключен с финансова институция, каквато се явява настоящия
ответник, то съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни и
нищожни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия
договор за паричен заем. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Счита, че сключения между нея и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********
Договор за паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г., противоречи на
добрите нрави, не отговаря на разпоредбите на Закон за потребителския кредит и не е
съобразен с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48. Сделки, противоречащи на
добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и
задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна
в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е
налице именно такова несъответствие, доколкото й е вменено задължение да заплати
такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 628,80 лв.
(съгласно чл.1, ал. 3, т.2 от Договора).
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
2
Твърди още, че претендираната на основание чл.1, ал. 3, т.2 от Договор за
паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г., такса за експресно разглеждане не
представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК. По естеството си тази допълнителна услуга по разглеждане на заявката е
свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на
закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена
възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с
кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, но процесната не е от тази категория,
поради което не следва да се заплаща от кредитополучателя. Допълнителни услуги
според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителски кредит , но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение и др. Счита, че в
настоящия случай клаузата, въз основа на която се претендира заплащане на суми за
такса за експресно разглеждане на заявката за заема преследват забранена от закона цел
да се присъди още една облага за кредитора, която не му се следва. По тази причина тя
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на ЗПК и следва да се приеме
за нищожна.
Дейността, за която ответника „ВИВА КРЕДИТ” ООД претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги на основание чл.1, ал. 3, т.2 от Договор за
паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г., са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит ,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С
оглед изложеното счита, че цитираната клауза е нищожна и като такива не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради което счита, че
М. Д. П., ЕГН ********** не дължи заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем в размер на 628,80 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 80
ст./, поради противоречието й на добрите нрави, в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на Закона за
потребителския кредит, поради което същата се явява нищожна – пр.осн. чл.26,ал.1, т.1
от ЗЗД.
3
Счита, че Договор за паричен заем Standart 14 № 5611291 от 23.05.2020 г. не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, където изчерпателно са
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Счита още, че в настоящия случай има нарушение в посочения процент ГПР,
който не съответства на действително приложения, доколкото в него не са включени
предвидените суми за такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем.
Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочва, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване,
но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Или по друг начин казано, е налице недействителност на договора за кредит във
всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер
на приложимия ГПР.
Счита, че е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени начислените и
включени в погасителните вноски суми за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем по чл.1, ал. 3 от Договора, което представлява една от
хипотезите на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до
недействителност на договора.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Люлин”, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д., че М. Д.
4
П., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. А. В. ..A, не дължи на „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин”, ж.к.
Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Десислава Страхилова Димитрова, сумата от 628,80 лв. /шестстотин
двадесет и осем лева и 80ст./ представляваща такса за допълнителна услуга „експресно
разглеждане на заявката за паричен заем”, претендирана на осн. чл.1, ал.3, т.2 от
Договор за паричен заем № 5611291/23.05.2020 г. Претендира направените по делото
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „Вива Кредит“ ООД счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за паричен заем Standart 14 с № 5611291 от 23.05.2020 г., бил
предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 1000 лв. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите
за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лв. Предоставеният кредит следвало
да се изплати на 30 вноски с размер от по 62.90 лв., годишен процент на разходите бил
49.37%, годишен лихвен процент- 40.32 %, а лихвен процент на ден 0,11 %. В чл. 5, ал.
2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 419.40 лв., като
тя трябвало да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, като
дължимата вноска ставала 76.88 лв., и общото задължение по договора било 2306.40 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем Standart 14 с №
5611291 от 23.05.2020 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК,
в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че
ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ
легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на
физическо лице е предоставен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
5
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване
на различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач
или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка
следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор
за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният
договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната
странаответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща
към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи,
които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този
смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗЗД.
На първо място, при главница в размер на 1000 лева, в чл.1, ал. 2, 3 и 4 от
договор за паричен заем сключен между „Вива Кредит“ ООД и ищеца, е уговорена
такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
6
паричен заем. Тази такса, съгласно тарифата зависи от размера на кредита и срока на
погасяване, а не от срока за произнасяне. Не е уредено в договора какъв е обичайният
срок за произнасяне и какъв за експресното, в случая одобрение, т.е. потребителят
дължи такса, за да бъде одобрен за отпускане на заема.
Съдът намира, че таксата допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на
разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката на
досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4 от
ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл.19, ал.5 от същия
закон.
С оглед изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат
изцяло.
Неоснователно е възражението на проц.представител на ответника за
прекоменост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, наведени в
хода на производството. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска
на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако
заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да
засегне минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. С оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300,00 лв., който е и договорен видно от представения
списък на разноските по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
деловодни разноски, изразяващи се в заплатена такса по делото в размер на 50.00лева и
адвокатско възнаграждение в договорен и изплатен размер от 300.00 лева, или общо
350.00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Р.,
ул.“А. В.“, №..А, със съдебен адрес: гр.В., ул.“Ц. О.“, №.., ет.., офис ., чрез адв.П.Н. не
дължи сумата 628.80 лева /шестстотин двадесет и осем лева и 80 ст./ на „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул „Джавахарлал Неру“, №28, бл. АТЦ Силвър център, ет.2, офис 73 Г, на основание
7
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул Джавахарлал Неру, №28, бл. АТЦ Силвър
център , ет.2, офис 73 Г да заплати на М. Д.П., ЕГН ********** с адрес: гр.Р., ул.“А.
В.“, №..А, със съдебен адрес: гр.В., ул.“Ц. О.“, №.., ет.. офис ., чрез адв.П.Н. сумата от
350.00 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8