№ 11214
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110116175 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на И. Н. И., В. Д. А., И. Н. И. и В. Д. А., действащ чрез
своята майка и законен представител И. Н. И. срещу Д. А. А.. Твърди се, че страните са
бивши съпрузи, като от брака им са родени децата В. Д. А. и В. Д. А.. Посочва, че
ответникът системно упражнява домашно насилие срещу молителите, като последният акт е
бил на 27.03.2022 г. Твърди се, че на 27.03.2022 г. ответникът започнал да звъни в 01.26 ч.
през нощта и да тормози молителите, като това продължило и през целия следобед на същия
ден. Излагат се твърдения за извършени актове на домашно насилие и на датите 17.03.2022
г., 23.03.2022 г. и 25.03.2022 г. Ето защо иска от съда да издаде заповед за защита в полза на
молителите.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.06.2022 г., ответникът оспорва изложените
обстоятелства в молбата. Твърди, че никога не е извършвал действия, представляващи
домашно насилие. Твърди, че на 26 март не е имал контакт с молителите. Иска от съда да
отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита.
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. По делото е безспорно, че страните са бивши съпрузи и
1
че от брака им са родени две деца, поради което страните попадат сред кръга от лицата
посочени в чл. 3 т. 1 и т. 2 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на насилие представляват такива по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо и емоционално насилие
спрямо молителите.
По делото е представена Декларация по чл. 9 ЗЗДН.
От представените по делото Акт за раждане № 931/18.08.2004 г. и Акт за раждане №
1158/29.08.2011 г. е видно, че молителката И. Н. И. и ответникът Д. А. А. са родители на В.
Д. А. и В. Д. А..
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени по делото.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена. От заключението на вещото лице не се установява родителско
отчуждение на детето В. А. по отношение на бащата. Експерта посочва, че между детето и
бащата е налице междуличностен конфликт, но връзката им не е прекъсната, напротив
детето иска близост с баща си. Не се установяват данни за агресивно поведение на бащата,
както и признаци на страх у детето към него.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят С.С. – колега на молителката И. И., посочва, че около 20-ти юни, ответникът е
посетил работното място на молителката, като искал да осъществи контакт с нея, но
свидетелят не го допуснал и такъв не бил осъществен. Свидетелства, че не е очевидец на
агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката И.. Посочва, че на
процесната дата – 27 март, не е бил на работа.
От показанията на св. Й. – психолог и колега на молителката И. И., се установява, че в
средата на месец март 2022 г. ответникът и молителката И. са осъществили контакт, като
след срещата им молителката е била разстроена. В останалата част съдът не кредитира
показанията на свидетеля, тъй като пресъздават чужди впечатления.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че страните са в силно
влошени отношения. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-психологична
експертиза се установява, че у детето В. има симптоми на тревожност, които обаче не се
свързват с конкретен акт на домашно насилие. Посочено е от експерта, че детето не изпитва
страх от баща си, а иска близост с него.
За основателността на молбата трябва да се докаже по несъмнен начин, че на процесните
дати ответникът е извършил посочените в молбата действия.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителите, както и за кои факти не сочат
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
доказателствена сила. Всички събрани доказателства по делото оборват декларираното в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Въпреки дадените указания, молителите не проведоха
2
доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
Последните не се подкрепиха, нито от разпита на допуснатите свидетели, нито от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза. Съдът не
може да налага ограничения единствено въз основа на твърдения. Производството е
състезателно и в конкретния случай ответникът обори презумпцията чрез събирането на
гласни доказателства и изслушването на съдебно-психологична експертиза.
Ето защо настоящият състав приема, че няма установени конкретни действия на домашно
насилие от ответника спрямо молителите.
Съдът приема, че страните се намират в силно влошени отношения и често между тях
възникват междуличностни конфликти. Законът има за цел да се защитават жертвите на
домашно насилие, като налага рестрикции и санкции на извършителя, а не да се използва за
решаване на междуличностни конфликти. Противното означава, че е налице злоупотреба с
право.
За пълнота, съдът следва да отбележи, че последиците при налагане рестрикции на
ответника могат да се отразят изключително негативно на връзката на бащата с малолетното
дете В.. Родителите следва да положат усилия за подобряване на отношенията помежду си,
като не позволяват междуличностните им конфликти да оказват негативно отношение на
детето към бащата или майката, което от своя страна да доведе до родителско отчуждение.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителите против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 750 лева
- 500 лева за адвокатски хонорар и 250 лева за заплащане на депозит за вещо лице.
При този изход на делото молителите И. Н. И., ЕГН **********, В. Д. А., ЕГН **********,
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за
производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т.
22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Н. И., ЕГН **********, В. Д. А., ЕГН
**********, В. Д. А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка И. Н. И., ЕГН
********** срещу Д. А. А., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. Н. И., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН
**********, да заплатят на Д. А. А., ЕГН ********** сумата от 750.00 (седемстотин и
петдест) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. Н. И., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса за
производството в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4