Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар
Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12123
по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Ю.И.Г. против М.на о. и н.иск с правно основание чл.49, вр
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на директора на ОУ “П.К.Я.“, с.Горно Краище, който
издал незаконосъобразни заповеди № 339/04.09.2012 г. и № 272/30.05.2014 г. за
прекратяване на трудовия му договор. Поведението на директора било унизително и
злепоставило Г.. Заповедите били отменени с влезли в сила решения на съда, но и
след отмяната им директорът на училището не предоставил възможност на ищеца да
работи – не му предоставил часове, съгласно учебните планове. Отношението към
него било незаконосъобразно и унизително, поставен бил в неравностойно
положение спрямо другите преподаватели. В резултат на незаконосъобразните
заповеди на директора на училището ищецът претърпял неимуществени вреди, които
се изразили в притеснения, безпокойство, безсъние, тормоз, страх, че ще изгуби
авторитета си на учител по „физическо възпитание и спорт“, без да е извършил
нещо незаконно; засегнато било чувството му за чест и достойнство, търпял и
чувствал унижение и нервно напреженеие, психически бил потиснат. Ищецът твърди, че служители на М.на о. и н.също
проявили неправомерно поведение спрямо него, тъй като, независимо от жалбата,
която подал до инспектората към министерството, не прекратили
незаконосъобразната дейност на директора на ОУ “Пейо Яворов“. С уточняваща
молба от 22.10.2018 г. ищецът твърди, че незаконосъобразно било и поведението
на министъра на МОН, тъй като в качеството на работодател на директора на
училището, не прекратил незаконните действия и бездействия на директора. С
бездействието си, като не отменил незаконосъобразните действия и бездействия на
своя подчинен, министърът проявил неправомерно поведение спрямо ищеца. Г.
твърди, че в резултат на продължителните незаконосъобразни действия заболял от
артериална хипертония, страдал от „покачена захар“ със затруднена дихателна
дейност и постоянно високо кръвно налягане. В частна жалба вх. №
137212/17.10.2017г. /л 5 от приложено чгр.д. № 1651/2018г. на САС/, ищецът
твърди, че работодател на директора на ОУ“Пейо Яворов“, с.Горно Краище било
Министерство на образованието и науката. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът М.на о. и н.оспорва иска, като поддържа следните
възражения: счита иска за недопустим, тъй като не бил пасивно легитимиран да отговаря
по него; оспорва иска като неоснователен, тъй като не бил работодател на
директора на ОУ “П.К.Я.“, с.Горно Краище, и нямал качеството на възложител на
работа спрямо него; оспорва твърденията, че директорът на училището е
осъществил състава на чл.45 от ЗЗД; оспорва твърденията, че служители на МОН са
осъществили противоправно поведение спрямо ищеца; твърди, че по всички жалби на
ищеца били извършени проверки и имало произнасяне от компетентните органи, за
което той бил надлежно уведомен; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Спорът за редовността на исковата молба досежно пасивната легитимация по
иска е разрешен с влязло в сила определение от 05.04.2018 г. по чгр.д. №
1651/2018 г. на САС, който е приел, че надлежен ответник, с оглед твърденията в
исковата молба, е Министерство на образованието и науката.
По основателността на иска:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде уважен предявения иск, трябва да е установен следният ФС: 1/съществуването
на правоотношение
по възлагане на работа; 2/осъществен фактически състав от изпълнителя
на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно
поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 3/необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя, при или по повод извършването на възложената работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Ищецът основава иска си на твърдения за противоправоправно поведение на
директора на ОУ “Пейо Яворов“, на министъра и служители на Министерство на
образованието и науката. Твърди, че противоправното поведение на директора на
училището се изразило в издаването нанезаконосъобразни заповеди №
339/04.09.2012 г. и № 272/30.05.2014 г. за прекратяване на трудовия му договор
и последващо поведение по недопускането му до работа, а противоправното поведение на служители на МОН и на самия министър на
МОН се изразило в това, че не прекратили незаконните действия и бездействия на
директора на училището, макар ищецът да подал жалба до инспектората на МОН, и
не отменили неговите незаконосъобразните действия.
Спорен въпрос по делото е дали между директора на
ОУ “Пейо Яворов“, с.Горно Краище, общ.Белица, и М.на о. и н.е налице
правоотношение по възлагане на работа.
Съдът приема за основателно възражението на ответника, че Министерството на
образованието и науката не е възложител на работа на директора на училището. Процесното
училище е общинско/чл.10, ал.4 от Закона за народната просвета/отм/ и чл.36 от
Закона за предучилищното и училищно образование/. Съгласно чл.37, ал.4 от Закона за народната просвета/отм/ в
редакцията, която е била в сила към датата на издаване на заповед №
339/04.09.2012 г. и заповед № 272/30.05.2014 г. от директора на ОУ “Пейо
Яворов“, началникът на регионалния
инспекторат по образованието сключва и прекратява договорите с директорите на
общинските училища и обслужващите звена, а не министърът на Министерство на
образованието и науката.
Според ТР № 1/30.03.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС,
работодател на работник или служител, чийто трудов договор е сключен при
условията на чл.61, ал.2, изр. първо от КТ, е работодателят, а не
по-горестоящия спрямо него орган. В този смисъл работодател на директора на общинско
училище е самото общинско училище, а не по-висшестоящия орган, с който е сключен
договора по реда на чл.61, ал.2 от КТ./мотиви към т. 1 от ТР № 1/30.03.2012 г.
по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС/. Сега действащия Закон за
предучилищното и училищно образование /ДВ, бр.79 от 13.10.2015г./ - чл. 217,
ал.2 също предвижда, че договорите с
директорите на общински училища се сключват от началника на регионалното
управление на образвованието, но съгласно цитираното по горе тълкувателно
решение по-горестощия орган спрямо училището действа като негов законен
представител и правоотношението възниква със самото училище. В този смисъл
работодател на директора на ОУ “Пейо Яворов“, с.Горно Краище, респ. възложител
на работата е самото училище - ОУ „Пейо
Яворов“, а не Министерство на образованието и науката.
Тъй като ответникът не е възложител
на работата на директора на ОУ “Пейо Яворов“, с.Горно Краище, общ.Белица, е безпредметно
да бъде обсъждано дали поведението на директора е било неправомерно, тъй като
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана по чл.49 от ЗЗД.
Спорен въпрос по делото е дали е осъществено противоправно поведение от министъра и служители
на М. на о. и н..
Ищецът твърди, че отправил жалба /в исковата молба са изложени твърдения за
една жалба/ до служители на МОН по повод поведението на директора на училището,
но те не прекратили неговите действия/бездействия, нито ги отменили. На ищеца многократно
са давани указания да конкретизира неправомерното
поведение на служителите на МОН – с разпореждания от 23.11.2016 г. и от
26.09.2018 г., за които са връчени съобщения съответно на 25.12.2016 г. и на 16.10.2018
г. Ищецът е подал уточняваща молба само по второто разпореждане от 26.09.2018
г. С уточняваща молба от 22.10.2018 г./л.56/ твърди, че министърът на МОН в
качеството на работодател на директора на училището не прекратил и не отменил неговите
незаконни действия и бездействия и с бездействието си причинил неимуществените вреди./
л.56/.
Ищецът не е конкретизирал номера на жалбата, която е подал до инспектората
на МОН, но към исковата молба е приложил отговора на тази жалба с изх. № ПД-05-135/11.10.2012
г./л.10 - 12 от делото/. Видно от цитирания отговор на Министерство на
образованието, младежта и науката същият е по жалба вх. № ПД-05-135/20.09.2012
г.
От съдържанието на отговора изх. № ПД-05-135/11.10.2012 г. е видно, че
служителите на МОН не са бездействали, извършили са проверка и са уведомили Г.,
че възникналият спор е трудов по чл.357 от КТ и следва да бъде разрешен по
съдебен ред пред районен съд./л. 10-12/.
Ищецът е потърсил защита по съдебен ред срещу незаконосъобразните заповеди №
339/04.09.2012 г. и № 272/30.05.2014 г., издадени от директора на ОУ “Пейо
Яворов“. Видно от съобщения по чл.345, ал.1 от КТ, изпратени от РС – Разлог до
ищеца, от 22.01.2014 г. по гр.д. № 1265/2012 г. и от 19.08.2016 г. по гр.д. № 546/2014 г. същият
е възстановен на работа по ТПО. /л. 315 – 316/.
Извън правомощията на служители на МОН е да отменят издадените от директора на ОУ „Пейо Яворов“, с. Горно
Краище, заповеди за прекратяване на ТПО, нито могат да го задължат да допусне до
работа възстановения от съда служител. Съдът е единиственият орган, който е
компетентен да отмени незаконосъобразни действия на директора на общинското
училище по прекратяване на ТПО. Служителите на МОН не биха могли да се намесят
по какъвто и да е начин в отношенията между директора на училището и ищеца, тъй
като нито е предвидена такава възможност по закон, нито са възложител на
работата на директора.
По изложените съображения съдът приема, че министърът и
служителите на МОН не са извършили неправомерни действия спрямо ищеца.
Липсват основни елементи от ФС на чл. 49 от ЗЗД, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат останалите
доказателства по делото, касаещи претърпени от ищеца неимуществени вреди.
По разноските:
Ответникът не е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение,
поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.И.Г., ЕГН **********, адрес за призоваване:
гр.Перник, ул.*******, кантора 9, против М.на о. и н.със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр
чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно поведение на директора на ОУ
“Пейо Яворов“, с.Горно Краище, общ.Белица, изразило се в издаване на заповеди №
339/04.09.2012 г. и № 272/30.05.2014
г. за прекратяване на трудово правоотношение с Ю.И.Г., във възпрепятстване на
ищеца да упражнява преподавателска дейност, в проявено унизително отношение към
него и злепоставяне, както и в неправомерно поведение на
министъра и на служители на МОН, които след като били сезирани с жалба до
инспектората на МОН вх. № ПД-05-135/20.09.2012 г. не прекратили и не отмени
незаконосъобразните действия и бездействия
на директора на ОУ “Пейо Яворов“, с. Горно Краище, общ. Белица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: