№ 1382
гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Т. Петкова
СъдебниМилка Н. Благова
заседатели:Радка Тр. Биволарова
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Т. Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20235220201749 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият С. Г. К. – уведомен в предходното съдебно заседание, се явява
лично и с адв. В. П. от АК- Пазарджик - уведомен в предходното съдебно
заседание, надлежно упълномощен отпреди.
Не се явява свидетелят Т. Т. – редовно призован.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б. П..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка. Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва постъпило писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик, с което са представени заверени копия на писмо от РУ-Септември
със снимка на СУМПС, ЗППАМ №22-0340-000062/13.07.2022г. и протокол за
1
доброволно предаване, както и справка за нарушител/водач по отношение на
С. К.. Цитираните документи и информация са били изискани по
разпореждане на съдията докладчик с оглед постъпило по делото искане от
защитника адв. П..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
Съдът намира, че докладваните доказателства са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо от
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, ведно с представени
заверени копия на писмо от РУ-Септември със снимка на СУМПС, ЗППАМ
№22-0340-000062/13.07.2022г., протокол за доброволно предаване, както и
справка за нарушител/водач по отношение на С. К..
ПРОКУРОРЪТ: Аз държа на разпита на допуснатия свидетел.
АДВ.П.: Моля съда да прецени този свидетел в контекста на чл.118 ал.2
от НПК, доколкото неговите колеги казаха, че е снемал обяснения. Този нов
текст в ал.2 от март 2024г. казва, че той не може да бъде свидетел в този
случай.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка да бъде разпитан като свидетел,
той е снемал обяснения от свидетелите, не от подсъдимия.
АДВ.П.: Това е действие по разследване, включително беседи по закона
за МВР.
ПРОКУРОРЪТ: Свидетелят каза, че е снел обяснения от свидетелите по
делото, не от подсъдимия, поради което считам, че няма пречка. Нито е
действие по разследването в прекия смисъл на думата, нито е беседа с
подсъдимия.
Съдът намира, че от една страна, действително са налице основанията на
чл.118 ал.2 от НПК и допуснатият свидетел полицейски служител, който е
снел обяснения както от подсъдимия, така и от двама от свидетелите по
2
делото, макар същите да не са имали качеството съответно на подсъдим и на
свидетели към момента на снемане на обясненията, то няма спор, че така
изготвените обяснения представляват разузнавателни беседи по смисъла на
ЗМВР и макар за тях да не са изготвени съответните протоколи, а същите да са
оформени като писмени обяснения от лицата, то е налице процесуална пречка
полицейският инспектор Т. Т. да бъде допуснат и разпитан в качеството на
свидетел.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото Т. Т..
АДВ. П.: Моля да дадете възможност на моя подзащитен да даде
обяснения.
Пристъпи се към изслушване на подсъдимия К.:
ПОДСЪДИМИЯТ: Заранта идвах до Пазарджик, платих си ЗЗГО и се
прибрах вкъщи, в село К.. Следобед към 13-14ч викам чакай да ида до
Септември да си платя пътния данък, за да мога утре да мина техническия
преглед. И тая зона има много интензивно движение – пътя Злокучене-
Септември. Вървят пешеходци, каруци, трактори, ремаркета и аз винаги
осторожно там се движа, почти близо до осевата линия, за да е свободна
пътеката и пред мен не съм видял да има нещо. Карах със занижена скорост,
внимателно, и по едно време видях, че стъклото на дясната врата, предната,
гръмна. Видях една ръка долу в дъното на челното стъкло и една в края на
стъклото на вратата, пак отдясно, където огледалото се откърти, страничното
огледало. От огледалото се счупи стъклото на вратата, защото то се заметна.
Спрях на 10-тина метра напред, две момчета веднага дойдоха при мен казаха
„слез да видиш какво направи“. Викам „какво съм направил“ и ми викат „от
полицията казаха да ти вземем ключа“. Спирам аз и те веднага „слезни да
видиш“, и аз си викам как са се свързали с полицията, като това става на
момента. Дойде полиция. Аз им дадох ключовете на момчетата, казах им
„вземете ги“ и след това излязох и видях човека, че лежеше в канавката долу.
Полицията дойдоха, извикаха бърза помощ, казаха „няма да го пипате
3
изобщо“, взимаха го от бърза помощ в клиниката. Коментарът беше, че главата
му била оперирана нещо и че имал нещо в равновесието, че залетял настрана и
се ударил. Аз не съм го видял пред мен, така си предполагам, че е залетял и е
паднал на стъклото. Тия момчета не съм говорил с тях, казаха само да ми
вземат ключовете и след малко полицията дойде, а после и бърза помощ. Тия
момчета не ги видях с какво дойдоха. Освен моята кола не съм видял друга
спряла кола да има, чисто беше пред мен. Не мога да кажа къде са спрели кола
момчетата, май пред мен. Аз не ги видях с какво дойдоха и от къде. Не мога да
кажа с какво са дошли. Дойдоха при мен на колата. Сега като ме питате, като
слязох от колата да видя човека, май тия двете момчета спряха пред мен. Пред
мен спряха вдясно, не мога да кажа. Не мога да си спомня как спряха пред
мен, дойдоха направо на вратата, „слезни да видиш какво направи, от
полицията казаха да ти вземем ключовете“, след това полицай дойде и
написах едно описание какво е станало.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на подсъдимия,
дадени на ДП, тъй като подсъдимият е заявил на ДП, че е забелязал
велосипедиста, както и че след това е казал и на момчетата, че е видял този
велосипедист, а в днешното съдебно заседание заяви, че не го е видял.
АДВ.П.: Не възразявам. Основателно е искането на прокурора.
Съдът намира, че действително е налице противоречие в обясненията на
подсъдимия, дадени на ДП и днес в съдебно заседание, с оглед на което
намира, че тези, дадени на ДП, следва да бъдат прочетени и доколкото същите
са дадени пред разследващ полицай в присъствие на защитник, и на осн.
чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия С. К., дадени на ДП пред
разследващ полицай в присъствието на защитник и отразени в протокол за
разпит на обвиняем от 13.07.2023г. на л.173 от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ: Чух какво съм разказал. Не мога да си спомня точно
как беше. Не си спомням пред мен да е имало велосипедист. Не помня това да
съм го разказал на полицая.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
4
Съдът, на основание чл.283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства: протокол за оглед
на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум – л.15-19, медицинска
документация към история на заболяването на пострадалия С. – л.36-91,
медицинска документация по отношение на пострадалия – л.105-114, справка
за нарушител/водач – л.138-140, справка за съдимост – л.142, характеристична
справка - л.143, ДСМПИС – л.144, приемателно-предавателен протокол –
л.171, удостоверение за наследници – л.175, история на заболяването и
медицинска документация от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД – л.178-280.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението, както е внесено с ОА. Считам,
че по делото не се спори, че е настъпило въпросното ПТП между водач
подсъдимия и велосипедиста, не се спори за причинената средна телесна
повреда. Основният спорен въпрос е дали подсъдимият е напуснал
местопроизшествието за правната квалификация. Спореше се в началото и за
нарушението по ЗДвП, но считам, че е осъществено, както е внесено с ОА, тъй
като според съдебната практика, аз съм цитирал решения в ОА, които
приравняват, когато водачът дори да не е видял, че има препятствие на пътя,
но е бил длъжен и е могъл да го види, винаги е налице неконтролиране
непрекъснато на пътното превозно средство. По отношение на
квалифициращия състав, на първо място, считам, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите А. Т. и А. К., дадени на ДП. Тези
показания бяха четени на съдебното следствие. По основния въпрос дали
имаме налице напускане на местопроизшествието коренно различни версии
изнесоха тези свидетели по този главен въпрос, като на ДП, както и
5
непосредствено след настъпване на ПТП пред свидетеля С., са заявили, че
след като е настъпил ударът, автомобилът е продължил да се движи, след
което са предприели маневра засичане и спиране пред автомобила на
подсъдимия, след което са му взели ключовете, за да не може да се отдалечи от
местопроизшествието. На съдебното следствие бяха предявени писмените
обяснения на свидетелите, като свидетелят Т. в крайна сметка стана ясно, че
това, което е записал като обяснения на предварителната проверка, е заявил,
че не е спрял автомобила и поради това те са предприели тази маневра
засичане. В крайна сметка, по отношение на този протокол свидетеля Т. заяви,
че полицаят му е прочел протокола и всичко, което е записано, го е разказал.
Имаме потвърждаване на това обстоятелство след това и пред разследващ
полицай. И двамата свидетели, с изключение на всичко друго, което се
преповтаря на ДП, заявиха, че не е имало такова възпрепятстване на
автомобила на подсъдимия. Тук следва да се съпоставят показанията на тези
двама свидетели с тези на С., който потвърди, че действително те са казали
това, което са съобщили още тогава. Това води до извода, че в крайна сметка
тези двама свидетели по време на съдебното следствие не си спомнят какво са
заявили на ДП или аз по-скоро бих приел, че правят услуга на подсъдимия, за
да се избегне по-тежката квалификация, поради което следва да бъдат
кредитирани показанията, дадени на ДП. Допълнително разпитахме и
свидетеля В. - служител на полицията. Пред него също свидетелите Т. и К. са
заявили, че са взели ключовете на автомобила, за да не избяга. И двамата
свидетели са заявили пред него, че очевидно подсъдимият не е имал
намерение да спре автомобила и поради тази причина те са го спрели. Както
става ясно, автомобилът на тези двама свидетели е бил пред автомобила на
подсъдимия. С оглед на това считам, че е налице правната квалификация,
повдигната с обвинението, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието
и следва да бъде наложено съответното наказание. Аз считам, че няма пречка
наказанието лишаване от свобода да бъде към минимален размер с
изпитателен срок от три години. По отношение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС, оставям съдът да определи срок. Моля да се
произнесете.
АДВ.П.: От обективна страна, считам, че от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове в пълнота, че настъпилото ПТП може
да бъде субсумирано под нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Прави впечатление,
6
че в обвинителния акт прокурорът си е позволил на стр.3 да посочи практика
от 2012г., 2011г. и т.н., цитирайки инцидентни решения на състави на ВКС,
при което се стреми да обоснове, че нормата на чл.20 ал.1 е приложима в тази
хипотеза, когато един водач се движи по пътното платно и по някакъв начин
не забележи препятствие пред него и от там нататък да се твърди, че това е
отклоняване на вниманието. При внимателен преглед ще помоля съда да
установи, че това са съвсем различни хипотези. Дори не е правилно
цитираното решение №59/2011г., дори е цитирано извадено от контекста на
целия случай, още повече че едно от решенията, а именно №222/2014г. в
крайна сметка ВКС е отменил решението на Апелативния съд по обвинението
по чл.20 ал.1. По-важното е друго - има една последователна практика и тя е
такава, че трябва да се изясни, а прокурорът не го е направил, че
велосипедистът е някакво си препятствие, а в конкретния случай то не е
такова, а е участник в движението, за да може да се разсъждава дали е
приложим чл.20. Само за пълнота ще посоча, че някак си извън контекста на
разследването въобще не са отчетени някои фактори, които са значими при
тези ПТП, които ще ги цитирам - това са норми на ЗДвП и ако те бяха
изпълнени, най-вероятно нямаше да се стигне до ПТП. Говоря да са изпълнени
от страна на водача на велосипеда, на това ППС. Така например в чл.79 от
ЗДВП е казано /цитира/ и конкретно в т.3 с посочен светлоотразител и червена
светлина. Това може да се прочете в експертизата и експертът отговори на
моите въпроси, че това ППС въобще не е отговаряло на тези условия. Още
повече, в снимки от фотоалбума може да видите, че другото задължение се
нарича светлоотразителни елементи отстрани на колелата на велосипедите,
чл.79 следващите точки. Чл.80 - трябва да има светлоотразителна жилетка.
Времето е било такова, че слънцето е залязвало, твърде е възможно да не го е
забелязал, както се твърдеше тука пред Вас, и съвсем различно, което е казал
на ДП. Има един важен елемент, който двамата свидетели Т. и К. отбелязват,
които казват, че са забелязали, че автомобилът на подзащитния ми тръгнал
наляво и след това тръгнал надясно. Има маневра по см. на чл.42 ал.2 от ЗДвП
- да изпревари това ППС, която маневра по някаква причина не е осъществена
и най-вече от моя опит съм почти убеден и това е станало, защото водачът на
ППС с оглед здравословното състояние е загубил равновесие и се е подпрял на
автомобила, при което е изкъртил огледалото и е настъпило ПТП.
Действително в конкретния случай ВЛ е казало, че трябва разстоянието да
7
бъде от порядъка на 0.8 от крайната дясна лента, но това е друга хипотеза.
Това са маневри, за които на моя подзащитен трябва да му бъде повдигнато
обвинение, но за това не е привлечен към наказателна отговорност и което е
несъставомерно в конкретния случай. Не се събраха категорични
доказателства, които да го обвиняват в това нарушение на ЗДвП. Аз се
учудвам защо прокурорът продължава да подържа обвинението в
първоначалния вид по отношение твърдението, че моят подзащитен е избягал.
Ще го кажа пак, и в момента действа Постановление №1/17.01.1983г. по
нак.дело №8/1982г. на Пленума на ВКС и там в буква И е казано /цитира/.
Фактическата обстановка е категорично непосредствено след ПТП като
свидетелите имат най-различна представа, включително полицейските
служители, за отстоянието от мястото - 10-15 до 50-100 метра, но това е
безспорно, че е спрял МПС. Двамата свидетели бяха разпитвани в съдебната
зала, бяха им прочетени показанията и те заявиха категорично, че не се е
опитвал да избяга. Както и да го погледнете, уважаеми съдии, дори в
хипотезата, че не е забелязал, но е чул какво става, този човек на тази възраст,
може да видите неговото досие като водач, който е бил отдаден на техниката
цял живот, изобретения, ремонти, в никакъв случай няма да пренебрегне
основните си задължения като водач, няма да напусне без да окаже
съдействие. Аз се противопоставям на твърдението на прокурора, че поддържа
обвинението във връзка с квалифициращия признак и моля да възприемете, че
не е налице по никакъв начин нито съзнателна дейност имаме от подсъдимия,
нито след това има каквото и да е действие от негова страна в този смисъл -
оказал е пълно съдействие, бил е там, обясни, че е видял пострадалото лице,
интересувал се е какво е състоянието му, пробван е за алкохол и наркотични
вещества, въпреки че е записано, че е иззето СУМПС, но е всъщност е предал
доброволно на 15-ти книжката. Това не са действия на човек, който иска да се
укрие по смисъла на постановлението. Има богата практика, която
категорично изключва подобно поведение на водач да бъде квалифициращ
признак. Моля с оглед събраните доказателства от обективна страна да
приемете, че този признак не е налице и да го оправдаете по това обвинение.
Ако счетете, че моята теза е основателна и се касае за друг вид деяние по
смисъла на чл.41 за изпреварване, при което един друг водач е допринесъл за
това произшествие, моля да бъде оправдан поради липса на обвинение, като
го оправдаете и по повдигнатото сега обвинение. Независимо от всичко, аз ще
8
си позволя да направя защита и ако приемете, че той е извършил деянието от
обективна страна и са налице основанията, че не е контролирал МПС, моля да
приложите чл.343 ал.1 б.Б от НК, като с оглед казаното от мен, включително и
данните за водача на велосипеда, който е имал преди това операция, не е бил
сигурен в движенията си, освен това не се е движел с годно ППС, за да бъде на
пътя и да не пречи на останалите водачи на ППС, което по същество
представлява голяма доза съпричиняване, то моля да приемете, че в крайна
сметка са налице основания да приложите чл.78а от НК, като наложите глоба
в минимални размер, пенсионер е, получава пенсия по възраст и моля за
снизхождение в тази част. Що се отнася до приложението на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, моля да не го налагате, защото така
или иначе от произшествието, което е станало на 13.07.2022г., дал е книжката
си на 15.07., въпреки този размит текст, който са ползвали в ПАМ по
отношение причината за отнемане на СУМПС, в конкретния случай е налице
признание, че това е във връзка с ПТП, като не знам как едни полицейски
служители визуално са могли да преценят, че един човек, който от 2019г. има
медицински показатели и си е подновил книжката, 3 години след това има
отклонения и се налага да бъде иззето СУМПС. От субективна страна, считам,
че нямаме пълни данни за в конкретния случай на непредпазливост, но ако
приемете, че все пак не е забелязал и не е било достатъчно като водач да
предприеме съответната маневра, за да не стане ПТП, моля отново да
проявите снизходителност и да приложите санкция по чл.78а от НК. Моля за
Вашия справедлив акт.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Ще взема кратка реплика по отношение
състава по ЗДвП. Заявеното от колегата противоречи на фактическата
обстановка, установена по делото. Обстоятелството как се е движел
велосипедистът, тук отварям скоба, че в какво състояние е бил велосипеда,
няма отношение към състава, тези обстоятелства могат да се отчетат при
определяне на наказанието. На ДП и на съдебното следствие свидетелите
заявиха, че лично те са възприели, при положение че са се движили зад
автомобила на подсъдимия, велосипедистът се е движел в най-крайно дясно
на пътя и се е движел право. Това означава, че не е криволичел. Да се твърди,
че е трябвало да има маневра изпреварване, просто не отговаря на фактите по
делото. Същите тези двама свидетели заявяват, че подсъдимият не е отишъл да
види пострадалия в какво състояние се намира. И пак в тази връзка, едно от
9
предишните заседание се цитира решение на ВКС за нарушение на чл.20 ал.1,
където отново изрично е казано, че изгубване на управлението е „когато
отклоняване на вниманието поради разсейване и прочие“. Всички тези случаи
имаме изгубване на контрола на МПС по смисъла на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Колкото и колегата да се опитва да не приравнява това бездействие на
подсъдимия, в крайна сметка съдебната практика противоречи. И двете
правни квалификации са налице и моля съдът да се произнесе в този смисъл.
РЕПЛИКА АДВ.П.: Току-що чухте, че едно нарушение на чл.20 ал.1,
така както цитира прокурорът, има няколко особености - поради разсеяност
или други причини. За да се докаже и да се стигне до чл.20, задължение е на
прокурора да докаже, че в този момент се е разсеял, а няма такива
доказателства. Отклонил внимание, заслепен, нещо друго, няма такива неща,
които да са описани и изследвани в ОА. Следователно, при недостиг на тези
обективни данни не издържа самото обвинение. Това, което прочете
прокурорът, в тези инцидентни решения е написано точно така.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия К.: Как да Ви кажа, случи се
това нещо, обиколил съм цяла Европа. Адвокатът ми изложи своите
аргументи и аз съм съглА. с тях.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия К.: Живял съм почтено, дал съм
много на тая държава, технологии. Не мога да кажа дали съм виновен за това
произшествие. Вие ще решите. Моля съда за справедлива присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10