№ 39
гр. Монтана, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12 - 2200043/ 20.04.2022г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Монтана на “К” ООД гр.Ловеч, с
управител А. К. с адрес за кореспонденция в село БМ, област Монтана е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева на основание чл.414,
ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е управителя
на дружеството, който чрез пълномощника си адв.В. П., АК – Монтана,
обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите
изложени в жалбата. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
При извършена проверка на място и по документи на 14.02.2022г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззивамената страна
е констатирано нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл.12 ал.2 от Наредба за структура и организация на
работната заплата във връзка с ПМС 147/ 29.06.2007г. за определяне на
минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит, санкционирано на основание чл.414, ал.1
от КТ-видно от разчетно-платежните ведомости за месец декември 2021г, от
прадставения трудов договор и от направенат асправка в информационната
система на ГИТ се установило, че работодателят не е определил и отчел
размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на Надежда Паламенова.
След съставяне на АУАН е издадено и атакуваното НП.
В хода съдебното производство е назначена и изпълнена съдечно –
счетоводна експертиза от вещо лице И. А. П., от заключението на която се
установява, че лицето НР е работела при жалбоподателя на длъжност
„работник косервна фабрика“. Брутното трудово възнаграждение, което е
получило лицето, включително и дължими плащания, считано от м.01.2022г.
до м.05.2022г. е различно формирано на база фактически отработени дни,
респ.други задължителни начисления. Измененията в получаваното БТВ,
включително следващите се допълнително законоустановени дължими
плащания месечно, считано от м.01.2022г. до м.05.2022г. са отразени в
таблица към експертизата.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетенто дадено, а още повече и не оспорено от страните в процеса.
Безспорно е установено, че към момента на проверката, оформена с
протокол от 15.02.2022г. жалбоподателят не е начислявал на работника си
2
ДТВ, което е сторил по – късно видно от писмените доказателства и
експертното заключение.
Спорното по делото е дали бездействието на жалбоподателя съдтавлява
административно нарушение, правилно ли е определена нарушената и
санкционната норма, правилно ли е определен размер ан аналоженото
наказание.
Вещо лице И. А. П. в съдебно заседание – арг.л.64 от делото посочва, че
не е било възможно предписанието да се изпълни в срок до 23.02.2022г, тъй
като не е изтекъл месеца и не може да бъде начислено за месеца, за който се
отнася. Същата заявява: „Факт е, че не могат да бъдат начислявани възнаграждения
за месеца, за който се отнасят в самия месец преди да е изтекъл, това е фактически
невъзможно”.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото намира, че следва
да се приложи привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ. Тази
разпоредба е специално уредена в КТ и касае именно маловажните
нарушения установени по КТ. Задължителното предписание по т.13 от
Протокол № ПР2202867/15.02.2022г. е изпълнено след съставяне на АУАН,
но съдът приема, предвид изпълнената в хода на въззивното производство
експертиза, включително и становището на вещото лице от съдебно
заседание, че това нарушение е отстранено веднага при първата възможност
за това. Безспорно е, че дадения срок за изпълнение е напрактика
невъзможен, а изпълнението му в срок би довело до друго административно
нарушение. Видно от експертизата –арг.л.59 се установава, че незабавно е
начислена, от месец февруари 2022г. сумата за прослужено време в размер на
5.46лв, като е продължило и занапред начисляването. Начисляването на
сумата за прослужено време общо от 26.31лв. за периода от месец септември
2021г. до месец януари 2022г. е направено през месец май 2022г. Върху
всички суми са начислени и осигуровки.
Безспорно е установено нарушението и правилно е съставен АУАН за
допуснато макар и формално нарушение на чл.12 ал.2 от Наредба за
структура и организация на работната заплата във връзка с ПМС 147/
29.06.2007г. за определяне на минималният размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Съдът намира за неоснователно, че липсва нарушение, тъй като е
3
отстранено незабавно още преди издаване на НП, като същотот ес дължи на
техническа грешка.
Факт е, че към момента на съставянето на АУАН нарушение е имало.
Съдът намира, че макар и твърде специфично, процесното нарушение е
отстранено веднага след установяването му с АУАН и не е установено да са
настъпили вредни последици за работничката. Съгласно чл.415в ал.1 от КТ се
изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му, а не
към момента на извършването му и към момента на съставяне на АУАН и
издаване на НП. Това, че дължимото допълнително възнаграждение е
начислено и изплатено правилно, но след съставяне на АУАН и че на
практика предписанието е изпълнено, но след указания срок 25.02.2022г, не се
оспорва от въззиваемата страна, а приложените писмени доказателства и
заключението на вещото лице И. П. по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, са в подкрепа на извода за отстраняване на нарушението. Съдът и
майки предвид Тълкувателно решение № 3/ 10.05.2011г. на ВАС, ОСК в
контекста на доказателствата по делото, намира, че следва да приложи
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като преквалифицира
нарушението като такова по смисъла на цитираната разпоредба, без да са
налице условията на чл.415в ал.2 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
имуществена санкция от 1 500.00 лева следва да се намали спрямо
жалбоподателя, до размер на 300.00 лева. Съдът намира, че така определена
имуществената санкция съответства на конкретната тежест на извършеното
нарушение.
С оглед изхода на делото сумата от 149.00лв. внесена от жалбоподателя
за изготвяне на експертиза следва да остане за негова сметка.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2200043/ 20.04.2022г.
4
на Директор Дирекция “Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на “К”
ООД гр.Ловеч, с управител А. К., с адрес за кореспонденция в село БМ,
област Монтана, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева
на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ, като на основание чл.415в
ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1 500.00 лева
на 300.00 лева.
ОСЪЖДА “К” ООД гр.Ловеч, с управител А. К., с адрес за
кореспонденция в село БМ, област Монтана, с ЕИК ХХХХ да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5