Решение по дело №186/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 14

гр. Видин, 17.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

деветнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

186

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.210,ал.3 вр. с чл.215,ал.2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на В.Х.Г., С.Г.Х., О.Г.А. и Б.Г.А.,*** против Решение № 140 / 14.05.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена от кмета на община Макреш, обл.Видин, за определяне на право на обезщетение в размер на 582,59 лева за част от съсобствения на жалбоподателите имот – ПИ № 010150, в землището на с.Киреево, общ. Макреш, обл.Видин и НТП – нива, V категория.

В жалбата и в с.з., чрез процесуален представител, се развиват съображения, че решението, в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне на стойността на обезщетението не са спазени изискванията на ЗУТ и не е съобразена пазарната стойност на имота.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и бъде постановено ново, като бъде определена реалната стойност на обезщетението, законосъобразно по реда на ЗУТ. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Кмета на община Макреш, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава. Претендират се направените по делото разноски.

Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна, тъй като определеното обезщетение за сервитутните права върху засегнатите части от имота на жалбоподателите е справедливо и отговаря на пазарните условия.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна отчасти по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателите са съсобственици на поземлен имот № 010150 по картата на възстановената собственост, представляващ нива, находящ се в землището на с.Киреево, общ.Макреш, обл.Видин, V категория в местността „Малското“ с площ от 2,500 дка.

Не се спори по делото, че жалбоподателите се легитимират като съсобственици на процесния имот по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти № 167, том II, рег. № 2828, нот.д. № 367/ 2006г. на нотариус Цв. Димитрова в район РС Видин и видно от Удостоверение за наследници на Герго А. ***.

С Решение от 09.05.2018г. на Министерски съвет е определен обект „Разширяване на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо – сръбската граница“ за национален обект и за обект с национално значение.

Със Заповед №РД-02-15-27/11.03.2014г. на министъра на регионалното развитие е одобрен ПУП – парцеларен план, за описания енергиен обект.

В представената преписка са приложени и доказателства за засегнатите имоти в землищата на с.Вълчек и с.Киреево, община Макреш, към които попада и процесния имот.

Със Заповед № 46 / 22.02.2019г. на Кмет на Община Макреш е назначена комисия по реда на чл.210,ал.1 и ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.64,ал.6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която да извърши процедура по одобряването на оценки и изплащане на обезщетения за засегнатите имоти при реализиране на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“ и да разгледа и приеме предложените размери на дължимите обезщетения за учредяване на сервитут за посочения енергиен обект в частни имоти по приложения опис на имотите в землището на с.Вълчек и с.Киреево, община Макреш, неразделна част от заповедта, по пазарни цени, определени от назначената комисия.

С решение № 140 / 14.05.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ /л.89/, назначена със Заповед № 46/ 22.02.2019г. на Кмета на Община Макреш и по искане от „Булгартрансгаз“ ЕАД, както и въз основа на представения доклад за оценка за учредяване на сервитут в ПИ с идентификатор 10.150 в земеделската територия по КК на с.Киреево, община Макреш, изготвен от независим оценител на 19.04.2019г., е определено дължимото обезщетение на собствениците на имота, върху който е възникнал сервитут по одобрения парцеларен план, като за процесния имот, целият с площ от 2,50 дка, то е в размер на 582,59 лева за площ с ограничения - 1,465 дка, от имота. Така посочения размер на обезщетението е определен, съобразно посоченото в протокола от заседанията на комисията от 09.05.2019г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно -оценителна експертиза, приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена се установи, че пазарната стойност на сервитутното право е определена по метод на сравнителните продажби, базисни пазарни цени на земеделски земи и метод на поземлената рента с тежест, съответно - 80%, 10 %, 10%. При изчисляване на размера на обезщетението по реда на чл.65,ал.1 от ЗУТ за процесния имот са взети предвид вида на ограничението на начина на ползване, размерът на имота, както и това, че се заема 58 % от площта му и срока на ограничението. Изведената пазарна стойност на обезщетението за сервитутно право за поземления имот е в размер на 588,31 лева.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл.215,ал.4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на община Макреш, съобразно предоставените му със закона правомощия. Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на Кмета на община Макреш и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл.59,ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му. Спазени са административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.

Оспореното Решение обаче е издадено в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно чл.64,ал.1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите, съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.64 от ЗЕ, са следните: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2. право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3. ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. С разпоредбата на ал.4 на чл.64 от ЗЕ се урежда възникването на сервитутите по ал.2, а именно: 1. когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти; 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал.6 определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.

Безспорно е, че обектът „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“ представлява енергиен обект по смисъла на §1,т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в землището на с.Киреево, община Макреш, както и страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за процесния имот, попадащ в трасето на газопроводната линия.

Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собствениците на процесния имот, върху който е възникнал сервитутът, като съображенията за това са следните:

С оспореното решение комисията по чл.210,ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 46/22.02.2019г. на Кмета на Община Макреш, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независим оценител, като е приела пазарната цена на сервитута за имота в размера, който е посочен от оценителя. Съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се кредитира изцяло. Съгласно правилото на чл.210,ал.1 ЗУТ размерът на обезщетението, включително и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65,ал.1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. Възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава, макар и не изцяло, от приетото по делото заключение по назначената съдебно - оценителната експертиза, тъй като освен, че вещото лице подробно обосновава заключението си, приложената методология, а също и от изслушването в открито съдебно заседание, че това е стойността на сходни имоти, със същите характеристики, която се предлага действително на пазара и което е подкрепено с извадки от предлаганите цени, копия от нотариални актове, като са взети предвид и обстоятелствата, че имотът в момента е отдаден под аренда и се използва. Съдът намира, че дадената със заключението по съдебно - оценителната експертиза оценка е определена в съответствие с чл.210,ал.1 от ЗУТ и чл.65,ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени, като е приложен метода на пазарни аналози /сравнителен метод/,базисни пазарни цени и метод на поземлената рента, като са взети предвид различните стойности на имота, при всеки от методите и е определена съответната тежест на всеки един от тях при определянето на пазарната стойност, поради което и следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице методи, дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, който попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл.65,ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението. Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на с.Киреево, община Макреш, е на съответната, посочена в оценителския доклад, пазарна стойност, комисията по чл.210,ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на действителната пазарна цена, въпреки малката разлика. Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза, а именно в размер на 588,31 лева.

Насрещните страни по спора – жалбоподателите и община Макреш, претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Жалбоподателите са направили сравнително сходни по размер разноски за заплащане на държавна такса общо в размер на 40 лева, депозит за вещо лице в размер на 240,50 лева. и адвокатски хонорар от 300 лева и пътни разноски в размер на 64 лева или общо 644,50 лева. Община Макреш е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Предвид изхода на спора - жалбата се счита за частично основателна досежно неправилно определената пазарна стойност на засегнатата от сервитута част от имота чрез прилагане на метода на пазарни аналози /сравнителен метод/, базисни пазарни цени и метод на поземлената рента, съответно с тежест 80%, 10 % и 10% в общата оценка, но същевременно е неоснователна в останалата част относно невземане предвид на местоположението на имота, прилагане на корекционни коефициенти за срока и вида на ограниченията, поради което съдът счита, че разноските следва да се понесат от всяка от страните така, както са ги направили.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                Р  Е  Ш  И:

ИЗМЕНЯ Решение № 140 / 14.05.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 46/22.02.2019г. на Кмета на Община Макреш, обл.Видин, обективирано в Протокол от 09.05.2019г., В ЧАСТТА относно размера на еднократното обезщетение за възникването на сервитут по ЗЕ, който включва правото на прокарване на Преносен газопровод, както и ограничения в ползване на поземлени имоти, принадлежащи към енергийни обекти по смисъла на чл.64,ал.2,т.1,2 и 3 от ЗЕ, през територията на община Макреш за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“ върху 1,465 дка от ПИ № 10.150 в землището на с.Киреево, общ. Макреш, представляващ „Нива“ в местността „Малското“ с площ от 2,5 дка, КАТО УВЕЛИЧАВА размера от 582,59 лева на 588,31 лева.

Решението е постановено с участието на заинтересована страна „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :