Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3046 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 290050 от 01.12.2019г. по гр.д. № 2232/2017г. Софийски районен
съд, 87 състав отхвърлил предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу С.И.Н.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2 400 евро, представляваща задължение по запис на заповед от
01.06.2013г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 72282/2014г. по описа на
СРС, 87 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 2 550 лв. - разноски за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „А.“ ЕООД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В хода на делото се установило безспорно, че процесният запис
на заповед е издаден от ответника за обезпечаване на точното плащане на
наемните вноски и на евентуално нанесени вреди по договор за наем от
01.06.2013г. Категорично било оборено твърдението на ответника, че ценната
книга е издадена за обезпечаване само на депозита по договора. Дори да се
приемело, че записът на заповед е обезпечавал именно депозита, то изхождайки от
неговата функция можело да се направи основателен извод, че двете твърдения не
се изключват едно друго. При договора за наем депозитът играел роля на
обезпечение, което служело на наемодателя да поправи евентуални вреди по имота
си след неговото освобождаване или да покрие неплатен наем или консумативни
разходи. Неправилно районният съд приел, че съгласно преводните нареждания от
29.08.2013г. и 31.010.2013г. и заключението на ССЕ, задължението за плащане на
гаранционния депозит било погасено. Съдът не изследвал в дълбочина основанието
на записа на заповед, както и функцията на депозита по договор за наем. От
приетите заключения на ССЕ се установило, че са преведени суми с основание
депозит, но допълнителното заключение не следвало да се кредитира, тъй като
вещото лице не взело предвид облекченията за първите 6 месеца на договора, като
след изтичането на този период наемната цена била 2 055 евро с ДДС. Това
не било взето предвид и от районния съд,
който неправилно приел, че сумата по процесния запис на заповед е била погасена
от наемателя „И.“ ООД. Следвало да се отбележат и многобройните щети, които наемателят
причинил върху имота и върху машините на ищцовото дружество, като съгласно
заключението на СТЕ щетите върху машините в имота били в размер на
1 446.41 лв. Тези щети били отразени и в приемо-предавателния протокол,
подписан от страните при връщането на имота. Такива щети не били описани при
предаването му. От изложеното следвало, че наемателят дължи 3 000 евро –
неплатено първоначално облекчение по договора за наем, и сумата от около
1 400 лв. – стойност на вредите по наетите машини. В тежест на ответника
било да докаже, че е погасил точно задължението, което обезпечава ценната
книга. Изводите на СРС в този смисъл били изцяло вероятностни и неправилни.
Показанията на св. М., който познавал практиката в ищцовото дружество
установили, че при отдаване на помещението под наем наемателите дават депозит,
който обезпечава нанесени щети, неплащане на консумативи, ток вода. Свидетелят
твърдял, че пред него са подписали записа на заповед, за да обезпечат
евентуални вреди, неплащане на наема, вреди и т.н. Показанията на св. В. били
противоречиви и заинтересовани и не следвало да се кредитират. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна С.И.Н. с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 535 и сл. ТЗ за сумата 2 400 евро - главница по запис на
заповед от 01.06.2013г., издаден от С.И.Н., с падеж 30.09.2013г. Претендирана е
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
29.12.2014г., до окончателното плащане. За сумата е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 72282/2014г. на СРС, 87 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск, като е въвел в процеса твърдение
за наличие на каузално правоотношение, в обезпечение на задължение по което е
бил издаден процесният запис на заповед – договор за наем от 01.06.2013г.,
сключен между ищеца, като наемател, и „И.“ ООД, като наемател. Към момента на
сключване на договора ответникът бил управител и съдружник в дружеството –
наемател, и заедно с другия съдружник – Е.В., били солидарни длъжници за
задълженията по договора за наем. Твърди, че подписал процесния запис на
заповед за обезпечаване на уговореното в чл. 7 от договора за наем задължение
за внасяне на гаранционен депозит в размер на 2 400 евро с вкл. ДДС в срок
до 30.09.2013г., поради което и падежът на ценната книга бил именно на тази
дата. Задължението за внасяне на гаранционен депозит било изпълнено, поради
което предявеният иск бил неоснователен. Искал е от съда да отхвърли иска.
В проведеното първо открито съдебно заседание в първата
инстанция процесуалният представител на ищеца не оспорва, че има каузално
правоотношение – договор за наем, но твърди, че записът на заповед обезпечавал
не плащането на депозита, а служел за обезпечение на евентуално настъпили вреди
вследствие ползването на имота, както и за неплатени наеми.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за исковата
сума е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 вр. чл. 418, ал. 5 ГПК, а
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 (сега
ал. 4) ГПК и същият е допустим. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяване
на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а
с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно т. 17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 (сега т. 10) ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение; При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. С въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
В случая страните не спорят, че процесният запис на
заповед е издаден от ответника по повод сключен на 01.06.2013г. договор за
наем, по силата на който ищцовото дружество, като наемодател, предоставило на „И.“
ООД, ЕИК *******, като наемател, за временно и възмездно ползване
автомивка № 208, находяща се в гр. София, бул. „*******“, срещу бл. 181. За
наемателя договорът е сключен чрез законните му представители – ответникът С.И.Н.
и Е.Д.В., двамата управители и съдружници в „И.“ ООД към момента на сключване
на договора (видно и при справка в ТРРЮЛНЦ). С договора за наем двамата
съдружници в качеството им на физически лица поели задължение за отговарят солидарно
за задълженията на наемателя по договора.
Съгласно чл. 6, договорът влиза в сила от 01.08.2013г.
Уговорена е наемна цена в размер на 2 400 евро с вкл. ДДС, платима в
левова равностойност, при облекчение за първите 6 месеца, което впоследствие се
добавя към наемната цена до края на договора. Съгласно чл. 7, ал. 1, за да
гарантира редовното и своевременно плащане на разходите, възникващи във връзка
с ползването на автомивката, наемателят депозира у наемодателя сумата
2 000 евро без ДДС (2 400 евро с ДДС), като с ал. 2 на чл. 7 страните
уговорили плащане на депозита на две равни части в рамките на два календарни
месеца, считано от влизане в сила на договора, т.е. депозитът е платим изцяло в
срок до 30.09.2013г. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата
на влизане в сила на договора (чл. 24). С чл. 25 страните уговорили, че
договорът се прекратява: с изтичане на срока му; по взаимно съгласие на
страните; с предизвестие от шест календарни месеца; едностранно без предизвестие
от наемодателя – при неплащане на наемната цена в срок.
В първата инстанция процесуалният представител изрично е
заявил, че не оспорва факта на плащане на депозита от наемателя. Този факт се
установява по безспорен начин и от приетите и неоспорени платежни нареждания от
29.08.2013г. и 31.10.2013г., както и от допълнителното заключение на ССЕ, видно
от които уговореният депозит в размер на 2 400 евро с ДДС (в левова
равностойност 4 694 лв.) е бил внесен от наемателя.
Според показанията на свидетеля И.М., служител на
ищцовото дружество на длъжност „продавач-консултант“, същият познавал ответника
и бил запознат с дейността на дружеството на ответника, държали под наем
автомивката – собственост на ищеца. При отдаване на помещението под наем
наемателите плащали депозит, който да обезпечи щети, неплащане на консумативи.
Твърди да присъствал при преговорите между ищцовото дружество и представителите
на „И.“ ООД, но нямал спомен за какво са говорили. Преговорите се състояли там,
на място, в автомивката. Присъствали С., Е.и собственикът на ищцовото
дружество, както и свидетелят. Пред него подписали запис на заповед, за да
обезпечат евентуални щети, неплащане на наеми, вреди и т.н. Той бил в автомивката
на работа.
Свидетелят Е.В.установява, че в периода 2012 – 2014г. с
ответника имали обща фирма – „И.“ ООД. Наели автомивка от ищеца. Договора
подписали в кафенето, прилежащо към автомивката, в присъствието на г-н Н.,
лицето на „Ауто тайарс“, свидетеля и ответника, както и на г-н Костадинов. На същия
ден подписали запис на заповед, което било с цел гарантиране на депозита по
договора за наем. Познавал И.М., той не присъствал на преговорите.
При така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира доводите в жалбата за неоснователни. Съобразявайки
падежа на менителничния ефект, съвпадащ с падежа за плащане на гаранционния
депозит по чл. 7, ал. 2 от договора, както и срока на договора за наем – до
01.08.2018г., въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че записът
на заповед е издаден от ответника за обезпечаване на задължението за плащане на
гаранционния депозит, а не за обезпечаване на обезщетения за евентуално
причинени вреди по наетия имот и за наемни вноски. Показанията на св. М.,
ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира
като недостоверни и пристрастни. Свидетелят В., който е присъствал при
подписване на договора за наем и на записа на заповед изнася, че И.М. не е
присъствал на преговорите, а и житейски нелогично е лице на длъжност „продавач
– консултант“ да присъства при сключване на договор за наем от ищцовото
дружество.
Още по-малко може да се приеме, че процесният запис на
заповед е издаден за обезщетение за вреди по друг договор – за отговорно пазене
на вещи, както се домогва да поддържа въззивникът във връзка с твърдени повреди
по машините – предмет на договора за отговорно пазене.
Противно на поддържаното в жалбата, с отговора на
исковата молба ответникът е релевирал възражение, че именно от падежа на записа
на заповед следва извод, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на
задължението на наемателя за внасяне на гаранционния депозит. Неотносимо за
спора е каква функция изпълнява депозитът по договор за наем, след като по
делото не се установява процесният запис на заповед да издаден в обезпечение на
задълженията на наемателя за наемни вноски и вреди по наетия имот.
Същевременно по делото се установи по безспорен начин, че
гаранционният депозит е бил преведен от наемателя на наемодателя. След като
задължението, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед е погасено,
то и вземането на ищеца по записа на заповед също е погасено, а предявеният иск
е неоснователен. Както е посочил и районният съд, ако наемателят, респ.
солидарните длъжници, са останали задължени за наемна цена или са причинили
вреди по наетата вещ, ищецът може да претендира същите, но в производство с
различен предмет и не въз основа на записа на заповед от 01.06.2013г.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са
в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в
брой съгласно удостовереното в приложения договор за правна защита и съдействие
от21.02.2020г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290050 от 01.12.2019г., постановено по гр.д. № 2232/2017г. на
Софийски районен съд, 87 състав.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.И.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 200
лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.