РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен граждански състав, в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. дело № 628 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 58/02.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2132/2018г.
на РС- гр. Ботевград, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения установителен иск от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Х.Н. с ЕГН: **********
*** за признаване за установено по отношение на П.Х.Н., че дължи на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: 1784,47 лева-главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. по фактура №
**********/30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателно
изплащане на сумата; 280,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 13.04.2017 г.; 87, 12 лева, представляваща главница – сума за
резпределение на топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. – м.04.2016 г.; 20,
96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2013 г. до
13.04.2017 г. върху дължимата главница за цялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 29707/2017 г. по описа на СРС. На ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, са присъдени разноски в размер на 800, 00 лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Посочва, че погрешно съдът е възприел, че адресната регистрация на лицето,
която е в с. Г., представлява доказателство за учредено право на ползване на
ответника към съпругата си С. С.К.-Н. или пък за липса на правото на
собственост от страна на П.Х.Н.. Няма предоставена информация от страна на
ответника за наличие на документ в „Т.С.“ ЕАД, който да не е бил предоставен по
делото. Твърди, че ответникът е клиент на „Т.С.“ ЕАД и в този смисъл негово
задължение е за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставка на ТЕ. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и
не е погасил задължението си в пълен размер. По изложените съображения моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове.
Претендира присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемата страна П.Х.Н., чрез адв. У., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните,
чрез процесуалните си представители, с депозирани становища, поддържат
позициите си изразени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „Т.С.“ ЕАД против П.Х.Н.
***, с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1784,47 лева-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. по фактура № **********/30.06.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2017 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателно изплащане на сумата;
280,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2014 г. до
13.04.2017 г.; 87, 12 лева, представляваща главница – сума за резпределение на
топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. – м.04.2016 г.; 20, 96 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2013 г. до 13.04.2017 г.
върху дължимата главница за цялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2017 г. по ч.гр.д. №
29707/2017 г. по описа на СРС.
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от П.Х.Н. срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи
лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да постанови
решението си, районният съд е приел, че жилището, до което е доставяна топлинна
енергия се ползва от бившата съпруга на ответника – С. К., която е сключила
договор с ищеца, поради което ответникът не дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия.
Предмет на установителния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му
се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва
въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
В настоящия случай основателността на предявения
иск за главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия през
посочения период в твърдените количества и на посочената стойност. Основният
довод наведен във въззивната жалба е, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е ползвал топлинна енергия. Твърди се, че именно
ответникът като съсобственик на топлоснабдения имот е длъжен да плати сумата за
доставената топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне от ищеца на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, от
първоинстанционният съд е прието заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, съгласно което изчисленията на технологичните
разходи от работата на съораженията в абонатната станция са извършвани съгласно
действащите нормативни документи и правилата за определяне размера на
технологичните разходи и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия
топломер ТЕ преди нейното разпределение. Разпределените мощности за имота са
начислени съгласно действащото законодателство. В процесния имот има четири
отоплителни тела с топломери.Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния
период за отопление имот и от сградна инсталация както и потребената ТЕ за БГВ,
вещото лице е отразило в табличен вид /л. 65 от делото/. Общо изчислена сума за
процесния период е 1784, 47 лева за отопление и сума за дялово разпределение
64, 68 лева, както и 22,44 лв. за периода 2012/2013 г. Сумите за топлинна
енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба –
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. След като се установи
доставянето на топлинна енергия до процесния имот, на следващо място съдът
следва да установи и дали ответникът се е обогатил с нейното потребление.
С решение № III-89-117/21.05.2013 г., постановено по гр.д.
№ 16209/2012 г. на СРС, влязло в законна сила на 21.05.2013 г., бракът между П.Х.Н.
и С.С. К.-Н. е прекратен, като е постановено след
развода семейното жилище да се ползва от съпругата.
Според показанията на свидетелите З. В.и Н. П. ответникът
обитавал процесното жилище до 2008 г., а след това заминал да живее в с. Г.,
където бил и адресно регистриран. Със съпругата си се развел през 2013 г.
С протоколно определение от 11.09.2019 г. на РС-Ботевград,
ищецът е бил задължен да представи справка или извлечение от партида, от която
да е видно на чие име и от кога се води партидата относно апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. „М.“ бл.000, вх.0, ап. 00. Указано е на ищеца, че при
неизпълнение указанията на съда, съгл. чл. 161 ГПК, може да приеме за доказани
фактите, които допуснатите доказателства касаят. До края на съдебното дирене
пред районния съд такава справка не е представена от ищеца.
Според мотивите по т. 1 на ТР № 2/2017 г. по т.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57,
ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс между двамата възниква наемно правоотношение.
Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде
сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг. С оглед на това, че ищецът не е изпълнил
задължението си да представи справка, от която да е видно на чие име и от кога се води
партидата относно процесния апартамент, находящ се в гр. София, следва да се
приеме, че е създал пречки за събиране на относими доказателства за спора. Видно
от представените фактури, същите са издавани на името на бившата съпруга на
ответника Силвия Косева, което дава основание да се направи извод, че същата е
сключила писмен договор с топлопреносното предприятие, чрез откриване на индивидуална
партида за целия имот. Ето защо, съдът приема, че ответникът не дължи за своята
идеална част от имота, цената на доставената топлинна енергия.
Заплащане на прендираните суми за доставено
количество топлинна енергия, не се дължат от ответника. Поради това предявеният
иск за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно
предпоставките за уважаване на иска са наличие на главен дълг и изпадане на
длъжника в забава. По делото не се установи наличието на главен дълг и поради
това акцесорните искове за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Доколкото изводите на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Ответникът по жалба П.Х.Н. претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лева. В молба от
жалбоподателя от 11.11.2020 г. е релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна, което следва да
бъде разгледано. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
цената на иска, възлиза в размер 382, 09 лева за една инстанция. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението следва да се
уважи и да се присъдят разноски в размер на 400, 00 лв. /четиристотин/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/02.03.2020 г., постановено
по гр. дело № 2132/2018 г. по описа на Районен съд – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Т. – С.“ ЕАД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Х.Н. с ЕГН: ********** ***, разноски по делото в размер на 400,
00 лв. /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при частието на „Т.“ ООД-трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.