Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3019
30.07.2018
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2036 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС
и чл. 45 ЗЗД, предявени от С.М.Г. срещу Н. Л.Д..
Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор … и на сграда в
идентификатор … по КК на с. Т.. Ответникът бил собственик на съседен имот с
идентификатор …. Между двата имота имало плътна ограда с каменна основа, кирпич
и два реда керемиди, която била изградена от покойния й б.. Ответникът построил
постройка в непосредствена близост до оградата, в която отглеждал декоративни
птици, като в неговия имот имало и външна баня. През …г. ответникът премахнал
23 метра от оградата до нивото на каменната основа, като завил, че ще прави
нова. Такава обаче и до момента не била изградена. С тези си действия твърди да
й е нанесъл вреда в размер на стойността на съборената ограда. Същевременно
изградената от ответника постройка пречела на ищцата да упражнява правото си на
собственост, тъй като била разположена непосредствено до оградата (имотната
граница) и препятствала възстановяването й поради липсата на необходимото
разстояние. Освен това дъждовните води от покрива на постройката се изливали
директно в основите на оградата и я разрушавали. Наред с това отглежданите от
ответника птици създавали допълнителни затруднения при упражняването на правото
й на собственост, поради силните крясъци и лошата миризма. Посочва, че заради
отглежданите птици съществува опасност от зарази. Иска ответникът да бъде
осъден да премахне постройката и птиците и да заплати сумата от 1000 лева за
съборената ограда. Претендира разноски.
Ответникът, подава
отговор на исковата молба, с които оспорва исковете. Твърди, че оградата е била
премахната по искане на б. на ищца- Е. К.и с нейно съдействие, като до
настоящия момент нямало искане за възстановяването й. Счита, че възражения за
незаконността на постройката били недоказани, като акцентира върху висящото
административно производство. Възразява, че с изграденото не е навлязъл в имота
на ищцата и не я препятства да упражнява правата си. Оспорва и твърденията за
неудобства предизвикани от птиците, като акцентира, че имотите са на с. и е
допустимо отглеждането на птици. Относно обезщетението се възразява, че не се
сочело оградата да е изградена със средства на ищцата, за да претендирала
обезщетение. Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в
определение от 09.05.2018г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че ищцата притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор … и сграда в идентификатор … по КК на с.
Т., а ответникът върху поземлен имот с идентификатор …, че между двата имота е
съществувала ограда с каменна основа, от кирпич и два реда керемиди, която е
била съборена от ответника, както и че в имота му е изградена, описаната в
исковата молба постройка, в която отглежда декоративни птици.
По иска с правна квалификация
чл. 45 ЗЗД:
Тази претенция са основава на
твърденията, че оградата е била изградена между двата имота от б. на ищцата, на
който тя се явява наследник и незаконосъобразно е била премахната от ответника.
С отговора ответникът признава за събарянето на оградата, но твърди, че това е
станало по искане на м. на ищцата и с нейното
съдействие.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства не се установява оградата да е била изградена от б. на
ищцата, както се твърди в исковата молба. Данни в тази насока има само в
показанията на с. И., която не е възприела пряко това събитие, а същото и било
споделено от м. на ищцата. В тази част изложените от нея обстоятелства представляват
препредаване на факти и нямат доказателствена стойност. Разкриват единствено
наличието на пряк с., за когото не се установява да е имало пречки да бъде
разпитан.
От събраните гласни
доказателствени средства, че не се установяват и твърденията оградата да е била
съборена единствено от ответника. С. И. сочи, че кирпичът от оградата е бил
изнасян, както през имота на ищцата, така и чрез имота на ответника, като
видяла и ищцата да изнася част от
кирпича. В тази насока са и показанията на с. К., който е участвал в самото събаряне,
но на половината ограда, заедно със сина ответника, като заявява, че другата
половина била оставена и трябвало да бъде съборена от съседите. Показанията на
с. са конкретни и следва да бъдат кредитирани в тази част. От тях се
установява, че събарянето на оградата, разделяща двата имота, е било
предварително уговорено и извършено по взаимно съгласие на страните по спора, а
работата е била разпределена между тях. Поради това действията на ответника по
разрушаване на половината от съществувалата ограда, не се явяват противоправни
спрямо ищцата.
С оглед изложеното по- горе,
претенцията по чл. 45 ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС за премахването на птици:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя
възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които се
ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен
обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване
на вредното въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението,
или на неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за пълноценно
упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана
дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в
този случай може да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден,
или направо с иска по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков
ред защита трябва да съответства на
нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да
ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова
естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем.
Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението се преценява
въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във
всеки конкретен случай. В
този смисъл Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4658/2015г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно решение №
31 от 06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС, Решение №324/21.06.2010
г. по гр.д. № 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о. и Решение №226/28.06.2010г. по
гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО.
В други случаи източник на
неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност, създаваща наднормен шум,
замърсяване и миризми. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези
въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде
уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на
собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този
смисъл е Решение № 63 от 01.07.2013г. по гр.д. № 388/2012г. на ВКС, I г.о.,
както и Решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО. Точно в
тази насока са твърденията на ищцата, като изложените от нея неоснователни
действия са свързани с наднормени нива на шум, лоши миризми, насекоми и
опасност от зарази.
Безспорно е, че в имота на ответника
се отглеждат екзотични птици- …, …, … и други. Самото отглеждане на птиците в границите на с. обаче не представлява
нарушение, тъй като липсва нормативна забрана за осъществяването на тази дейност,
а и не се твърди такава да е била нарушена.
Въпреки
това, дейността би могла да има вредното въздействие върху правата
на ищцата, ако в действителност не се извършва по установения ред. Нарушаване
на предвидените санитаро-хигиенни изисквания обаче не се установява, тъй като
от събраните по делото доказателства не се доказва заради отглеждането на
птиците да съществува каквато и да било опасност от зарази.
Спазването на изискванията не
означава, че отглеждането на птиците в населеното място не може да доведе до
смущаване на спокойствието на съседите и други лица. Следва да се добави и
това, че дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена
дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл.
50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването й по реда на чл. 109 ЗС
може да бъде основателен. Съгласно чл. 50 ЗС,
собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да
създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи
от обикновеното. Критериите в този текст са обективни, защото следва да се
съобразят интересите на всеки собственик и се определят от действащите
нормативно установени правила.
Единствените данни в тази
насока се извеждат от показанията на с. на ищцата, която сочи, че има шум от
птиците. Първоначално заявява, че не може да каже дали шумовете са силни, а
след това казва, че са силни. В обратна насока са показанията на с. на ответника,
който смята, че шумът не е силен и че от птиците не се носи лоша миризма.
При съпоставката и анализа на така
събраните гласни доказателствени средства не може да се стигне до категоричен и
обоснован извод за това, че с отглеждането на птиците се създават пречки за
упражняване правото на собственост на ищцата, които да са по-големи от
обикновеното, съгласно чл. 50 ЗС.
На първо място, следва да се
има предвид, че показанията на с. са свързани с техните лични възприятия и описват как дейността по отглеждането на птиците
в имота се отразява върху тях. Те са
субективни и не могат да обосноват превишаването на някакви допустими норми на
шум или миризми. Във всички случаи отглеждането на птиците е свързано с шум в различни
часове на деня, но по делото няма конкретни доказателства за неговата величина
и разпространение.
В заключение следва да се
посочи, че несъмнено отглеждането на птиците в границите на населеното място е
дейност, която е възможно да създаде неудобства за съседите или за други лица,
но от събраните по делото доказателства не се установява с нея ответникът обективно
да създават
пречки за упражняване правото на собственост, които да са по-големи от
обикновеното.
Поради
изложеното искът по чл. 109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Възраженията на
ищцата за задължителните условия, на които трябва да отговаря помещението за
птиците и за техния брой се правят за първи път в писмената защита и не могат
да бъдат съобразени.
По иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС за премахването на постройка:
Съгласно чл. 50 ЗС,
собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да
създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот,
по-големи от обикновеното. Визираният критерий в законовия текст, както се
посочи, е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик.
Нормативно установените строителни правила и норми, определят съдържанието на
пречките по смисъла на чл. 50 ЗС
/като такъв характер има нормите на чл. 42 ЗУТ/. Ако изискванията не са
спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху
собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на
иска по чл.
109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може
да бъде отклонението от правила и как
това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск.
Според установената съдебна практика,
материалноправната легитимация на ответника, по иск по чл. 109
ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или
поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия
собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно преустройство
да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат установени всички елементи от
фактическия състав на чл. 109
ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца- Решение № 33 от
6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о.
Неоснователното действие не зависи само от
това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до
наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж,
реконструкция и др./, а от това, дали обективно
създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по
иска по чл.
109 ЗС. В този смисъл Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5465/2013 г., II г. о., ГК, като и в т. 3 на
ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС бе прието,
че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
В настоящия случай такива пречки не се
установяват по отношение на постройката. Разположението на клетката в близост
до границата на имота само по себе си не пречи на страната да упражнява правото
си на собственост, тъй като навесът е разположен изцяло в имота на ответника. Не
се доказва и самото му разположение да препятства възстановяването на оградата,
което пък представлява едно бъдещо несигурно събитие. От друга страна, постройката
заема цялата дължина на свободната имотна граница, в непосредствена близост е
до нея и с височината си от 2.10 м., реално изпълнява функцията на съществувалата
преди това ограда. Не се доказа и тя да създава неудобства от стичащи се
дъждовни води, като в. л. изрично посочва, че наклонът на покрива е към двора
на ответника, а не към имота на ищцата, съответно съществувалата ограда.
Поради
изложеното искът по чл. 109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва
да бъде осъдена да заплати направените от ответника разноски в размер на 400
лева за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Н. Л.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***,
искове: за осъждането на ответника
да заплати сумата от 1000- имуществени вреди от събарянето на плътна ограда с
дължина 23 метра, разположена между имоти с идентификатори … и … по КК на с. Т.; за
осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия,
с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор … по КК на с. Т., като премахне изградената в имот
с идентификатор … до границата с имот с идентификатор … по КК
на с. Т. постройка, представляваща метален навес с
дължина 19 метра, ширина 3.05 метра и средна височина 2.10 метра И за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия,
с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор … и сграда в идентификатор … по КК на с.
Т., като премахне отглежданите в имот с идентификатор … до границата с имот с идентификатор
… по КК на с. Т. птици.
OСЪЖДА С.М.Г., ЕГН
**********, да
заплати на Н. Л.Д., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ