№ 351
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Маргарита П. Димитрова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно
административно наказателно дело № 20253100601259 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по
протест на прокурор при ВРП срещу Решение №480, постановено на
17.04.2025 г. по НАХД № 20243110204550 по описа на РС- Варна, 36-ти
състав, с което обв. Р. П. Ж. е била призната за невиновна в това да е
извършила престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и е била оправдана на
основание чл. 304 от НПК.
С протеста се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което обв. Ж. да бъде осъдена по предявеното й обвинение. С допълнението
към протеста се сочи, че се оспорват единствено правните изводи на съда за
липса на умисъл при извършване на деянието. Поради това се иска
постановеното от ВРС решение да бъде отменено, обв.Ж. да бъде призната за
виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено административно
наказание "Глоба" по реда на чл. 78 "а" ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа
депозирания протест и допълнителните доводи към него.
Обв. Р. Ж. редовно призована, се явява. Представлява се от адв. В. В.,
който моли постановеното решение да бъде оставено в сила, в условията на
алтернативност – да бъде приложен чл. 9 ал.2 от НК. Обв.Р. Ж. изказва
съжаление за грешката си, като моли да бъде оправдана.
След преценка на доводите, изложени в протеста, както и предвид
позицията на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият състав намери протеста за
1
неоснователен.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното: През 2022г. обв. Р. Ж. притежавала лек
автомобил „Тойота Ярис- Хибрид" с рег. № ******. Тъй като управлявала и
служебен автомобил, обвиняемата предоставяла собственото си МПС на
различни лица в т.ч. на родителите си, на С. Г./ индийски гражданин/, на Щ. Г.
и др. На 06.12.2023. по време на извършвана полицейска проверка на
обвиняемата Ж. били връчени няколко електронни фиша за налагане на глоби,
в т.ч. и електронен фиш за налагане на глоба с № К5810213/20.04.2022г., за
извършено с притежавания от нея лек автомобил „Тойота Ярис хибрид" с рег.
№ ****** нарушение на чл.21, ал. 2 вр. с ал. 1 на ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство ERS 400 №1062569А01080078 в 14.42
часа на 20.02.2022 г. на Път I-4, км. 133+490. Цитирания електронен фиш бил
издаден на името на обвиняемата, като собственик на автомобила. На
12.12.2023г. обвиняемата посетила сградата на ПП КАТ-МВР в град Варна, за
да заплати глоби, наложени й с електронни фишове, като относно тази глоба-
в размер на 70 лева/ след редукцията/ наложена с електронен фиш за налагане
на глоба с № К5810213/20.04.2022 г. посочила, че няма да заплати, а вместо
това попълнила писмена декларация по чл. 189, ал.5 от Закон за движението
по пътищата, с рег. №819000-67063/12.12.2023г. по описа на сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР-Варна, в която декларирала, че автомобила бил
управляван от неин приятел С. Г. (индийски гражданин), с когото учили във
Великобритания.
След проверка в масивите на МВР се установило, че въпросния
индийски гражданин има регистрирано влизане в Р. България на 10.09.2022г,
след което е напуснал страната на 12.09.2022г и няма повече регистрирани
влизания в България, т.е. към датата на извършване на нарушението е бил
извън пределите на Република България, не е управлявал автомобил „Тойота
Ярис Хибрид" с рег. №******, собственост на обвиняемата. По повод на това
установено обстоятелство, в хода на разследването още разпитана в
качеството свидетел, а по-късно и като обвиняема, Ж. е посочила, че друго
лице е управлявало автомобила й към 20.02.2022г., а именно Щ. Г.. Разпитан в
качеството свидетел, Г. е потвърдил, че именно той е управлявал автомобила
на 20.02.2022г. по Път I-4 км. 133+490.
Видно от приложената по делото справка съдимост обв. Р. П. Ж. е
неосъждана. Същата работи в „Ойропорт" ЕООД на длъжност „специалист
продажби и клиентско обслужване".
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите Щ. Х. Г.,
на св. Ж. Г. Д. и П. Ж. Д., както и от обясненията на обв. Р. П. Ж., трудов
договор, справка за съдимост, електронен фиш серия К № 5810213 с
приложена към същия фотоснимка, декларация от 12.12.2023г. за
предоставяне на информация по нарушение № 5810213 във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал.5 ЗДвП с приложено към същата копие на
свидетелство за управление на МПС, издадено на С. Г., справка за
пътуванията на лице - чужд гражданин, справки за нарушител касаещи св. Г. и
обв. Ж., както и от заключението по назначената в хода на проведеното
досъдебно производство съдебно-графическа експертиза, видно от което
попълнения ръкописен текст в писмена декларация по чл. 189, ал.5 от Закон за
движението по пътищата, с рег. №819000-67063/12.12.2023 г по описа на
2
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, в която обвиняемата
декларирала, че колата е управлявана от нейн приятел С. Г. (индийски
гражданин) е попълнен именно от лицето Р. П. Ж., която е положила своя
подпис под горецитираното съдържанието, като този факт не се оспорва от
последната в хода на цялото проведено наказателно производство.
От събраните по делото гласни доказателства е установено, че обв. Ж. е
предоставяла и то не еднократно личния си автомобил за ползване от други
лица - св. Г., родителите й и посоченото от нея в декларацията лице С. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът е намерил от
правна страна, че обвиняемата Ж. е осъществила обективните признаци на
състава на престъпление по чл. 313, ал.1 НК, тъй като на 12.12.2023 г. в град
Варна потвърдила неистина в писмена декларация, с рег. № 819000-
67063/12.12.2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Варна,
която по силата на закон - чл. 189, ал.5 от Закон за движението по пътищата, се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че на 20.02.2022 г. лек автомобил „Тойота Ярис
Хибрид" с рег. № ****** е бил във владение на С. Г. и с него било извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 на ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство ERS 400 №1062569А01080078 в 14.42 часа на 20.02.2022
г. на Път 1-4 км. 133+490, за което бил издаден на нейно име електронен фиш
за налагане на глоба с № К5810213/20.04.2022 г., връчен на обв. Ж. на
06.12.2023г. Първостепенния съд е посочил, че за съставомерността на
деянието по чл. 313, ал. 1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е
потвърдил неистина в писмена декларация, в която по силата на закон е
специално задължен да удостовери истината, както е в конкретния случай.
Такова изискване законодателят е предвидил в чл. 189, ал.5 ЗДвП. Посочената
декларация е нарочно предвидена от законодателя именно за доказване на
обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени без участието на
собственика на конкретното МПС. Поради това и е регламентирано
установяването на същите чрез попълване на декларация от титулярите на
съответните права на собственост върху движими вещи.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че обв. Ж. не е
извършила деянието при форма на вината пряк умисъл, тоест да е знаела, че
по закон има задължение да попълни в нарочната декларация обстоятелства,
съответстващи на действителните, но да е избрала целенасочено да не стори
това, тъй като не е водила прецизни отбелязвания кой ден на кое точно от
приближените й лица е предоставила за управление автомобила си и при
попълване на декларацията не е имала ясна представа кое точно лице е
управлявало моторното й превозно средство. По този начин съдът е
мотивирал, че деянието не е съставомерно от субективна страна и на
основание разпоредбата на чл. 304 НПК оправдал Ж. по така възведеното й
обвинение.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния
съд относно несъставомероността на деянието поради неизпълнени признаци
на субективната страна на престъплението- а именно същото да е извършено с
пряк умисъл. В случая обвиняемата при дадената възможност – да декларира
кое точно лице е управлявало автомобила й, е следвало да се увери, че това не
е С. Г.. По делото е установено, че в този период индийския гражданин не е
бил на територията на Р.България, като има регистрирано влизане в страната
на 10.09.2022г.- в много по-късен период от датата на извършване на
3
нарушението. От друга страна обв. Ж. от връчването на електронните фишове
на 06.12.2023г. до 12.12.2023г.- когато е представила декларацията за
конкретното нарушение, е имала възможност да провери на кое лице е
предоставила автомобила си, въпреки това тя в декларацията е посочила С. Г.
за извършител на нарушението. Формално обв. Ж. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК, като не
може да се счете, че поради твърдяната от нея грешка досежно конкретното
лице управлявало автомобила й, деянието не е извършено при пряк умисъл.
Доколкото обаче, се касае за лице с чисто съдебно минало, с данни за трудова
заетост, безупречно процесуално поведение и с оглед обстоятелствата, при
които е било извършено деянието от обективна страна, като в действителност
е установено, че в действителност друго лице е управлявало автомобила на
обвиняемата по време на извършване на нарушението, то следва да се
приложи чл. 9 ал.2 от НК . Деянието извършено от обв. Ж. се явява
малозначително, тъй като макар и формално да осъществява признаците на
състава на престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, в случая неговата обществена
опасност е явно незначителна.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка и с оглед на изложените съображения относно наличието на
предпоставките за приложение на чл. 9 ал.2 от НК, крайният резултат
досежно оправдаването на обв. Р. Ж., възприет от районния съд в атакуваното
решение, е правилен, но съдебният акт следва да бъде изменен в частта
относно мотивите и основанието за оправдаване на обвиняемата.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 480/17.04.2025г. по АНХД №
20243110204550/2024г. на Районен съд – Варна в частта относно мотивите и
основанието за оправдаване на обв. Р. П. Ж., като приема, че извършеното от
нея деяние формално осъществява състава на чл. 313 ал.1 от НК, но същото не
е престъпно поради своята малозначителност - чл. 9, ал.2 от НК.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5