РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110215539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
020021 от 04.10.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на В. Д. Т., ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, се
представлява от процесуален представител поддържащ жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят В. Д. Т. е правоспособен водач на МПС. Ползвател е на
л.а. „Фиат Барчета“ с рег. № .... Същият на 16.07.2021 г., около 10.24 часа
управлявал автомобила по път Е 79 с посока на движение от гр.София към
гр.Перник. При извършена проверка на КПП Владая се установило, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е би регистриран в срок,
тъй като е бул служебно прекратена регистрация на 04.06.2021 г. СРП с
постановление от 21.09.2021 г. отказала да образува ДП с предмет на
разследване чл.345 НК срещу жалбоподателя Т., поради липсата на
субективна страна на деяние. Срещу жалбоподателя В. Д. Т. било издадено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-020021 от
04.10.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на В. Д. Т., ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В НП не е отразено въз основа на кой АУАН е съставен, въпреки че по
делото са налице данни в тази насока.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
2
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно
очертаване на съставомерните факти.
Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта
на доказване, лежаща върху АНО. Липсват и писмени доказателства. Съдът
намира, че АНО не доказва не само обективната страна на твърдяното
нарушение, но и субективната страна. Не са приложени доказателства дали
самият жалбоподател Т. е бил уведомен от КАТ, че регистрацията на МПС е
била служебно прекратена. Ако е бил уведомен за това обстоятелство от АНО
с доказателства и въпреки това, е управлявал МПС при ясно съзнание за
служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът
да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но за да се
пристъпи към това, следва АНО да е доказал предикатно обективната страна.
В случая това липсва. АНО и актосъставителят е следвало законосъобразно
да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в съответствие с
принципите на правовата и демократична държава, които този съдебен състав
на съда споделя безусловно.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-020021 от
04.10.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на В. Д. Т., ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4