Решение по дело №10480/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4518
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110210480
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4518
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210480 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****************, с ЕИК: ********,
представлявано по пълномощие от адв. А. Т. против Наказателно
постановление № НП -23/17.04.2024 г., издадено от председателя на КЕВР, с
което на основание чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за
нарушение на чл.56, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи /Наредба №6, отм. ДВ бр. 28 от 2024
г./
В жалбата се излагат аргументи за това, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че са допуснати
нарушения на чл.42 ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН при издаване на обжалваното НП, като не са посочени изчерпателно
1
обстоятелствата, при които е извършено нарушението – непосочване на
необходимите документи, които е следвало да съпровождат искането за
проучване на условията за присъединяване, за каква фотоволтаична
електрическа централа става въпрос, дали искането е съответствало на
нормативните изисквания, видът на заявения за присъединяване обект, за да
може да се определи приложимият материален закон относно реда за
присъединяване. Претендира се, че поради изключително противоречивото
словесно описание на нарушението в НП се е стигнало и до неправилно
приложение на материалния закон, като са приложени разпоредби от същия,
които не са били приети към датата на твърдяното нарушение, което е станало
в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че за нарушена е
приета разпоредба, която е поместена в Глава четвърта „Ред за
присъединяване на електрически централи към електрически мрежи извън
тези, уредени в ЗЕВИ“ от Наредба №6 /отм.2024 г./ вместо разпоредба от
Глава пета „Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници“, въпреки, че се касае за искане за
присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 30 кW,
присъединяването на която може да бъде обект на регулация от ЗЕВИ. Счита
се, че неправилно е приложен материалният закон, като за осъществен е
посочен състав на нарушение, в редакция на закона, влязла в сила десет
месеца след посочената дата на извършване на нарушението. С тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на
сторените разноски в производството.
В съдено заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. К., която поддържа
жалбата въз основа на изложените в нея съображения и моли за нейното
уважаване и постановяване на решение, с което обжалваното НП да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно претендира
маловажност на нарушението, доколкото неспазването на 30-дневния срок е
било само с 20 дни и от него не са произтекли вредни последици за ФЕЦ и
нарушението е отстранено още преди да е констатирано от АНО и то по
собствена инициатива на санкционираното дружество. С оглед на изложеното
моли за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Прави искане за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в хода на
производството, като представя списък на разноските, договор за правна
2
защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО в случай на отхвърляне на
жалбата. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение,
считайки неговия размер за прекомерен.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за несъмнено установена фактическа обстановка,
която е описана в АУАН и НП, а именно:
„**************** е вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК: ************ със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, с издадена лицензия №Л-138-07 от 13.08.2004 г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от
***************, в качеството им на членове на управителния съвет на
дружеството.
*********** е подало до „**************** искане №********** от
01.12.2022 г. за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ с
мощност 30 Kw, предвидена за изграждане на адрес: *************** към
електроразпределителната мрежа.
На 23.01.2023 г. „**************** е издало становище №ПВИ-4313
относно условията за присъединяване на посочения по-горе обект за
производство на електрическа енергия за възобновяеми източници, извън тези
уредени в ЗЕВИ, на осн. чл.56 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. /отм. 2024 г./
Доколкото издаденото становище е било на осн. чл.56 Наредба №6 от
24.02.2014 г. /отм. 2024 г./, а съгласно посочената разпоредба: „Мрежовият
оператор извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за
условията за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване по
чл. 50, в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и до 60 дни
за оператора на преносната мрежа от датата на постъпване на искането.“ е
прието, че като не е издало в срок до 03.01.2023 г. на адрес:
********************, ******** становище, с което да определи условията
за присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW, предвидена за изграждане на
адрес: *************** към електроразпределителната мрежа, на 04.01.2023
3
г. „**************** е нарушило чл.56, ал.1 от Наредба №6 /отм.2024 г./, с
което е осъществило състава на чл.60, ал.1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г.,
който се явява по-благоприятен закон от чл.206, ал.1 от Закона за
енергетиката.
За горното деяние на „**************** е съставен АУАН №Е-КРС-12
от 23.01.2024 г. от Е. С. К. – главен експерт в КЕВР, който е предявен и връчен
на упълномощен представител на дружеството. Възражение срещу АУАН не е
постъпило в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, като въз основа на него и при същите
фактическо описание и правна квалификация на деянието е издадено
обжалваното НП, с което на „**************** е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.60а, ал.1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., за
нарушение на чл.56, ал.1 от Наредба №6 / отм. ДВ бр. 28 от 2024 г./.
Така описаната фактическа обстановка не е спорна между страните и
същата се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по
делото писмени доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени
материали според съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата
обстановка, възприета от съда, като същите са непротиворечиви помежду си и
не се налага обсъждането им по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Въз основа на извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателят и да представляват формално основание за
неговата отмяна. Не са налице и посочените в жалбата процесуални
нарушения, доколкото необходимите документи, които е следвало да
съпровождат искането за проучване на условията за присъединяване не са
4
елемент от състава на нарушението. Действително, в съдебната практика се
приема, че срокът за произнасяне със становище от мрежовият оператор
започва след отстраняване от молителя на всички нередовности на искането,
които са констатирани от оператора и за които са дадени конкретни указания,
но в случая не се твърди от жалбоподателя да са давани такива указания, като
не се представят и доказателства в този смисъл. От описаните в НП
обстоятелства става ясно за каква фотоволтаична електрическа централа става
въпрос, а именно за такава с мощност 30 кW. Видът на заявения за
присъединяване обект действително не е посочен в НП, но този факт е бил
известен на жалбоподателя, доколкото в подаденото от *********** искане
№********** от 01.12.2022 г. е посочено, че се касае за проучване на
условията и начина за присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW към
електроразпределителната мрежа. С оглед на това и доколкото АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените в ЗАНН срокове, като
съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 ЗАНН реквизити, а от даденото
описание на обстоятелствата по извършване на претендираното нарушение
става ясно за какво деяние е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав приема, че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването им, които да
представляват формално основание за отмяна на обжалваното НП.
Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон, поради
съображенията, изложени в жалбата, които напълно се споделят от настоящия
съдебен състав.
На първо място следва да се посочи, че условията и редът за
присъединяване на обекти на производители към преносната или към
разпределителните мрежи са уредени в Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /приложима към
момента на процесното деяние и отм. 2024 г./
Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници /какъвто е процесният/ е регламентиран в
Глава пета от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. , като Раздел І се отнася до
обектите по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/, а раздел ІІ до обектите по чл. 24, т. 1 от
5
ЗЕВИ.
В настоящия случай, тъй като заявената за присъединяване
фотоволтаична електроцентрала е обект за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 30 kW, тя
попада в хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, което е видно и от подаденото
заявление, следователно относими към реда за разглеждане на заявлението са
разпоредбите на Глава пета на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., а не
разпоредбите на Глава четвърта, както е прието от наказващия орган и в която
Глава се намира сочената за нарушена разпоредба на чл.56, ал.1 от Наредба №
6 от 24 февруари 2014 г.
Неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.60а, ал.1 от
ЗЕВИ в редакцията към ДВ бр. 86 от 2023 г., доколкото тази редакция е влязла
в сила на 13.10.2023 г., т.е. не е действала към момента на твърдяното
нарушение – 04.01.2023 г. С приложението и в конкретния случай е нарушена
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съгласно която за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Към момента на процесното деяние е действала редакцията
на посочената разпоредба към ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
съгласно която: „На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на
чл.26, ал.3 или на чл.31, ал.10, се налага имуществена санкция в размер от 10
000 до 50 000 лв.“, т.е. към този момент посочената санкционна разпоредба не
е предвиждала налагане на санкция за нарушение на срок по процедура за
присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, предвиден в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката,
за каквото деяние е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В конкретния случай за извършеното деяние, описано в АУАН и НП
отговорността на „**************** е можело законосъобразно /при
правилно приложение на материалния закон/ да бъде ангажирана на осн.
чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ в редакцията към ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., съгласно която: „На енергийно предприятие, което наруши
разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена
санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.“, за нарушение на чл.26, ал.3 ЗЕВИ
в редакцията към ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съгласно
която: „За обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се
6
определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на
искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на
искането.“
В случая, доколкото неправилно са определени, както нарушената
разпоредба, така и санкционната такава, съдът е лишен от възможността да
измени наказателното постановление, прилагайки правилната материално
правна разпоредба, доколкото това би означавало да се даде изцяло нова
правна квалификация на деянието, като нарушение на разпоредба от ЗЕВИ,
вместо дадената правна квалификация в обжалваното НП, като нарушение на
срок, предвиден в чл. 56, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. /отм. 2024 г./,
който срок изначално не е приложим за процесния случай, тъй като касае реда
за присъединяване на обекти, извън тези уредени в ЗЕВИ, а в случая става
въпрос за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници. Едно такова изменение на НП не би могло да се извърши без
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. С оглед на
което обжалваното НП подлежи на отмяна, като издадено при неправилно
приложение на материалния закон.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“ Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §
1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По делото дружеството-жалбоподател е представлявано от
упълномощен адвокат, за което жалбоподателят заплатил хонорар в размер на
1560.00 лева, съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е договорено плащане на сумата по банков път,
7
като за доказване на реално извършеното плащане на договорения хонорар са
представени фактура и платежно нареждане.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, с оглед
на което настоящият съдебен състав намира, че за оказаната правна помощ,
изразила се в изготвяне и депозиране на жалба, както и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, справедливото възнаграждение се
равнява на сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева и до този размер следва да се
намали размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Същият
съответства и на минималното адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2, вр.
ал.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП -23/17.04.2024 г., издадено
от председателя на КЕВР, с което на основание чл.60а, ал.1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., на
„****************, с ЕИК: ******** е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от Наредба
№6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи /Наредба №6, отм. ДВ бр. 28 от 2024 г./.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от „****************, с ЕИК:
******** разноски за адвокатско възнаграждение от 1560.00 лева на 1300,00
лева и
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на
„**********************, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9