Р Е Ш Е Н И Е
№ 30 15.03.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 6 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Б.М., ЕГН **********
*** подадена чрез адвокат Ц.И. *** против Решение № 241/31.12.2020г. на Районен съд
гр.Търговище, постановено по НАХД № 921/2020 год., с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1993-209а-50 от 29.09.2020г. на Директора на ОД
на МВР-Търговище. С посоченото НП на Т.Б.М., ЕГН ********** *** за нарушение на
чл.209а,ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а,ал.4 от ЗЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В
касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на
материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила- пълна липса
на мотиви. Излага се становище, че въззивният съд се е произнесъл формално по
повод фактите, с които е сезиран и по събраните писмени и гласни доказателства.
Навежда се заинтересованост на свидетелите, чийто показания са кредитирани от
съда. Моли се оспореното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с което НП
да се отмени.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат Ц.И. ***, който поддържа жалбата на наведените в нея
основания и доводи. Излага становище за неправилност на изводите на въззивния
съд относно наличието на описаното в НП административно нарушение и за тяхното
изграждане върху противоречивост на доказателствата.
Ответникът
по касационната жалба – ОДМВР гр.Търговище, в съдебно заседание се представлява
от гл.юрисконсулт Л. Ж., която счита касационната жалба за неоснователна.
Излага становище за мотивираност на оспореното въззивно решение, в т.ч и
относно преценката за неприложение на чл.28а от ЗАНН. Излага доводи,
обосноваващи доказаност на елементите от фактическия състав на описаното в НП
административно нарушение. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на
делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 26.04.2020 г., около 00.50 ч., по сигнал за струпване на лица полицейските служители - свидетелите И. И. и В. Х., посетили междублоковото пространство на ул. „Г.С.Раковски“ № 61 в гр.Търговище. На място установили четири лица,
между които и лицето Т.М. и свидетелите
М. П. и С. Х.. Двете
момичета
били с поставени защитни маски
за
лице, на св. Х. маската била поставена на брадата, а Т.Б.М. носел шал на врата. При така установеното полицейските служители приели, че М. е нарушил т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като на открито обществено място - ул. „ Г.С.Раковски“ № 61 в гр.Търговище не е поставил
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. Предвид
така констатираното на М. веднага бил
съставен АУАН № 1993-209а-50 /26.04.2020г. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който той подписал без възражения, като такива писмени не са
постъпили и в законоустановения
тридневен срок. Въз основа на така
съставения АУАН Директорът на ОД на МВР- Търговище издал Наказателно постановление № 1993-209а-50/29.09.2020 г., с което на Т.Б.М., ЕГН ********** *** за нарушение и на основание чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ и чл.209а,ал.4 от ЗЗ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
При така приетото
за установено от фактическа страна
Районният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Районният съд е извел извод, че при така
събраните по делото доказателства при тяхната съвкупна преценка безспорно по
делото се доказва, че Т.Б.М. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на описаното в НП административно нарушение. Районният
съд е обсъдил събраните пред него писмени и гласни доказателства и е изложил
мотиви защо кредитира показанията на свидетелите И.И. и В. Х. и
защо не цени показанията на свидетелите М. П. и С. Х..
На
основание така направените фактически констатации и правни изводи и след като е
отчел, че на М. е наложен минимално предвидения в закона размер на наказанието „глоба“ въззивният съд е
потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на
касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Изводите на
въззивния съд за доказаност на елементите на описаното в НП административно
нарушение изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира,
че същите не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Районният съд е
анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изложил
подробни мотиви като доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в
тази насока са неоснователни.
Деянието, така
както е описано от обективна страна правилно е правно квалифицирано като
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Наложеното наказание е в минимално предвидения от
закона размер, под който неможе да се слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Нарушението е типично за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи
по-ниска обществена опасност и не са налице предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН.
На основание
гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на
въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените съображения
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и
следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 241/31.12.2020г. на Районен съд гр.Търговище,
постановено по НАХД № 921/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.