ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260006
10.08.2020 г., град Добрич
Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание на десети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ.
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело №
463 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 9669/16.06.2020
г. на И.В.Т. срещу Определение № 1306 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 3881/2019
г. на Районен съд Добрич.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Поддържа се тезата,
че с исковата молба е предявен иск за абсолютна симулация на договор, като се изтъква,
че е сключен при липса на волеизявление за прехвърляне на собствеността и за
заплащане на цената. Сочи се, че с уточняваща молба ищцата е въвела ново твърдение
за нищожност на сделката поради липса на основание. Жалбоподателката счита, че
липса на воля при сключване на договор има във всички случаи на упражнен натиск.
На тази основа
прави искане определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.
Насрещната
страна е подала отговор, в който се твърди, че изводите на съда са правилни. Счита, че доколкото в исковата молба не се
съдържат твърдения за взаимно постигнато съгласие между страните по сделката за
ненастъпване на последиците ѝ, производството по евентуалния иск е
недопустимо.
Иска
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, и като взе предвид доказателствата по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.Т.. От петитума
става ясно, че ищцата иска да бъде прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави. Евентуално иска да бъде
прогласена нищожността му, тъй като продажбата е симулативна. В случай, че тези
претенции не бъдат уважени иска разваляне на договора и осъждане на ответниците
да ѝ предадат имота, предмет на прехвърлителната сделка.
Като е
констатирал, че в исковата молба не са изложени обстоятелства за абсолютна
симулация на сделката, районният съд я е оставил без движение, с указания до
ищцата за отстраняването им.
В тази
връзка И.Т. с молба е уточнила, че се касае за абсолютна симулация на сделката,
тъй като е била сключена при липса на волеизявление по отношение на цената и
прехвърлянето на собствеността. Обосновава се, като твърди, че прехвърлителят е
бил в тежко душевно състояние към момента на сключването на договора. От
подписа му личало, че е положен под силно напрежение. Счита, че е налице
несъответствие между действителната воля на прехвърлителя и изявената от него.
С
разпореждане № 3881/2019 г. Районен съд Добрич отново е оставил без движение
исковата молба и е дал указания ищцата да посочи фактическите си твърдения за
порок на сделката и да отправи петитум, съответстващ на обстоятелствата по
евентуалния иск.
В
уточняваща молба И.Т. е посочила, че не твърди унищожаемост на сделката. Поддържа
тезата, че прехвърлителят не е желал да настъпи транслативният ефект на
сделката, тъй като не е могъл да формира воля, поради тежкото си душевно и
ментално състояние.
На тази
основа съдът е прекратил производството по предявения евентуален иск за
нищожност на сделката поради абсолютна симулация.
В
действителност при привидните договори няма намерение за обвързване от
сделката, като и двете страни са съгласни да се създаде привидността. Налице е
разминаване между действителната им воля и изявената такава. Същественото е, че
съгласието за създаване на привидност, предполага способност за формиране на
воля и у двете страни и съгласуваното ѝ изявяване и от двете страни. В
исковата молба, а и в уточненията към същата, не се съдържат твърдения, че и
двете страни по договора не са желали прехвърлянето на имота. Ищцата твърди
липса на намерение за прехвърляне единствено у наследодателя ѝ. Освен
това подчертава, че към момента на материализиране на волеизявлението си е бил
повлиян от тежкото си ментално и душевно състояние, прием на хапчета и оказан
натиск. Тези обстоятелства сочат на претенция, различна от предявената с
евентуалния иск, защото при привидността е изключено съществуването на фактори,
които да оказват въздействие върху волята на прехвърлителя.
При това
положение въззивният съд счита, че е налице несъответствие между петитума и
обстоятелствената част на иска за прогласяване нищожността на договора поради
абсолютна симулация. Като нередовността не е била отстранена в определения
срок, съдът правилно е прекратил производството по евентуалната претенция.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1306 от 04.06.2020 г. по гр. д.
№ 3881/2019 г. на Районен съд Добрич.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове: 1.
2.