Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2948
Гр.
Пловдив,18.12.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IX
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и
дванадесета година, в състав:
Председател: Велизар Русинов
При секретаря Веселина Елкина., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1645 по описа на съда за 2011 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производство е по реда на чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Ю.Г.К., ЕГН
**********,***, Н.С.А., ЕГН **********,***, С.Г.Д., ЕГН **********,*** и Г.С.Б.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед № 10
ОА 2942 от 24.11.2010 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание §17
ал.2, чл.21 ал.1, чл.42 ал.2, чл.129 ал.2, чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ, Решение №
200, взето с Протокол № 15 от 22.06.2001 г. на Общински съвет – Пловдив,
потвърдено със съдебно решение № 3709 от 26.04.2004 г., постановено по адм. д. № 1073/2004 г. на ВАС и Заповед за допускане
изменение на ПУП № 09 ОА 2174 от 21.08.2009 г. на главен архитект на община
Пловдив, Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ
на част от кв.136 /нов/, 302 /стар/ по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, като: - УПИ VI
–зеленина променя предназначението си в УПИ VI – 522.1953, обществено
обслужване със запазване на съществуващо застрояване, изградено по реда на
отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ и покриване на калканната
стена с допълващо застрояване – покрит проход за изкачване към реализирания
транспортен достъп в УПИ V – 176 по нанесените
надписи, зачертавания в кафяв и оранжев цвят за изменението на регулацията, по
черните плътни линии, коти в черно и корекциите в зелен цвят за застрояването,
матрица с устройствени показатели за зона Тк.
С жалбата се твърди, че за втори път
административният орган одобрява аналогичен проект, одобрен със Заповед № ОА –
2570/14.09.2007 г. на кмета на общината, която е отменена с влязло в сила
съдебно решение по административно дело № 105/2008 г. на Административен съд –
Пловдив. На следващо място се сочи, че отново се одобрява проект за изменение на
ПУП, с който отново недопустимо се цели да се създаде траен статут на
разположения в съседство, от северната страна, точно на регулационната линия на
имота на жалбоподателите, един павилион,
представляващ обект с временен характер, поставен по реда на чл.120 /отм./ от ППЗТСУ. Твърди се, че обектът е поставен, не само
в общинско, но на неподходящо място. На трето място се твърди, че се касае за
малък преместваем павилион с площ, не повече от 10 кв. м., на който ползвателят незаконно, без строителни книжа е направил
разширение в западна посока от дървени плоскости по цялото протежение на границата
с имота на оспорващите, което считат, че представлява нарушение на чл.134 ал.4
от ЗУТ, а в случая не са налице предпоставките за изменение на плана, визирани
в чл.134 ал.2 от ЗУТ. На четвърто място се твърди, че въпросният обект е
недопустим, тъй като без знанието и съгласието на оспорващите , при заварено
положение от предходната държавна собственост, е разположен на самата
регулационна граница с имота им. Според оспорващите се касае за пълно нарушение на ЗУТ за изискуемите норми на отстояния на
един строеж до самата регулационна граница, в т. ч. и отстояния
до вече построената в имота им нова жилищна сграда. Иска се отмяна на заповедта
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващите ,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Постъпила е молба
от пълномощника им адв. А., с която депозира и
писмена защита, в която се излагат подробни доводи по съществото на спора.
Претендира разноски по делото.
Ответниците - кмета на община
Пловдив, К.Ф.К., К.И.Б., К.Т.С., Е.Ф.Х., И.Г.К.,С.М.В. ***, редовно призовани,
не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по
основателността на жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От приетите по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност се установява следното от фактическа
страна:
Административното производството е
започнало по молба вх. № 9400-32670(1) от 04.12.2008 г. на Пенка Т. Андреева,
ЕГН **********, в качеството й на собственик на ЕТ „Елвепина
– П.А.“, от гр. Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 4, по повод отменена с решение на
Административен съд – Пловдив по адм. д. № 105/2008
г. Заповед № ОА – 2570/14.09.2007 г. на кмета на община Пловдив. С молбата се
иска да бъдат изправени допуснатите при одобряване на ПУП по отменената заповед
нередности и внасяне за повторно разглеждане в ЕСУТ за одобряване на исканото
изменение – запазване на обекта в съответствие с нормативните изисквания на §17
ал.2 от ПР на ЗУТ. Към молбата са
приложени: - разрешение за строеж № 11/19.05.1995 г.; скица, издадена от
главния архитект на III кметство от 07.05.1992 г. с обозначение
за разположение на обекта; ситуационен план; кадастрален план; извлечение от
ОПП, приет с Решение № 375, взето с протокол № 16 от 05.09.2007 г. на ОбС – Пловдив.; 2 бр. обяснителни записки. Във връзка с
молбата, с Протокол № 1 от 09.01.2009 г. ЕСУТ при община Пловдив, на основание
чл.135 ал.2 от ЗУТ, е приел решение да внесе за разглеждане в ЕСУТ
скица-предложение за изменение на ПУП, съобразена с изискванията на ЗУТ,
Наредба № 7 и Наредба № 8 на МРРБ и посочените технически несъответствия в
решение № 745/20.07.2008 г. на Адм. съд – Пловдив. На
19.03.2009 г. ЕТ „Елвепина – П.А.“ внася до главния
архитект на община Пловдив заявление за разрешение за изработване/изменение на
ПУП вх. № 09 П 1262, в резултат на което, с решение по протокол № 12 от
25.03.2009 г. ЕСУТ при община Пловдив приема решение, че не приема
представената скица-предложение за изменение на ПУП – само план за регулация
поради обстоятелствата, че изменението на плана се извършва при условията на
§17 ал.2 от ПР на ЗУТ за създаване на устройствен
статут на съществуващ обект в съществуващия му размер и вид, а не е налице
предложение за план за застрояване, съобразен със ЗУТ, Наредба № 7 и наредба №
8, мотивната част на решението на Адм.
съд – Пловдив и Протокол № 1/2009 г. на ЕСУТ. Протоколът е изпратен на
заявителката Андреева. Със заявление вх. № 09 П 1262 (2) от 15.04.2009 г. до
главния архитект на община Пловдив, Андреева внася скица-предложение. Същото е
разгледано на заседание на ЕСУТ, който с решение по протокол № 16 от 24.04.2009
г. е отказал приемане на предложението за изменение на ПУП – ПРЗ поради
противоречия със законовите изисквания: чл.131, чл.42 ал.2 от ЗУТ, §17 ал.2 от ПР
на ЗУТ, мотивната част на решението на Адм. съд – Пловдив, протокол № 1/2009 г., протокол №
12/2009 г. двата на ЕСУТ при община Пловдив и Наредба № 7 на МРРБ. На
22.06.2009 г. Андреева внася до главния архитект на община Пловдив ново
заявление вх. № 09 П 1262 (3), като в същото уточнява, че иска изработване на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ при условията на § 17 ал.2 от ПР на ЗУТ, като
прилага скица-предложение. С решение по протокол № 29 от 29.07.2009 г. ЕСУТ при
община Пловдив приема решение, с което предлага на главния архитект да издаде
заповед за допускане изменение на ПУП за УПИ VI – зеленина, кв.136 нов,
302 стар по плана на ЦГЧ – Пловдив. На 21.08.2008 главен архитект на община
Пловдив, издава Заповед № 09 ОА – 2174, с която допуска да се изработи проект
за изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.136 /нов/, 302 / стар/ по плана на ЦГЧ
– Пловдив. На 30.12.2009 г. ЕТ „Елвепина – П.А.“
внася до главния архитект на община Пловдив заявление за одобрение на ПУП вх. №
09 П 1262 (4). С протокол № 2 от 13.01.2010 г. ЕСУТ при община Пловдив приема
решение да разгледа проект за изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.136 /нов/,
302 /стар/ по плана на ЦГЧ Пловдив, като УПИ VI – зеленина променя
предназначението си в УПИ VI – 522.1953, обществено
обслужване със запазване на съществуващото застрояване, изградено по реда на
отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ и леко слънцезащитно
покритие, съгласно Разрешение за поставяне № 337/31.10.1996 г. на район
„Централен“ по нанесените зачертвания, щрихи и надписи в кафяво и оранжево за регулацията,
по черните плътни линии за застрояването, коти в черно и матрица с устройствени показатели за зона Смф
(П застр. 50 до 100%; К инт
2.0 до 5.0; П озел от 20 до 30%) обозначени със син
цвят. Публикувана е обява на р-н „Централен“ № ОП 10 -9880, с която, на
основание чл.128 ал.5 от ЗУТ, е указан срок за възражения и предложения по
проекта за изменение на ПУП – ПРЗ. По преписката е приложен разписен лист. В
указания срок са постъпили възражение вх. № ОП 10 – 9880(1) от 26.04.2010 г. от
ЗД „Уника“ АД, Ю.Г.К., Н.С.А., С.Г.Д., Г.С.Б., в
което се излагат доводи, аналогични с тези в жалбата до настоящата инстанция;
както и възражение вх. № ОП 10 – 9880(3) от 07.07.2010 г. от Д.И.К., с мотиви,
че обектът следва да бъде преместен, тъй като е поставен на общинско място, но
за него ежегодно се внасят и одобряват проекти,целящи да му предадат
градоустройствен статут. На 29.10.2010 г. ЕТ „Елвипина
– П.А.“ внася до главния архитект на община Пловдив становище вх. № 09 П
1262(8), с което прави предложения по поставените въпроси във възраженията.
С решение по протокол № 42 от
03.11.2010 г. ЕСУТ се е произнесъл по възраженията и е приел решение в няколко
точки, а именно: - 1. Не уважава подадените възражения с мотива, че не сочат
причини от устройствен характер в хипотезата на § 17
ал.2 от ПР на ЗУТ; 2. На основание чл.128 ал.7 във връзка с § 17 ал.2, чл.42
ал.2 от ЗУТ и решения на ОбС – Пловдив, Административен
съд - Пловдив и ВАС, Заповед № 09 ОА 2174/21.08.2009 г. приема Проекта за
изменение на ПУП – ПРЗ на процесната част по плана на
гр. Пловдив. Предлага на кмета на община Пловдив да издаде заповед за
одобряване на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ след отразяване на корекциите със
зелен цвят съгласно констатациите в решението.
Проектът е одобрен с процесната обжалвана Заповед № 10 ОА 2942 от 24.11.2010 г.
Съгласно обява № ОП 10 – 9880, на основание чл.130 от ЗУТ е съобщено на
заинтересованите лица, проектът за изменение на ПУП – ПРЗ част от кв.136 /нов/,
302 /стар/ по плана на ЦГЧ – Пловдив е одобрен с горе цитираната заповед и на
основание чл.215 ал.4 от ЗУТ е указан срок за обжалване на административния акт
пред Административен съд - Пловдив.
Настоящото
производство е образувано именно по повод обжалване на посочената заповед.
Във връзка със спора между страните
и с цел изясняване на фактите, по делото е допусната по искане на жалбоподателите СТЕ. Съдът кредитира изводите на вещото
лице, които кореспондират с писмените доказателства по делото и се основават на
специалните технически знания на архитекта, в областта на устройството на
територията и проектирането на строителството. Съдът не е обвързан от
становището на вещото лице по правните въпроси, а изводите си по тях основава
на закона и на доказателствата. Вещото лице изрично е отбелязало със забележка,
на първо място, че с обжалваната заповед (текстова и графична част) е разширен
обхватът на допуснатото изменение със Заповед № 09 ОА – 2174/21.08.2009 г. на
главния архитект на общ. Пловдив, като в разработката е включен и УПИ V –
178. На второ място, в забележката е отбелязано, че в текстовата част на
обжалваната заповед не е отразено предвиденото в УПИ V – 178 ново допълващо
застрояване, показано в графичната част с черен цвят. След направените
констатации, справки с нормативни документи и оглед на място от 13.03.2012 г.,
вещото лице е констатирало следното: - на първо място, съществуващият в УПИ VI –
зеленина временен преместваем обект за търговска дейност – сглобяем метален
павилион и склад е показан като съществуващо допълващо застрояване в графичната
част на обжалваната заповед, което вещото лице счита за неправилно, защото
съгласно т. П.5.1. от Приложение № 2 към чл.69 от Наредба № 8 с черен цвят се
показват съществуващите строежи, които с предходен план имат създаден застроителен режим, което в конкретния случай не е
направено. На второ място, разширен е обхватът на допуснатото със заповедта на
главния архитект на общ. Пловдив изменение на ПУП – ПРЗ, като е включен и УПИ V –
178. На трето място, налице е несъответствие между текстовата и графичната част
на обжалваната заповед, както и несъответствие между устройствените
показатели в таблицата и данните от чертеж четвърти ПЗ от графичната част,
което е коментирано във втората част на т.2. На следващо място, вещото лице е
установило, че графичната част на обжалваната заповед не отговаря на
изискванията на Наредба № 8, както следва: - на чертеж трети ПР не е посочена устройствената зона, съгласно изискването на т. П.8.3. от
Приложение № 2 към чл.69 от Наредба № 8; - на чертеж четвърти ПЗ в VI –
522.1953, обществено обслужване, не е показана зона на застрояване на основното
застрояване, съгласно изискванията на т.П.6.3.1. и т.П.6.3.2. от Приложение № 2
къч чл. 69 от Наредба № 8 и т. н. матрица, съгласно изискването на т.21.1. от
Приложение № 1 към чл.68 от Наредба № 8. Установено е също така, че липсва
таблица, съгласно чл.65 ал.1 т.3 от наредба № 8. На следващо место, вещото лице
е посочило, че за УПИ VI – 522.1953, обществено
обслужване, с проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, предмет на обжалваната
заповед, не са изпълнени условията на §17 ал.3 от ЗР на ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, решаващият
състав намира за установено следното от правна гледна точка:
Като правни основания за издаване на
оспорената заповед са посочени: - §17 ал.2, чл.21 ал.1, чл.42 ал.2, чл.129
ал.2, чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ.
На първо място, съгласно разпоредбата на §17
ал.2 от ЗР на ЗУТ, по решение на областния управител или на общинския съвет,
взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат
процедури за изменение на действащ подробен устройствен
план с цел временни строежи, изградени по реда на ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ /отм./ върху земя – общинска собственост, да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. В
случая, няма спор, че решението, с което се допуска започване на процедура за
изменение на плана, е взето на 22.06.2001 г., т.е. в предвидения по закон 6-месечен
срок, като производството се е развило по действащия ЗУТ. Развилата се процедура е далеч след преклузивния срок – 30.10.2001 г.
На второ място, безспорно процесният павилион е изграден въз основа на представените
по административната преписка договор № 1916/19.10.1995 г. и РС № 11/19.05.1995
г. Видно от чл.1 на договор № 1916/1995 г., продавачът (Пловдивски общински
съвет) продава на купувача (Пенка Т. Андреева) свой дълготраен актив /движима
вещ/ като обособен обект, без право на строеж – сглобяем метален павилион и
склад към него с обща площ от 12 кв. м., монтиран в гр. Пловдив, на ул. „А. велешки“ №28а, ведно с право на ползване. Съгласно
разрешение за строеж № 11, на ЕТ „Елвепина – П.А.“ е
разрешено да извърши строително-монтажни работи, съгласно утвърдения работен
проект на обект „благоустрояване общински терен зад павилион, … монтиран за
срок от 5 години….“. В този смисъл може да се каже, че процесният
павилион е изграден въз основа на редовни строителни книжа. Следва обаче да се
има предвид, че не всяко законно строителство има за резултат възникването на
сграда с траен устройствен статут, т. е. на недвижима
вещ. До приемането на нов чл.120а /ДВ, бр.6/98г./ от ППЗТСУ /отм./ строително разрешение се е изисквало за изграждането
/вкл. поставянето, монтирането и т. н. / на всякакви видове временни постройки
по чл.120 от
ППЗТСУ /отм./. Тези постройки обаче не се
ползват с траен устройствен статут, т. е. същите не
са предвидени за изграждане по застроителния план и
подлежат на премахване след отпадане на временната нужда от тях или при
възникване на инвестиционна инициатива за застрояване в съответствие със застроителния план. Независимо от това колко трайно са
прикрепени към терена и колко масивна е конструкцията им, те не се ползват със
статут на недвижими вещи, тъй като, съобразно с временния им характер, те не е
следвало да се изграждат масивно. Горните изводи се подкрепят и от разпоредбата
на §17 ал.2 от ПЗР на ЗУТ /по
аргумент на противното/, в която е уредена процедура за предоставяне на траен устройствен статут на временни постройки по чл.120 от ППЗТСУ
/отм./. В
строително разрешение № 11 изрично е отразено, че със същото се разрешава на ЕТ
„Елвепина – Пенка Андреева“ да благоустрои терена зад павилион, монтиран
за срок от 5 години. Характеристиката на постройките като "метални
сглобяеми павилиони", както и начина на прикрепянето
им към терена - чрез монтиране - не оставя никакво място за съмнение относно
предмета на строителното разрешение, а именно - за изграждане на временна
постройка. В тази връзка следва да се има предвид и това, че нито се твърди,
нито се установява в полза на Пенка Андреева да е било учредено право на строеж
за изграждане на масивна постройка. Дори нещо повече, в договора за продажба ,
посочено изрично, че се предоставя единствено право на ползване, като
ограничено вещно право върху 30 кв. м. от общински терен, както и, че купувачът
се „… съгласява с всички правни последици, произтичащи от режима на чл.120 ал.4
от ППЗТСУ, при които закупеният обект съществува върху упоменатия по-горе
терен“, както и: „Цената на павилиона, ведно с правото на ползване върху
общинския терен ….“ .Ето защо, следва да се приеме, че и към настоящия момент процесният павилион не се ползва с траен устройствен статут, а във вещно-правен аспект се
характеризира като движима, а не като недвижима вещ.
Горните изводи не само, че не се опровергават, но пряко се подкрепят и
от заключението на съдебно- техническата експертиза, която съдът кредитира като
логична и безпристрастно изготвена, според която, въпросният павилион е
временен преместваем обект и не е отразен в кадастралния план и кадастралната
карта на гр. Пловдив; по геодезическо заснемане на място съществуват павилион и
склад с площ 1462 кв.м. и навес за сервиране и консумация с площ 31.53 кв.м. В
случай, че по застроителния план е било предвидено
изграждането на обект за обществено обслужване и е било учредено право на
строеж за него, то щеше да е отреден парцел по регулационния план, с
предвиждане за такъв обект. Такова отреждане не е налице. В графичната част на
Заповед №ОА – 2942/24.11.2010 г. петното, на което е разположен съществуващият
павилион за търговска дейност, е показоно с черен
цвят, което според вещото лице не е правилно, тъй като съгласно т.П.5.1. от
Приложение № 2 към чл.69 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието
на устройствените схеми и планове, с черен цвят се
показват съществуващи строежи, които с предходен план имат създаден застроителен режим.
Съгласно § 5. т.38 от ПРЗ на ЗУТ, в
действащата редакция (Доп.-ДВ, бр.54 от 2010 г., в
сила от 16.07.2010 г.)"Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради,постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. В случая,
каза се, по никакъв начин не може да се каже, че се касае за строеж, при така
събраните доказателства за наличие единствено на движими вещ – преместваем
обект.
Дори да се приеме, че изменението на ПУП-ПРЗ за имота на ЕТ „Елвепина
– П.А.“ е започнало по първоначално подадената за целта молба-декларация вх. №
Ц 9-94 П 27/10.02.1999 г., и в течение на времето е поискано приключване на
процедурата за придобиване правото на строеж върху процесния
обект, с оглед на което е подадена втората по ред молба вх. № ОП 10
4901/07.03.2007 г., т.е. развива се само едно административно производство, то
в този случай следва да се приеме, че разработката не е съобразена с
мотивираното предписание в Заповед № 09 ОА 2174/21.08.2009 г. на главния
архитект на община Пловдив, тъй като, каза се, в разработката е включен и УПИ V – 178, като отделно от това, в текстовата
част на обжалваната заповед не е отразено предвиденото в това УПИ ново
допълващо застрояване, показано в графичната част с червен цвят. Т.е. налице е
съществено разширяване на обхвата, и по същество, сега одобряваното изменение
на плана не съответства на мотивираното предписание. Процедурата е започнала с
искане на процесната сграда (павилион) да бъде даден
постоянен градоустройствен статут, а е приключила със заповед, с която се прави
изменение на ПУП – ПРЗ и в двете му
части – ПР и ПЗ.
При тази хипотеза се обоснова извод за незаконосъобразност на издадената заповед поради нарушение
на материалния закон, одобреното изменение на плана не съответства на
разрешения със Заповед № 09 ОА 2174 от
21.08.2009 г. обхват и предмет, чието действие не е зачетено от
административния орган при издаване на оспорената заповед.
На трето място, заповедта е издадена
на основание чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗУТ,
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо, а
разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗУТ гласи, че постройки на допълващото
застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги,
не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и
сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат
да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
В
този смисъл е необходимо да се отбележи следното: - според вещото лице, за да
се коментира характерът на предвиденото застрояване в някой УПИ, трябва в
чертеж четвърти ПЗ да има зона на основното застрояване, очертана с червена
линия на застрояване и т. н. матрица. Вещото лице е установило, че в УПИ VI –
зеленина, който се преотрежда в VI –
522.1953, обществено обслужване, се предвижда запазване на съществуващото
застрояване, изградено по реда на ал. 4 от чл.120 от ППЗТСУ /отм./, като временен преместваем обект. В обжалваната
заповед, като основание е записан чл.42 ал.2 от ЗУТ, съгласно който показаната
сграда в УПИ VI – зеленина, преотреден в VI –
522.1953, обществено обслужване, е допълващо застрояване. При огледа обаче е
установено, че съществуващото в УПИ – зеленина, преотреден
в VI – 522.1953, обществено обслужване, не е основно
застрояване, не е и допълващо застрояване, а е допуснат като временен строеж
преместваем обект за търговска дейност. Същият е подробно описан, както по-горе
в настоящото решение, така и в заключението на вещото лице по т.2. Вещото лице
е посочило, че в конкретния случай, в графичната част на обжалваната заповед на
чертеж четвърти ПЗ в VI – 522.1953, обществено
обслужване, не е показана зона на застрояване на основното застрояване съгласно
изискването на т. П.6.3.1. и т.П.6.3.2. от Приложение № 2 към чл.69 от Наредба
№ 8 и т.н. матрица, съгласно изискването на т.21.1 от Приложение № 1 към чл.68
от Наредба № 8. Според вещото лице, показана е само таблица по т.21.1. от
Приложение № 1 към чл.68 от Наредба № 8, в която е записана устройствена
зона Тк – социална инфраструктура с обекти на
култура, която е означена на ОУП на гр. Пловдив за тази територия. Посочените устройствени
показатели в таблицата съответстват на тези в чл.38 ал.1 от Наредба $ 7 за
територии от разновидност „смесена централна зона“ в много големи и големи
градове, но не съответстват на данните от чертеж четвърти ПЗ. Вещото лице сочи
също така, че в графичната част на обжалваната заповед не е посочена устройствена зона на чертеж трети ПР, съгласно изискванията
на т.П.8.3. от Приложение № 2 към чл.69 от Наредба № 8, като е уточнило, че за
да се осъществи предвиденото застрояване в УПИ V – 178, трябва да се премахне
голямо иглолистно дърво, което е част от озеленяването и благоустрояването на
УПИ V – 178, и премахването му ще доведе до промяна на П озел. на УПИ V – 178. Или иначе
казано, съдът намира, че не са налице конкретни мотиви за прилагане на
цитираните норми, още повече при наличието на констатираните различия между
текстова и графична част.
На следващо място, при извършената служебна проверка за законосъобразност,
както и по наведените от жалбоподателите възражения,
съдът намира, че в настоящия случай не е налице изискването на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ - съгласие на всички
пряко заинтересувани собственици, въз основа на което е допуснато изменението
на подробния устройствен план. От събраните по делото
доказателства липсва деклариране на подобно съгласие. Както е посочило вещото
лице в своето заключение, в процесния УПИ VI – зеленина, от кв. 136
/нов/, 302 /стар, по плана на ЦГЧ – Пловдив, е включен само „Магазин за захарни
изделия“ на ул. „А. Велешки“, и предвид извадката от
действащия подробен устройствен план и от
констатациите на вещото лице от кадастралния план и кадастралната карта на гр.
Пловдив, съществуващата на място постройка представлява временен преместваем
обект – павилион. Т. е., одобреното изменение на подробния устройствен
план е извършено с цел узаконяване на незаконно изграден строеж, с оглед
условията, поставени в заповед № 09 ОА 2174/21.08.2009 на главния архитект на общ. Пловдив. Нормата
на чл.134 ал.4 т.1 ЗУТ въвежда изрична забрана
влезли в сила подробни устройствени планове да се
изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, поради което
оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие на
материалния закон.
На следващо място, основателно е
възражението на жалбоподателите по отношение липсата
на нормативно установените отстояния. Безспорно е
установено и не е оборено от административния орган, обстоятелството, че
въпросният павилион е поставен на терена, не е плътно до оградана,
както е показано в графичната част, а на около 0.25 см. от нея, както и че в
чертеж четвърти ПЗ не са нанесени отстояния и
височини, когато се предвижда ново застрояване. Съгласно §5 т.27 от ДР на ЗУТ - "Дълбочина на
основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна
линия на застрояване. Последната,
съгласно т.26 от §5 от ДР на ЗУТ е линията на
застрояване към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради,
външната линия на застрояване съгласно §5 т.25 от ДР на ЗУТ е "линията на
застрояване към улицата. Тя може да съвпада с уличната регулационна линия или да е
на разстояние от нея навътре в урегулирания поземлен имот. Вътрешните линии на
застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот."
В
случая границата между въпросният обект, на който се разрешава градоустройствен
статут, като същият се включва в предвиденото с одобрения ПУП бъдещо
застрояване в същия терен, тъй като при
условията на заварено положение от предходната държавна собственост, е
разположен на 0.25 см от самата регулационна линия и собствените на жалбоподателите имоти, е странична граница, като съгласно чл.
31 ал.1 от ЗУТ, при ниско жилищно застрояване(до 10 м) нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница
на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м; 2. до границата към дъното на
урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. В случая следва да се посочи, че
вещото лице е констатирало още, че в графичната част на обжалваната заповед в
графа височина е цзаписано 10 м, но не е показано
основното застрояване.
Очевидно е че по никакъв начин не е направено това,
доколкото в одобрения проект не са предвидени разстояния до страничната граница
към УПИ на жалбоподателите в съответните размери в
зависимост от предвидените височини на сградата - съответно 10 м., 12 м. и 15
м.
С оглед гореизложеното и предвид
останалите констатации на вещото по отношение на пропуските и разминаванията в графичната и текстова част на обжалваната
заповед, съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед,
на основание чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК, а жалбата уважена като основателна и
доказана. Същата е издадена в нарушение на принципите на АПК - на чл.6, чл.7 и
чл.8 от АПК, на изискванията в чл.35 и чл.36 от АПК, и в несъответствие с целта
на цитираните норми на ЗУТ, които гарантират правилно устройство на
територията.
Предвид изхода на спора, уважаване
на жалбата и отмяната на заповедта, искането на представителя на оспорвощите за присъждане на разноските по делото е
своевременно и основателно и следва да бъде уважено в целия му размер. На
основание чл.143 ал.1 от АПК, Община Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на Ю.Г.К., Н.С.А., С.Г.Д., и Г.С.Б.,***,
разноски, които се констатираха в размер на
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 790 лв. -
за адвокатско възнаграждение, за държавна такса и за възнаграждение на вещо
лице,както и да заплати по сметка за вещи лица на Административен съд –
Пловдив, сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното,
Административен съд – Пловдив, IX състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 10 ОА 2942 от 24.11.2010 г. на
Кмета на Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ю.Г.К., ЕГН **********,***,
Н.С.А., ЕГН **********,***, С.Г.Д., ЕГН **********,*** и Г.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 790 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати по сметка за
вещи лица на Административен съд – Пловдив, сумата от 150 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
Съдия: