Р Е Ш Е Н И Е
№ 1119
гр.Плевен, 12,07,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2765 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена
искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***, чрез адв.К.П. от
САК, против Н.Д.Д., ЕГН **********,***. В молбата се твърди,
че по силата
на ТД от 17,09,2015 г. ответникът работел в ищцовото дружество до 31,03,2016 г., когато ТПО било прекратено със заповед №02251/29,03,2016 г. поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – за неявяване на работа
в течение на два последователни работни дни. Сочи
се, че посочената
заповед била връчена на ответника
по куриер на 31,03,2016 г. Твърди се, че на
основание чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение служителят дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното
си ТВ за срока на предизвестие,
и тъй като месечното БТВ на ответника било 420,00 лева, а уговорения
срок на предизвестие
– 3 месеца, ищеца претендира заплащането на сумата от
1260,00 лева. Сочи се, че било подадено заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, образувано било ч.гр.д.№756/2017 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че му
дължи сумата от 1260,00 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо при дисциплинарно
уволнение, в размер на брутното ТВ на служителя за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените
в заповедното и в настоящото
производство деловодни разноски. В молба, депозирана преди
последното с.з., процесуалният представител на ищеца сочи, че искът е доказан
до размера от 1200,00 лева, тъй като ищецът е отказал да се ползва от
допълнителното споразумение от 30,12,2015 г. Сочи се, че възражението за
прихващане е неоснователно за суми за ТВ след 22,02,2016 г., тъй като след тази
дата ответникът не е полагал труд. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.И.Н.
от ПАК, в
който оспорва претенцията, като твърди, че няма
валидна заповед за дисциплинарно уволнение, възоснова на която да
може да се
претендира обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ. Оспорва се законосъобразността
на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и размера на ТВ, получавано от ответника,
като се твърди,
че той никога
не е подписвал допълнително споразумение към ТД, с което е увеличено ТВ от 400,00 лева на 420,00 лева. Сочи се,
че ответникът е подал молба за
напускане по взаимно съгласие на 19,01,2016 г., като в същата е посочено да послужи
и като предизвестие. След отработване на предизвестието, на практика ТД на служителя е бил прекратен. Направено е и възражение за прихващане
със суми, дължими от работодателя
на служителя, а именно - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск /6 дни за
2015 г. и 4 дни за 2016 г./
и за неизплатено ТВ за м.февруари и март 2016 г. в общ размер на 800,00 лева. Ответникът сочи, че последното
му БТВ е било в размер на 400,00 лева, като твърди,
че не е подписвал
допълнително споразумение от 30,12,2015 г. Оспорен е подписа, положен в цитираното допълнително споразумение. С отговора на ИМ ответникът е предявил насрещен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна
на Заповед №02251/29,03,2016 г. В с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли исковете. Алтернативно се моли съда, в случай
че намери искът за основателен, да приеме за основателно направеното възражение
за прихващане с дължими на ответника суми за неизползван платен годишен отпуск
и за ТВ.
С определение №2532/23,06,2017 г. съдът не е приел
за съвместно разглеждане предявения насрещен иск и е постановил по насрещната
ИМ, депозирана от Н.Д.Д. против ***, да бъде образувано ново дело. Такова е образувано
под №4651/2017 г. на ПлРС.
С
определение от 28,06,2017
г. производството по делото е спряно до приключването с влязъл в сила съдебен
акт на гр.д.№4651/2017 г. на ПлРС.
По
гр.д.№4651/2017 г. на ПлРС
е постановено решение от 06,11,2017 г., в сила от 22,11,2017 г., с което предявеният от Н.Д.Д. против ***, иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на
Заповед №02251/29,03,2016 г., е отхвърлен,
като погасен по давност.
С
определение от 06,12,2017 г. производството по
гр.д.№2765/2017 г. на ПлРС е възобновено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.221, ал.2 от КТ, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо при дисциплинарно уволнение, в размер на брутното ТВ на служителя за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25,01,2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата. В
производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже
вземането си по основание и размера, като и размера на претендираната лихва за забава.
От
приложеното ч.гр.д. №756/2017 г. по описа на
ПлРС се становява,
че ищецът се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответника за сумата
от 1260,00 лева главница.
От
представеното копие на трудов договор №696/17,09,2015 г. е видно, че ТПО е
възникнало между страните в настоящото производство на 17,09,2015 г. В чл.6 от
Договора е уговорен 3 месечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор.
От
представеното копие на Заповед №02251/29,03,2016 г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от
известието за доставяне – номер на товарителница 69565263, заповедта за
дисциплинарно уволнение е връчена на ответника на 31,03, 2016 г. в 16,45 ч.
С
решение от 06,11,2017 г., в сила от
22,11,2017 г., предявеният от
Н.Д.Д. против ***, иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на
Заповед №02251/29,03,2016 г., е отхвърлен,
като погасен по давност.
От
представеното копие на разчетно-платежна ведомост на
ответника за м.февруари 2016 г. е видно, че на същия е начислено ТВ за три дни
в размер на 60,00 лева и болнични 12 дни, от които за 3 дни от работодателя са
начислени 42,00 лева, а останалите следва да се платят от ДОО. От представеното
платежно нареждане от 10,03,2016 г. е видно, че на ответника е платена сумата
от 82,07 лева от ищеца с посочено основание „основна заплата за месец 02/2016“.
От
показанията на св.***се установява, че след като подал предизвестието си,
ответникът работил няколко дни, след което си взел болнични и спрял да се явява
на работа.
От
показанията на св.Т.Т. сочи, че дори и когато бил в
болнични, ответникът идвал на работа да обучава заместника си; твърди се, че до
към м.март ответникът идвал на работа.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че за м.февруари 2016 г.
нетната работна заплата на ищеца следва да бъде 166,42 лева, а от ищеца е
начислена такава в размер на 82,07 лева, която е платена. ВЛ е изчислило, че за
м.март 2016 г. нетната РЗ на ответника следва да е в размер на 313,56 лева, но
в счетоводството на ищеца за м.март не е начислявана заплата. Посочено е още,
че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за десет дни общо за 2015
и 2016 г. възлиза на 210,00 лева.
С оглед на обсъдените
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. От представения в настоящото дело трудов
договор е видно, че страните са били обвързани от безсрочно
трудово правоотношение, с уговорен срок на предизвестието при прекратяването му – 3-месечен.
Обстоятелството, че в заповедта за прекратяване на ТПО работодателят е
претендирал обезщетение в размер на двумесечното БТВ е ирелевантно, доколкото в
настоящото производство се претендира обезщетение за три месеца, съгласно
уговореното в трудовия договор между страните.
От
приложеното решение по гр.д.№4651/2017 г. на ПлРС се
установява, че искът по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед
№02251/29,03,2016 г., е отхвърлен,
като погасен по давност.
Като съобрази горното, съдът счита,
че предявеният иск е доказан по
своето правно основание, тъй като са налице
предпоставките на чл.221,
ал.2 от КТ и ответникът
дължи на ищеца претендираното обезщетение в
размер на 3-месечното брутно ТВ, а именно – 1200,00 лева.
По
приетото за разглеждане възражение за прихващане със сумата от 210,00 лева,
представляваща неизплатено от ищеца на ответника обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, съдът счита, че същото е основателно, доколкото самият
ищеца е посочил при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, че на
ответника следва да се изплати такова обезщетение за общо 10 дни за 2015 и 2016
г. От заключението на ВЛ се установява, че такова е начислено, но не е
изплатено, поради което възражението за прихващане със сумата от 210,00 лева е
основателно. По отношение възражението за прихващане и със суми, дължими на
ответника за ТВ за месеците февруари и март 2016 г., съдът счита, че възражението
е основателно само по отношение на сумите, дължими за м.февруари 2016 г. -
84,35 лева /след приспадане на изплатените на 10,03,2016 г. 82,07 лева/. Тук
следва да се отбележи, че трудовият договор е престационен
– възнаграждение се дължи само при престирана работна
сила. Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Т., че ответникът е
работил до м.март 2016 г. при ищеца, поради противоречието им както със
свидетелските показания на св.***, така и със други събрани по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответника – например Покана за писмени обяснения
по чл.193, ал.1 от КТ, адресирана до ответника, с която от същия се изискват обяснения
за неявяването му на работа. Същата е индиция, че още
към датата, на която е съставена, ответникът е бил преустановил явяването си на
работа. Ето защо възражението за прихващане със суми, дължими за ТВ за м.март
2016 г. е неоснователно.
С
оглед всичко изложено съдът счита, че следва да се признае за установено
вземане на ищеца срещу ответника в размер на 905,65 лева, като за разликата до претендираните 1200,00 лева искът следва да се отхвърли
като погасен чрез прихващане с дължими на ответника от ищеца суми за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 210,00 лева и
неизплатено ТВ за м.февруари 2016 г. в размер на 84,35 лева.
При този изход на
производството на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
от него разноски
в исковото производство съразмерно
с уважената част от иска в размер на
415,58 лева. Ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Преди да се произнесе по въпроса за
разноските, които се следват на ответника, съдът счита, че следва да обсъди
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно
по следните съображения – претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение – 384,00 лева, а малко над минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения; делото обаче е със сравнително
висока фактическа и правна сложност, разгледано е в четири заседания,
събирани са допълнителни доказателства – посредством разпит на свидетели и СИЕ.
Ето защо ответникът има право на разноски в исковото производство в размер на
107,52 лева съразмерно с отхвърлената част от иска, или ответникът дължи на
ищеца сумата от 308,06 лева деловодни разноски в исковото производство по
компенсация.
Доколкото възражението за прихващане е частично
основателно, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС сумата от 70,00 лева –
направени разноски за депозит за ВЛ.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо ответникът
следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство в размер на 18,14 лева съразмерно с уважената част от претенцията.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че Н.Д.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от
905,65
лева главница, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо при дисциплинарно
уволнение, в размер на брутното ТВ на служителя за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№756/2016 г. по описа на РС Плевен, КАТО за разликата
до претендираните в заповедното
производсто 1260,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск като неоснователен
за разликата от 1200,00 лева до 1260,00 лева
и като погасен чрез прихващане с дължими на ответника от
ищеца суми /за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
210,00 лева и неизплатено ТВ за м.февруари 2016 г. в размер на 84,35 лева/ за
разликата от 905,65 лева до 1200,00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 308,06 лева деловодни
разноски в исковото производство по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК че Н.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, направените разноски
в заповедното производство
в размер на 18,14
лева съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен сумата
от 70,00 лева за възнаграждение на ВЛ.
Решението
може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: