№ 778
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу решение №
20116757/24.02.2024 г. по гр.д. № 8566/2021 г. по описа на СРС, 169 състав, с което на
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)
и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) жалбоподателят и осъден да
заплати в полза на Ц. М. О. сумата в общ размер на 13400 лв., представляваща общата
стойност на извършени две неразрешени платежни операции на 04.09.2020 г., всяка от
които в размер на 6700 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 12.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в
размер на 599,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 04.09.2020 г. до 12.02.2021 г.
Жалбоподателят – „Уникредит Булбанк“ АД, твърди, че обжалваното решение е
неправилно. Счита, че ищецът няма право да претендира възстановяване на сумата по
платежните операции, тъй като не е използвал платежната услуга съобразно условията
затова, с което е нарушил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС и договора. Освен това,
оспорва обстоятелството, че изобщо процесните платежни операции са били
1
неоторизирани от страна на ищеца, като при изпълнение на същите са спазени от
страна на банката правилата за автентикация и оторизация. Счита по подробно
изложени във въззивната жалба аргументи, че са налице предпоставките за изключване
на отговорността на банката, поР. което исковете се явяват неоснователни. Ето защо,
моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата – Ц. М. О., счита първоинстанционното решение за
правилно, поР. което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Третите лица помагачи – Ц. В. К. и К. Т. Р., не са подали отговор на въззивната
жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. М. О. с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД за осъждането
на ответника „Уникредит Булбанк“ АД да заплати в полза на ищеца сумите, както
следва: сумата в общ размер на 13400 лв., представляваща общата стойност на
извършени две неразрешени платежни операции от 04.09.2020 г., всяка от които в
размер на 6700 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
12.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер
на 599,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 04.09.2020 г. до 12.02.2021 г.
Ищецът твърди, че е титуляр на банкова сметка с номер ****, открита в
„Уникредит Булбанк“ АД. Сочи, че на 04.09.2020 г. е получил обаждане от служител на
банката за потвърждаване на два наредени превода от посочената банкова сметка,
всеки от който за сумата в размер на 6700 лв. Посочените преводи не са били
извършвани от ищеца или с негово съгласие, за което ищецът е информирал незабавно
служителя на „Уникредит Булбанк“ АД, като веднага след проведения телефонен
разговор ищецът е посетил клон на банката и е подал уведомление по чл. 75, т. 2
ЗПУПС за извършени неразрешени операции. Въпреки посоченото, преводите са
извършени от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, като банката е отказала
възстановяване на паричната сума по банковата сметка на ищеца в нарушение на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани във
2
въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на
ищеца е да докаже: че са налице твърдените платежни операции, като от банковата му
сметка при ответната банка са извършени парични преводи на 04.09.2020 г. на обща
стойност от 13400 лв., всеки за сумата в размер на 6700 лв.; че е използвал платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; че е
уведомил незабавно след узнаването доставчика на платената услуга за неразрешена
употреба на платежния инструмент.
В тежест на ответника „Уникредит Булбанк“ АД е да докаже установяване на
автентичността на платежната операция в рамките на неговото участие, нейното точно
регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по иницииране
на плащане отговаря.
Не се спори между страните, че на 04.09.2020 г. са извършени два парични
превода на обща стойност от 13400 лв., всеки един от тях за сумата в размер на 6700
лв., от банковата сметка на ищеца Ц. М. О. с номер ****, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД, в полза на лицата Ц. В. К. и К. Т. Р. – трети лица помагачи на страната на
„Уникредит Булбанк“ АД.
На основание чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. Съгласието за изпълнение на платежна операция
или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между
платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги.
Съгласието за изпълнение на платежната операция може да бъде дадено и чрез
получателя или доставчика на услуги по иницииране на плащане.
Видно от представения договор от 24.03.2010 г. за предоставяне на услугата
„BULBANK ONLINE“, сключен между страните, банката се е задължила да осигури
на клиента (Ц. М. О.) електронно банково обслужване чрез ползване на услугата
„BULBANK ONLINE“, съгласно договора и общите условия на услугата за електронно
банкиране „BULBANK ONLINE“. Съгласно посочените общи услови, една от
услугите, включени в електронното банкиране, е възможността за извършване на
преводни нареждания от сметката на клиента в местна и чуждестранна валута. На
основание т. 9 от общите условия, за ползване на услугата „BULBANK ONLINE“
банката регистрира клиента по процедура, определена от банката, като генерира
потребителско име и парола за достъп, които се предоставят на клиента. В т. 10 от
общите условия е предвидено, че при желание от страна на клиента да използва
функционалността за нареждане на банкови операции са възможно следните
комбинации от средствата за идентификация и подписване/оторизиране в услугата
3
„BULBANK ONLINE“: цифров сертификат, издаден от банката по определена от нея
процедура, който клиентът изтегля и инсталира при себе си, като същият служи само
за идентификация в услугата „BULBANK ONLINE“; цифров сертификат в комбинация
с SMS-парола, която представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента
на регистриран от него мобилен номер; универсален електронен подпис. Предвидено
е, че използването на електронната идентификация по реда, установен в общите
условия, удостоверява истинността, автентичността на наредените операции и
поемането на последиците им. На основание т. 14 от общите условия, използването по
електронен път на цифровия сертификат, SMS-паролата, универсалния електронен
подпис или комбинация от тях има действие на положен от лице с разпоредителни
права по сметките на клиента валиден подпис по смисъла на действащото
законодателство и удостоверява истинността и автентичността на електронното
заявление за наредената операция.
Ето защо, за да се приеме, че процесните преводи са извършени надлежно от
името и за сметка на клиента, следва да се установи от страна на банката, че същите са
изпълнени посредством електронно банкиране чрез ползване на услугата „BULBANK
ONLINE“, съгласно договора и общите условия на услугата за електронно банкиране
„BULBANK ONLINE“, а именно – че клиентът се е регистрирал успешно за
ползването на услугата „BULBANK ONLINE“, като извършените платежни
нареждания са идентифицирани надлежно чрез цифров сертификат в комбинация с
SMS-парола, която представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента
на регистриран от него мобилен номер, доколкото се касае до използването на
функционалността за нареждане на банкови операции (т. 10 от общите условия).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, процесните два
парични превода са извършени след повторно активиране на услугата „BULBANK
ONLINE“, което е извършено на 04.09.2020 г., непосредствено преди заявяване на
преводите. Активацията е извършена от устройство, представляващо телефон
„Samsung – SM – G973N“. Процесните платежни нареждания са наредени чрез
мобилно приложение „BULBANK MOBILE“ от „смартфон“ „Samsung – SM – G973N“.
Преди тази дата – 04.09.2020 г., няма данни в системата за използване на услугата
„BULBANK ONLINE“ чрез приложение „BULBANK MOBILE“ за потребителско ID
128221, което е свързано с ищеца. Използваният „IP address“ за активиране на услугата
„BULBANK ONLINE“ чрез приложение „BULBANK MOBILE“ е „10.9.124.131“.
Съгласно поясненията, дадени от вещото лице в о.с.з на 24.11.2023 г., проведено пред
първоинстанционния съд, в което е приета експертизата, този „IP address“ не може да
бъде получен, съответно – използван от клиент на мобилен оператор (въпреки че
регистрацията е извършена от устройство, представляващо мобилен телефон), защото
представлява нисък разряд „IP address“, един от първите адреси на интернет изобщо,
служещ за основните машини в интернет, които стоят на най-ниското ниво в интернет.
4
Следователно, още при повторното активиране на услугата „BULBANK ONLINE“
чрез приложение „BULBANK MOBILE“ е допуснат пропуск в сигурността на
предоставяната услуга от страна на банката, доколкото е допуснато използването на
услугата за потребителско ID 128221, свързано с ищеца, чрез приложение „BULBANK
MOBILE“, въпреки че активирането на услугата е направено от „IP address“, който не
съответства на устройството, представляващо телефон „Samsung – SM – G973N“, от
което е извършена активацията, а впоследствие и процесните два броя парични
преводи. Посоченото несъмнено води до извод в пропуск в системата за сигурност на
банката, съответно – е предпоставка за извършването на преводи, които реално не са
разрешени от действителния клиент на банката и титуляр на сметката.
Освен това, вещото лице сочи, че при платежни операции чрез успешно
инсталирано мобилно приложение „BULBANK MOBILE“ не се изпраща SMS-код, а се
въвежда само цифровия сертификат, за да е възможно извършването на превода. В
конкретния случай платежната операция е извършена чрез мобилно приложение
„BULBANK MOBILE“, от което следва, че същата е била възможна само чрез
използването на цифров сертификат като метод за идентифициране на клиента.
Посоченото е в нарушение на т. 10 от общите условия на услугата за електронно
банкиране „BULBANK ONLINE“, действащи във връзка с подписания договор между
страните, съгласно която използването на функционалността за нареждане на банкови
операции е предпоставено от идентификация и подписване/оторизиране в услугата
„BULBANK ONLINE“ чрез цифров сертификат в комбинация с SMS-парола, която
представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента на регистриран от
него мобилен номер. Съгласно посочената точка от общите условия, използването
само на цифров сертификат служи единствено за идентификация в услугата
„BULBANK ONLINE“ и не е достатъчно за нареждане на банкови операции, каквито
представляват процесните два парични превода.
Следва да се посочи също така, че самото извънпроцесуално поведение на
ответника сочи на признание на факта, че и за служителите на банката е възникнало
съмнение относно автентичността на процесните преводи. Непосредствено след
заявяване на преводите служител на банката е направил опит за осъществяване на
връзка с ищеца на посочения от него телефонен номер, който следва да служи и за
допълнително средство за потвърждаване на преводите. Опитите са били неуспешни,
въпреки което преводите са изпълнени, което представлява нарушение на т. 16 от
общите условия към подписания договор между страните, съгласно която точка
банката следва да изпълни само преводи, които са редовни по форма и съдържание.
По делото не се установява, че неразрешените платежни операции са причинени
чрез измама от страна на клиента или в резултат на неизпълнение на едно или повече
от задълженията му по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поР. груба небрежност, поР. което
5
възражението на ответника, че са налице основания за изключване на неговата
отговорност, съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, е неоснователно. Действително, в
депозирано пред „Уникредит Булбанк“ АД искане за възстановяване на средства Ц. М.
О. е посочил, че счетоводителят на дружеството, което е негова еднолична
собственост, е оторизирано да нарежда преводи, които се потвърждават от него чрез
получен SMS-код. Посоченото искане обаче касае както личната сметка на ищеца, така
и сметката на „Техно Асистънс“ ЕООД (дружеството, което е еднолична собственост
на ищеца), поР. което не може да се направи еднозначен извод, че ищецът е
предоставил достъп на счетоводителя на дружеството до личната му сметка или само
до тази на дружеството, която не е предмет на настоящото дело. Ето защо, не се
установява да е налице признание на неизгоден за ищеца факт, свързан с
неизпълнение на задължението му по договора да пази в тайна средствата си за
електронна идентификация. Също така, не се установява извършването на процесните
неоторизирани платежни операции да е в причинна връзка с конкретно неизпълнение
на поетите договорни задължения на ищеца, свързани със сигурността на използваните
платежни услуги, още повече същото да е извършено умишлено или при груба
небрежност.
Във връзка с изложеното съдът намира, че ответникът „Уникредит Булбанк“ АД
не е изпълнил доказателствената тежест, възложена му в чл. 79, ал. 4 ЗПУПС, да
докаже пълно и главно установяване на автентичността на платежната операция в
рамките на неговото участие, нейното точно регистриране, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с
платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря. Точно
обратното, по делото се установява: че процесните преводи са извършени
непосредствено след повторно активиране на услугата „BULBANK ONLINE“ чрез
мобилно приложение „BULBANK MOBILE“, каквото до този момент клиентът не е
използвал; че самото активиране на услугата, а впоследствие и процесните два броя
парични преводи, са направено от „IP address“, който не съответства на устройството,
представляващо телефон „Samsung – SM – G973N“, от което са извършени
активацията и преводите; че идентифицирането на клиента и извършването на
платежните операции е станало само чрез цифров сертификат, доколкото е използвано
мобилното приложение „BULBANK MOBILE“, позволяващо това, а не чрез цифров
сертификат в комбинация с SMS-парола, както е предвидено по общите условия.
От посоченото следва извод, че процесните два парични превода представляват
неразрешени платежни операции, поР. което доставчикът на платежните услуги -
„Уникредит Булбанк“ АД, дължи възстановяване на стойността им, т.е. сумата в общ
размер на 13700 лв.
При извод за основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният
6
иск за лихва за забава. Във въззивната жалба не са наведени аргументи за
неправилност на решението в частта, касаеща иска за мораторна лихва, свързани с
изпадането на ответника в забава и размера на лихвата, поР. което съдът не следва да
се произнася по тези въпроси, доколкото не се констатира да е налице нарушение на
императивна правна норма при произнасянето по иска за лихва с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Във връзка с изложеното, правилно районният съд е уважил предявените искове,
поР. което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника по жалбата сумата в размер на 1660 лв. – разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, доколкото
същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20116757/24.02.2024 г. по гр.д. № 8566/2021 г. по
описа на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 83191936, да заплати на Ц. М. О.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1660 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи - Ц. В. К. и К.
Т. Р., на страната на „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7