Р Е Ш Е Н И Е № 260959
гр. Пловдив,
25.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 17.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13670 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от А.С.А. срещу „Обединена
Българска Банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер
на 2440 лева –главница по договор за кредит от 13.04.2009 г, 290.82 лева
– договорна лихва, дължима за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г. и 321.24 лева
– – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2144/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
В исковата молба и в молба от 26.10.2020 г. се твърди,
че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № № 2144/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в
полза на „ОББ“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца по посочения по-горе
договор за кредит. Заповедта била връчена на длъжника на 09.04.2010 г., като в
законовия срок не е подал възражение. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано ***. Счита, че
е настъпила перемция и *** дело е прекратено. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са
погасени по давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение в хода на
изпълнителното производство.
С оглед изложеното, за
ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по допустимост
и основателност. Излагат се твърдения, че ответникът не е процесуално
легитимиран да отговаря по иска, доколкото вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист са прехвърлени на трето лице. Наред с това били недопустими
претенциите за недължимост на акцесорните вземания за лихви и за вземанията за
разноски. По основателност оспорва твърденията, че вземанията са погасени по
давност. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които
са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
давността. Счита, че в случая е приложимо ПП на ВС № 3/1980 г. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По възраженията за недопустимост на иска:
Ответникът отрича да е материално
и процесуално-правно легитимиран да отговаря по иска, доколкото вземанията по
процесния изпълнителен лист били прехвърлени на трето лице – „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с договор за цесия от 31.01.2018 г.
Процесуалната легитимация на
ответника се определя от ищеца. Ищецът оспорва цесията да му е
съобщена, както и излага твърдения, че взискател по изпълнителното дело
продължава да е ответника „ОББ“ АД, с което се обосновава интерес за завеждане
на иска именно към „ОББ“ АД, която съобразно твърденията на ищеца е процесуално
легитимирана да отговаря по исковете. Още повече по
делото не се установява цесията да е съобщена на ищеца преди връчване на препис
от отговора на исковата молба по делото. Липсва констуиране като взискател по
процесното *** на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Взискател по изп.д. и към настоящия
момент продължава да е „ОББ“ АД.
Съобщаването на цесията на
длъжника в хода на настоящия процес се преценява по реда на чл.226, ал.1 ГПК.
Неоснователен е и доводът за недопустимост на ОУИ по
отношение на акцесорните вземания и за разноските, доколкото те са вземания със
свое основание и не е недопустимо да се оспорва тяхната дължимост, доколкото
липсва друг ред за това, какъвто е предвиден за разноските по изпълнителното
дело.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок, както и че е
сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на
ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера, преди завеждане на иска, което да легитимира цесионера като кредитор, а
не цедента.
С
Определение от
12.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца,
като в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издаден изпълнителен лист за
сумата в размер на 2440 лева –главница по договор за кредит от 13.04.2009 г, 290.82 лева
– договорна лихва, дължима за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г., 5.63 лева
- мораторна лихва за периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г., 321.24 лева – – разноски по
делото по ч ч.гр.д. № 2144/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***. Безспорно е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 24.04.2010 г., като срещу нея не е подадено
възражение от длъжника.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания,
както и дали ответникът е материално-правно легитимиран да отговаря по иска.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността след образуване
на изпълнителното производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС в изпълнителното производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента
на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване
на изпълнителното производство с молба на „ОББ“ АД от 19.03.2010 г. /л.60/ до
постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по
изпълнителното дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети
изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.03.2010 г., доколкото в нея кредиторът е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички
изпълнителни действия, която е длъжна да ги извърши, включително са посочени
конкретни изпълнителни способи – налагане на възбрана и запор на имущество на двамата
длъжника.
В изпълнение на искането на взискателя с разпореждане на *** от 22.03.2010 г. /л.73/ е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника, като е пристъпено към изпълнението му с изпращане
на съобщения до страните, с което също съдът приема, че се прекъсва
перемпцията, доколкото е предприет изпълнителен способ.
На 19.10.2010 г. взискателят
е подал молба с искане да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
както и да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника. /л.89/
С разпореждане на *** от 20.10.2010
г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците /л.90/, като е
престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на
22.11.2010 г. /л.92/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ
движимо имущество на А.А. на 09.12.2010
г. /л.94/, което също прекъсва перемпцията.
На 07.08.2012 г. взискателят
е подал молба с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника.
/л.103/
С разпореждане на *** от 07.08.2012
г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците /л.102/, като е
престъпено към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено и връчено
съобщение на 18.09.2012 г. /л.104/.
С молба от 11.10.2012 г.
/л.107/ взискателят е поискал прилагане на изпълнителен способ – опис на
движими вещи на длъжника, с което е прекъснал срока за перемпция, като е
насрочен опис разпореждане на *** от 02.10.2012 г.
С молба от 06.02.2013 г.
/л.111/ взискателят е поискал налагане на възбрана на недвижимо имущество на
длъжника.
С молба на взискателя от 11.09.2013
г. /л.124/ е поискано прилагане на изпълнителен способ, запор на трудово
възнаграждение и опис на движими вещи.
С Разпореждане на *** от 22.10.2013
г. /л.126/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като е престъпено
към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на 11.11.2013
г. /л.128/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ движимо
имущество на А.А. на 12.12.2013 г.
/л.129/, което също прекъсва перемпцията.
С Разпореждане на *** от 14.12.2013
г. /л.130/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като е престъпено
към изпълнението му, за което на длъжника е изпратено съобщение на 21.01.2014
г. /л.132/, съставен е и Протокол за опис на движими вещи, касаещ движимо
имущество на А.А. на 04.02.2014 г.
/л.134/, с което също се прекъсва перемпцията.
С молба от 31.03.2016 г.
/л.139/ взискателят е поискал от *** налагането на изпълнителен способ.
В периода 04.02.2014 г. /съставяне
на протокол за опис/ до 31.03.2016 г.
няма данни, да са извършвани и искани други изпълнителни способи. Такова
доказване не е провеждано от ответника, на когото е разпределено в тежест.
С оглед изложеното съдът приема, че в посочения период не
са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на срока
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено,
когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на изпълнителното производство,
поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а ***
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 05.02.2016
г. изпълнително производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства
и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980
г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното
производство давност не тече. В този случай е приложима
т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след
прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
С оглед изложеното
съдът намира, че считано от 04.02.2014 г., когато е извършено последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу ищеца, е
започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на
05.02.2019 г. за главницата и разноските и на 05.02.2017 г. за лихвите по
изпълнителния лист.
Дори и да се приеме, че т. 10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се прилага за отминал
период и спряната давност започва да тече от постановяване на посоченото ТР на
26.06.2015 г., а не от последното предприето изпълнително действие, то и в този
случай вземанията са погасени по давност – за главница на 27.06.2020 г., а за
лихви – на 27.06.2017 г.
Дори и да се приеме, че в
случая не е приложимо цитираното ТР, то от прекратяване на изпълнителното
производство, считано от 05.02.2016 г., започва да тече нова давност за
процесното вземане, която безпрепятствено е изтекла на 06.02.2021 г. - за
главница и разноски и на 06.02.2019 г. – за лихвите по изпълнителния лист. Давността за вземането тече и в рамките на настоящото
производство като същата не е спряна или прекъсната по предвидените в закона
начини.
Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните
действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на
давността.
Действително в
периода от 2016 г. до 2020 г. са правени искания за извършване на изпълнителни
действия, но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на
давността, доколкото са извършени след прекратяването на *** дело, по което са
извършени.
По материално-правната легитимация на ответника:
В изпълнителното
производство липсват данни длъжникът да е уведомяват, че вземането е
прехвърлено на трето лице, а именно „ЕОС Матрикс“ ЕООД, последното не е и
конституирано като нов взискател, в резултат на частно правоприемство.
Прехвърлянето е
съобщено на длъжника с връчване на препис от отговора на исковата молба, в хода
на настоящия процес, при което е приложима разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК,
при което съдът приема, че прехвърлянето на вземането има действие за длъжника
от този момент, като производството продължава между първоначалните страни,
като решението по делото има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя на
вземането. С оглед изложеното ответникът се явява пасивно материално-правно
легитимира да отговаря по иска. В този изричен смисъл Решение № 243 от 06.08.2017 г. по
т.д. № 3501/2015 г., I TO на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен
лист 19.02.2010 г. са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане за присъждането на такива. Ищецът доказа следните разноски – 122.08.
лева, платена държавна такса, 24 лева – платена такса за препис от
изпълнителното дело и 700 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.58/.
Общо разноски за ищеца в размер на 846.08 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно заявения по делото
интерес от 3052.06 лева е 443.64 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на 700 лева. Така платеното адвокатско възнаграждение
съдът намира за прекомерно, доколкото делото не се характеризира с правна и
фактическа сложност, доказването е проведено единствено на база писмени
доказателства, извлечени от изпълнително делото, при което е следвало да се
прецени дали е изтекла предвидената в закона давност. С оглед изложеното съдът
намира, че уговорения и платен от ищеца адвокатски хонорар е завишен и следва
да бъде намален до минимума от 443.64 лева.
Общо разноски, които ще се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, след редуциране на адвокатското
възнаграждение са в размер на 589.72 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ НА „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумите в размер на 2440
лева –главница по договор за кредит от 13.04.2009 г, 290.82 лева – договорна лихва, дължима за
периода 14.05.2009 г. до 17.02.2010 г. и 321.24 лева – – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2010
г. по ч.гр.д. № 2144/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ НА А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 589.72 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ