Решение по дело №373/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 398

гр. Горна Оряховица, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 373 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 34 от ЗС за делба на недвижими имоти.

Ищецът П.Т.П. твърди, че с ответниците М.М.Г. и сина им П.П.П. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. ***, състоящ се от дворно място с площ 474 кв. м., УПИ XIX-1049, в кв. 89 по ПУП на гр. Л., и построената в него жилищна сграда, при граници и съседи на дворното място: на север-улица; изток имот № 1086, собственост на Маргарита Цветкова, на юг – имот № 1050, собственост на Т.Х. и на запад – имот № 1047, собственост на М.Г.. Ответниците се легитимирали като съсобственици на основание констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, дело № *** г. на нотариус Иван Мазнев, нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том V, дело № *** г. на нотариус Иван Мазнев и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 191, том V, дело № 581/2015 г. на нотариус Иван Мазнев и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 570, том III, дело № 368/2016 г. на нотариус Иван Мазнев. Ищецът оспорва собствеността на ответниците, посочвайки че е владял повече от 10 години недвижимия имот – жилищната сграда и дворното място, като правото му на собственост не било оспорено от насрещната страна. На основание давностно владение продължило повече от 10 години претендира да е собственик на 1/ 2 ид. част от дворното място, както и на 1/ 2 ид. част от построената в имота жилищна сграда. Иска частично да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, дело № *** г. на нотариус И. Мазнев, в частта на същия до 1/ 2 ид. част от него. Иска от съда да допусне делба между него и Марина Г. за 1/ 2 ид. част за всеки от тях, а в условията на евентуалност да се допусне до делба жилищната сграда при квоти 2/8 ид. части за П.П. и М.Г. и 4/ 8 ид. части за П.П..

Ответницата М.М.Г. оспорва предявеният установителн иск за собственост на основание давностно владение. По отношения иска за делба на дворното място, счита, че ищецът не притежава правно на собственост и съответно искът е неоснователен. Посочва, че дворното място е изключително нейна собственост, придобито въз основа на покупко-продажба, за което е съставен нотариален акт вписан в служба по вписванията гр. Г. Оряховица, с вх. № 856/01.03.2006 г., акт № 150, том III, дело № 422/2006 г., като в последствие не е било предмет на разпоредителни действия от нейна страна. По отношение на жилищната сграда построена в дворното място счита, че следва да се допусне до делба, като оспорва квотите от правото на собственост върху сградата, които е заявил ищеца.   Посочва, че на основание чл. 92 от ЗС тя като собственик на земята е станала и собственик на постройката построена през 2006 г. върху нея. За същата е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, рег. №   3453, дело № 855/16.10.2014 г., с който е призната за собственик на едноетажна жилищна сграда. На същата дата с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том V, рег. № 3454, дело №856/16.10.2014 г. ищцата дарява при равни права жилищната постройка на двете си деца Р.Р.К. и П.П.П., като запазва пожизнено право на ползване и обитаване. С дарение обективирано с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 891, том V, рег. № 3075, дело №581/23.06.2015 г. Р.К. дарява на ищеца ¼ ид. част от жилищната сграда. С  дарение обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, рег. № 2008, дело №368/05.05.2016 г. Р.К. дарява на ответницата М.Г. ¼ ид. част от жилищната сграда. Ето защо намира, че на основание извършените прехвърлителни сделки жилищната сграда следва да се подели при средните квоти, а именно: ½ ид. част за П.П., ¼ ид. част за П.П. и ¼ ид. част за М.Г..

Ответницата посочва, че строежът на жилищната сграда е започнал през пролетта на 2006 г. и приключил през м. ноември 2006 г. От тогава до настоящия момент ищеца живеел в сградата като до 2014 г. това било позволявано от нея, защото били съжители, а след 2014 г. до настоящия момент липсвало такова съгласие. Липсата на съгласие била демонстрирана явно и с различни способи - разговори, съдебни дела, покана за освобождаване на имота от 10.04.2018 г. и др. По отношение защитата правото на собственост ответницата предявила иск по гр. д. № 1228/ 2018 г. на ГОРС. Възразява срещу твърденията в исковата молба за характера на вложените средства за придобиване на дворното място, за построяване на сградата в него, като неотносими към настоящия правен спор.

Ответникът П.П., представляван от майка си М.Г., оспорва като неоснователен предявения установителен иск за собственост. Възразява за допускането на дворното място до делба, т.к. намира, че същото е собственост на ответницата М.Г.. По отношение на жилищната сграда иска да бъде извършена делба при квоти ½  ид. част за него, ¼ ид. част на П.П. и 1/4 ид. част за М.Г.. Като цяло се преповтарят възраженията изложени в писмения отговор на исковата молба депозиран от М.Г..

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗС.

Процесното дворно място, нахоящо се в гр. Л., ул. „, с площ 474 кв. м., е придобито на 01.03.2006 г. от ответницата въз основа на договор за покупко-продажба. /стр. 30- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ при ГОРС с вх.рег. № 856/01.03.2006 г., акт № 150, том II, дело № 422/2006 г./. По делото не са представени доказателства за разпоредителни действия от страна на ответницата по отношение на дворното място.

Видно от представените писмени доказателства разрешение за строеж № 39 Л-ц/08.06.2006 г. главният архитект на Община Л. на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ е разрешил на ответницата да извърши следните строително монтажни работи в дворното място, а именно да построи едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 65,64 кв.м. От представеното удостоверение № 010-УП-V/11.07.2011 г. се установява, че едноетажната жилищна сграда, собственост на М.М.Г.  е въведена в експлоатация на строежа от главния архитект на Община Л./ стр. 33/.

От представения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, peг. № 3453, дело № 855/16.10.2014 г., се установява, че ответницата въз основа на представените строителни и архитектурни книжа е призната за собственик на новопостроена едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул. ***.

От изготвения на същата дата нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том V, peг. № 3454, дело № 856/16.10.2014 г., се установява, че ответницата е дарила на дъщеря си Р.Р.К. и сина си П.П.П. при равни права гореописаната едноетажна жилищна сграда, като запазила пожизнено правото на ползване и обитаване върху целия имот/стр. 7/.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 891, том V, peг. № 3075, дело № 581/23.06.2015 г., се установява, че Р.Р.К. дарява на ищеца ¼ ид. част от описаната едноетажна жилищна сграда.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, peг. № 2008, дело № 368/05.05.2016 г. на нотариус Иван Мазнев, се установява, че Р.Р.К. дарява на ответницата ¼ ид. част от описаната едноетажна жилищна сграда.

От разпита на свидетелката Р.С.К. се установява, че е дарила притежаваната от нея ¼ ид. част от едноетажна жилищна постройка на ищеца П. през 2015 г. Същото се случило под ежедневната „обработка„ от страна на баба й – свидетелката В. Г. и ищеца. Целта на дарението била да не остави брат си без баща, стремейки се да запази отношенията между ищеца и ответницата Г.. Посочва, че майка ѝ още през 2014 г. заявила и поискала ищецът да напусне домът ѝ. Свидетелката сочи, че до 2014 г. ищецът никога не е твърдял, нито претендирал собственически права върху имота в гр. Л..

От разпита на свидетелката В. Г., се установява, че между страните никога не е било спорно, че имотът е собственост на ответницата Г.. Посочва, че едноетажната жилищна сграда е построена с пари, които получила от продажбата на имот в гр. Л., ул***. Сумата от продажбата дала на ищеца, който организирал през 2006 г. строителни работници, които да построят къщата. Посочва, че част от парите за построяването на имота са вложени и от ищеца. Същите дошли от продажба на негов имот и изтеглен заем от банка. Посочва, че от построяването на имота до м. февруари 2020 г. ищецът живеел в имота. Поддържал го. Посочва, че от 5 години стрните не живеят като семейство. Свидетелства, че до преди внучката ѝ Р.К. да прехвърли идеална част от имота си на ищеца, не била чувала той да е заявявал собственически претенции върху жилищната сграда или дворното място. Посочва, че . дарила идеална част от имота на ищеца, за да бъде осигурен, да има право да живее в имота. Посочва, че до 2014 г. ищецът знаел, че имота е собственост на ответницата и за да бъде компенсиран, за да не остане без нищо Р.К. му дарила идеална част от имота. Категорично заявява, че ищецът през 2014 г. е бил наясно с положението, че едноетажната жилищна постройка и дворното място са собственост на ответницата.

С влязлото в сила на 16.06.2020 г. съдебно решение № 308 по гр. д. №1228/2018 г. на ГОРС, се приема за установено по отношение на ответника П.Т.П., че ищцата М.М.Г. с ЕГН **********, притежава вещното право на ползване върху недвижим имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. Л., ул. ***, както и че ищцата М.М.Г. с ЕГН ********** е собственик на ¼ идеална част от същия недвижим жилищен имот, подробно описан в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, рег. № 3453, дело ***г. по описа на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том V, рег. № 3454, дело ***г. по описа на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 470, том III, рег. № 2008, дело 368/2016г. по описа на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС.

 Не се спори по делото, че П.П. е живял в процесното жилище заедно с М.Г. и техния син - П. от неговото построяване до 17.02.2020 г., когато е проведено принудително изпълнение по приведено в изпълнение влязлото в сила съдебно решение по горе-цитираното дело.

От доказателствата по делото, се установява, че ищецът е живял в имота, който до 2014 г. е бил собственост на ответницата Г., и двамата към този период са живели на семейни начала. Ето защо съдът намира, че до 23.06.2015 г., моментът в който свидетелката Р. К. е дарила 1/4 ид. част от едноетажната жилищна постройка, ищецът е имал качеството на държател на недвижимия имот. След 2014 г. по свидетелските показания на Р. К. и В. Г., се установява, че ответницата К. е заявила ясно волята си ищецът П. П. да напусне имота, за което е и предприела съответните юридически действия депозирайки в ГОРС искова молба с правно основание чл. 109 от ЗС. На 05.05. 2016 г. М.Г. придобива 1/4 идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда от дъщеря си - Р.К.. Ето защо от този момент съсобственици в жилищната сграда  са страните по настоящото производство П.П. с ¼ ид. част, М.Г. с ¼ ид. част и детето П.П. с ½ ид. част.

По отношение на устаовителния иск предявен от ищеца, съдът намира от правна страна следното:

За да придобие успешно по давност право на собственост върху определен имот, законът изисква да е упражнявано владение по смисъла на чл. 68 от ЗС - т.е. освен упражняване на фактическа власт е необходимо владелецът да я е държал като своя. Това владение, включително намерението да свои имота или част от него следва да бъде явно и да е стигнало до знанието на ответниците М.Г. и П.П.. Съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, че ако някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването ѝ пада върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие съсобствен имот по давност обаче, владеещият съсобственик трябва да демонстрира явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Последователна е съдебната практика, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio possessions/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.   Този смисъл: решение № 262 на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК.

От събраните доказателства по делото не се доказа твърдението на ищеца да е обективирал своето намерение да свои жилищната сграда или определена идеална част от нея, или дворното място, не доказа да е извършвал действия, с които да е обективирал спрямо ответниците намерението си да владее техните идеални части за себе си, като конкретно да е отрекъл правата им на съсобственици и това да е станало тяхно достояние, не е отблъснал владението на останалите съсобственици на имота. През целия период от време от 2006 г. до февруари 2020 г. М.Г. и П.П. са живели в имота. Ищецът не е демонстрирал пред ответниците промяната на намерението си да свои имота и в този смисъл не е упражнявал явно непрекъснато владението си върху имота за повече от 10 години. От свидетелските показания на разпитаните свидетелки се установява, че до 2014 г. ищецът не е предявявал собственически права върху дворното място или жилищната сграда, напротив установява се, че ищецът е знаел, че жилищната постройка и дворното място са собственост „водят се на М.“. Под давлението на свидетелката В. Г. свидетелкат Р.К. е дарила ¼ ид. част от жилищната сграда на  ищеца – „ за да бъде осигурен П.“. Съдът намира, че въпреки, че двете свидетелки са роднини на ответницата Г., съответно дъщеря и майка, съдът следва да даде вяра на техните показания, в частта за своенето на имота, т.к. пресъздават преки и непосредствени възприятия, а и показанията им, с оглед всички други данни по делото, не се разколебават относно тяхната вярност. Не без значение е обстоятелството, че св. В. Г. е със силно влошени отношения с дъщеря си ответницата Г.. Ето защо съдът намира, че ответикът не е демонстрирал намерение да свои дворното място или построената в него жилищна сграда.

На следващо място, както е разяснено в ТР №1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, в случая не е достатъчно само да се манифестира неопределено самостоятелността на владението и то по време на фактическо съжителство. Ищецът, в качеството си на държател на идеалната част на ответницата, а след 2014 г. и на сина си, е следвало да демонстрира, че променя намерението си и че занапред считат вещта като своя, както и да я посочи конкретно – дворното място или жилищната постройка или и двете. В случая такава демонстрация не се доказана да е извършена нито спрямо Г., нито спрямо детето П.П., на които с исковата молба и уточнението с вх. № 260650/15.09.2020 г. противопоставя давностно владение, като способ за придобиване на правото на собственост върху вещта.

Съдът намира, че за да се промени намерението на държателя на идеалната част на ответниците, така че да се приеме, че е налице завладяване, то това следва да намери външно проявление, чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици, което по същество изисква и доказване на следващия елемент от основанията за придобиване на собственост по давностно владение, а именно владението да не е придобито по скрит начин. Общият принцип на справедливостта, изключва скритостта на придобивната давност. По делото действително се установява, че отношенията между страните са били силно влошени, след 2014 г., но това не означава, че ищецът ако е искал, е можел по надлежен начин да уведоми ответниците за намерението му за своене на процесния недвижим имот, което не се доказва.

Следващата предпоставка за да е налице придобивна давност върху недвижим имот е владението върху същата да бъде спокойно и необезпокоявано. От свидетелските показания, а и от приложените преписи от съдебни решения за граждански дела водени между страните се установява, че от 2014 г. до момента на преустановяването на фактическата власт на ответника върху жилището — 17.02.2020 г., владението на ищеца не е необезпокоявано. Установява се, че още през 2014 г. ответницата и изявила волята си П.П. да напусне имота, а заради нежеланието му доброволно да извърши това е образувано гр.д. № 1846/2014 г. по описа на ГОРС с предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Със същото Г. е поискала от съда да осъди ответника да преустанови неоснователното си ползване и обитаване на жилището и дворното място. Фактът на ползване на имота от ищеца против волята на ответницата Г., представлява противоправно посегателство върху правото ѝ на ползване, което последната е защитила със съответните правни способи за това. Тези действия по характер са такива, които смущават и прекъсват твърдяното владение на ответника, което не би могло да се характеризира като владение, въз основа на което ответникът би могъл да придобие ½ ид. част от процесното дворно място и на ½ ид. част от жилищната постройка.

Основателен е доводът на процесуалния представител на ответника П.П. изложен в писмената защита, че на основание чл. 84 от ЗС, вр. чл. 115, б «а» от ЗЗД придобивна давност не тече между деца и родители, съответно не тече придобивна давност между П.П. и синът му П.П..

С оглед на изложеното, предявеният установителен иск за признаване на П.П. за собственик на ½ идеална част от дворно място и построената в него жилищна сграда, находящи се в гр. Л., ул. *** на правно основание - давностно владение, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения иск за делба на дворното място с площ от 474 кв.м., представляващо имот планоснимачен № 1049, за който е отреден УПИ - XIX-1049, в квартал 89 по ПУП на град Л. с правно основание чл. 34 от ЗС, съдът намира следното:

Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01. 03. 2006 г. /стр. 30 от делото/ се установява, че Димитър Досев Бингов е продал на М.М.Г. собствения си недвижим имот с площ от 474 кв.м., представляващо имот планоснимачен № 1049, за който е отреден УПИ - XIX-1049, в квартал 89 по ПУП на град Л.. От останалите събрани по настоящото дело доказателства, както писмени, така и гласни, вкл. и от горе-описаните нотариални актове,  не се установява правото на собственост върху процесното дворно място да е в режим на съсобственост и да е било предмет на разпоредителни сделки.

Ето защо, съдът намира, че дворно място е изключителна собственост на ответницата М.Г., поради което искът за делба в тази част следва да се отхвърли като неоснователен, т.к. делба се допуска само на съсобствени (чл. 34 ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69 ал. 1 ЗН) имоти.

По отношение на предявения иск за делба на едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул. ***:

На основание изложеното и извършените валидни правни сделки, съсобственици върху новопостроената жилищна сграда са следните лица с права, както следва: ½ ид. част от правото на собственост на ответника П.П.П., ¼ ид. част на ищеца П.Т.П. и 1/4 ид. част на М.М.Г..

По отношение на съществуването и защитата на правото на собственост върху ¼ ид. част и право на ползване на М.Г. са предявени искове срещу П.Т.П. с правно основание чл. 108, вр. чл. 111 от ЗС и при условията на евентуалност иск по чл. 109, вр. чл. 111 от ЗС, за което е образувано гр.д. № 1228/2018 г. по описа на ГОРС. С Решение № 308  постановено по гр.д. № 1228/2018 г. по описа на ГОРС е прието за установено, по отношение на П.Т.П., че ищцата М.М.Г., притежава вещното право на ползване върху недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Л., ул. « Петър Караминчев» № 33, както и че М.М.Г. е собственик на ¼  ид. част от същия недвижим жилищен имот,

Със Решение № 607/30.12.2019 г,, постановено по в.гр.д. № 903/2019 г. по описа на ВТОС е потвърдено Решението на ГОРС в установителната част и П.П. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на М.Г. да упражнява в пълен обем учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху недвижимия имот, като напусне имота. Решението е влязло в сила и следва да бъде зачетено съобразно разпоредбите на чл. 297 и чл. 299 ГПК относно правото на собственост и правото на ползване на М.Г.. Ето защо делбата между страните следва да се допусне при горе-посочените квоти.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78. ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе сторените от ответниците в настоящото производство разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът следва да заплати и държавна такса за отхвърления установителен иск в размер на 120 лв., както и сумата от 120 лв. държавна такса за отхвърления иск за делба на дворно място, или общо сумата от 240 лв., които следва да бъдат събрани по реда на чл. 77 ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.П., ЕГН ********** срещу М.М.Г., ЕГН********** и П.П.П., ЕГН **********, всички с пост. адрес: *** искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ /една втора/ ид. част от ДВОРНО МЯСТО и ЖИЛИЩНА СГРАДА, нахоящи се в гр. Л., ул***, с площ 474 кв. м., представляващо пл. № 1049, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-1049, в кв. 89 по плана на гр. Л., при граници: на север улица, на изток - имот № 1086 на М.Ц., на юг - имот № 1050 на Т.Х. и на запад - имот № 1047 собственост на М.Г., поради придобиването им от страна на ищеца на основание давностно владение продължило повече от 10 години - периода от 2006 г. до м. февруари 2020 г., както и искането за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том V, peг. № 3453, дело № 855/16.10.2014 г. на нотариус № 284 - Иван Мазнев, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ иска за допускане до съдебна делба между П.Т.П., ЕГН **********, М.М.Г., ЕГН********** и П.П.П., ЕГН **********, всички с адрес: ***, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Л. ул. ***, представляващо имот с кадастрален номер № 1049, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-1049, с площ 474 кв. м., в кв. 89 по плана на гр. Л., при граници на дворното място: на север улица, на изток - имот № 1086 на М.Ц., на юг - имот № 1050 на Т.Х. и на запад - имот № 1047 на М.Г., като неоснователен.

ДОПУСКА съдебна делба между П.Т.П., ЕГН **********, М.М.Г., ЕГН********** и П.П.П., ЕГН **********, всички с адрес: ***, на следния съсобствен недвижим имот, а именно:

ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща застроена площ 65, 64 кв. м., построена в дворно място, находящо се в гр. Л. ул. ***, представляващо имот с кадастрален номер № 1049, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-1049, с площ 474 кв. м., в кв. 89 по плана на гр. Л., при граници на дворното място: на север улица, на изток - имот № 1086 на М.Ц., на юг - имот № 1050 на Т.Х. и на запад - имот № 1047 на М.Г., която жилищна сграда е със запазено пожизнено право на ползване и обитаване на имота от М.М.Г., ЕГН**********,

при квоти:

-         за  П.Т.П., ЕГН ********** – ¼ /една четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда;

-          за М.М.Г., ЕГН********** – ¼ /една четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда и

-         за П.П.П., ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. част от едноетажната жилищна сграда,

като отхвърля иска на ищеца П.Т.П. за допускане до делба на жилищната сграда при посочените от него квоти, а именно: по 1/2 ид. част за П.Т.П. и ответницата М.М.Г., както и при условията на евенстуалност за допсунане до делба на жилищната сграда при квоти 2/8 ид. части за П.Т.П. и М.М.Г. и 4/8 ид. части за П.П.П..

ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на М.М.Г., ЕГН********** и П.П.П., ЕГН ********** сумата от 600 /шест стотин/ лева разноски в настоящото производство, за заплатено адвокатско възнаграждение по отхвърлените искове.

ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на ГОРС сумата от 240 лв. държавна такса за отхвърлените искове.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: