№ 354
гр. П., 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от Р. П. Р., ЕГН ********** чрез
процесуалния му представител адв. Я.С. - АК П., съдебен адрес: гр.П., ул.”Р.Д.” ***,
срещу Решение № 260027/27.01.2022 г. на PC П., гражданска колегия, I-ви състав,
постановено по гр.дело №1104/2021 г.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се
моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че с обжалваното съдебно решение ПРС
е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск, като е приел за неоснователен
предявеният от Р. П. Р., ЕГН **********, живущ в с.Г.Б., обл.П. иск с искане да се признае
за установено, че в полза на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.„Ц.Б., №136, не съществува изпълняемо право /право на
принудително изпълнение/ за сума в размер на 12 600,00 лева, ведно със законна лихва,
както и обезщетение за забава в размер на 1 017,00 лева за периода от 25.11.2005 г. до
30.08.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист от 04.10.2006 г. издаден въз основа на
Определение от 18.09.2006 г., постановено по гр.д.№18176/2006 г. по описа на СРС, поради
изтичане на законоустановения давностен срок.
Въз основа на така посочения изпълнителен лист през 2011 г. по молба на ответното
дружество е образувано изпълнително дело № 209 при ЧСИ Е.Д., с район на действие
Окръжен съд - П., per. № 751. Делото е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК.
През 2014 г. по молба на ответното дружество е образувано ново изпълнително дело
№ 58/2014 г. при ЧСИ Анелия В., с район на действие Окръжен съд - П., per. № 813. Делото
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
Последното валидно изпълнително действие по ИД № 58/2014 г. по описа на ЧСИ В.
е посочено, че е било извършено на 29.04.2014 г., както е отбелязано на изпълнителния лист.
1
От тази дата е започнала да тече нова давност за вземането на основание чл. 110 ЗЗД
От последното изпълнително действие до образуване на изпълнително дело №
2021***0400181 при ЧСИ С.Б., рег.№ ***, с район на действие ПОС, са изминали 6 години и
7 месеца. Сочи се, че следователно се налага извод, че безспорно вземането е погасено по
давност.
В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд се сочи, че излага доводи
и приема, че давността е прекъсната на 10.05.2016 г., с депозирана от взискателя по ИД
№58/2014 г. молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискано да бъдат извършени
изпълнителни действия. Посочената молба е депозирана по изпълнителното дело след
повече от две години от предходното валидно изпълнително действие прекъсващо давността
/молба от 29.04.2014 г./. Преди депозиране на молбата на 10.05.2016 г. е настъпила перемция
по делото, която по силата на закона изпълнителното дело е прекратено. След настъпването
на перемцията, принудителното изпълнение не се изключва. Това е така, защото ако след
настъпването на перемцията, кредиторът направи искане за прилагане на нов изпълнителен
способ, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни исканият способ - той
дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Като
последица от настъпилата перемция за съдебния изпълнител е задължението да образува
ново изпълнително дело /като номер/, тъй като старото е прекратено по силата на закона /е
този смисъл Решение по гр.д.№1747/2020 г. на IV г.о. ВКС; Решение №60282/19.01.2022 г.
до дело №903/2021 г. ВКС/.
Последица от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона е невъзможността
да се извършват законосъобразни и валидни действия по принудително събиране на
вземането, като всички такива, каквато е и молбата от 10.05.2016 г., извършени след
прекратяване на производството се явяват нищожни, като извършени по едно прекратено по
силата на закона производство, а като такива и негодни да прекъсват давността. /В този
смисъл е Решение №263510 от 28.05.2021 г. по в.гр.д.№16510/2019 г. на Възз. П-г. състав на
Софийски градски съд; Решение №263805 от 10.06.2021 г. по гр.д.№5228/2020 г. на ГО I-II
състав на Софийски градски съд; Решение V264191 от 24.06.2021 г. по в.гр.д.№2170/2020 г.
на Възз.П-г състав на Софийски градски съд, Решение №263738 от 08.06.2021 г. по в.гр.д.
№4156/2020 г. на Възз.П-в състав на Софийски градски съд, както и редица други/.
На следващо, място, въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно
приема, че давността се прекъсва и с подаването на отговор на исковата молба на 17.05.2021
г. Допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.439, ал. 1 от ГПК се твърди, че е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл.
116 от ЗЗД и не могат да се прилагат разширително, каквато е и широко застъпената съдебна
практика.
Също така за пълнота е отбелязано, че неправилно първоинстанционният съд
приема и излага доводи, че с постановяването на ТР №2 от 26.06.2015 г- по т.д.№2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че ППВС №3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част и е дадено
друго разрешение, а именно - че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, откъдето ПРС приема, че на 26.06.2015 г.
започва да тече нова давност. Давност върху вземания по изпълнителни дела образувани
2
преди 25.06.2015 г. тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителният процес тече. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ:
„Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. ” Този текст очертава субективните
предели на задължителност на тълкувателните актове, тъй като изчерпателно изброява
субектите, за които тези актове са задължителни. Съгласно чл. 130,ал.2 от Закона за
съдебната власт задължителни са само тълкувателните решения и тълкувателните
постановления на ВКС и ВАС. Няма такава задължителна сила, както твърди съда,
цитираното Решение №170/17.09.2018 г. постановено по гражданско дело №2382/2017 г. ГК,
IV г.о. на ВКС, въз основа на което решение, първоинстанционният съд обосновава своя
извод, че новата давност е започнала да тече от 25.06.2015 г.
Счита, че с оглед събраните по делото писмени доказателства безспорно било
установено, че е налице обстоятелство по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, което обосновава
основателността на предявеният установителен иск - погасяване на вземането по давност.
Моли се, на основание чл.271, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното Решение №260027 от 21.01.2022 г. на PC П., постановено по
гр.д. № 1104 по описа на PC П. за 2021 г., и вместо него да постанови друго, с което да
признаете за основателен предявеният отрицателен установителен иск. Претендират се
разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2022 г. от
09.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение или най – късно в насроченото съдебно заседание: да представи
актуално пълномощно по делото, от настоящият Директор на Топлофикационното
дружество.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4