№ 1077
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20201100509795 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Р. ЕВГ. В., ЕГН **********, адрес за
кореспонденция град София, ж. к. “***** (въззивник) срещу решение №
97322, постановено на 21. 05. 2020 г. от Софийския районен съд, 58-и състав,
по гр. дело № 46442 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното
решение първоинстанционният съд частично е уважил иска за установяване
по реда на чл. 422 ГПК на задължение за главница за доставена топлинна
енергия и изцяло е уважил кумулативно съединения иск за установява на
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законовата
лихва върху главницата за доставената топлинна енергия. И двата иска са с
цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която предявените искове
са уважени. Твърди, че в обжалвата част решението е формално и неправилно
поради нарушение на материалния закон и на съшествени процесуални
правила. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между
страните, като заявява, че не е вещен ползвател на топлоснабдения имот и че
не са били представени съответни доказателства. Поддържа, че
първостепенният съд не е разпределил доказателствената тежест съобразно
чл. 154 ГПК. Освен това ищецът не представил на основание чл. 190 ГПК
1
определени писмени доказателства и вещите лица работели по експертизите
без те да са приети и приложени по делото. От друга страна поддържа, че
съгласно съдебно-техническата експертиза са били установени неточности и
нарушения при отчисляването на технологичните разходи в абонатната
станция и нарушения на фирмата за дялово разпределение при техническото
обслужване на топлоразпределителите. Също така намира, че не са били
представени документи за узаконяването и пускането в експлоатация на
абонатната станция. Твърди, че липсват „независими“ доказателства относно
размера на исковете. Заявява, че първоинстанционният съд не е следвало да
присъжда лихви, при положение, че липсват доказателства за публикуването
на сумите в сайта на дружеството, във връзка с което се позовава на съдебна
практика. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление град София, район “Красно село”, ул. “****
(въззиваем). С писмено изявление за хода на делото пред въззивната
инстанция оспорва въззивната жалба и възразява срещу разноските на
насрещната страна. Претендира разноски.
Третото лице помагач “Т.” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление град София, район “Люлин”, ж. к. “Люлин”, ул. “****” № 2, не
предприема процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на
страните и събраните доказателства, направи следните фактически и
правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
заинтересовано лице. Представен е документ за платена държавна такса в
необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в
обжалваната част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната
жалба.
Предмет на делото са два кумулативно съединени иска за
установяването на съществуването на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия и за обезщетение за забава върху
главницата за стойността на топлинната енергия с правни основания чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 150 и сл. от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В уважената от първостепенния съд част
претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01.
02. 2016 г. – 31. 01. 2017 г. (процесен период) спрямо следния топлоснабден
имот: ап. 8, находящ се в град София, ж. к. “**** - 2“, бл. № **, вх. „А“,
абонатен номер 197330.
2
В тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение между
страните за процесния период по доставяне на топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот, реалното доставяне на топлинна енергия в съответно
количество и поставянето на въззивника-ответник в забава. Първостепенният
съд надлежно е разпределил доказателствената тежест между страните с
доклада по чл. 140 ГПК, преписи от който са им били връчени.
Началната предпоставка за основателността на исковете е наличието на
валидно облигационно отношение между страните. То възниква или
автоматично по силата на закона с придобиването на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот (чл. 153, ал. 1 ЗЕ),
или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното
предприятие и облигационния ползвател на топлоснабдения имот. Както
правилно отбелязва въззивникът-ответник, в първата хипотеза доказването на
облигационното отношение обикновено се провежда пряко чрез
представянето на официални свидетелстващи документи (нотариални актове),
които удостоверяват придобиването на правото на собственост или
учредяването на вещното право на ползване от битовия потребител.
Доказването на облигационното отношение обаче може също така да се
проведе чрез представянето на косвени доказателства, от чиято съвкупност да
се налага единствения извод, че той е бил носител на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот през процесния
период.
В разглеждания случай ищецът е представил редица косвени
доказателства относно собствеността върху процесния топлоснабден имот.
Установява се, че въззивникът-ответник е наследил заедно с Р.С. В.а общия
наследодател Е.П. В.. След това през 2005 г. въззивникът-ответник и Р.С.П. са
учредили договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот. Сетне Р.С.
В.а е починала през 2015 г., оставяйки за единствен наследник въззивникът-
ответник. На 13. 02. 2017 г., тоест след изтичането на процесния период,
въззивникът-ответник е прехвърлил (дарил) правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот на дъщеря си Е. Р.В.а. Няма данни при
дарението да е било учредено вещно право на ползване.
Изложените обстоятелства се установяват от две удостоверения за
наследници и два нотариални акта (нотариален акт № 50, том I, рег. № 1193,
нот. дело № 40/2005 г. на нотариус П.Т., вписана под номер 056 в регистъра
на Нотариалната камара; нотариален акт № 73, том I, рег. № 01220, нот. дело
№ 67/2017 г. на нотариус М.К., вписана под номер 200 в регистъра на
Нотариалната камара). Макар и да не е представено пряко доказателство за
придобиването на правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот от наследодателя Е.П. В., от съвкупната преценка на доказателствата,
две от които удостоверяват извършването на разпоредителни сделки с
процесния топлоснабден имот, въззивният съд приема, че въззиваемият-ищец
е провел необходимото пълно доказване. Въз основа на тях се установява, че
3
през процесния период въззивникът-ответник е бил собственик на процесния
топлоснабден имот, поради което правилно първостепенния съд е направил
извод за наличието на валидно облигационно отношение между страните по
доставянето на топлинна енергия.
Във връзка с доводите на въззивника-ответник, че искът за стойността
на доставената топлинна енергия не е доказан по размер, въззивният съд
приема следното. Първостепенният съд е допуснал изготвянето на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Видно от констативната част
към експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е изготвило заключението си въз основа на данните от ищеца
(съобщения към фактури), от третото лице помагач (главни отчети и
изравнителни сметки) и от ТР „Люлин“ (показания на общия топломер, акт за
разпределение на кубатурата, акт за изключване на отоплението на
стълбището, документи за метрологична проверка на общия топломер, данни
за абонатната станция и данни за технологичните топлоотделяния на
абонатната станция). Въз основа на всички тези данни вещото лице е
изчислило стойността на реално доставената топлинна енергия през
процесния период. Също така вещото лице е констатирало математически
правилното изчисляване на технологичните разходи на абонатната станция,
като ги е приспаднало от стойността на топлинната енергия. Действително,
вещото лице е констатирало допуснато нарушение при метрологичната
проверка на общия топломер: тя е била осъществена дванадесет дни след
изтичането на нормативноустановения двугодишен срок за извършването й.
Въпреки това вещото лице обосновано е приело, че с оглед на резултата от
така извършената проверка общият топломер е бил годно средство за
търговско измерване през процесния период. Видно е, че вещото лице не е
възприело безкритично предоставените му данни, а внимателно ги е
анализирало. При това положение правилно първостепенният съд е
кредитирал заключението му и е приел за доказано реалното доставяне на
топлинна енергия за топлоснабдения имот през процесния период в съответен
размер.
На последно място въззивният съд следва да обсъди доводите на
въззивника относно иска за обезщетение в размер на законовата лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия. Действително, съобразно
съдебната практика, публикуването на месечните вноски на интернет-
страницата на топлопреносното предприятие съставлява покана за
изпълнение, уговорена между страните. Едва с отправянето на поканата
длъжникът бива поставен в забава, съответно от този момент той дължи
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съответно, ако топлопреносното
предприятие не докаже отправянето на поканата по уговорения между
страните начин, то искът за обезщетение за забава остава недоказан. Тези
съображения обаче са относими при действието на общите условия на “Т.С.”
ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в град
София от 2014 г. В разглеждания случай главницата за стойността на реално
4
доставената топлинна енергия, която първостепенният съд е приел за
непогасена по давност, се отнася към период, в който са били приложими
общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г. За разлика от общите условия от
2014 г., тези от 2016 г. не предвиждат отправянето на покана до потребителя
за заплащането на топлинна енергия. Те въвеждат само срок за изпълнение на
задълженията (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1). При това положение с
изтичането на срока и при липса на доказателства за изпълнение на
задълженията в рамките му въззивникът-ответник следва да се приеме за
изпаднал в забава.
По всички изложени съображения въззивният съд приема, че решението
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемия възниква
право на присъждане на разноските във въззивното производство. Те се
свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение, който се определя
от съда без ограничение на преценката относно минималния му размер (чл.
78, ал. 8 ГПК). Предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна
сложност, въззивният съд приема за уместно да определи разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97322, постановено на 21. 05. 2020 г. от
Софийския районен съд, 58-и състав, по гр. дело № 46442 по описа за 2019 г.
в обжалваната част, в която се признава за установено по отношение на Р.
ЕВГ. В., ЕГН **********, адрес за кореспонденция град София, ж. к. “*****,
че има парични задължения към “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление град София, район “Красно село”, ул. “****, в размер на: сумата 1
341 лева и 62 стотинки, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия в периода 01. 02. 2016 г. - 01. 03. 2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 15. 03. 2019 г. до изплащане на
вземането, и сумата 298 лева и 98 стотинки, представляваща законна лихва за
забава в периода 14. 09. 2016 г. - 01. 03. 2019 г.
ОСЪЖДА Р. ЕВГ. В., ЕГН **********, да заплати в полза на “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 20 лева - разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач “Т.” ООД,
5
ЕИК ****, седалище и адрес на управление град София, район “Люлин”, ж. к.
“Люлин”, ул. “****, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6