РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа докладваното търговско дело № 505 по описа за 2020 година, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.Г.“
ООД, ЕИК ******, със седалище ***, предявена
срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***,
за заплащане на сумата 1696465,08 лева, представляваща
общ размер на получените от ответника плащания от трети лица-купувачи на
недвижими имоти, която сума съгласно договор, сключен на 12.11.2015 г. между
страните следвало да бъде престирана на ищеца като възнаграждение за извършване
строителството на тези имоти.
С определение от 06.03.2020 г. съдът е
констатирал, че дружеството-ищец е предявило исковата молба от упълномощен само
от управителя О.Т.адвокат, а съгласно вписванията по партидата на „Б.Г.“ ООД в търговския регистър, юридическото лице
се представлява от В.И.К.и О.М.Т.само заедно. Това означава, че исковата молба
е подадена от процесуален представител без валидно учредена представителна
власт, което е наложило на ищеца да се укаже да представи пълномощно за адв. Д.,
дадено от двамата вписани управители или последните ЗАЕДНО да потвърдят
извършеното от мним представител процесуално действие.
От ненадлежно упълномощения
процесуален представител на ищеца е постъпила молба, вх. 30408/09.03.2020 г. в която се твърди, че е налице противоречие
между интересите на ищеца „Б.Г.“ ООД и ответника
„Б.“ ЕООД, тъй като
управителят В.К.представлявал и двете страни по спора и по тази начин ищецът не
бил в състояние да защити интересите си, затова е обективирано искане на ищеца
да се назначи особен представител, който да го представлява в настоящото
производство, което искане е прието за неоснователно с определение от
10.03.2020 г., срещу което произнасяне е подадена частна жалба, оставена без
разглеждане от въззивния съд, тъй като не попада в подлежащите на обжалване
актове.
Делото е върнато на 15.02.2021 г. от
въззивната инстанция, поради което на ищеца с разпореждане от 18.02.2021 г. е
предоставена нова и последна възможност да изпълни неколкократно даваните му указания
за отстраняване нередовността на исковата молба чрез представяне на пълномощно
за адв. Д., дадено от двамата вписани управители или последните ЗАЕДНО да
потвърдят извършеното от нея без представителна власт процесуално действие на
сезиране на съда, тъй като и към настоящия момент справка в търговския регистър
установява, че дружеството продължава да се представлява съвместно от
управителите В.И.К.и О.М.Т.само заедно. Вместо изпълнение на указанията от
ищеца, представляван само от О.М.Т.и от последния в лично качество, в каквото е
трето, неучастващо в производството лице, са депозирани на 22.03.2021 г. молби
за назначаване на особен представител на дружеството, по каквото искане съдът
вече се е произнесъл.
В случая за пореден път е необходимо
да се подчертае, че О.М.Т.не може в качеството си на управител на дружеството
да осъществява действия от името на „Б.Г.“ ООД, които да се отразяват в
правната му сфера. Отделен е въпросът, че с решение на общото събрание от
22.03.2019 г. О.М.Т.е изключен като съдружник и освободен като управител на
дружеството, което решение във вътрешните отношения е породило незабавно
правните си последици, съответно преобладаващата към момента съдебна практика приема,
че изключеният съдружник няма процесуална легитимация да атакува решения, взети
след неговото изключване, независимо дали решението за изключване е вписано в
Търговския регистър (в случая вписването не е извършено поради спиране с акт на
съда на регистърното производство), т. е. това решение на общото събрание е
породило правните си последици. Да се допусне, че по решение на изключен към
предявяването на исковата молба (и понастоящем) съдружник и освободен с решение на общото събрание управител
на дружеството могат валидно да бъдат инициирани съдебни процеси, означава
да се наруши забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК. О.М.Т.е трето за дружеството лице,
без представителна власт по отношение на дружеството, поради което и същият не
разполага с легитимация да предявява искове от името на „Б.Г.“ ООД за защита на негови материални права. Тази
забрана е абсолютно недопустимо да се преодолее чрез назначаване на особен
представител на дружеството по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, което е подробно
обосновано в определението на съда от 10.03.2020 г., но мотивите на съда се
налага да бъдат възпроизведени и тук, с оглед постъпилата на 22.03.2021 г. нова
молба съдържаща същото неоснователно искане.
Действително, разпоредбата на чл. 29,
ал. 4 ГПК допуска назначаването на особен представител при противоречие в
интересите между представляван и представител, но това предполага валидно
сезиране на съда за разрешаване на възникналия правен спор. В случая съдът не е
валидно сезиран, тъй като предявилият исковата молба адвокат не е упълномощен
от волеизявяващия орган на дружеството-ищец - назначените му управители, които
представляват дружеството само заедно. Между двамата управители, разглеждани
като волеизявяващ орган и самото дружество „Б.Г.“
ООД не е налице противоречие в интересите. Такова противоречие е налице само
между самите управители.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, изразена
в определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. №
2690/2014 г. на ІІ т. о., определение № 223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. №
760/2012 г., определение № 254 от
28.03.2014 г. по т. д. № 756№ 2014 г. на І т. о. и определение № 859 от
20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о., застъпва становището, че в хипотезата на съвместна представителна власт на управителите на
дружеството с ограничена отговорност, само по себе си, противоречието между
управителите и невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено
процесуално действие (в т. ч. и подписване на искова молба, какъвто именно е
настоящият случай) не е основание за назначаване на особен представител и че
такъв се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни
страни по спора, предмет на делото, т. е. насрещни страни по материалното правоотношение.
В случая съдът не е валидно
сезиран. По волята на общото събрание на съдружниците в „Б.Г.“ ООД юридическото лице се
представлява от двама управители само заедно, затова по волята само на един от
тях и то освободен като управител искови производства от името на дружеството
не могат да бъдат инициирани. Следователно на този етап от процесуалното
развитие, при невъзникнало процесуално правоотношение с ответника, е налице
единствено и само противоречие между съвместно представляващите
дружеството-ищец вписани управители, което не представлява основание за
назначаване на особен представител, тъй като между интересите на представляващите
и интересите на дружеството като юридическо лице противоречие не е налице.
Изправени сме пред хипотеза на липса на валидно изявление от носителя на
материалното право за упражняване на правото на иск. Липсата на валидно
волеизявление от едно юридическо лице за извършване на процесуално действие,
каквото е предявяването на исковата молба, не може да бъде преодоляна чрез
института на особеното представителство. Това би дерогирало съвместното
представителство и би открило възможност съдът да се счита за валидно сезиран с
искова молба от всяко трето лице, каквото се явява действащият еднолично и то
освободен управител на дружество с учредено съвместно представителство, а това
противоречи на чл. 30, ал. 1 ГПК и би довело до нарушаване на чл. 26, ал. 2 ГПК.
Несъгласието
между заедно представляващите „Б.Г.“
ООД управители следва да се отстрани по правилата на дружественото право, но не
и чрез назначаването на особен представител.
Съдът многократно е указвал на ищеца „Б.Г.“ ООД, да представи доказателство за
упълномощаване на подписалия исковата молба процесуален представител адв. Д.,
което да е извършено съвместно от вписаните управители на „Б.Г.“ ООД В.И.К.и О.М.Т.,
респ. последните ЗАЕДНО да потвърдят извършеното без представителна власт
процесуално действие – предявяване на искова молба, което указание очевидно е
невъзможно да бъде изпълнено. Затова се налага предявената от лице без
представителна власт спрямо „Б.Г.“ ООД искова
молба да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ,
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от
22.03.2021 г., депозирана от лице без представителна власт по отношение на „Б.Г.“ ООД с искане на дружеството да бъде назначен
особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, поради противоречие в интересите
между съвместно представляващите го управители.
ВРЪЩА,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба, вх. № 29386/05.03.2020 г.,
предявена от името на „Б.Г.“ ООД от адв. Д.Д.,
която не е валидно упълномощена да представлява дружеството и прекратява
производството по търг. дело № 505/2020 г. на СГС, VI-16 състав.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на „Б.Г.“ ООД, чрез адв. Д..
СЪДИЯ: