№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 259 на Административен съд – Варна по
описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.Н.С.,
ЕГН: **********,*** против Заповед № КС-225А-1/05.01.2021г. на кмета на район
„Аспарухово“ - Община-Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, вр.чл.223,
ал.1, т.8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Едноетажна
сграда“, изградена в
ПИ № 10135.5549.2528, находящ се в р-н Аспарухово, СО „Прибой“.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед, т.к. сградата е изградена с Разрешение
за строеж № 128/24.10.2006г. В съдебно заседание се явява лично и с адв.М.,
който поддържа жалбата. В допълнение към нея излага съображения, че
отклонението от разрешението на строеж е станало поради възникнали жилищни
нужди на семейството на жалбоподателката. Позовава се и на ПУП, одобрен със
Заповед
№ Г-251/04.07.2014г. като твърди, че процесният строеж е с много по-малка
квадратура от предвидената плътност на застрояване. Твърди се и че в процесната
сграда живее семейството на сина на жалбоподателката, че двамата със съпругата
му са студенти, безработни, и [в
случай че заповедта остане в сила]
едно семейство с две малки деца, може да остане на улицата. Иска се отмяна на
обжалваната заповед.
Ответната страна – кмета
на Район „Аспарухово“ - Община-Варна, оспорва жалбата като неоснователна, по
подробни съображения в писмен отговор вх.№ 1891/04.02.2021г. Сочи, че заповедта
е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването ѝ действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което я прави валиден и
законосъобразен акт. Установено е, че в ПИ 10135.5549.2528 - собственост на Г.Н.С.,
е изградена едноетажна сграда, като строежът е извършен в нарушение на чл.137,
ал.3 ЗУТ и чл.148, ал.1 ЗУТ - без одобрени проекти и без издадено разрешение за
строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Съгласно
подадена декларация от собственика по §127, ал.9 ПЗР към ЗИД на ЗУТ,
строителството на „стопанска постройка“ е извършено в периода от 2006-2007г.,
като строежът не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Ковачев,
който моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на
събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
С Разрешение за строеж №
128/24.10.2016г., на основание чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 ЗУТ, и при условията на
чл.84 от Наредба № 7, на Г. Н А е разрешено „Разполагане на временна стопанска
постройка до 15кв.м. в ПИ 1179 по плана на м-ст „Прибой“, землище Галата,
гр.Варна, при спазване на изискванията за отстояние до странична регулация -
2бр. Разрешеният обект представлява VІ категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ
и чл.12 от Наредба № 1 за номенклатура на видовете строежи.
Във връзка с разпореждане
изх.№ 8272/2020/22.06.2020г. на Районна прокуратура - Варна, служители в отдел
„Строителен контрол“ към РДНСК-Варна извършили проверка на място, в
присъствието на служители на администрацията на район „Аспарухово“ и Г.С. -
собственик на имота. Проверката била документирана с КП от 05.08.2020г., според
който в имот с административен адрес м-ст Прибой, ул.10-та № 10, са изградени: жилищна сграда на два етажа, за която е
издадено Удостоверение за търпимост
№ 71/19.09.2019г; навес с
приблизителна площ 53кв.м. изграден въз основа на Разрешение
№ АУ06715АС/13.07.2018г. за разполагане на 4бр. фургони за търговска и
обслужваща дейност; жилищна сграда на
един етаж - масивно строителство с приблизителна застроена площ 51кв.м., за
която е представено РС № 128/24.10.2006г. за разполагане на временна стопанска
постройка до 15кв.м.
На 10.09.2020г. работна
група в състав: инж.Траяна Сашкова Гочева и инж.Петър Валериев Друмев – двамата
на длъжност „главен инспектор КС“ при р-н Аспарухово, извършили проверка на
място и по документи на строеж: „Едноетажна сграда“, находяща се в ПИ
10135.5549.2528. При проверката е констатирано, че за УПИ І-2193, кв.66 е
разработен и одобрен ПУП - ПРЗ със заповед за одобрение № Г-251/04.07.2014г. на
зам.кмета на Община-Варна. УПИ І-2193 е разделен на три нови поземлени имота с
ид. 10135.5549.2526, 10135.5549.2527 и 10135.5549.2528 – последният собственост
на Г.Н.С., като в същия без разрешение за строеж и одобрени проекти, е
изградена едноетажна сграда от „сандвич“ панели и дървена конструкция, без
стоманобетонни или тухлени зидове, с дървен скатен покрив, която се ползва за
жилищни нужди. Констатирано е, че сградата е собственост и се полза от Г.Н.С..
За констатациите при
проверката е съставен КА № 16/10.09.2020г., според т.ІІІ от който в западната
част на ПИ 10135.5549.2528, на около 3м. от поставените геодезични маркери, е
изградена едноетажна сграда - основно застрояване с площ около 57,00кв.м. и
височина около 2,30м. Изграждането е върху бетонна плоча с площ около 57кв.м.,
която служи за основа, трайно прикрепена към прилежащ терен. Едноетажната
сграда е изградена от „сандвич панели“ и дървена конструкция, без
стоманобетонни или тухлени зидове. По южната фасада е изградена дървена колона,
която поема част от натоварването от дървения двускатен покрив на сградата. По
всички външни стени е поставена топлоизолация, мазилка и цокълна част от
балчишки камък. Монтирани са врати и прозорци. Вътрешното разпределение на
сградата се състои от дневна с обособена кухненска част, спалня и сервизни
помещения. Настилката е теракота и ламинат. По северната фасада е обособено
антре и килер с площ около 8,00кв.м. с едноскатен покрив с наклон към дъното на
имота. За сградата има два прохода - по северната и по южната фасади. Захранена
е с ток и вода, и към момента на проверката се ползва за жилищни нужди.
Съгласно подадена от Г.Н.С. декларация по §127, ал.9 на ПЗР към ЗИД на ЗУТ,
строителството на „стопанската постройка“ е извършено в периода от 2006 до
2007г. Установеният строеж е определен като V-та категория съгласно чл.137, ал.1,
т.8, буква „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи. Строежът е изпълнен без строителни книжа и документи - без
разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. Съгласно т.ІV от КА,
за ПИ 10135.5526.2528 няма разработен ПУП. Прието е, че са нарушени
разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което КА №
16/10.09.2020г. е основание за започване на административно производство по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
КА № 16/10.09.2020г. е
съобщен на жалбоподателката на 13.11.2020г. и по същия са постъпили възражения с
рег.№ РД20022418АС/20.11.2020г., според които строежът е изграден с РС №
128/24.10.2006г.
Със Заповед №
КС-225А/05.01.2021г., въз основа на КА № 16/10.09.2020г., на основание чл.225а ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ и Заповед № 0508/07.02.2020г. на кмета на
Община-Варна, кметът на Район „Аспарухово“ разпоредил премахването на незаконен
строеж: „Едноетажна сграда“, изградена в ПИ 10135.50549.2528, находящ се в
гр.Варна, Район „Аспарухово“, СО „Прибой“, т.к. е извършен в нарушение на
чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 ЗУТ - без одобрени проекти и без издадено
РС, и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.
По делото е работила СТЕ
по която, без оспорване от страните, е прието заключение със С.д. №
5873/19.04.2021г., изготвено от в.л. арх.инж. Р.С.. От същото се установява
следното: процесният обект е едноетажна сграда в ПИ 10135.5549.2528 по КК на
гр.Варна, район Аспарухово, СО „Прибой”; ситуиран е в северозападната част на
имота, на място липсват огради по северната и западната граница; разстоянието
между процесната сграда и тази, разположена в ПИ 10135.5549.2527, е средно
7,83м., и средно на около 3,60м от западната граница; отстоянието от северната
граница е около 3,00м; теренът е с лека денивелация; изградена е
стоманобетонова площадка със средна височина над терена около 0,50м; сградата е
едноетажна със застроена площ 52,00 m2 и средна височина 3,12м; височината на
билото от кота средно прилежащ терен на сградата е около 4,20м; обектът е
напълно завършен и се ползва за живеене; състои се от антре, коридор, дневна и
кухня в общ обем, две спални, баня с WC и килер, от дневната се излиза на
веранда; стените са боядисани с латекс, а на санитарното помещение са
облицовани с фаянс; таванът е с дървена вагонна шарка, подът с ламинат и
теракот; отвън фасадата е с минерална мазилка, покривът е двускатен, дървен,
покрит с битумен листов материал и едноскатен, дървен над антрето и килера,
покрит с Ондулин, дограмата е PVC; не може да се прецени каква е носещата
конструкция на сградата, поради факта, че същата е скрита; в един участък на
фасадата се вижда частично стенен термопанел с полиуретанова пяна; вътрешните
стени са с шендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон; светлата
височина в помещенията е 2,45м.
По отношение РС №
128/24.10.2006г. вещото лице сочи, че същото е за временна стопанска постройка
до 15,00 кв.м. - 3бр., на основание чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 и Наредба № 7 за
ПНУТ. Разрешеният строеж е VІ-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и при
условията на чл.12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Поради
местоположението на имота, под стопанска постройка се има предвид визираната в
чл.46, ал.1 от ЗУТ второстепенна постройка на допълващото застрояване - лека
постройка за отоплителни материали и инвентар. В приложеното конструктивно
становище не са посочени височини на строежа, а само размери в план. Липсва
чертеж на надземната част. Съпоставката между изпълненото на място и
разрешеното по основни критерии е извършена от вещото лице на стр.4 от
заключението, както съобразно констатираните разлики е направено заключение, че
изпълненото на място не попада в обхвата и обема на РС № 128/24.10.2006г.
Съгласно декларация на собственика, строежът е изпълнен в периода 2006-2007г.
При огледа на място е установено, че строежът е завършен окончателно и се
ползва за живеене. Вещото лице е извършило съпоставка между констатациите в КА
и установеното на място – на стр. 5-6 от заключението, като различията са
представени в Приложение 1 към същото. От СТЕ се установява още, че за ПИ
10135.5549.2528 няма действащ ПУП, като на повдигната в цвят комбинирана скица
- Приложение № 2, вещото лице е отразило действащата КК за имота и
местоположението и разположението на обекта, предмет на заповедта за
премахване. Имотът попада в зона Жм2, според която отстоянието към северната
граница трябва да е минимум 5,00м., а от западната странична граница – минимум 3,00м.,
като в случая не е спазено отстоянието към дъно имот. По отношение на
застроената площ е установено, че не е надвишена максималната плътност на
застрояване, както и характерната за зоната максимална разгъната застроена площ.
Тъй като строежът е изграден през 2006г. - 2007г. и не е спазено отстоянието
към дъно имот, СТЕ дава заключение, че строежът не отговаря на условията за
търпимост. Според вещото лице не може с точност да се установи дали строежът е
изпълнен на два етапа, независимо от различните покриви, но дори да се приеме,
че това е така, има съществени отклонения от издаденото разрешение за строеж.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 и
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи или на части от
тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл.225, ал.2
от ЗУТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
процесната едноетажна сграда представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, буква
„а“, т.1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи е V-та категория,
за която с оглед местоположението на сградата компетентен да разпореди
премахването ѝ, като незаконен строеж съгласно чл.223, ал.1, т.8 и
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е кметът на Община-Варна или упълномощено от него
длъжностно лице. В случая със Заповед № 0508/07.02.2020г., точка 6, кметът на
Община-Варна е оправомощил кметовете на райони в гр.Варна, да издават
мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, в същата са посочени фактическите и правни основания за издаването
ѝ, налице е съответствие между констатациите по КА и установеното на
място от СТЕ, досежно местоположение, разположение, вид на строежа, застроена
площ, степен на завършване и начин на ползване, поради което от обжалваната
заповед еднозначно се установява строежът, разпореден за премахване.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да
налагат отмяна на обжалваната заповед.
В изпълнение на изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, заповедта е
издадена въз основа на КА № 16/10.09.2020г., за който не се спори, че е
съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ – вж. в този смисъл изявление на адв.М. в с.з. на 27.04.2021г. КА е
съобщен на жалбоподателката на 13.11.2020г. и в указания 7-дневен срок същата е
представила писмени възражения рег.№ РД20022418АС/20.11.2020г., които са
обсъдени от административния орган и мотивирано са отхвърлени като
неоснователни.
Обжалваната заповед е издадена и при коректно установени факти, и
правилно приложение на материалния закон.
Според т.ІІІ от КА и обстоятелствената част на заповедта, основанието
строежът да се определи като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и
извършен в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, е липсата на
издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Изрично в КА и
заповедта е посочено, че подлежащият на премахване строеж е изпълнен в периода
2006-2007г., в който смисъл е и подадената от жалбоподателката декларация по
§127, ал.9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Неоснователно жалбоподателката се позовава на РС №
128/24.10.20006г. Със същото е разрешено разполагането на временна стопанска
постройка до 15кв.м. – 2бр. на основание чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.84 от
Наредба № 7 за ПНУТ, като разрешеният строеж е шеста категория съгласно чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ. Процесната едноетажна сграда не представлява временна
стопанска постройка по смисъла на чл.46, ал.1 ЗУТ – второстепенна постройка на
допълващо застрояване, и не се спори, че се използва за жилищни нужди – в който
смисъл са и твърденията на жалбоподателката, и представените с възражението
срещу КА доказателства.
От заключението по СТЕ безспорно се установява, че са налице
разлики между изпълненото на място и разрешеното по РС, по основни критерии,
както следва: застроена площ –
30,00кв.м. по РС №128/24.10.2006г., а изпълнени на място 52,00кв.м; височини
– по РС до 2,5м. над прилежания терен и до 3м. до
най-високата част на покрива, а на място - средна височина 3,12м., а височината
на билото от кота средно прилежащ терен на сградата е около 4,20; предназначение
– по РС стопанска постройка - второстепенна постройка на допълващо
застрояване - лека постройка за отоплителни материали, а на място – жилищна
сграда, поради което изпълненото на място не попада в обхвата и обема на РС №
128/24.10.2006г. и според вещото лице отклонението е съществено.
Неоснователно е и позоваването на ПУП, одобрен със Заповед №
Г-251/04.07.2014г., т.к. същият се отнася за УПИ I-21933 /ПИ
10135.5549.2193/, а за ПИ 10135.5549.2528 – получен след разделянето на УПИ
І-2193 на три отделни имота, няма действащ ПУП.
Процесният строеж не отговаря и на изискванията за търпимост по
смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.1, изр.1
от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Съгласно §127, ал.1, изр.1 от ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Времето за
извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации (ал.9). Условията за търпимост
на незаконни строежи по §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, касаят строежите,
изградени в периода след изтичане на периодите по §16 от ПР на ЗУТ до
31.02.2001г.
В случая от декларация на жалбоподателката по §127, ал.9 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ се установява, че строежът е започнат през 2006г. и завършен
през 2007г., поради което не отговаря на условията за търпимост. Отделно, от
заключението по СТЕ се установява, че ПИ 10135.5549.2528 попада в зона Жм2, за
която отстоянието към северната граница следва да е минимум 5,00м., а от
западната странична граница – минимум 3м., като в случая отстоянието към дъно
имот не е спазено.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена
при наличието на материалноправните предпоставки за това, т.к. в случая е
безспорно установено, че строежът е извършен без строително разрешение и без
одобрени инвестиционни проекти, поради което премахването му е разпоредено в
съответствие с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В случая административният орган
действа при обвързана компетентност и не разполага с друго законосъобразно
разрешение.
Неоснователни са и наведените в съдебно заседание доводи за
нарушаване на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК и чл.8 от
ЕКЗПЧОС.
Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Конвенцията гарантира
правото на жилище. Границите на допустима намеса на държавата в това право, в
изключение от общия принцип на ненамеса, са посочени в ал.2 на с.р., според
която Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това
право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество
в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В
настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при
условията на чл.8 ал.2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй
като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа –
какъвто е настоящия случая, насочено е към постигане на легитимна цел и е
пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал.2 на чл.8 от
Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите, т.к. правилата
и разрешителния режим за строежите, са създадени с оглед осигуряването на безопасност
(здравина, стабилност, устойчивост) на строежите. При извършване на незаконен
строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация,
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради което и законово е
въведена мярката за премахването им.
Съгласно Конвенцията намесата е допустима и за
защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и
тази предпоставка за прилагане на изключението по ал.2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй
като процесният строеж не отговаря на изискванията за отстояние към дъно имот. По
изложените съображения съдът приема, че в настоящия случай намесата е
осъществена при условията на чл.8 ал.2 от Конвенцията - засягането е предвидено
в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, и не е
допуснато нарушение на чл.8 ал.1 от Конвенцията – В този смисъл Решение на
ВАС № 7559/21.05.2019г. по адм.д. № 13825/2018г; Решение на ВАС №
16153/27.11.2019г. по адм.д. № 8163/2019г; Решение на ВАС № 9716/16.07.2020г.
по адм.д. № 11322/2019г.
По изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на спора разноски на
ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното, Варненският административен
съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Н.С., ЕГН: **********,***, против Заповед № КС-225А-1/05.01.2021г. на
кмета на район „Аспарухово“ - Община-Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Едноетажна сграда“, изградена в ПИ № 10135.5549.2528, находящ се в р-н
Аспарухово, СО „Прибой“.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: