Решение по дело №2955/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 510

град Пловдив, 17.03.2023 година

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2955 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба (наименувана „искова молба“) на В.Т. ***, против решение № 352 от 27.10.2022г. на дирек­тор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на лицето с вх. № РД-16-3242 от 13.09.2022г. срещу действия на публичен изпълнител, предприети със съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С190016-048-0025475 от 20.02.2019г.

            Излагат се твърдения, че обжалваният акт е незаконосъоб­разен. Оспорва се констатацията на решаващия орган, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на действията на публичния изпълнител, респ., че жалбата е приета за недопустима. Излагат се доводи за приложимост в случая на института на погасителната давност и за приложимост на Тълкувателно решение № 2 от 2017г., постановено по тълк.дело № 3/2016г. на ВАС. Иска се отмяна на оспорваното решение. В допълнително становище за съдебно заседание развива съображения за изтекла погасителна давност по отношение на издадените му фишове, поради което моли в тази връзка да се обезсилят издадените фишове за сумите от 600 лв. и за сумата от 50 лв. като погасени по давност. Моли да се отмени решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразно, тъй като публичният изпълнител, съгласно изискването на чл.221, ал.1 от ДОПК, бил длъжен да го уведоми за насроченото изпълнение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ТД на НАП – Пловдив да му възстанови неправилно събраната сума от 650 лв. поради изтекла давност.

            Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А., в представено по делото писмено становище сочи неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли и да постанови решение, с което да пот­върди акта на директора на данъчната администрация по мотиви, изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграж­дение. 

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С оспореното пред настоящата инстанция решение на директора на ТД на НАП - Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Т., като процесуално недопустима, срещу действия на публичен изпъл­ни­тел при ТД на НАП Пловдив, изразяващи се в изпращане на съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С190016-048-0025475 от 20.02.2019г. Със съобщението лицето е информирано, че е образувано изпълнително дело за неплатени от Т. публични задължения като е посочен размерът им и е даден седемдневен срок за доброволното им заплащане. Изрично е посочено, че при неизпълнение в указания срок, за задължението ще бъде предприето принуди­телно изпълнение, като се опишат, изземат и продадат движими и недвижими вещи, собственост на лицето, както и изземване на принудително намиращи се у лицето, трети лица или банки парични средства. Изрично е посочено, че при публичния изпълнител лицето ще получи необходимите разяснения. Със съобщението не са наложени обезпечителни мерки.

Директорът на ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл с оспорения акт в производство по чл. 266 и сл. от ДОПК по постъпила жалба от Т., в която лицето сочи, че неправомерно е събраната от сметката му сумата от 650 лева за неплатени глоби за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, както тези задължения са погасени по давност. От страна на директора на ТД на НАП до лицето е изпратено уведомление с изх. № РД-16-3242^#2/26.09.2022г. за отстраняване на констатирана нередовност в жалбата – да посочи кои точно действия или актове на органите по приходите се обжалват във връзка с изпълнението на чл. 145, ал. 14, т. 2 от ДОПК. В отговор до директора на НАП Т. посочва: „обжалвам действията на Вашия служител затова, че същият съгласно  чл.221, ал.1 от ДОПК не ме е уведомил, че срещу мен има заведено изпълнително производство и че сумата от 650 лева ще бъде инкасирана от сметката ми“. Прави се също така искане прекратеното изпълнително производство да бъде възобновено, да се разгледат посочените от Т. нормативни документи, както и да му бъде възстановена сумата от 650 лева.

Последвало е издаване на обжалваното в настоящото производство решение от дирек­тора на ТД на НАП – Пловдив. В същото органът приема, че жалбата е подадена срещу действията на публичния изпълнител, предприети със съобщението за доброволно изпълнение от 20.02.2019г. За да остави без разглеждане жалбата на Т.,  директорът на ТД на НАП Пловдив е приел, че същата е процесуално недопустима, поради липса на действия на публичния изпълнител, т. е. на правен интерес от оспорването, доколкото съобщението по чл.221 от ДОПК не съдържа властническо волеизявление, с което да се накърнява правната сфера на длъжника, а само констатира вече възникнали по основание и размер публични задължения. Посочва се, че съобщението има само уведомителен характер, доколкото с него не се установяват или изменят публични задължения не се предприема конкретно действие по принудително изпълнение, а е само предпоставка за предприемането на такива. Крайният извод на решаващия орган е, че липсва пряк и непосредствен интерес от отмяна на обжал­ва­ния акт, а наличието на такъв е процесуална предпоставка за допус­тимост на жалбата.

Като е изложил това становище, административният орган е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 267, ал.2, т.6 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на лицето на 03.11.2022г., видно от известието за доставяне (л.19), а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 04.11.2022г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения.

Съгласно чл. 266 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като директорът на ТД на НАП – Пловдив се явява именно компе­тентният решаващ орган в случая - обжалваните действия са на публичен изпъл­нител при ТД на НАП - Пловдив. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на директора на ТД на НАП - Пловдив, издадено на основание чл. 267. ал. 2, т.6 от ДОПК е издадено в рамките на законово устано­вената компетентност на органа по място и по материя.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с §1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. При извършената служебна проверка съдът не установява допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обусла­вя­щи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спаз­ване на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 221, ал. 1 от ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Законът не предвижда за образуването на изпълнителното произ­водство издаването на нарочен акт, а актът, с който се уведомява длъжникът за започване на производството е съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от ДОПК регламентира съдър­жа­нието и целта на процесното съобщение, а именно - то следва да посоч­ва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взиска­теля, да съдържа предупреждение към длъжника, че, ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. По тези обусловени предпоставки, действията на публичния изпълнител по образуване и започване на изпълнителното производството с изпращането на съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не представляват същинско предприе­мане на принудително изпълнение, доколкото такива са всички действия, които са в рамките на изпълнителните способи. Тези действия не предпоставят и пряко и непосредствено въздействие върху правната сфера на длъжника, като те не представляват властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети лица. Липсва им разпоредителна част, която директно да задължава адресата им да се съобрази с дадените му предписания за поведение. Съобщенията по чл. 221, ал.1 от ДОПК, единствено и само, имат уведомително съдържание, известяващ характер, съчетан с израз на едно намерение за бъдещи действия на органа по изпълнението и нямат самостоятелен правен ефект, тъй като, сами по себе си, не са годни да засег­нат права и законни интереси на длъжника или на друго лице. Те са подгот­вителен акт в изпълнителното производство и не представляват действие на публичния изпълнител, което съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК да подлежи на обжалване. Възраженията на Т. за прилагане на давностните срокове в производството се явяват късно направени, а и неприложими спрямо нормите на ДОПК и правилно решаващият орган ги е приел за неоснователи.

С оглед изложеното, както правилно е преценил ответникът в настоящото производство, В.Т.Т. няма правен интерес от обжалване на съобщението за доброволно изпълнение, респ. жалбата, насочена срещу действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното производство и започване на изпълнението с изпращането на процесното по делото съобщение, е недопустима.

Като е оставил същата без разглеждане, директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил правилно решение.

Относно твърденията на жалбоподателя за изтекла давност следва да се посочи, че такива на са наведени пред публичния изпълнител, който следва да прецени дали е налице изтекла давност, след което постановеният от него акт да бъде оспорен по административен или съдебен ред. Това е от една страна.

От друга страна, видно от представените по делото доказателства, че сумата от 650 лв., касаеща издадените спорни фишове, е заплатена на 15.07.2022 г. доброволно от жалбоподателя. При това положение съгласно нормата на чл.174 от ДОПК Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173. Към момента на подаване на жалбата от лицето на 13.09.2022 г. до директора на ТД на НАП - Пловдив и направените с нея възражения за изтекла давност вече са били погасени доброволно и не подлежат на възстановяване.

По тези съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева, определен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

 Ето защо, съдът:

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Т. *** против решение № 352 от 27.10.2022г. на дирек­тор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с вх. № РД-16-3242/13.09.2022г. и е прекратено административното производство.

ОСЪЖДА В.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите, гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 52 сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

                  

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :