Решение по дело №1674/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 691
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20191420101674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 01 август 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.07.2019 г. в състав:

 

                                                    Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело 1674 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано след решаване на спор за подсъдност и определяне на компетентния съд с определение № 33 от 22.04.2019 г. по ч. гр. дело № 23/2017 г. на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, по искова молба на Н.Е.С. с ЕГН ********** *** срещу кмета на Община Враца (озаглавена сигнал – жалба за дискриминация), постъпила с вх. № 4291/27.03.2017 г. на Врачански районен съд, допълнена с две пояснителни молби: с вх. № 555/08.03.2017 г. на Административен съд гр. Враца и с вх. № 4761/04.04.2017 г. на Врачански районен съд.

В исковата молба и допълнителните такива се твърди, че е издадена  заповед от кмета на Община Враца, чието съдържание е разгласено по вратите на сградата на общината, с която се забранява на столуващите граждани да използват главния вход на сградата на същата община за достъп до стола за диетично хранене в сутерена на сградата. Посочено е, че вследствие на тази заповед са ограничени правата и законните интереси на столуващите граждани, включително възрастните и болните такива, поради необходимостта те да заобикалят цялата сграда на общината и да влязат през задния вход (разстояние над 300 метра), да преодоляват препятствие (стълбище на височина човешки ръст пред задния вход), както и да търпят унизително отношение от това, че имат достъп само от задния (животински) двор на сградата на Община Враца, докато подобни ограничения не са поставени за служителите на общината и последните не търпят подобно унизително отношение. Ищецът счита, че заповедта на кмета и действията му съставляват дискриминация спрямо столуващите граждани, които не са служители на Община Враца. Жалбоподателят също така твърди, че е налице дискриминация и поради изграждане на детска градина за децата на служителите на Община Враца със средства от бюджета на общината.

Искането към съда е да установи наличието на твърдените с жалбата нарушения във връзка с достъпа до стола за диетично хранене в сутерена на сградата на Община Враца; да присъди обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани; да осъди ответника да преустанови нарушенията, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Предявеният иск е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Ответникът кмета на Община Враца не е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2019 г. ищецът Н.С. заяви, че няма възражения срещу проекта за доклад по делото, но прави искане за спиране на делото до приключване на производството но негова жалба, заведена с вх. № 11838/29.07.2016 г. на Върховния административен съд, както и искане съдът служебно да изиска същата жалба. Съдът с протоколно определение отхвърли исканията като неоснователни. Видно от служебно извършената от съда справка с интернет страницата на Върховния административен съд (л. 16 от делото), в същия съд действително е заведен сигнал с вх. № 11838/29.07.2016 г., като обаче по същия не е образувано административно дело, предвид което съдът намира, че не може да съществува връзка на преюдициалност между така цитирания сигнал и настоящото дело. Следва също да се отбележи, че Законът за защита от дискриминация допуска две алтернативни (а не обусловени) процедури за защита от дискриминация – пред съответния районен съд и пред Комисията за защита от дискриминация, с оглед на което дори съдържанието на сигнала да е свързано със същия акт на дискриминация, за който се търси защита по настоящото дело, то връзка на преюдициалност отново не е налице. Искането на ищеца за служебно изискване на сигнал с вх. № 11838/29.07.2016 г. пък е неоснователно, тъй като сигналът изхожда именно от ищеца и няма пречка последният да го представи по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.В., в съдебно заседание изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, тъй като ищецът не излага аргументи и не сочи доказателства за начина на осъществяване на твърдяното дискриминационно отношение спрямо него от страна на Общинска администрация-Враца. Посочи, че приложеното към исковата молба фотокопие на съобщение е с неустановен произход и не става ясно къде е снимано и залепено, нито от кого, както и че пропускателният режим в сградата е възложен на частна охранителна фирма, а столовата се стопанисва от Общинско предприятие „Социални дейности“. Заяви претенция за  разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

На първо място съдът намира за необходимо да изложи доводи, обуславящи допустимостта на производството. На съда е служебно известно, че във Врачански районен съд, I-ви граждански състав е образувано и е висящо към момента гр. дело № 629/2019 г., което е между същите страни, но липсва идентичност на предмета на така цитираното дело и настоящото такова. Това е така, тъй като по гр. дело № 629/2019 г. се търси защита от дискриминация, извършена на 08.12.2016 г. и не е предявен иск за обезщетение, а по настоящото дело се търси защита от дискриминация, извършена на 24.02.2017 г. и е предявен иск за осъждане на ответника за обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани. Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 126, ал. 1 от ГПК за прекратяване на настоящото дело, въпреки че е образувано по-късно от гр. дело № 629/2019 г. на Врачански районен съд.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За възникване правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника е необходимо кумулативното осъществяването на следните предпоставки на фактическия състав: незаконен акт (действие или бездействие) на орган, длъжностно лице, гражданин или юридическо лице, нанесена вреда на физическо лице (в случая ищецът по делото) и причинна връзка между вредата и незаконния акт. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълнение хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на отговорното за незаконния акт лице.

С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. В този смисъл: решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. дело № 587/2009 г. на Върховния касационен съд, III г. о.

Представеният от ищеца препис от документ-обявление е неподписан, като не се установява неговия автор. Липсва и отбелязване същият да е съставен в изпълнение на заповед на кмета на Община Враца. Не се установи безспорно и че същият е бил поставен на сградата на Община Враца.

Дори да се приеме за установено обстоятелството, че е въведено ограничение на достъпа на гражданите до стола за хранене, намиращ се в сградата на Община Враца в сочения от ищеца смисъл – през входа на паркинга след 12,30 часа, следва да се посочи, че не се установи по-неблагоприятно третиране на ищеца на някое от посочените от него основания. Видно от представеното от ищеца доказателство ограничението е въведено за всички лица, използващи стола. Ищецът не е навел доводи за липса на осигуряване на достъп на граждани със затруднено придвижване, нито е установил той да има затруднения в придвижването, които да му пречат да достигне до стола. Напротив, на гражданите е осигурен достъп до стол за хранене, намиращ се в сградата на Община Враца. Пряка дискриминация е налице при по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От страна на ищеца не бяха изложени доводи и не бяха установени факти, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация по някой от посочените от него признаци. Ето защо не е възникнало задължение за ответника да установи, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.

Съдът не възприема наведените от ищеца доводи, че е налице дискриминационно отношение с оглед обстоятелството, че служителите на Община Враца имат право на достъп до стола през входа, намиращ се в сградата. Същото би представлявало непряка дискриминация, съгласно дефиницията на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съдът намира, че не се установи да е налице и такава. Служителите по силата на своето служебно положение имат право на достъп до сградата на общината, който за гражданите се осъществява по установения във вътрешните й правила ред. Общоизвестно е, че достъпът до сградите на общинската администрация се осъществява по определен ред, като гражданите се допускат до работните места на служителите след предварителна уговорка и с цел осъществяване достъп до услугите, предоставяни от местната администрация, като в Община Враца е организиран Център за административно обслужване, където достъпът на граждани е свободен. Неотносим към делото е въпросът дали режимът за достъп до сградата се осъществява от служители на Община Враца или по възлагане от частна фирма.

Осигурен е достъп на всички граждани до стол за хранене в сградата на Община Враца, както и до административните услуги, предоставяни от Община Враца. Не се установи наличие на дискриминация въз основа на някой от посочените от ищеца признаци поради това, че единият от двата входа за стола е предназначен за граждни, а другият за служители, при условие че достъп не е отказан на никого.

Поради гореизложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. 

По разноските:

При този изход от делото ищецът следва да бъда осъден да заплати на Община Враца сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а държавната такса за водене на делото остава в тежест на бюджета на съдебната власт.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.Е.С. с ЕГН ********** *** срещу кмета на Община Враца искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. за установяване и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения за осъществена пряка дискриминация по признаците произход, образование, убеждения, лично и обществено положение, увреждане, възраст, имуществено състояние и други за достъп до стол в сградата на Община Враца през вътрешен вход от сградата, както и за присъждане на обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Е.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Враца с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ № 6 сумата 100,00 лева, представляваща направени по гр. дело № 1674/2019 г. на Врачански районен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: