№ 73
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100902672 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от В. Ц. Д. против ответника “А.” ООД, ЕИК ****, с която са
предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решения
на общото събрание на ответното дружество, проведено на 07.12.2021 г. от 14
часа, поради незаконосъобразност и поради противоречие с дружествения
договор на ответното дружество, а именно: 1. Решение за изключване на В. Ц.
Д. като съдружник в дружеството; 2. Решение за уреждане на основание чл.
125, ал. 3 от ТЗ на имуществените последици между дружеството и
прекратилия участието в него съдружник; 3. Решение за едновременно
намаляване капитала на дружеството със сумата от 2 500 лева,
представляваща подлежащите на връщане на изключения съдружник 25
дружествени дяла, всеки в размер на 100 лева, и ефективно увеличен капитал
със сумата от 2 500 лева чрез записване на нови 25 дружествени дяла, всеки
на стойност от 100 лева, от съдружника М. Ф. Й.. 4. Решение за промяна на
фирменото наименование на дружеството на “А.” ЕООД; 5. Решение за
освобождаване на В. Ц. Д. като управител на дружеството и заличаването й от
Търговския регистър като такъв; 6. Решение за промяна на дружествения
договор/учредителния акт на дружеството.
Ищецът В. Ц. Д. твърди, че за горепосоченото общо събрание не е
редовно поканена и участието й в същото е препятствано. Твърди, че общото
събрание е свикано в противоречие с чл. 138 от ТЗ и с дружествения договор
на дружеството. Сочи, че отправената покана за общото събрание изхожда от
ответното дружество, представлявано от пълномощник Г.Й. (съпруг на
другия управител и съдружник – М. Й.). Ищцата оспорва представителната
власт на това лице, доколкото ищцата не е упълномощавала това лице, а
1
представителството на ответното дружество от двамата управители (В. Д. и
М. Й.) е съвместно.
Ищцата твърди нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ТЗ,
доколкото не е присъствала на общото събрание представител на наетите
лица в дружеството.
Твърди, че е налице нарушение на чл. 126, ал. 3 от ТЗ относно
отправеното предупреждение за преустановяване на твърдени в поканата
действия против интересите на ответното дружество. Сочи, че
предупреждението не е отправено от лице с необходимата представителна
власт. Сочи, че в предупреждението, обективирано в поканата, не са посочени
конкретно нейни действия против интересите на дружеството. Оспорва и
твърдените в протокола по т. 1 от дневния ред действия против интересите на
ответното дружество. Оспорва приложените към протокола документи,
включително докладни записки, доколкото същите са с невярно съдържание и
са съставени за нуждите на процесното общо събрание.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ
и тези по чл. 27 от дружествения договор за изключването й като съдружник
в дружеството.
Ищцата излага доводи, че другият съдружник М. Й. и нейният съпруг
Г.Й. извършват действия против интересите на ответното дружество,
включително чрез извършване на конкурентна дейност посредством “А. К.”
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е “МГ 86 Г.” ООД, в което
М. Й. е управител и съдружник, а управител на “А. К.” ЕООД е съпругът на
същата - Г.Й., който е и служител на ответното дружество “А.” ООД. Твърди,
че са извършени множество действия от Й. против интересите на
дружеството.
Ищцата твърди, че взетото решение за изключването й като съдружник
противоречи на закона, тъй като съдружникът М. Й. го е взела еднолично,
след като с предходно решение на общото събрание на “А.” ООД, прието на
07.12.2021 г. в 9 часа, М. Й. е била изключена като съдружник в ответното
дружество поради действия против интересите на същото.
Твърди, че поради незаконосъобразността на решението по т. 1 от
дневния ред, незаконосъобразни са и останалите приетите решения по т.т. 2-6
от дневния ред на оспорваното събрание.
Твърди също, че решението по т. 3 от дневния ред е взето в нарушение
на закона, като не са спазени разпоредбите на чл. 149, чл. 150 и чл. 151 от ТЗ
относно намаляването на капитала на търговско дружество, респективно
неговото увеличаване.
Твърди, че решението по т. 4 от дневния ред не отговаря на Търговския
закон, тъй като не е налице изменение на фирменото наименование.
Твърди, че решението по т. 5 и т. 6 от дневния ред са незаконосъобразни
поради незаконосъобразността на предходно взетите решения от атакуваното
общо събрание.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “А.” ООД, чрез назначения особен
представител адв. К. П., подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Сочи, че искът е недопустим, тъй като е предявен от ищцата след
2
изключването й като съдружник, а във вътрешните отношения между
съдружниците членството на В. Ц. Д. следва да се счита прекратено от
07.12.2021 г.
Сочи, че не се представят доказателства за изложените от ищцата
твърдения за недопускането й за процесното общо събрание.
Сочи, че в случая поканата, макар да се сочи да изхожда от “А.” ООД,
следва да се разглежда като обективираща изявлението на М. Й.. Сочи, че не е
изключена от закона възможността пълномощникът Г.Й. да представлява
търговеца и при липса на противопоставяне от упълномощителя, следва да се
приеме, че действията са потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ.
Сочи, че в предупреждението се съдържа описание на противоправните
действия и бездействия на съдружника ищец, като същите са описани в
докладните записки, писма и сигнала. Сочи, че данните за саботиране
дейността по зареждане на дружеството със стока представляват действие
против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ.
Оспорва като неотносими към спора изложените в исковата молба
твърдения относно действия на съдружника М. Й..
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените твърдения. Оспорва възраженията на ответника. Сочи, че
предявените искове са допустими, тъй като изхождат от лице, което
притежава качеството съдружник към момента на провеждане на процесното
общо събрание и приемане на оспорваните решения.
В допълнителния отговор ответникът, чрез назначения особен
представител, поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове.
С определение от 11.04.2022 г. съдът е конституирал М. Ф. Й. като
трето лице-помагач на страната на ответника, на основание чл. 218 от ГПК.
Същата оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представена от ищеца покана, изпратена на 26.11.2021 г. от
“А.” ООД, чрез пълномощника Г.Й., и връчена на съдружника ищец В. Ц. Д.
на 29.11.2021 г., с която на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ последната е
предупредена в срок от три дни от получаване на поканата да преустанови
действията си против интересите на дружеството, насочени към
преустановяване на дейността и закрИ.е на търговски обекти на дружеството,
прекратяване на трудовите правоотношения със служителите,
преустановяване на доставките на стока, необходима за упражняване на
търговската дейност, саботиране на дейността чрез насочване на клиенти към
други, свързани лица и неизпълнение на договорите на дружеството към
неговите клиенти. Със същата покана съдружникът В. Ц. Д. е поканена на
извънредно общо събрание на съдружниците в “А.” ООД, насрочено на
07.12.2021 г. от 14 часа с посочен в поканата дневен ред.
От представения от ищеца протокол с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието с рег. № 13468 от 07.12.2021 г. и с рег. № 13469 от
3
07.12.2021 г., том 4, акт 124 по описа на нотариус Т.В., с рег. № 033 на НК, с
район на действие – РС – София, се установява, че на 07.12.2021 г. от 14 часа
е проведено общо събрание на съдружниците в “А.” ООД, на което присъства
само М. Ф. Й. – съдружник, притежаващ 25 дружествени дяла от по 100 лева
всеки, на обща стойност от 2 500 лева, от капитала на дружеството, а
съдружникът В. Ц. Д. е посочено, че е надлежно поканана и не се явява.
Видно от протокола, общото събрание е приело атакуваните решения, както
следва: за изключване на В. Ц. Д. като съдружник в дружеството; за уреждане
на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ на имуществените последици между
дружеството и изключения съдружник В. Ц. Д.; за едновременно намаляване
капитала на дружеството със сумата от 2 500 лева, представляваща
подлежащите на връщане на изключения съдружник 25 дружествени дяла,
всеки в размер на 100 лева, и ефективно увеличен капитал със сумата от 2 500
лева чрез записване на нови 25 дружествени дяла, всеки на стойност от 100
лева, от съдружника М. Ф. Й.; за промяна на фирменото наименование на
дружеството на “А.” ЕООД; за освобождаване на В. Ц. Д. като управител на
дружеството и заличаването й от Търговския регистър като такъв; за
изменение на дружествения договор/учредителния акт на дружеството.
Представен е по делото и дружествен договор на ответното дружество,
изменен съобразно решенията от общото събрание на съдружниците,
проведено на 15.10.2020 г., както и протокол от 15.10.2020 г. от общото
събрание на съдружниците в “А.” ООД, с който са приети решения за
изменение на дружествения договор и за съвместно представителство на
дружеството от двамата управители.
Представени са също справка от Търговския регистър и учредителен акт
на “А. К.” ЕООД, както и справка от Търговския регистър на едноличния
собственик на капитала на “А. К.” ЕООД - “МГ 86 Г.” ООД, от която е видно,
че съдружници в последното са М. Ф. Й. и Г.Ц.Й..
Представени са справка от Търговския регистър и учредителен акт на
“А. ОЕМ” ЕООД, от които е видно, че едноличен собственик на капитала на
същото е Г.Ц.Й..
Представен е също протокол, с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, от извънредно общото събрание на съдружниците
в “А.” ООД, проведено на 07.12.2021 г. от 9 часа, съгласно който на
събранието присъства само съдружникът В. Ц. Д., притежаваща 25
дружествени дяла, всеки в размер на 100 лева, на обща стойност от 2 500
лева, от капитала на дружеството, а съдружникът М. Ф. Й. е посочено, че не
се явява и че същата е уведомена за свиканото общо събрание с покана,
връчена на 29.11.2021 г. Видно от протокола, по т. 1 от дневния ред е прието
решение за изключване на съдружника М. Ф. Й. поради извършване на
действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие
относно осъществяване на дейността на дружеството, въпреки че последната
е била предупредена да преустанови тези свои действия по смисъла на чл. 126
от ТЗ.
Представена е кореспонденция по електронна поща относно дейността
на дружеството, включително и относно оборотите на “А.”ООД.
Представени са справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп за всички служби по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до
02.12.2021 г. за “А.” ООД, както и договори от 25.11.2021 г. за наем на
недвижими имоти, сключени между “А.” ООД, като наемодател, и трето за
4
делото лице - “А. К.” ООД, като наемател.
Представено е пълномощно от 13.10.2020 г. за упълномощаване на Г.Й.
от М. Й. като управител на “А.” ООД (л. 389 – 390 от делото).
Представени са от ищеца обяснения от С.Н. и от Н.Г., които не са
приети от съда, доколкото представляват по същността си свидетелски
показания, които не са дадени по предвидения в ГПК ред, а и същите излизат
извън предмета на дружествения спор.
Представени са от третото лице – помагач докладна записка,
уведомително писмо и сигнали представляват по същността си свидетелски
показания, които не са дадени по предвидения в ГПК ред, поради което
същите не се ценят от съда.
При разпита воденият от ищеца свидетел И. Д., който е син на ищцата и
племенник на М. Ф. Й., заявява, че желае да свидетелства. Казва, че е работил
в ответното дружество “А.” ООД от създаването му през 2006 г. – 2007 г., бил
е в ръководното звено по оперативните операции във фирмата, като това се
отнася за управление на служителите и работните процеси във фирмата.
Казва, че през последните две години Г.Й. обсебил цялата дейност по
поръчките и доставките на А.. През този период от самото му намесване в
процеса по поръчване на стъкла той драстично започнал да намалява
количествата, докато не се стигнало в началото на м. декември 2020 г., когато
бил свидетел на обаждане от М. Й. към Г.Й., че директно се спират всички
поръчки на стъкла към доставчици. Свидетелят казва, че задълженията на
майка му В. Д. били повече в административното управление на фирмата,
отколкото в оперативното, защото с това са занимавал баща му Д. Д., а след
смъртта му - свидетелят и сестра му. Казва, че в момента, в който
дружеството започнало да изпитва недостиг на стъкла, Г.Й. започнал да
препраща контрагентите към неговата фирма, която била създадена още през
2020 г., като приблизително по това време Г.Й. и О.В. започнали да обясняват
на доставчиците, че имало реорганизация в дружеството и фактурите да се
пускат на новата фирма. Казва, че Г.Й. поискал да се разпечатва на Ексел
поръчката и единствено с неговия подпис се пуска поръчка към доставчика.
Свидетелят казва, че майка му се опитвала да се противопостави по
всякакъв начин на това пренасочване на поръчките за доставки към тази
фирма, но понеже дружеството започна да се управлява само заедно от двете,
М. Й. започнала да става много пасивна в решенията и на практика тя не
вземала никакви решения. Когато й се казвало, че има някакви проблеми, или
че трябва да се предприеме някакво действие срещу тези неща, които прави
Г.Й. – съпруг на М. Й., М. Й. не вземала никакво отношение. Свидетелят
казва, че не е имало уволнения в дружеството, а майка му приключвала
трудови договори по искане на служителите, когато те са искали да напуснат.
Казва, че неговият трудов договор е прекратен лично от Г.Й. с някакво
пълномощно, което не било валидно. Казва, че е разбрал, че последният е
преназначил всички служители от дружеството в неговата фирма със същото
пълномощно.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
5
Предявени са искове с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява в 14-
дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато
е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Така на ищеца е
предоставено потестативното право да иска отмяна на определени решения на
общото събрание на дружеството на материално правни или процесуално
правни основания. Искът се предявява срещу дружество и е конститутивен по
своя характер.
Съдът намира, че предявените от В. Ц. Д. искове са допустими.
Исковата молба е подадена в 14-дневния срок, предвиден в чл. 74, ал. 2 от ТЗ.
Към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, на което са
приети атакуваните решения, включително решението за изключване като
съдружник, ищецът има качеството на съдружник в ответното дружество.
Поради това същият има правен интерес да атакува процесните решения на
общото събрание на ответното дружество по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ (така в
Решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II
Т.О.; Решение № 174/25.01.2018 г. по т.д. № 1504/2016 г. по описа на ВКС,
Т.К., I Т.О.; Решение № 306/17.10.2018 г. по т.д. № 3110/2017 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О.).
В случая от ищеца са въведени основания за отмяна на взетите решения
на Общото събрание като незаконосъобразни и противоречащи на
дружествения договор.
Основателни са твърденията на ищеца В. Ц. Д., че същата не е надлежно
поканена за общото събрание, тъй като поканата е изпратена от
пълномощника Г.Й.. При служебно извършена справка в Търговския регистър
по партидата на ответното дружество се установява, че към датата на
поканата е вписано, че ответното дружество “А.” ООД се управлява и
представлява заедно от двамата управители - В. Ц. Д. (ищеца по делото) и М.
Ф. Й.. По делото не са представени доказателства, че Г.Й. е упълномощен
надлежно от двамата управители, действащи заедно съгласно вписването в
Търговския регистър. Представеното по делото пълномощно от 13.10.2020 г.
(л. 389 – 390 от делото) не може да се приеме да предоставя на пълномощника
Г.Й. представителна власт за свикване на общо събрание на съдружниците в
дружеството, нито за предупреждения за изключване на съдружник, т.е.
дружествените работи, доколкото то предоставя единствено и само права
касателно обичайната търговска дейност на дружеството. С оглед на горното
съдът намира, че не е спазен редът за свикване на общото събрание по чл. 138
от ТЗ и съответно чл. 41, ал. 1 от дружествения договор, което е достатъчно
основание за отмяна на всички приети решения на атакуваното общо
събрание.
За изчерпателност на изложението съдът намира, че следва да разгледа
и останалите твърдени от ищеца пороци на процесните решения на общото
събрание, проведено на 07.12.2022 г. от 14 часа.
По делото не се установява, че към датата на процесното общо събрание
6
наетите лица в ответното дружество са над 50, за да бъдат представлявани в
общото събрание с право на съвещателен глес, поради което не се установява
твърдението на ищеца, че в случая е нарушено изискването на чл. 136, ал. 3 от
ТЗ.
Ищецът оспорва решенията на общото събрание и поради това, че са
взети от съдружника М. Ф. Й., след като същата е била изключена като
съдружник в ответното дружество с предходно решение на общото събрание
на “А.” ООД, проведено на 07.12.2021 г. в 9 часа.
Общото събрание на съдружниците като орган на дружеството с
ограничена отговорност формира воля чрез формиране и изразяване на волята
от лицата, които участват в съответния орган на дружеството. Така
формираната воля на общото събрание в дружеството под формата на прието
решение, без значение дали съдружникът е гласувал “за” или “против”
предложението, или не е гласувал на събранието, поражда еднакви правни
последици и приетото решение е задължително за всички съдружници в
дружеството с ограничена отговорност. Взетите от общото събрание на
съдружниците в едно дружество с ограничена отговорност решения,
подлежащи на вписване в Търговския регистър, имат незабавно действие във
вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и
съдружниците. Следователно това действие не е поставено в зависимост от
вписването на решенията в Търговския регистър по чл. 140 от ТЗ,
конститутивният ефект на което, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4
от ТЗ, е по отношение на трети лица (така в Решение № 135/09.11.2009 г. по
т.д. № 184/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 128/19.01.2009 г.
по т.д. № 269/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Решение № 46/22.04.2010
г. по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІI Т.О.; Решение №
86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение
№ 306/17.10.2018 г. по т.д. № 3110/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Решение № 39/15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I
Т.О.).
В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че в резултат на приетото решение от общото събрание на “А.” ООД,
проведено на 07.12.2021 г. в 9 часа, М. Ф. Й. е била изключен като съдружник
в дружеството. Това решение е породило действие незабавно във вътрешните
отношения между дружеството и съдружниците. С оглед на това към момента
на провеждане на процесното последващо общо събрание - на 07.12.2021 г. в
14 часа, М. Ф. Й. не е била съдружник в ответното дружество. Поради това
същата не може да участва надлежно в общото събрание, не гласува в него, не
участва в работата му и в дружествените работи като съдружник.
Евентуалното оспорване пред съда на решението за изключването на М.
Ф. Й. като съдружник, прието на общото събрание на 07.12.2021 г. в 9 часа, е
ирелевантно, тъй като предявяването на иск за отмяна по чл. 74 от ТЗ не
поддържа висящността на членственото правоотношение. Евентуалното
бъдещо уважително решение по конститутивния иск има действие занапред и
не би могло да “възстанови” качеството на М. Ф. Й. като съдружник към
момента на приемане на атакуваните в настоящото производство решения на
общото събрание, проведено на 07.12.2021 г. от 14 часа (така относно
действието на решението по иск по чл. 74 от ТЗ в мотивите на т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК
на ВКС).
7
С оглед на горното съдът намира, че е налице нарушение на чл. 136, ал.
1 от ТЗ, доколкото атакуваните решения са приети от лице, което към
момента на провеждане на общото събрание не е съдружник в ответното
дружество, което е самостоятелно основание за отмяна на всички процесни
решения.
Ищецът В. Д. излага твърдения, че отправеното предупреждение по чл.
126, ал. 3 от ТЗ, подписано от пълномощника Г.Й., не изхожда от
легитимирано лице, както и че не са налице предпоставките по чл. 126, ал. 3,
т. 1 и т. 3 от ТЗ и тези по чл. 27 от дружествения договор за изключването й
като съдружник в дружеството.
Изключването на съдружник в ООД е най-тежката санкция, поради
което като гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на
всеки съдружник, законът урежда изрично процедурата за това в чл. 126 и чл.
137, ал. 3 от ТЗ. Препоставките за изключване на съдружник най-общо могат
да се определят като действие или бездействие на съдружника спрямо
дружеството, като не е задължително от това действие/бездействие да са
настъпили вреди за дружеството. Основанията за изключване са уредени в чл.
126, ал. 3 от ТЗ – ако съдружникът не изпълнява задълженията си за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството, ако той не изпълнява
решенията на общото събрание, ако действа против интересите на
дружеството, както и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в
случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал.
2 от ТЗ. Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия
на съдружника, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на
дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на
отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до
компрометиране на търговската дейност и др. подобни. Тези действия трябва
да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание
на съдружника да действува против интересите на дружеството. Във всички
случаи нарушението на изключвания съдружник следва да не бъде отстранено
към датата на вземане на решение за изключването на съдружника.
В случая приложеното по делото предупреждение, обективирано в
поканата за свикване на процесното общо събрание на ответното дружество, е
подписано от Г.Й. като пълномощник. Както е прието по-горе, по делото не
са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт на
Г.Й. за извършване на действия, касаещи дружествените работи, поради което
не може да се приеме, че същият е оправомощено лице да отправи
предупреждението до съдружника ищец.
Съдът намира също, че даденото предупреждение, обективирано в
поканата, не отговаря на изискванията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Посочените в
предупреждението нарушения са общо формулирани и неконкретизирани.
Нарушенията на съдружника следва да са точно определени и конкретно
индивидуализирани, за да може съдружника да отстрани тези нарушения в
дадения подходящ срок в предупреждението, да коригира поведението си и да
предотврати изключването си като съдружник от дружеството. В случая не са
конкретизирани какви точно действия са сочени да нарушават интересите на
дружеството – кои обекти на дружеството са закрити, кои конкретни трудови
правоотношения са прекратени неправомерно, в какво се изразяват
действията на съдружника по преустановяване на доставките и саботиране на
дейността на дружеството чрез насочването на клиенти към кои лица, сочени
8
за свързани с предлагания за изключване съдружник. Не са посочени
конкретни факти за конкретно нарушение по отношение на конкретен повод,
които да водят до наличие на хипотеза по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ и
съответно чл. 27, ал. 1 от дружествения договор, обосноваващи налагането на
тежката санкция за изключването на съдружника. От друга страна, част от
посочените в предупреждението нарушения по същността си касаят
поведението на В. Ц. Д. като управител в ответното дружество – прекратяване
на трудови правоотношения на служителите, преустановяване на доставките
на стока. Настоящият състав намира, че по този начин се смесват правните
фигури на управител и съдружник, както и предвидените за тях права и
задължения. Независимо че едно и също лице е съдружник и управител на
дружеството, законът ясно разграничава неговите права и задължения като
съдружник от тези на управителя на дружеството. Не следва да се
санкционира съдружника чрез изключване, ако не са спазени задължения като
управител. Отговорността на управителя е отграничена от тази на
съдружника, като в чл. 145 от ТЗ е предвидено, че управителят носи
имуществена отговорност за извършените от него действия, от които са
произлезли вреди за дружеството.
В случая ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не
установява при пълно и главно доказване, че изключването на ищеца като
съдружник е извършено при наличието на основания, посочени в
предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. В допълнение, описаните в
протокола от атакуваното общо събрание документи (по т. 1 от дневния ред),
без посочване по ясен начин на конкретни действия на изключвания
съдружник, не могат да доведат до друг извод. Няма данни по делото такива
документи да са предоставени на изключвания съдружник с
предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, обективирано в поканата от
26.11.2021 г., а от друга страна – не са посочени конкретните действия на
съдружника, които да обосновават основание за изключването й като
съдружник в ответното дружество. Макар че изрично е посочено по-горе, че
не се ценят представените от третото лице – помагач докладна записка,
уведомително писмо и сигнали, тъй като по същността си същите
представляват дадени не по установения ред свидетелски показания, то дори
и да се приеме обратното – не е противоправно поведение управител на едно
търговско дружество да изиска обяснения от служител на същото, а това се
включва в правомощията му на управител.
По изложените съображения съдът намира, че не може да се приеме, че
изключването е извършено в съответствие с установените в закона и
дружествения договор правила, поради което са налице и тези твърдени от
ищеца пороци за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред за
изключване на съдружника ищец и за уреждане на имуществените отношения
с него като незаконосъобразни и в противоречие с дружествения договор.
Предвид горното на отмяна подлежат и атакуваните решения по т. 3, т.
4, т. 5 и т. 6 от дневния ред на процесното общо събрание на съдружниците в
“А.” ООД.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са несъстоятелни
твърденията на ищеца, че при вземане на решението по т. 3 относно
едновременното намаляване и увеличаване на капитала на ответното
дружество не са спазени разпоредбите на чл. 149, чл. 150 и чл. 151 от ТЗ. При
едновременно намаляване и увеличаване на капитала не се предвижда защита
9
на кредиторите съгласно чл. 149, ал. 1, изр. посл. вр. с чл. 203 от ТЗ, тъй като
в резултат се стига до същият размер на капитала.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
отмяна на атакуваните решения по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от дневния ред
на оспорваното общо събрание на “А.” ООД са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, че М. Ф. Й. е
изключена като съдружник в на “А.” ООД с решение на общото събрание,
проведено на 07.12.2021 г. в 9 часа, предвид незабавното действие на това
решение във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството,
както и предвид действието занапред на евентуално уважително решение по
иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на това решение, съдът намира, че за М. Ф. Й.
липсва правен интерес за участие като трето лице - помагач в настоящото
производство, касаещо атакуване на решения на последващото общо
събрание. С оглед на това съдът намира, че същата не е следвало да бъде
конституирана като трето лице - помагач на основание чл. 218 от ГПК.
Доколкото определението, с което такова искане се уважава, не подлежи на
обжалване, то същото може да бъде отменено по реда на чл. 253 от ГПК, и
искането за конституирането й следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в производството в общ размер на 2 080 лева, от които
480 лева – държавна такса, 800 лева – депозит за особен представител на
ответника и 800 лева – адвокатскто възнаграждение, което в представения
договор за правна защита и съдействие от 07.12.2021 г. (на л. 14 от делото) е
посочено като платено в брой, поради което същият следва да се приеме за
доказателство за получаването на адвокатското възнаграждение, съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в общ размер на 2 080 лева.
В писмената защита особеният представител на ответното дружество е
направил искане за осъждане на виновната страна за допълнително
възнаграждение на особения представител на ответника. Доколкото това се
прави едва с писмената защита и не е извършено по предвидения в ГПК ред –
определянето му от съда и предварителното му внасяне от ищеца, съдът
намира, че искането на особения представител не следва да бъде уважено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на
13.12.2022 г. по търговско дело № 2672/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в частта за приключване на съдебното
10
дирене и даване ход на устните състезания по отношение на М. Ф. Й. като
трето лице-помагач на страната на ответника “А.” ООД, ЕИК ****, и
определение от 11.04.2022 г., постановено по търговското дело, в частта за
конституиране на М. Ф. Й. като трето лице-помагач на страната на “А.” ООД,
на основание чл. 218 от ГПК, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.
Ф. Й. по чл. 218 от ГПК.
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ решенията на Общото
събрание на съдружниците в “А.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Илинден”, ж.к. “Света
Троица”, ул. “Мелник”, бл. ****, проведено на 07.12.2021 г. от 14 часа,
обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието с рег. № 13468 от 07.12.2021 г. и с рег. № 13469 от 07.12.2021
г., том 4, акт 124 по описа на нотариус Т.В., с рег. № 033 на НК, с район на
действие – РС - София, а именно: 1. Решение за изключване на В. Ц. Д. като
съдружник в дружеството; 2. Решение за уреждане на основание чл. 125, ал. 3
от ТЗ на имуществените последици между дружеството и прекратилия
участието в него съдружник; 3. Решение за едновременно намаляване
капитала на дружеството със сумата от 2 500 лева, представляваща
подлежащите на връщане на изключения съдружник 25 дружествени дяла,
всеки в размер на 100 лева, и ефективно увеличен капитал със сумата от 2 500
лева чрез записване на нови 25 дружествени дяла, всеки на стойност от 100
лева, от съдружника М. Ф. Й.. 4. Решение за промяна на фирменото
наименование на дружеството на “А.” ЕООД; 5. Решение за освобождаване на
В. Ц. Д. като управител на дружеството и заличаването й от Търговския
регистър като такъв; 6. Решение за промяна на дружествения
договор/учредителния акт на дружеството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Илинден”, ж.к. “Света Троица”, ул. “Мелник”, бл. ****, да заплати на В. Ц.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Света Троица”, бл. ****,
сумата от 2 080 лева (две хиляди и осемдесет лева) – разноски по делото
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.
218 от ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в
останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати на
Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел за сведение и изпълнение, на основание чл. 30, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11