№ 12
гр. Червен бряг , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20214440200016 по описа за 2021 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Д. С. Г., с ЕГН ********** от ..........
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 20-0938-004063
от 15.09.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Плевен, Сектор Пътна Полиция –
Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на ......... ч., в с. Радомирци, общ.
Червен бряг, на кръстовището на ул. "Георги Димитров" и ул. "Петър Берон", с посока на
движение към улица "Стефан Караджа" управлявал МПС лек автомобил – ........, след
употреба на алкохол 0.91 промила в количество издишан въздух измерен с техническо
средство ДРЕГЕР Алкотест 7510, с фабр. № AROM – 0258 с издаден талон за медицинско
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, представляващо
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д. С. Г., който го
обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
констатациите, предмет на обжалваното НП и описани в АУАН № 299453/06.09.2020 г., като
противоречащи на фактическата обстановка по случая. Навежда подробни доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при реализиране на административно
наказателната му отговорност, ограничаващи правато му на защита, гарантирано от
Конституцията и закона. С оглед гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
1
Административно наказващият орган редовно призован не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящото производство
е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и
съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.09.2020 година бил съставен Акт с бл. № 299453 за установяване на
административно нарушение от свидетеля В. М. Т. – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Плевен, сектор Пътна Полиция – Плевен, в присъствието на свидетелите Н. Б. Ф. и В. Д. Д.,
полицейски служители срещу Д. С. Г. от с. Радомирци за това, че на ......... ч., в с.
Радомирци, общ. Червен бряг, на кръстовището на ул. "Георги Димитров" и ул. "Петър
Берон", с посока на движение към улица "Стефан Караджа" управлявал МПС лек автомобил
– ........, след употреба на алкохол 0.91 промила в количество издишан въздух измерен с
техническо средство ДРЕГЕР Алкотест 7510, с фабр. № AROM – 0258 с издаден талон за
медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта,
представляващо нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На Георгиев е издаден талон за
медицинско изследване № 0052209, указващо му да се яви до 120 мин. в „Филиал СПО гр.
Червен бряг“, с отбелязване, че последния отказва да го получи, без това обстоятелство да е
потвърдено с подписа на свидетел. АУАН не е връчен на жалбоподателя, като същия не е
подписан и от свидетел на отказа, нито са налице данни за връчването му. Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение, след 9 /девет/ дни е издадено
обжалваното наказателно постановление № 20-0938-004063 от 15.09.2020 г. на Началник
Сектор към ОДМВР – Плевен, Сектор Пътна Полиция – Плевен, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи
следните правни изводи: При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на
производството административно наказващия орган /АНО/ е допуснал процесуални
нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при
предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз
основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на
2
процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът
се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да
запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с
нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите
писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както
и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният
случай от показанията на свидетелите В. М. Т. – актосъставител и Н. Б. Ф. и В. Д. Д.,
полицейски служители – свидетели на установяване на нарушението, разпитани в хода на
съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и
тези обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи, върху които има
тежест на доказване на обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в акта.
Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се
връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече
със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да
направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят да
подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй
като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи
процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя,
като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно
законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка,
касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без
значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е
удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена
процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът
да се подпише акта от нарушителя не освобождава органа от задължението екземпляр от
акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който
не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде
писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение е от категорията
на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани
и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да
констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на
нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде
отменено само на това основание.
Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този,
че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до
3
друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в
която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните
правила е съществено, тъй като е във връзка с нарушеното право на защита на
жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да
предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателя Георгиев е бил лишен от възможността на
разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се
твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен
обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се
вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече
нарушението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има
предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване
правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като
съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално
нарушение, което е допуснато при съставянето на атакуваното НП, което също води до
неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване
на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица
както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на
извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа
на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в
случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по
чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства.
Ето защо, според настоящия състав, за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице,
4
различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав
достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3, чл. 42, т.7 от ЗАНН и чл. 43,
ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва
да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43,
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По
аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит
се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване
или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва
да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния казус в съдебно
заседание свидетелите Н. Б. Ф. и В. Д. Д. – свидетели на установяване на нарушението
изрично заявиха, че в автомобила е имало още едно лице, което е станало свидетел на
действията по проверката извършена на жалбоподателя, без да го идентифицират. Това се
потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото, където е
празно мястото за подпис на лице станало свидетел и удостоверяващо отказа на нарушителя
да получи съставения АУАН.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице още едно съществено процесуално
нарушение допуснато от контролните органи. Описанието на местоизвършването на
нарушението е неясно. От една страна се твърди, че нарушението е извършено на
кръстовището на ул. "Георги Димитров" и ул. "Петър Берон", а от друга, че посоката на
движение на жалбоподателя е към улица "Стефан Караджа". Нарушението и на това правило
представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна
на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. В
горния смисъл се установява, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено само на това основание, без да се изследва въпроса извършено ли е
административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието. В
случая не би могло да се приеме, че наказателното постановление е издадено при условията
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, при допусната нередовност в акта, независимо, че това не е
отбелязано в него, тъй като в обстоятелствата по нарушението, изложени в него са внесени
допълнителни обстоятелства по нов фактически състав, които не са били констатирани с
акта. Така посочените обстоятелства в атакуваното наказателно постановление, явяващи се
нов фактически състав на още едно нарушение се явяват неустановени от АУАН, а въведени
едва с атакуваното наказателно постановление. Така се създава неяснота относно
съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се
нарушава и правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно, какво нарушение и при
какви обстоятелства е установено. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му
съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи
5
правото на защита на санкционираното лице.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ преди да издаде
атакуваното наказателно постановление не е преценил всички събрани доказателства. АНО
е длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и
ако не е, както следва да се приеме и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя.
Но последното не е сторено. Отделно, с нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН в негова тежест е
вменено изрично и задължението, преди произнасянето си да прецени АУАН с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши
допълнително разследване на спорните обстоятелства, което наказващия орган не е
изпълнил, отново. Очевиден е пропускът за упражняване на това правомощие от наказващия
орган, който най-малко е следвало да върне акта за връчване на препис от него. Като е
пристъпил към издаване на НП, той е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това
на нарушителя е наложено административно наказание, без да бъде дадена възможност да се
запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето на акта,
да направи и писмени такива по реда на чл. 44 от ЗАНН и да представи доказателства в
предвидения от закона срок, и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита.
При този изход на делото, според съда не е необходимо да се обсъжда по същество
нарушението и се изследва извършването му, авторство и субективна страна, както и
останалите доводи наведени в жалбата. Тези въпроси предпоставят редовен от формална
страна акт, какъвто в случая липсва.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските: Жалбоподателя не претендира разноски, поради което и Съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004063 от 15.09.2020 г. на Началник
Сектор към ОДМВР – Плевен, Сектор Пътна Полиция – Плевен, с което на Д. С. Г., с ЕГН
********** от .......... на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на ......... ч., в с. Радомирци, общ. Червен
бряг, на кръстовището на ул. "Георги Димитров" и ул. "Петър Берон", с посока на движение
към улица "Стефан Караджа" управлявал МПС лек автомобил – ........, след употреба на
алкохол 0.91 промила в количество издишан въздух измерен с техническо средство ДРЕГЕР
Алкотест 7510, с фабр. № AROM – 0258 с издаден талон за медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, представляващо нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
6
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7