Р Е Ш Е Н И Е
№……….../14.02.2023 г.
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като
разгледа т. д. № 128 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Д.И.“ ЕООД срещу Държавата
чрез м.на т. искове, както следва:
1/за прогласяване за нищожен сключения
между страните договор № РД-29-129/05.07.2016 г за отдаване под наем на обект
изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж“ село Лозенец,
разположен на територията на община Царево, обл. Бургас:
1.1. на основание чл. 26, ал.1, пред.1 ЗЗД
поради сключването му в противоречие с чл.16, ал.1 и ал.2 на ЗДС да се отдава
под наем имот публична държавна собственост за използването му не по
предназначението му като „нарушена територия“, начин на трайно ползване
„скали“, а като „морски плаж“.
1.2. евентуално на основание чл. 26, ал.1,
пред.1 ЗЗД поради сключването му от ненадлежен орган в нарушение на реда за
отдаването му под наем съгласно чл.16, ал.2 ЗДС вр. чл.19, ал.1 ЗДС.
1.3. евентуално на основание чл. 26, ал.2,
пред. 1 ЗЗД поради фактическа невъзможност на предмета на договора, изразяваща
се в обстоятелството, че ½ част от имота не може да бъде използвана с
предназначение на, нито представлява, „морски плаж“, както посредством
въздействието на природните закони, така и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента.
1.4. евентуално на основание чл. 26, ал.2,
пред.1 ЗЗД поради правна невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в
обстоятелството, че предназначението на наетия имот не е и няма как да
представлява „морски плаж“, поради което не може да бъде използван от ищеца
като наемател без последния да наруши забраната по чл. 19, изр.1 от Правилника
за прилагане на ЗДС.
2/ да се осъди ответника на основание чл.
34 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 29 751,39 лева – платена на
основание прогласения за нищожен договор № РД-29-129/05.07.2016 г. наемна цена
за 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба (20.01.2021 г.) до окончателното й изплащане.
3. евентуално на основание чл.55, ал.1,
пред. 3 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
16 301,59 лева – връщане на платената от ищеца на отпаднало основание
наемна цена по договор № РД-29-129/05.07.2016 г, с оглед развалянето му по
право, считано от получаване от наемателя на заповед №РД-01-336/26.05.2017 г,
ведно със законната лихва считано от 20.01.2021 г. до окончателното й
изплащане.
4. евентуално на основание чл. 55, ал.1,
пред. 3 ЗЗД ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 10 025,48
лева – връщане на платената за периода 01.11.2017 г – 04.07.2018 г на отпаднало
основание наемна цена по договор № РД-29-129/05.07.2016 г. след прекратяването
му със споразумението от 01.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от
20.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответникът е
сключен договор за наем № РД-29-129/05.07.2016 г, съгласно който последния му отдава
под наем за временно и възмездно ползване имот изключителна държавна собственост,
представляващ „морски плаж село Лозенец“, разположен на територията на община
Царево, обл. Бургас, обхващащ Поземлен имот с идентификатор 44094.501.294,
индивидуализиран съгласно специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 7 от
ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър като „морски плаж
№ 31“ с Протокол №6/05.12.2012г. и с активна плажна площ по смисъла на §1, т.5
ДР на ЗУЧК в размер на 5 864,00 кв.м. Според ищеца договорът е нищожен
поради сключването му в противоречие със закона, евентуално поради невъзможен
предмет, евентуално е развален по право, поради невъзможност за изпълнението му
от ответника, евентуално е прекратен по взаимно съгласие със споразумение от
01.11.2017 г, за което се излагат подробни фактически и правни съображения в
исковата молба. Оспорва възраженията за различен предмет на договора за наем и
че отдадената площ не съвпада с площта на имот 44094.501.294, като се посочва,
че такъв спор в кореспонденцията между тях до делото не е имало. Посочва се, че
площта на отдадения под наем имот непротиворечиво е посочена в схемата за
поставяне на преместваеми обекти и съоръжения и разяснителната документация към
нея, представена с исковата молба, както и в писмо изх.№ Т-26-Д-85/07.06.2017
г. Твърдението, че предназначението на отдадения под наем имот е
индивидуализирано съгласно специализираната карта, се счита за неоснователно,
тъй като то противоречи на предназначението на имота посочено в кадастралната
карта, която според ищецът има приоритет съгласно чл. 2, ал. 2 ЗКИР, подробни
доводи, за което са развити и в исковата молба. Оспорва и възражението, че при
спряно действие на общия устройствен план на община Царево, предназначението на
имота се определя от фактическото му използване, като в тази връзка преповтаря
изложеното в исковата молба. Изложеното счита, че установява, че към сключване
на договора, а и след това ПИ 44094.501.294, или каквато и да е част от него,
имат предназначение „морски плаж“, съгласно кадастралната карта и съгласно общи
устройствен план на община царево, поради което и отдаването му под наем, с
това предназначение, води до нищожност на договора, поради противоречието му
със чл. 16, ал.1 и ал. 2 ЗДС. Поддържат се и доводите, че след като имота не е
„морски плаж“, то и отдаването му под наем от м.на т., вместо от областния
управител, съставлява нарушение на процедурата по ЗДС и Правилника за неговото
приложени имащи за последица нищожността на процесния договор, евентуално е
налице невъзможен предмет. По изложените съображения и след прогласяване на
нищожността на договора, евентуално с оглед развалянето или прекратяването на
договора, се счита за отпаднало основанието, на което е заплатена наемната цена
по договора и в зависимост от причината за отпадане на основанието се
претендира и връщането на съответната част от нея.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва
исковете като посочва, че предмета на договора е индивидуализиран по
специализираната карта и записаните точки с координати в схема и договора от 1
до 49, които включват само активната плажна площ. Тези параметри са били
известни на наемателя преди подписване на наемния договор. Действителната воля
на страните по договора е различна от сочената от ищеца и може да бъде изведена
от Процедурата за отдаване на морския плаж с.Лозенец и тръжната документация.
Ищецът е извършил оглед на имота преди включване в тръжната процедура и е
запознат с характера, предназначението и площта на имота преди сключване на
договора. Въз основа на изложеното счита, че предмета на договора не е
идентичен с площта на имот 44094.501.294. Към сключване на договора за наем
общия устройствен план на община Царево е било спряно, поради което
предназначението на имота се определя от фактическото му използване, освен ако
последното не противоречи на закон съгласно чл.9 ЗУТ. Освен това от
представените от ответника доказателства се установява ползване на имота от
наемателя, което се счита, че противоречи на твърденията за фактическа
невъзможност на предмета на договора. Индиция в тази насока ответникът счита и
подписаното едва на 01.11.2017 г. споразумение за прекратяване на договора,
което е извършено след края на летния сезон, за да се осигури експлоатацията на
морския плаж. Ищецът е могъл да оспорва Заповед №Т-РД-16-168/03.06.16 г на м.на
т. по административен ред, но не го е сторил. Строителната забраната по чл.15,
ал. 2 и ал. 3 ЗЧУК е приета преди сключване на наемния договор и е известна на
наемателя, а Решение №42/12.02.2016 г на ОС на община Царево, с което такава
забрана, не възпрепятства ползването на имота за останалите предвидени в
договора дейности. По отношение на заповеди №РД-01-336/26.05.2017 г и
№РД-01-351/01.06.2017 г, се твърди, че държавата не е адресат, нито страна в
административното производство по издаването им, както и че се интерпретират
неточно, тъй като първата заповед не препятства поставяне на чадъри, шезлонги и
други пособия за водни спортове, а след втората, ограниченията за поставяне на
преместваеми обекти се свежда само и единствено до преместваем обект №7.
Съдът като се запозна с доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, а това се
установява и от представения към исковата молба договор №
РД-29-129/05.07.2016 г, че след проведен търг с тайно наддаване между
държавата, чрез м.на т. като наемодател и ищеца „Д.И.“ ЕООД като наемател е
сключен договор за отдаване за временно и възмездно ползване на имот
изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж село Лозенец“,
разположен на територията на община Царево, обл. Бургас, обхващащ Поземлен имот
с идентификатор 44094.501.294, индивидуализиран съгласно специализирана карта
на обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър като „морски плаж № 31“ с Протокол №6/05.12.2012г. и с
активна плажна площ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗУЧК в размер на 5 864,00
кв. м. Предвидено е, че наемателят следва да упражнява правата и задълженията
си по договора върху активната плажна площ на морския плаж в размер на 5 864,00
кв.м., включително при определяне на общата площ на преместваеми обекти и
съоръжения, респ. допълнителната търговска площ към тях. Договорът е сключен за
период от 5 години, който започва да тече от сключването му. Срещу
предоставеното ползване ищецът поема насрещно задължение да заплаща годишна
наемна цена съгласно условията на договора. Отделните права и задължения на
страните са уредени в чл. 5 и чл. 6.
Спорът се концентрира относно предмета на
договора, а това налага тълкуване на волята на страните при неговото сключване.
За индивидуализацията на имота в договора
са използвани няколко различни подхода. От една страна, той е определен като „морски
плаж“. От друга, за неговата индивидуализация е използван израза „обхваща“
поземлен имот с идентификатор 44094.501.294. А от трета – е направено препращане
към специализираната карта на обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър като „морски плаж № 31“ с
Протокол № 06/05.12.2012 г. (специализираната карта и протокола не са
представени по делото, но за тяхното съществуване страните не спорят), като е
посочено, че морския плаж е с дължина на бреговата линия 296 м и с точки по
граници от №01 до №49 (включително), координирани в координатна система „БГС
2005“. Уговорено е и че наемателят следва да упражнява правата и задълженията
си по договора върху активната плажна площ по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗУЧК,
която е в размер на 5 864,00 кв. м.
Използваната с думи квалификация в чл. 1.1 „морски
плаж“ налага извода, че целта на договора е да бъде отдаден под наем именно
обект с характеристиките посочени в чл. 6, ал. 2 ЗУЧКИ (обособена част от
крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални
образувания, които са резултат на естествени или изкуствено предизвикани
процеси на взаимодействие на морето със сушата). Тази квалификация съответства
на препращането към специализираната карта, която се съставя за обектите по чл.
6, ал. 7 от ЗУЧК (сред които са и морските плажове); както и на уговорката, че
наемателят следва да упражнява правата и задълженията си по договора върху „активната
плажна площ“, която съгласно легална дефиниция в § 1, т. 5 ДР на ЗУЧК е площта
от морския плаж, която се ползва: а) за осъществяване на задължителните
дейности по закона; б) за поставяне на преместваеми обекти (редакция ДВ, бр. 40
от 2014г., отм. 2019г, но в сила към сключването на договор); в) от
посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни
принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа,
включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваеми
обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с
увреждания. Правата и задълженията на страните по договора в чл. 5 и чл.6 също
касаят експлоатация на „морски плаж“.
Спорът се поражда конкретно от използвания в
чл.1.1 израз „обхваща“, който може да се разбира както като „изпълва“, „заема
изцяло“, „съставлява“, т.е. „напълно съвпада“, „препокрива се с“, така и като
„съдържа се“, „включва се“, т.е. че „е част от нещо друго“. От тази двоякост в
значението на използвания израз индивидуализацията може да се разбира както, че
отдавания под наем имот напълно „съвпада“ с имот с идентификатор 44094.501.294,
така и че той се „включва“ в него, т.е. е негова реална част. Договорът не
препраща пряко към кадастралната карта и не използва за индивидуализацията на
наемания обект площта, местонахождението и границите, които се отнасят до
поземления имот с идентификатор 44094.501.294. Вместо това за площта на обекта
договора препраща към активната плажна площ, която е по-малака от тази на имот
с идентификатор 44094.501.294, а за граници – към специализираната карта и
геодезично заснемане по точки от №1 до №49 (включително), координирани в координатна
система „БГС 2005“. С договора не се препраща пряко и към предназначението и
начина на трайно ползване на имот с идентификатор 44094.501.294, а се използват
квалификациите „морски плаж“ и „активна плажна площ“. При това лингвистично
тълкуване (заедно с останалите използвани изразни средства за
индивидуализацията на обекта като плаж, активна плажна площ и специализирана
карта по ЗЧУК и легалните дефиниции за тях, препращането към отделно
геодезическо заснемане), се налага извода, че израза „обхваща“ е използван в
договора в смисъла на „включва се“, като реална част, а не на „заема изцяло/съвпада“
за целия имот. Този извод се налага и по причина, че ако целта е била договора
да касае целия имот с идентификатор 44094.501.294, посочването на идентификатора
на имота по кадастралната карата по аргумент от чл.26, ал. 2 ЗКИР, прави
излишно използването на останалата част от изразните средства,
индивидуализиращи предмета и в частно препращането към специализираната карта и
посочването на геодезичните точки. В подкрепа на посочения извод е и
обстоятелството, че след приключване на процедурата по установяване отреждането
на имота, започнало след заповед № РД-01-336/26.05.2017 г на кмета на община
Царево за спиране поставяне на преместваемите обекти се стига до обособяване на
два нови поземлени имота от бившия имот с идентификатор 44094.501.294, от които
единият с идентификатор 44094.501.541, представляващ крайбрежна плажна ивица с
площ от 5936 кв. м. (т.е. морския плаж, обект на договора за наем) и имот с идентификатор
44094.501.562, представляващ скали с площ 5055,00 кв. м. (обособяването на
посочените два имота се твърди в исковата молба л.15 и л.16 на делото и не се
оспорва от ответника в отговора, с оглед на което се приема за безспорно
установено от съда обстоятелство).
Извод в различна насока на тълкуване на
договора не следва от представените от ищеца доказателства: 1/ заявление от
21.04.2017 г за одобрение на схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения, в това число определяне на допълнителна търговска площ по чл. 10, ал.
8 ЗУЧК на морски плаж; 2/ писмо изх. № Т-26-Д-70/12.05.2017 г на Министерство
на т. за одобряване на схемата и тестовата обосновка, 3/съгласуване на схемата
от главния архитект на община Царево и 4/издаване на разрешения за поставяне на
преместваемите обекти съгласно схемата. В схемата (изготвена от ищеца) като
база за определяне площта на преместваемите обекти и съоръжения и допълнителната търговска площ към тях, които
могат да се разположат в наетия имот е използвана площта на целия поземлен имот
с идентификатор 44094.501.294 от 10 619,00 кв.м., и понеже е одобрена от
Министерството и съгласувана от главния архитект на общината, се прави извода,
че обект на договора е именно посочения поземлен имот с идентификатор
44094.501.294. Изложеното твърдение не може да бъде споделено. Тези документи
са съставени и одобрени, за да уредят правото на наемателя да разположи в
отдадения под наем имот за периода на наемното отношение преместваеми обекти и
съоръжения и да се определи допълнителната търговска площ към тях. Това са
актове следващи сключването на договора и по начало могат да имат само косвено
значение за неговото тълкуване. В схемата площта на преместваемите обекти и
съоръжения, респ. допълнителната към тях търговска площ не е определена съгласно
договора. В чл.1.3 от договора е предвидено, че при определяне на общата площ
на преместваемите обекти и съоръжения и допълнителната търговска площ извън
площта на последните по чл. 10, ал. 7 и ал. 8 ЗУЧК следва да се използва
активната площ на морския плаж, която е в размер на 5864,00 кв. м. Следователно
определянето на последната в нарушение на договора не може да служи като
аргумент за неговото тълкуване и в частност, за извод, че обекта на наема
съвпада с площта на ПИ 44094.501.294, независимо от одобряването на схемата.
Извод в различна насока не следва и от
сключеното споразумение между страните от 01.11.2017г, с което те се съгласяват
да прекратят договора за наем, тъй като в него не посочват пряко обекта на
договора за наем, а си служат с израза, че той „…не може да бъде използван
съгласно уговореното…“, което е квалификация на факти, които не са изложени и
не могат да бъдат преценени като съответстващи на предложеното от ищеца
тълкуване на договора в настоящото производство.
С оглед изложеното се налага изводът, че с
процесния договор за наем страните са постигнали съгласие за отдаване под наем,
след проведената тръжна процедура, на обект публична държавна собственост,
представляващ морски плаж с. Лозенец, общ. Царево, област Бургас, с активна
плажна площ от 5864,00 кв.м., индивидуализиран съгласно специализираната карта на
обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия, картография
и кадастър като „морски плаж № 31“ с Протокол №6/05.12.2012г., с дължина на
бреговата линия 296 м и с точки по граници от №1 до №49 (включително),
координирани в координатна система „БГС 2005“, който е реална част от поземлен имот с идентификатор 44094.501.294.
Тази реална част от ПИ 44094.501.294, обект на договора за наем, до попълването
на кадастралната карата на землището на село Лозенец с имот с идентификатор
44094.501.541, представляващ крайбрежна плажна ивица с площ от 5 936,00 кв.м.
няма одобрен регулационен статут, нито с действащ общ регулационен план
(страните не са в спор, че изготвеният такъв не е бил приложен към сключване на
договора, т.к. е бил спрян), нито с подробен устройствен план, нито за него има
съставена кадастрална карта (кадастралната карта за ПИ 44094.501.294, не
обслужва частта от имота, представляващ крайбрежна плажна ивица, тъй като
обхваща и друга територия, затова и индивидуализацията в договора е направена
чрез препращане към специализираната карта). Следователно нейното
предназначение се определя от фактическото й използване, което непротиворечи на
закон – арг. от чл.9 ЗУТ. Даже напротив по аргумент от чл. 25, ал. 3 ЗКИР
различното предназначение, предполага разделяне на имота, което съответства и изискването
на чл. 6, ал. 10ЗУЧК след приемане на специализираните карти на морските
плажове, те да бъдат отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри съставяне
и водени съгласно ЗКИР от м.на т., т.е. да бъдат актуализирани. Няма спор, че
фактическото използване и преди процесния договор и по време на неговото
действие е на крайбрежна плажна ивица, морски плаж.
Следователно с договорът за наем се отдава
посочената по-горе реална част от ПИ 44094.501.294. Договорът е валиден, тъй като
не се установява при сключването му да са налице сочените в исковата молба
пороци. Няма законова забрана за отдаване на реална част от имот публична
държавна собственост, стига да е спазен реда за провеждане на търга (така чл. 16,
ал. 2 ЗДС и чл.7, ал. 5 ЗУЧК, съгласно които няма пречка договора за наем да
обхваща част от имот публична собственост, морски плаж). Реалната част е
предоставена за ползване като морски плаж, каквото е и предназначението й с
оглед на нейното фактическо използване и последващия сключването на договора
регулационен статут. Имотът е отдаден под наем от компетентния да го направи
съгласно чл.7, ал. 5 ЗУЧК орган – м.на т..
Дори да се приеме, че начина на трайно
ползване на реалната част, следва този на ПИ44094.501.294, до обособяването й в
самостоятелен имот съгласно чл.25, ал. 3 ЗКИР, това не е основание водещо до
нищожност на договора, нито поради противоречието му със закона, нито поради
невъзможен предмет. Това е така, защото забранения от закона резултат, имот
публична държавна собственост да се използва не по предназначението, съгласно
чл.16, ал. 8 ЗДС е предвидено като основание за прекратяване на договора за
наем, а не като основание водещо неговата нищожност. Цитираната разпоредба се
явява специална по отношение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и я дерогира. С оглед на
което иска за прогласяване на нищожността на договора на основание противоречие
със закона и правилника за приложението, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Отхвърлянето на главните искове налага
разглеждане на евентуалните искове за прогласяване на договора за нищожен
поради липса на предмет.
Договора не е нищожен поради липса на
предмет, тъй като не е налице фактическа или правна невъзможност на предмета. Реалната
част от ПИ44094.501.294 с площ от 5864,00 кв.м., представляваща крайбрежна
плажна ивица, съществува реално, няма друг начин за определяне на трайното и
предназначение от фактическото й използване съгласно чл.9 ЗУТ по изложените
по-горе аргументи. Тя се използва като плаж и с това предназначение е отдадена
под нам на ищеца. Следователно не са налице фактическа невъзможност за
съществуването на предмета, а от обособяването на реалната част в самостоятелен
ПИ с идентификатор 44094.501.541, следва и извода, че възникването на имота е
правно възможно. Дори да се приеме, че предмет на договора е целия ПИ
44094.501.294, с площ от 10 619,00 кв.м., от която 47,60 % са скали, които
не могат физически и правно да бъде използвани като морски плаж, това не е
основание водещо до нищожност на договора поради липса на предмет, тъй като
касае възможността да бъде изпълнено точно задължението на наемодателя по
договора да предостави имот с уговорените характеристики (предназначение и площ).
Не предаването на имот с такива характеристика, а с други ще съставлява неизпълнение
на договора от страна на ответника, но не и основание за прогласяване нищожността
на последния поради липса на предмет.
Следователно и исковете за прогласяване
нищожност на договора поради липса на предмет следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Въз основа на приетото по исковете за
нищожност, следва неоснователността и на обусловения от тях иск по чл. 34 ЗЗД за
връщане на платената наемна цена от 29 751,39 лева за 2016 г. и 2017 г.,
по договор № РД-29-129/05.07.2016 г.
Искът за връщане на даденото, поради
разваляне на договора за наем № РД-29-129/05.07.2016 г по право съгласно чл.89 ЗЗД също е неоснователен. Съдът приема, че изначално предмета на договора е
временното и възмездно ползване на реална част от ПИ 44094.501.294,
представляваща морски плаж с площ от 5864,00 кв. м, което задължение ответникът
е изпълнил и за което няма спор между страните, че е било предоставено за
ползване. След като предмета на договора е изпълнен и реалната част не се
спори, че е била предоставена за ползване, не е налице погасяване на
престацията на наемодателя поради невъзможност за изпълнението й. Останалите
47,60 % от площта на ПИ 44094.501.294 не са били предмет на договора и непредоставянето
им за ползване като морски плаж, не води до извод за последваща обективна
невъзможност за изпълнение. Следователно договора не може да се приеме за
развален по право и не се дължи връщане на платения по договора наем.
Договорът е прекратен по силата на
сключеното на 01.11.2017г споразумение между страните. Споразумението
прекратява действието на договора по взаимното им съгласие. Прекратяването
настъпва занапред. Следователно предплатения авансово с платежното нареждане от
16.02.2017 г наем за втората година за периода след 01.11.2017 г се явява
дадено, респ. получено на отпаднало основание и подлежи на връщане от ответника.
Наемната цена е уговорена на годишна база, т. е. за 365 дни или за един ден от
действието на договора се припадат 40,75 лева или за периода 01.11.2017 г - 05.07.2018 г недължимо платени са явяват
10 025,48 лева.
Ответникът не твърди и не доказва способ за
погасяване на задължението за връщане на полученото без основание.
Следователно искът по чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД за сумата от 10 025,48 лева е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва считано от
20.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
По
разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски
имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва разноски в размер на 3585,07
лева, от които за адвокатско възнаграждение 1800,00 лева и за държавна такса
1785,07 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 805,39 лева.
Ответникът доказва направата на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3674,00 лева. Адвокатското възнаграждение
се оспорва като прекомерно. Минималния размер по Наредбата е в размер 1868,13
лева, но няма задължение, спрямо който уговорения се явява значително завишен.
Делото не разкрива фактическа и правна сложен, тъй като макар броя на
предявените искове, фактите не са били спорни между страните, а исковете са
предявени при условията на евентуалност. Изложеното налага извода, че
възнаграждението следва да бъде намалено до минималния предвиден съгласно
наредбата размер. Спрямо така установения размер на направените от ответника
разноски, съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 1448,97
лева.
При тези мотиви съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавата чрез м.на
т., с адрес: град София, ул. *******да
заплати на „Д.И.“ЕООД, ЕИК *******, както
следва: на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД сумата от 10 025,48 лева –
връщане на платената по договор № РД-29-129/05.07.2016 г. наемна цена за
периода 01.11.2017 г – 04.07.2018 г, поради отпадане на основанието за
задържането му след прекратяването на договора със споразумението от 01.11.2017
г., ведно със законната лихва
считано от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 805,39 лева
– разноски за производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ ОСТАНАЛИТЕ ИСКОВЕ на ищеца,
както следва: 1/за прогласяване за нищожен сключения между страните
договор № РД-29-129/05.07.2016 г за отдаване под наем на обект изключителна
държавна собственост, представляващ „морски плаж“ село Лозенец, разположен на
територията на община Царево, обл. Бургас: 1.1. на основание чл. 26, ал.1,
пред.1 ЗЗД поради сключването му в противоречие с чл.16, ал.1 и ал.2 на ЗДС да
се отдава под наем имот публична държавна собственост за използването му не по
предназначението му като „нарушена територия“, начин на трайно ползване
„скали“, а като „морски плаж“; 1.2. евентуално на основание чл. 26, ал.1,
пред.1 ЗЗД поради сключването му от ненадлежен орган в нарушение на реда за
отдаването му под наем съгласно чл.16, ал.2 ЗДС вр. чл.19, ал.1 ЗДС; 1.3.
евентуално на основание чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД поради фактическа
невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството, че
½ част от имота не може да бъде използвана с предназначение на, нито
представлява, „морски плаж“, както посредством въздействието на природните
закони, така и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите
към момента; 1.4. евентуално на основание чл. 26, ал.2, пред.1 ЗЗД поради
правна невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството,
че предназначението на наетия имот не е и няма как да представлява „морски
плаж“, поради което не може да бъде използван от ищеца като наемател без
последния да наруши забраната по чл. 19, изр.1 от Правилника за прилагане на ЗДС; с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на платената наемна цена от
29 751,39 лева за 2016 г. и 2017 г., по договор № РД-29-129/05.07.2016 г.,
евентуално на основание чл.55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от
16 301,59 лева – връщане на платения наемна по договор № РД-29-129/05.07.2016
г, с оглед развалянето му по право, считано от получаване от наемателя на
заповед №РД-01-336/26.05.2017 г до 04.07.2018г.
ОСЪЖДА „Д.И.“ЕООД, ЕИК *******
да заплати на Държавата чрез м.на т.,
с адрес: град София, ул. *******на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1448,97 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: