Решение по дело №2710/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260857  01.07.2021г., гр. Пловдив

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На петнадесети юни                                  две хиляди двадесет и първа година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар: Тодорка Мавродиева

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело №2710 по описа за две хиляди и осемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно кумулативно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД.

   

            Предварителна бележка:     По отношение на претенциите за сумите от 14.16лв. и от 4.82лв.- разходи за закупуване на „Лактофлор Ентерик Е“, исковата молба е върната с влязло в сила на 16.01.19г. Разпореждане №10672/27.12.18г., тъй че същите не са предмет на спора /виж разпореждането на л.37 и съобщението на л.29/.

 

Ищцата Е.Г.А., ЕГН **********,***, офис ***, адв.А.С., моли съда да осъди ответника „Пауърмарк“ ООД- гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „****“, адв.Н.С., да и заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумите от :

            30000лв., ведно със законната лихва от 25.01.17г., като частичен иск от вземане с общ размер 50000лв., съставляващо обезщетение за неимуществени вреди;

            5 532.62лв., обща стойност на обезщетения за имуществени вреди, от които:

                        4 523.12лв.- за закупуване на шиен кейдж и плака за оперативна намеса, извършена на 27.01.17г., ведно със законната лихва от тази дата;

                        500лв. + 500лв., като възнаграждение за болногледач, съответно за периода от 10.03.17г.-23.04.17г. и за периода 25.07.17г.-16.10.17г., всяка от тези суми със законната лихва, считано съответно от 10.03.17г. и от 25.07.17г., към които дати би бил направен разходът за болногледач;

                        2.90лв.- за закупуване на лекарството „Деанксит“, ведно със законната лихва от 05.02.17г.-дата на закупуването му;

                        6.60лв.- за закупуване на лекарството „Нурофен форте“, ведно със законната лихва от 03.02.17г.-дата на закупуването му.

            Исковете и са основани на обстоятелствата, че на ***г., в гр.***, на ул.“****“№***, докато се движела по пътното платно, намиращо се източно от магазин „***“ в ж.к. „***“ -гр.***, тъй като до магазина нямало тротоар, а останалите тротоари били непроходими, поради наличие на значителна натрупала се снежна покривка и образуван впоследствие лед, вследствие нарушение на правилата за движение от водача А.Н.Г., била блъсната от движещия се на заден ход товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“, с рег.№***, управляван от него, при изпълнение на възложена му от ответното дружество, въз основа на договор/ работа по дистрибутиране на хранителни и нехранителни стоки до търговски обекти в гр.***, в случая- магазин „***“, в кв.“***“, при което претърпяла телесни увреждания, в пряка причинна връзка с които твърди да са и претърпените неимуществени и имуществени вреди, описани подробно с исковата молба. Сочи още, че за извършването на нарушения на правилата за движение от А.Г. при описаното птп, е налице влязло в сила Решение №712/25.04.18г. на ПРС по АНД №1093/2018г., задължително за гражданския съд в тази му част /виж исковата молба и уточнение вх.№36336/10.12.18г. на л.30-л.31/.

            Твърдените от ищцата по т.29 от исковата молба като понесени при птп телесни увреди са: 1. Изкълчване в шийната област на 4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния, с контузия и компресия на гръбначния мозък на същото ниво; 2. Счупване на едно ребро; 3.Счупване на шиповидните израстъци на 9, 10 и 11 гръдни прешлени; 4.Голяма синина на видимата част от лицето, в областтана лявото око, която отшумяла за период от около 20дни; 5. Контузия на лявата половина на главата, шията и тялото.

            Твърдените от ищцата по т.30-т.32вкл. от исковата молба като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди са : 1. Развито в резултат на преживяното смесено тревожно-депресивно разстройство; 2. Претърпяна тежка и болезнена оперативна интервенция, извършена на 27.01.17г.; 3.Изпитана при удара силна болка; 4.Изключително интензивни болки по време на болничния престой от 25.01.17г.-03.02.17г.; 5.Стрес и притеснения по време на болничния престой от 25.01.17г.-03.02.17г., причинени от: негативните емоции, заради самия престой в болнично заведение; от невъзможността да обслужва самостоятелно нуждите си, което наложило използване на памперс по време на този престой; от неяснотата какви ще бъдат трайните последици за здравословното и състояние; 6.Стрес и притеснения за външния и вид, в резултат на удара при птп; 7. Физически болки и дискомфорт за времето след изписването и от болницата, по време на престоя в дома и, изпитвани в продължение на 6 месеца след птп, дължащи се на: принудителното легнало положение, в което трябвало да бъде през по-голямата част от времето; на фрактурите и телесните увреждания, причинени и при удара; невъзможността за пълноценен сън; усещането за немощ и изтощение, и отслабване силата и чувствителността на горните крайници след птп; 8.Стрес и притеснения, причинени от неудобство от унизителното и положение, в което не може да се обслужва пълноценно сама и да се движи сама, а се налага близките да и помагат за ежедневните хигиенни нужди и дори за приготвянето на храна, по време на престоя и в дома в продължение на 6мес. след птп; 9.Дискомфорт от невъзможността за свободно движение поради поставената яка на Шанц, както и от необходимостта да използва помощни средства при придвижване – първоначално патерици, а впоследствие и понастоящем бастун; 10.Физическа болка, забавяне на реакциите на ищцата, усещане за слабост и тръпнене в ръцете, затруднения в нормалните движения на тялото, както и нестабилност при ходене, и от ограниченията в движението, намалена мускулна сила, които продължават и понастоящем; 11.Дискомфорт и неудобство от обстоятелството, че не може свободно да излиза навън; 12.Стрес и притеснения от неизвестността дали ще възстанови здравословното си състояние, които продължават и понастоящем; 13.Намаляване на телесното тегло с около 10кг след птп; 14.Постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страхове от натраплив характер, страх да излиза сама навън до магазина, пред който е станало птп, притеснения и нежелание да излиза навън и да се среща с приятелки, дължащи се на развилото се след птп „смесено тревожно депресивно разстройство“, за които счита, че справедливо да я възмезди е обезщетение от 50000лв., от което претендира в това производство частично сумата от 30000лв.

            Твърдените от ищцата по т.34-т.39вкл. от исковата молба, като претърпени вследствие на птп имуществени вреди са : 1.Необходимите разходи за болногледач от по 500лв. за периодите 10.03.17г.-23.04.17г. и 25.07.17г.-16.10.17г., в които се налагало да бъде гледана и била обгрижвана от дъщеря и К.И., която пропуснала да получи за същите периоди доходи от облигационно отношение за работата и като болногледач, осъществявана в гр.***, ***; 2.Заплатените във връзка с лечението и разходи за закупуване на шиен кейдж и на лекарствата „деанксит“ и „нурофен форте“, възлизащи на съответно 4 523.12лв., 2.90лв. и 6.60лв.

            Пледира по същество за уважаване на исковете и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /л.558/, както и за присъждане в полза на адв.С. на възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, тъй като я е представлявал безплатно в процеса, като материално затруднено лице. Развива съображения с писмена защита вх.№278167/25.06.2021г.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№11825/12.04.19г., с който е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни.

            Повдигнал е възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата в обем от 50%, основано на изложеното от самата нея обстоятелство, че е осъществявала движението си по пътното платно, предназначено за движение на автомобили. Повдигнал е и възражение за прекомерност на търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди, като несъответно на реално претърпените такива, предвид описаните от самата нея обстоятелства и приложени с исковата и молба доказателства и конкретно, изтъквайки, че: престоят на ищцата в болница е бил кратък -9 дни, от които 6 дни след операцията; че операцията е извършена два дни след птп, което означава, че не е била животоспасяваща; следоперативния период е протекъл гладко и без усложнения, като е изписана със значително подобрение- т.е. още в болницата оплакванията и са започнали да отзвучават; липсват данни за времето на болничния престой да е била напрегната и насочена към психолог, а са правени консултации само с кардиолог, както и липсват данни да е насочена към друго специализирано допълнително лечение, освен с препоръки да щади шията и за раздвижване; медикаментозното лечение, което и е проведено в болницата е с използване на Аналгин и Дексаметазон, с които се овладява лека болка; болките и страданията, които ищцата е търпяла, се дължат не само на уврежданията от птп, а и на предходни нейни заболявания, като е видно, че е имала тежки дегенеративни промени на ниво С4-С7 от шията, в което са и травматичните увреждания от птп, както и на нейното поведение, в случай, че отговаря на истината твърдението и, че в продължение на 6 мес. е останала на легло и не можела да се обслужва сама, защото при изписването от болница и е изписан щадящ за шията режим и активно раздвижване, а тя не е спазила последното; освен това, твърдението и, че първия период, в който е била обгрижвана от дъщеря и, пристигнала от ***, е от 10.03.17г.-23.04.17г., като началната му дата следва с повече от месец 03.02.17г., когато е изписана от болница, тъй че очевидно не е била неподвижна и на легло, както сочи; период от 6 мес. като такъв за възстановяване е нереален, тъй като не отговаря на тежестта на травмите, които е понесла при птп; нереално звучи оплакване, че е понесен стрес и унижение от това, че близките и трябвало да и приготвят храна, както и от външния и вид, а също и от неизвестността дали ще се възстанови, с оглед на стабилизираното състояние, в което е изписана; липсват убедителни доказателства за претърпяно от нея тревожно депресивно състояние- няма данни да и е изписано лечение с Деанксит, от листовката на последния личи, че е за облекчаване на симптомите на потиснато настроение, а нейните оплаквания са такива за страх, напрегност, безпокойство и отчаяние, каквото е и действието на следващия изписан и препарат- „Ленуксин“, а в графата за обективно състояние от прегледа е посочено, че енергията и активността и са близки да обичайните, има добър апетит и променливо състояние на съня. /виж отговора на л.54-л.64/.

            С молба вх.№792/10.01.20г., във връзка с новоузнати от него в хода на процеса чрез събраните гласни доказателства обстоятелства, е поискал да се включи в предмета на подвдигнатото от него възражение за съпричиняване от страна на пострадалата и неизвършването на рехабилитация след инцидента, което значително е възпрепятствало възстановяването и и търпените негативни последици от птп, както и че се оспорва твърдението и да изпитва голям дискомфорт от необходимостт ада ползва помощни средства при придвижването си, доколкото е установено, че е ползвала и преди птп такива- съответно патерици и бастун /виж молбата на л.187-л.188/.

            Пледира по същество за отхвърляне на исковете, евентуално- за уважаването им при съобразяване съпричиняването от страна на ищцата и при определяне на справедлив съобразно чл.52 от ЗЗД размер на търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди, и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /л.559-л.560/. Развива съображения и с писмено становище вх.№278089/25.06.2021г.

 

            Третото лице А.Н.Г., ЕГН **********,***, адв.С.М., привлечен като помагач по искане на ответника, в качеството му на пряк  причинител на вредите, признат за виновен с Решение №712/25.04.18г. на ПРС, е подал отговор вх.№25489/27.08.19г., с който оспорва предявените от ищцата искове като изцяло неоснователни.

            Оспорил е изцяло твърденията на ищцата по: т.8, 9 и 10 от исковата молба, отнасящи се до претърпени неимуществени вреди и продължителността на същите; по т.16, касаещи причиняване на птп само по негова вина, като твърди, че то е настъпило изцяло и само по нейна вина, евентуално- че е било съпричинено от нея в обем, не по-мълък от 70%, тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП за пешеходци се е движела по платното за движение, а не по тротоара; по т.17-40включително, като оспорва ищцата да е претърпяла сочените вреди, както и те да са в пряка причинна връзка с птп, а също, че са вследствие на тежките хронични заболявания, от които тя страда. Повдига и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като неадекватно на икономическото положение в страната, с реално претърпените от нея вреди, както и с практиката на съдилищата /виж отговора на л.92-л.94 и определението за конституиране на третото лице на л.77-л.78/.

            Пледира по същество за отхвърляне на исковете, евентуално- за уважаването им при съобразяване съпричиняването от страна на ищцата и при определяне на справедлив съобразно чл.52 от ЗЗД размер на търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /виж л.563/. В дадения от съда 10-дневен срок за представяне на писмени защити, изтекъл на 28.06.21г., тъй като 26 е събота, почивен ден, не представя такава.

 

            Третото лице ЗК “Олимпик“ АД, *** търговско дружество със седалище и адрес на управление в ***, гр.***, ул.“***“№***, ***, ***-ти и ***-ти етаж, чрез ЗК“Олимпик- клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Гоце Делчев“№142-142А, конституирано по искане на ответника като негов помагач, в качеството му на застраховател за риска ЗЗГОА на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег.№***, управляван от А.Г. при птп, при което ищцата е пострадала, е подало становище вх.25548/28.08.19г., с което оспорва предявените искове изцяло. Оспорва всички твърдения на ищцата относно вида, характера и степента на уврежданията и, както и за характеристиките и продължителността на оздравителния процес, а също, че той не е приключен. По отношение на имуществените вреди, оспорва да са реално претърпени, евентуално- да са в пряка причинна връзка  птп и да са били необходими. Повдига възражение за съпричиняване на вредите от ищцата в обем от 50%, както и възражение за прекомерност на търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост.

            С подадения отговор пледира по същество за отхвърляне на исковете изцяло, както и за поставяне на разноските в тежест на ищцата, а в случай, че претендираното от нея адвокатско възнаграждение надвишава минималния предвид в Нар.№1/04г. размер- и за неговото намаляване до същия, поради прекомерност.

            /виж становището на л.97-л.98 и определението за конституиране на третото лице на л.77-л.78/.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията, повдигнати от страните, както и събраните по делото доказателства и установените с тях факти намери, че:

            Предявените искове са допустими.

            Разгледан по същество, искът за сумата от 30000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, като частичен иск от сума с общ размер от 50000лв., следва да се уважи за сумата от 14000лв., а за разликата да се отхвърли, поради това,че:  е частично неоснователен- не се установиха от ищцата като реално претърпени всички твърдени неимуществени вреди и/или пряката им причинна връзка с претърпяното птп; справедливото обезщетение за възмездяване на доказаните като търпени и стоящи в пряка причинна връзка с птп от ищцата неимуществени вреди, е според съда в размер на 20000лв.; справедливото в случая обезщетение следва да се намали с 30%, поради съпричиняване от страна на ищцата на птп с принос 30%, като се присъди и законна лихва от датата на увреждането-***г. Разгледан по същество, искът за сумата от 4523.12лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на заплатен шиен кейдж, следва да се уважи за сумата от 3166.18лв., а за разликата да се отхвърли, поради съпричиняване на птп от ищцата, а по този начи- и на претърпените имуществени вреди по този пункт, при принос 30%, като се присъди и законна лихва от 27.01.17г.

            Разгледани по същество, исковете за заплащане на сумите от по 500лв., като обезщетение за имуществени вреди /разходи, които биха били заплатени за болногледач за периодите 10.03.17г.-23.04.17г. и 25.07.17г.-16.10.17г., ако ищцата не беше обгрижвана от близки, са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло, а с оглед това, няма основание и искането за присъждане на законна лихва, което е акцесорно по отношение на главното вземане;

            Разгледани по същество, исковете за сумите от 2.90лв. и 6.60лв.- обезщетения за имуществени вреди, съставляващи направени разходи за закупуване на лекарствата „Деанксит“ и „Нурофен форте“, са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло, а с оглед това, няма основание и искането за присъждане на законна лихва, което вземане е акцесорно по отношение на главното,

            воден от следните съображения:

 

           

            І.По допустимостта и по предварителните въпроси, повдигнати от третите лица- помагачи на ответника.

            Обстоятелствата, на които ищцата е основала исковете си срещу ответното дружество и конкретно, твърденията и, че е претърпяла вреди, причинени и виновно от лице, на което ответното дружество е възложило извършването на определена работа, по време на изпълнението и, е дало на съда основание да подведе претенциите и под хипотезата на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и да признае предявените от нея искове за допустими с Определение №2421/03.12.18г. по съображения, които поддържа изцяло и с решението си /виж това определение на л.26-л.27/.

            По предварителните въпроси, повдигнати от третите лица помагачи на ответника, съдът се е произнесъл с Определение №1734/02.09.19г., като е намерил възраженията на третото лице А.Г. за нередовност на исковата молба неоснователни и е оставил без уважение исканията на третото лице ЗК „Олимпик“ АД, чрез клона на *** търговец в страната, за съединяване за общо разглеждане на настоящото дело с гр.д. №957/18г. на ПОС и за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1, т.7 от ГПК във вр. с чл.637 от ТЗ по съображенията, изложени в р.II от това определение, които изцяло поддържа и с решението си /виж това определение на л.101-л.108/.

 

            ІІ.По основателността.

            1.В с.з. от 26.11.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с р.IV, т.1 от Определение №1734/02.09.19г., с което е разпределил между тях тежестта за установяване на релевантните за исковете факти и възраженията им, като е допуснал в това с.з. и изменение в обстоятелствата, на които е основан искът за имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за болногледач, а именно- че дъщерята на ищцата, която я е обгрижвала, е пропуснала да реализира доходи за периодите, описани в т.35 и т.36 от исковата молба не от трудово, а от облигационно правоотношение, с посочения там работодател /виж протокола на л.165-л.173/.

            В с.з. от 11.02.20г., съдът е допълнил по искане на ответника приетия по делото доклад с установени в хода на процеса нови обстоятелства, на които е основано възражението му за съпричиняване на вредите от ищцата, и конкретно- че същата ги е съпричинила чрез непровеждане на назначена и рехабилитация /раздвижване, и оспорването, че липсва причинна връзка между твърдението и за дискомфорт от това, че движенията и са били ограничени от необходимостта да се движи с помощни средства, тъй като тя и преди датата на птп е използвала такива вследствие възрастта, и че за невъзстановяването и от птп и до днешна дата съпричиняващо значение са оказали и други фактори, а именно- претърпяно от нея счупване, понесено в края на 2018г. и е допуснал във връзка с допълването му и нови доказателствени искания /виж молбата на ответника от 10.01.20г. на л. 186-л.188 и частта от протокола от с.з. на 271лице-л.274лице/.

            С Определение №744/03.06.20г. съдът по служебен почин, констатирайки пропуски в доклада си, е извършил още едно негово допълване, указвайки на ищцата, че в нейна тежест е да установи твърденията си за наличие на обстоятелствата, наложили движението и по пътното платно в деня на инцидента, тъй като доводите на ответника за съпричиняване са черпени от соченото от нея в тази насока в исковата и молба, и на практика спорът е за наличие на изключенията, при които такова движение е позволено и как трябва тогава да се осъществи, като е дал и на ищцата, и на ответника и третото лице- негов помагач А.Г. указания, щото не сочат доказателства за определени свои твърдения, релевантни за спора, и че могат да ангажират такива в определен срок /виж това определение на л.308/.

            2.Установихе се/ не се установиха в процеса следните твърдения, оспорвания и възражения на страните:

            2.1.Във връзка с релевантния факт за причиняване на птп от ***г. от третото лице- помагач А.Г. и възраженията на ответника и двете трети лица-негови помагачи за съпричиняване на птп от ищцата.

            2.1.1.Обстоятелствата, че птп от 25.01.17г., при което Е.А. е пострадала, е било причинено от А.Г. при управление на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№***, собственост на „Пауърмарк“ ООД- София, че до птп се е стигнало след нарушаване от водача на чл.5, ал.1,т.1, чл.5,ал.2,т.1, чл.40,ал.1 и ал.2, и чл.116 от ЗДвП, както и че при състояването на това птп  на Е.А. е причинена средна телесна повреда, изразила се в контузия на тялото с изкълчване в шийната област на ниво 4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния с контузия и компресия /притискане/ на гръбначния мозък на същото ниво, причинили и трайно затрудняване на движенията на врата, които ищцата твърди, са категорично установени в процеса и не подлежат на преразглеждане във връзка с възражението на третото лице Г., че той няма никаква вина за това птп, доколкото са обхванати от задължителното за зачитане от този съд Решение №712/25.04.18г. по анд №1093/2018г. на ПРС, влязло в сила на 11.05.18г., с което  обвиняемият А.Г. е бил признат за виновен за причиняване на птп от ***г. при описаните обстоятелства, отнасящи се до деянието и неговите съставомерни последици, бил е освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба, тъй като чл.413,ал.2 във вр. с ал.3 от НПК постановява, че влезлите в сила решения, включително актовете на районния съд по глава двадесет и осма- Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието /виж: решението по анд с мотивите на л.17-л.20, като мотивите са отново събрани и на л.322-л.326; констативен протокол за птп с пострадали лица на л.10- същи и на л.320-л.321/.

            2.1.2.Предвид казаното в предходния пункт:

            Няма да се съобразят от съда доводите на ищцата в т.26 –т.33 от писмената и защита за това, че съдът следва да съобрази в това производство и други обстоятелства, касаещи поведението на третото лице А.Г.при състояване на птп, макар за тях да са събрани доказателства в производството, квалифицирани в писмената и защита като съставляващи нарушения на чл.21,ал.1 във вр. с ал.2, чл.105 и чл.108 от ЗДвП, защото други негови нарушения на ЗДвП, освен онези, които са вече установени с влязлото в сила решение по анд, този съд не може да установява в настоящото производство, в което зачитането на постановеното решение по анд относно деянието означава и зачитане на онези конкретни нарушения на ЗДвП, при които наказателният съд е намерил, че деянието на А.Г. съставлява престъпление, като за тях важи принципа res judicata, провъзгласен изрично от чл.17 от ЗАНН, приложим съгласно чл.379 от НПК съответно и в производствата по глава двадесет и осем от НПК, че никой не може да бъде повторно наказван за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила решение на съда, ако и тук да не става дума за наказване, а за обосноваване и на други извършени от водача Г. нарушения, различни от приетите като извършени в наказателното производство.

            В това производство подлежат и могат да се разгледат единствено възраженията за съпричиняване на птп от ищцата, повдигнати от двамата помагачи на ответника, като фактическото обстоятелство, че по време на птп Е.А. се е движела около средата на платното за движение е безспорно, доколкото самата тя го е описала в исковата си молба /виж т.2 от исковата молба/, както съответни на правната норма на чл.108,ал.1 от ЗДвП са твърденията на ответника и на неговите помагачи, че по принцип движението на пешеходци по пътното платно е в нарушение на закона, доколкото цитираната разпоредба задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

            Затова, спорът в случая е доколко за ищцата е било налично предвиденото от  чл.108,ал.1,т.1 изключение от правилото на чл.108,ал.1 от ЗДвП, което позволява на пешеходците движение по платното за движение, когато няма тротоар или банкет, или е невъзможно те да бъдат използвани, но като това движение следва да се осъществява  противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница,  с оглед оборване презумпцията за вина по чл.45,ал.2 от ЗЗД от страна на ищцата, тъй като тя твърди, че  до локалното пътно платно, находящо се източно от магазин „***“ на ул.“***“№***, няма тротоар, както и че останалите тротоари са били непроходими, поради натрупана значителна снежна покривка и образуван впоследствие лед, при които движението било възможно само в образуваните от гумите на колите коловози около средата на платното за движение, както и доколко осъществяваното от нея около средата на пътното платно движение е допринесло за състояване на птп, тъй като практиката по приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е категорична, че за нейните цели нарушението на правната норма и вината не са достатъчи, а следва съответното поведение на пострадалия реално, обективно да е допринесло за търпените от него вреди, а в случая-за състояване на птп, от което ищцата твърди да търпи такива.

            -За твърдяните от ищцата причини, съставляващи пречка да изпълни вмененото и от чл.108,ал.1 от ЗДвП задължение да се движи по тротоара, които са поставени в нейна доказателствена тежест, а не обратно, както тя сочи по т.57 от писмената си защита:

            С показанията на допуснатат и св.И.Г., дадени в с.з. от 26.11.19г. /виж показанията на св.И.Г. на л.171лице-л.172лице/, като свидетелката е без родство със страните, като търговски представител е посещавала всяка седмица магазина, тъй че има преки впечатления за обичайната обстановка в близост до магазина, била е там и в деня на птп с участие на Е.А. и има впечатления и за конкретните обстоятелства на пътя към момента на птп, се установи, че:

                        Приемът на стоката в магазин „***“, в близост до който се е състояло птп, се осъществява откъм задната страна на магазина и е усложнен поради редица причини : достъпът за приемане на стоката е от задънена улица, която граничи с автобусна спирка на ул.“***“ и с училище, като от едната страна на улицата има тротоар, а от другата- паркинг; пространството не е затворено и през него преминават и пешеходци и колите, които зареждат магазина; мястото е много тясно и две коли не могат да се разминат, тъй като обикновено от едната страна има паркирани автомобили, и е с недобра видимост, като зареждащите автомобили могат да влезнат напред, но няма място да обърнат, тъй че връщането им се осъществява само на заден ход, като и друг път и имало инциденти с блъснати хора и одраскани коли; в ранния следобед, когато птп се състояло, и на тротоара, и на по-голямата част от пътната настилка имало лед и било мокро; след състояване на птп, пострадалата била в средата на платното, под буса;

            С дадените по искане на ищцата от третото лице помагач А.Г. в с.з. от 28.08.20г. обяснения по чл.176,ал.1 от ГПК /виж л.383лице-л.383гръб/ се установи, че от страната на магазина има тротоар, че същият е бил изчистен към датата на птп, че от другата страна има паркинг, който е с ограда, тъй че не може да знае дали паркингът е бил заледен или не, както и че на пътя имало заледяване, както и коловози, за които не помни дали са били дълбоки.

            -С оглед разпределената от съда с определението по чл.140 от ГПК доказателствена тежест за съпричиняването, от гледна точка допринесло ли е реално така осъществяваното от ищцата движение в средата на пътното платно за състояване на птп, което именно е стандартът в разпределение на тежестта при това възражение, на който ищцата се позовава в т.58 от писмената си защита :

            По искане на третото лице- помагач А.Г. за това били ли са извършени от Община *** мероприятия по почистване на снежната покривка и обледяванията на тротоарите и улиците в близост до и на мястото на птп- до магазин ***, на ул.“***“№***, въз основа на издадено му от съда удостоверение, по делото са приети документи, изпратени от ОП“ Чистота“ при Община ***, съгласно които:

                        По силата на договор за възлагане на обществена поръчка, мероприятията по почистване на снежната покривка и обезледяванията в район „***“, в който се намира ул.“***“, се осъществяват не от ОП „Чистота“, а от „КМД“ ЕООД, като при обилен снеговалеж машинно почистване на тротоарите не се извършва, а зони за такова почистване са само велоалеите. Натрупаният лед по пешеходните зони и тротоари се премахва с ръчни пособия, постепенно, при повишаване на температурите и топене на снега, като пълното отстраняване на снега и зимната хлъзгавост по улиците навсякъде и по всяко време при зимни условия е практически невъзможно, а при спазване указанията в заповед на Кмета на Община ***, с приоритет са улиците първа и втора категория, по които се движи масовия градски транспорт, спирки, подлези, надлези, подходи към бърза и неотложна медицинска помощ, болници, училища и детстки градини, сгради на МВР, общинска и районна администрация и т.н. Ул.“***“ е от улиците втора и трета категория, съставляващи маршрут 1 по обхода за зимни мероприятия,  и е на последно място според последователността на обслужване в двете посоки по този маршрут, заключен в карето: север- бул.“***“, запад: ул.“***“, юг- ул.“***“, изток- бул.“***“. В периода 16.01.17г.-20.01.17г., тъй като е бил констатиран снеговалеж, в район „***“, по описания маршрут, в който попада и ул.“***“, са работили 3броя снегорини и 1брой пясъкоразпръсквач, а в периода ***г., в който е нямало снеговалеж, се е извършвало само зимно дежурене, без активна работа по преодоляване на снеговалеж, което дежурене се изразява в: проверка на изправносттта на автомобилите и поддържането им в готовност за работа; проверки от дежурни водачи, при обходи, за наличие на заледявания и отразяване температурата на въздуха, резултатите от които се отразяват в присъствена книга, разпръскване от специализирани машини на противообледителни материали по обледените места, когато се констатират заледявания  /виж молбата на л.163; мотивите за първоначален отказ да се уважи искането в абзац втори на л.168гръб; допускане на искането с Определение №1227/29.07.20г. –л.343-л.345; съдебно удостоверение на л.352; протокол от с.з. на 28.08.20г., в който издадените на книжа от ОП „Чистота“ преписи от документи не са приети и определение на съда от същото с.з., вменяващо задължение на третото неучастващо в производството лице във връзка със същите книжа- протокола на л.381-л.384 и писмото на л.386; писмото и документите на л.398-л.443/.

            По искане на третото лице ЗК „Олимпик“, по делото е допусната АТЕ, в предмета на която допълнително са включени и въпроси, поставени от третото лице А.Г. и от ищцата /виж съответно Определение №1734/02.09.19г. на л.101-л.108 и Определение №1227/29.07.20г. на л.343-л.345/, като с прието в с.з. от 15.06.21г. заключение вх.№271592/05.04.21г., изготвено от в.л. инж.С. се установи /виж заключението на л.532-л.556 и протокола на л.564-л.566/, че :

                        В зоната на птп няма поставена хоризонтална и/или вертикална пътна маркировка, нито пътни знаци.

                        Контактът между мпс, участвало в птп, и пешеходката, ищца по делото, е настъпило около средата на платното за движение на улица без име, което платно за движение е ориентирано с посоки север- юг, на около 14-16м. южно от платното за движение на ул.“***“, като: в посока юг движението е без изход,  северно се образува кръстовище с ул.“***“;  в посока изток границата на платното за движение е с телена ограда, отстояща на 0.4м от източната граница на платното за движение, което е с широчина около 6м.; западно от платното за движение е обособен тротоар, покрит с плочки. Преди птп, пешеходката се е движела по платното за движение в посока от юг на север, като е възможно както да е навлязла на платното за движение с най-близка траектория -от тротоара, с гръб към товарния автомобил, така и да се движела вече по посока ул.“***“, да се е завъртяла и да е паднала непосредствено преди настъпване на контакта и с автомобила, който преди птп се е движел на заден ход в същата посока- от юг на север, а след контакта с пешеходката е установен на мястото, което вече се описа. Достатъчно условие за ненастъпване на птп, с оглед поведението на пешеходката, е било тя да се движи на безопасно място- например по югозападния тротоар и да съобрази траекторията си на движение с пътната обстановка, а не да навлезе на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.

            Част от доводите, които ищцата е развила по т.26-т.33 от писмената защита, за които съдът писа вече по-горе, че няма да зачете, са черпени именно от установеното с приетото заключение на АТЕ по нейните въпроси.

            2.1.3. В обобщение на описаното по-горе, съдът намери, че:

            За ищцата не са били налични изключенията, предвидени в чл.108,ал.1,т.1 от ЗДвП, позволяващи и да се движи по платното за движение, тъй като:

                        Еднозначно с всички събрани доказателства се установи, че от едната страна на улицата без име, на която е настъпило птп, различна от ул.“***“, която е в случая само ориентир по отношение мястото на движение, което самата ищца е описала в т.2 от исковата си молба, е имало тротоар, противно на онова, което тя е твърдяла- че няма тротоар, и не се установи, неговото ползване да е било невъзможно в конкретния случай, доколкото св.И.Г. е посочила единствено, че по тротоара и пътната настилка имало лед и било мокро- т.е. като движението на тротоара е било точно толкова възможно, колкото и това по пътното платно, а третото лице е посочило, че тротоарът е бил изчистен и тези негови показания, макар и съдът да отчита заинтересоваността му от изхода на спора, кореспондират с документите, изпратени от ОП „Чистота“, съгласно които в периода 16-20.01.17г., когато е имало снеговалеж, са осъществени почистващи мероприятия, а ищцата не доказа единственият възможен начин за нейното придвижване в случая да е бил този в средатата на пътното платно, по което при това, за разлика от тротоара, съгласно обясненията на третото лице Г., е имало коловози. Отделно от казаното, дори при изключенията, предвидени от чл.108,ал.1,т.1 от ЗДвП, от пешеходеца се изисква да се движи по възможност най-близо до лявата граница на платното за движение, а ищцата не се е движила по този начин, а в средата на платното за движение, където се е състояло и птп, като не установи наличие на значителна снежна покривка и образуван впоследствие лед на останалите участъци от пътното платно, препятстващи движението и на местата, позволени за пешеходци, или по възможност най-близо до лявата граница на платното за движение.

            Затова съдът заключи, че движението на ищцата по платното за движение преди и по време на птп, е било такова в нарушение на изискването на чл.108,ал.1 от ЗДвП, и че тя не установи да попада в изключенията по т.1 на същата разпоредба.

            Същевременно, третите лица – помагачи на ответника установиха възражението си за съпричиняване на птп от ищцата, като с приетото по тяхно искане заключение, неоспорено от нея, се установи, че тя е имала пълната техническа възможност да предотврати птп, ако беше избрала безопасен начин за осъществяване на движението си- конкретно, като използва наличния за целта в участъка на птп тротоар, вместо да се движи в средата на пътното платно, и като кредитира изцяло това заключение, противно на онова, за което пледира ищцата в т.57, тире трето от писмената си защита, защото съпричиняването на птп от нейна страна чрез описания вече начин на движение, прието от в.л. С., не е плод на произволни предположения, както тя сочи, а е дадено точно по повод отговори на релевантните за целта въпроси, поставени от страните, в чиято тежест е стояло да установят дали с този начин на движение ищцата реално е допринесла за състояване на птп.

            При описаните данни, съдът намери, че пешеходката и пострадала в това производство Е.А. е съпричинила птп при принос от 30%, като споделя и са му известни приетите от съдебната практика критерии по отношение на преценката за доказаност на възражението за съпричиняване, на които се е позовала в т.51 и т.52 от писмената си защита, но не споделя извода и, направен по т.54  и т.58 от писмената и защита, щото възражението за съпричиняване е останало недоказано при стандартите за доказването му, въведени с цитираната от нея в писмената защита съдебна практика.

            2.2. Във връзка с релевантните факти бил ли е към ***г. деликвентът А.Г. служител/работник на ответното дружество „Пауръмарк“ ООД и изпълнявал ли е при причиняване на птп възложена му от ответното дружество работа.

            Тези твърдения на ищцата се установиха категорично от събраните доказателства, като в това отношение доводите на ищцата в съответните части по р.І-р.ІІІ от писмената и защита, корспондират на събраните по делото доказателства, а и не са били спорни в производството, и конкретно:

                        По силата на трудов договор, сключен на ***г.,  със срок за изпитване от 6мес., считано от ***г., А.Г. е бил нает от ответното дружество „Пауърмарк“ ООД като *** на ***, ***, към отдел „***“ /ресор „***“/, със задължения по ***, с което изпълнява трудовите си функции и неговото ***.

                        Този договор е бил в действие към датата на птп на ***г., тъй като е прекратен едва на ***г.

                        При причиняване на птп от ***г., А.Г. е изпълнявал възложените му по трудовия договор от ответника функции по *** със *** на магазин „***“, находящ се в гр.***, на ул.“***“№***

            /виж: трудовия договор на л.70; длъжностната характеристика на л.71-л.73; писмо вх.№28401/30.09.19г. на ТД на НАП- София на л.150 и справката към него на л.151; обясненията на третото лице А.Г. по чл.176,ал.1 от ГПК , дадени в с.з. от 11.02.20г. на л.268лице, изр. последно-л.268гръб, изречение първо/.

            2.3.Във връзка с релевантния за привличане на третото лице ЗК „Олимпик“ факт била ли е към датата на птп застрахована гражданската отговорност на управляваното от деликвента ппс при това застрахователно дружество.

            По това твърдение на ответника, обуславящо интереса му от привличане на това трето лице се установи, щото към ***г. задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на товарен автомобил „Мерцедес 311 ЦДИ“ с рег.№***, собственост на „Пауърмарк“ ООД- София, управляван при птп от А.Г., е била застрахована с полица №*** от ***г., със срок на валидност от 24.12.16г.-23.12.17г., при ЗК „Олимпик“- *** дружество със седалище в ***, ***, чрез клона му в България /виж полицата на л.74/, а от приложените от ищцата с исковата и молба писмени доказателства се установи, че към датата на птп автомобилът е допуснат до движение по пътищата за обществено ползване, след преминат технически преглед на 14.10.16г., валиден до 14.04.17г., както и че е бил управляван от правоспособен водач  /виж: свидетелството за управление, контролен талон и части от талона на мпс на л.11, също и на л.260 и л.261, и удостоверение за техническа изправност на ппс на л.12/.

            При вменено му от съда на основание чл.190,ал.1 от ГПК задължение да представи по делото заверено копие от свидетелството за регистрация- част втора за товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311“, с рег.№***, ответникът е заявил чрез пълномощника си в с.з. от 11.02.20г., че няма да изпълни това вменено му от съда задължение, поради което за това, че ответното дружество е собственик на мпс, при управление на което третото лице Г. е причинило телесни увреждания на ищцата, съдът взе предвид единствено данните в останалите вече описани в предходния абзац документи, в които това е посочено /виж определение в с.з. от 26.11.19г. на л.170лице и изявление на пълномощника на ответника адв.Т. в с.з. от 11.02.20г. на л.268гръб/. 

            Въз основа на горните данни, както и на установените вече такива, че при управление на автомобила, собственост на ответника, третото лице Г., причинило птп съгласно влязлото в сила решение по анд, е изпълнявало възложена му от ответника работа, може да се заключи, че за ответника е налице интерес от привличане на посочената ЗК като негов помагач, тъй като е осъществено застрахователно събитие по покрития от нея риск, по който има качеството на застраховано лице, и на това основание би могъл да търси от третото лице- негов застраховател заплащане на застрахователно обезщетение. 

            2.4.Във връзка с твърдените от ищцата по т.29 от исковата молба като причинени и при птп от ***г. телесни увреждания, извън онези, които са включени в съставомерните признаци на деянието, за което А.Г. е признат за виновен и му е наложено административно наказание глоба, и конкретно- счупване на едно ребро, счупване на шиповидните израстъци на 9, 10 и 11 гръдни прешлени, контузия на лявата половина на главата и голяма синина на видимата част на лицето, в областта на лявото око, първите три се намериха от съда за установени и стоящи в пряка причинна връзка с птп от ***г., а за синината в областта на окото съдът намери, че не са събрани доказателства, щото е била реално налична, противно на описаното от ищцата в т.17 от писмената и защита, че всички нейни твърдения в тази връзка са категорично установени, при следните съображения:

            Счупването на 12 ребро по скапуларната линия, както и счупването на бодлестите израстъци на 9, 10 и 11 гръдни прешлени без разместване /без изкълчване- съобразно отговора на вещото лице от списъка с въпроси за с.з. на 02.06.20г./, са отразени като обективни находки, вследствие на извършени рентгенография и компютърна томография на гръден кош, в епикризата на ищцата от престоя и в болница за времето от ***г.-***г., където тя е постъпила извозена с Бърза помощ от мястото на птп, при което, след като е била блъсната от товарния автомобил, управляван от А.Г., е останала под буса, както е дала показания св.И.Г., без родство и пряк очевидец на птп. Контузията на главата, както и контузията на тялото са потвърдени като реално претърпени от нея чрез поставената и от този болничен престой диагноза, в която са описани на първо място /Контузио капитис ет корпорис- Контузия на главата и тялото/. Обективните медицински данни в епикризата от този болничен престой, както и събраните в процеса за начина, по който е станал сблъсъка на пешеходката с товарния автомобил и за мястото и под него след птп, са дали основание на д-р Б. да даде отговора по в.1 от първоначалното заключение, прието в с.з. от 11.02.20г., че е съвсем възможно тези травми да са получени по описания от ищцата в исковата молба начин /виж епикризата на л.13 и първоначалното заключение на СМЕ на л.245-л.258/.

            По отношение твърдението на ищцата за понесена голяма синина на лицето, около лявото око, съдът не го намери установено, доколкото никой от тримата допуснати на ищцата свидетели, като св.И.Г. я е придружила от мястото на птп до болницата с линейката, а св.И. Г. и св.М.Г.- нейни дъщеря и зет са я обгрижвали по време на болничния и престой, както и най-малко месец след изписването и- т.е дали са показания за целия 20-дневен период, в който тя твърди да е имала тази синина на лицето си, не е споменал за такава увреда, ако и тя да е на открита част от тялото и според твърденията на ищцата- освен ясно видима и достатъчно голяма, тъй че да остане незабелязана. Св.Г. е посочил, че ищцата имала освен на врата и на други места синини от самия удар /л.269гръб/, но не и че е имала голяма синина на лицето, и като синините са споменати от него във връзка с охкането, което чували и изпитваната от ищцата болка. Същевременно, от епикризата на л.13, локален статус личи, че травматични отоци са описани в областта на левия хълбок, седалище и крак, но не и в лявата част на лицето, около окото, и макар в частта на анамнезата да се говори и за локална травма на главата и контузията на главата да е поставена като диагноза, няма конкретна информация за налична синина около лявото око.  След като не се установи такава синина да е понесена, без значение за спора остава първоночалното прието по делото заключение на СМЕ в частта, с което за твърдяната синина също е прието да е възможно следствие от понесения от ищцата при птп удар.

            Затова и съдът счита, че взети в съвкупност, данните от коментираните в този пункт доказателства са достатъчни за извода, че първите три описани телесни увреждания са били както реално претърпени от ищцата, така и че стоят в пряка причинна връзка с птп, противно на оспорванията на третото лице Г. по този пункт от исковата молба, и че единствено за синината на лицето ищцата не установи да я е имало, при поставена върху нея тежест да стори това

            /виж: епикризата на л.13;  показанията на свидетелките И.Г. и И.Г. на л.171лице-л.172гръб; показанията на св.М.Г. на л.269лице-л.271лице; първоначалното заключение на д-р Б. на л.245-л.258/.

            2.5. Във връзка с твърдените от ищцата като претърпени неимуществени вреди, както и тяхната пряка причинна връзка с птп, които са оспорени от ответника и от третите лица- негови помагачи, и по изтъкнатите от тях във връзка с възраженията им за съпричиняване на вредите и за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение доводи, както и за наличието на други съпричиняващи и/или причиняващи сочените от ищцата неимуществени вреди фактори,  съдът намери, че от твърдените по т.30-т.32 от исковата молба като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди ищцата установи реалното претърпяване само на една част и не установи продължителността на претърпените реално вреди да е такава, както твърди, и/или всички те да са в пряка причинна връзка с претърпяното от нея птп,  както и че за претърпяване на някои от вредите се установи наличие на други причиняващи фактори, стоящи извън вредоносното събитие, причинено от третото лице А.Г., поради което не споделя изцяло доводите на ищцата по т.47-т.49 от писмената и защита, тъй като не кореспондират на преценката на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, а в някои части откровено му противоречат, и конкретно:

            По неизвестни за съда причини, ищцата е посочила в множество отделни пунктове като претърпени неимуществени вреди, които са от едно и също естество. Така например, болката фигурира в т.31, като болезнена за ищцата оперативна интервенция. Извън т.31, болката е посочена като претърпяна вреда и по още четири отделни пункта на т.32- силна болка, изпитана при удара; изключително интензивни болки по време на болничния престой от ***г.-***г.; физически болки след изписването от болницата и по време на престоя в дома и в продължение на 6 месеца; физическа болка, която продължава и понастоящем. Аналогично е и описанието на повечето от другите твърдяни от ищцата неимуществени вреди, като дискомфортът, стресът и притесненията, макар и търпени по различни причини, са описани съответно в три и в четири отделни пункта на т.32 от исковата молба. В отделен пункт по т.32, макар и сочени като дължащи се на смесеното тревожно-депресивно разстройство по т.30, са описани постоянна напрегност, безпокойство, отчаяние и страхове.

            Това разделяне на твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди в самостоятелни пунктове не допринася според съда до друго, освен до объркване и затруднение в изследването им откъм установеност, поради което, при даване на отговор по спорния въпрос относно реалното претърпяване на всяка от описаните от ищцата вреди и причинната им връзка с птп, както и по повдигнатите във връзка с тях оспорвания от ответника и третите лица- негови помагачи, съдът ги групира според естеството им и тяхната логична според него взаимовръзка и прие за установено/неустановено в производството за тези факти, както следва:

            2.5.1. По твърдяното по т.30 от исковата молба, като развито вследствие на птп смесено тревожно депресивно разстройство и твърдените като дължащи се на него по т.32, тире дванадесето, постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страхове с натраплив характер, страх да излиза сама навън до магазина, пред който е станало птп, притеснения и нежелание да излиза навън и да се среща навън с приятелки, както и по всички пунктове от т.32, по които като неимуществени вреди се твърдят стрес и притеснения, породени от различните описани там причини, доколкото същите се отнасят до отражението на птп върху психичната и сфера.

            Ищцата установи в производството, че при преглед, извършен и от д-р Н.М. на ***г., която дата следва по време претърпяното птп от ***г., и е била поставена диагнозата смесено тревожно депресивно разстройство и в данните от обективния и статус, снет при този преглед, е посочено, че е била напрегната и подтисната, с натрапливи страхове, без да е описано естеството им /виж амбулаторния лист на 16/.

            Това писмено доказателство обаче не е достатъчно, за да се счетат за установени твърденията и, че същото заболяване се е развило в пряка причинна връзка с претърпяното от нея птп, а още по-малко, че се касае до трайна промяна в здравословното и състояние и до проявление на свързаните с него симптоми, продължило до датата на исковата молба, защото те или не са подкрепени, или са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и конкретно:

                        По отношение на симптомите, защото именно те могат да бъдат възприети, двамата доведени от ищцата свидетели И.Г. и М.Г.- нейни дъщеря и зет са дали твърде бегли, до известна степен уклончиви, а също тъй и противоречиви помежду им и вътрешно противоречиви показания, поради което, както и предвид близкото им родство с ищцата, на основание чл.172 от ГПК, съдът не дава голяма вяра на показанията им и не намира за установено с тях реалното претърпяване на сочените от нея постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страхове с натраплив характер, страх да излиза сама навън до магазина, пред който е станало птп, нежелание да излиза навън и да се среща с приятелки, тъй като:

                        За преживявано от ищцата отчаяние или страхове с натраплив характер двамата свидетели не са споменали и дума.

                        Могат да се намерят в някаква връзка с твърденията и за постоянна напрегност и безпокойство, макар точно тези думи да не са употребени от свидетелите, показанията на св.И.Г., че тя не може да каже дали майка и е имала спокоен сън, но сега /при зададения и в с.з. въпрос/ си спомня, че я е водила на ***, при д-р М., тъй като била много изплашена и защото имала безсъние, и тези на св.Г., че Е.А. била заведена на психолог, защото станала психически недобре- започнала да се задушава и казвала, оплаквала се, че е неспокойна, а като отивали в болница с Бърза помощ, защото се притеснявали да не е сърцето, им казвали, да я заведат на психолог, но както личи от прочита им относно причините, наложили прегледа, те са противоречиви помежду си.

                        Във връзка със страховите преживявания на ищцата и излизането и навън, св.И. Г. е заявила, че след инцидента, докато тя била в ***, майка и не излизала сама навън и може би започнала да излиза лятото, не знае точно кой месец, с нейна помощ и с патерица, като не съобщава за страх от напускане на дома или за нежелание за излизане и за срещи с приятелки. Впоследствие е посочила, за нея майка и имала страх да се движи сама след този случай- т.е. съобщила е едно свое умозаключение, а не възприет от нея факт, и накрая, след задаване на уточняващи и допълнителни въпроси как е стигнала до това заключение е заявила, че знае, защото ищцата и е споделяла, че сама не рискува да излезе, откакто я блъснала колата. Затова съдът намира показанията и в тази връзка уклончиви. Св.Г. от своя страна първо е посочил, че след инцидента животът на ищцата абсолютно се нарушил и тя спряла да се събира с хората, а после сам е опровергал казаното, а и твърдяното от ищцата като явило се вследствие на птп нежелание да излиза навън и да се среща навън с приятелки, с последващото си изявление, че те със съпругата му, сина и снахата подпомагат Е., когато иска да иде на църква, когато иска да отиде до магазина, макар те всичко да и пазаруват, защото тя си има ежедневен живот и иска и навън да излезе, без да сочи страх от такова излизане, а напротив- като акцентира на нуждата и от излизане.

            Наличието на пряка причинна връзка между диагностицираното при прегледа от ***г. смесено тревожно депресивно разстройство е отречена от приетото по делото заключение на съдебно психиатричната и психологическа експертиза, въз основа на съдържащите се в самия лист за извършения преглед данни, в който това психично разстройство не е посочено като посттравматично, а като такова при актуализирани, т.е. за пореден път явяващи се оплаквания /страхови изживявания/, на фона на множество соматични неблагополучия, както и защото при извършеното освидетелстване на ищцата за целите на производството, тя и сама не е посочила птп като преживяно от нея травмиращо събитие, на което отдава особено значение, а го е определила само като нежелано, отдавайки много по-голямо значение за настъпилите в живота и неблагоприятни последици от счупването на крака, претърпяно през 2018г. /виж заключението на л.230-л.241/. В това отношение казаното по т.49, тире второ от писмената защита на ищцата е изцяло в противечие с приетото по делото заключение на съдебната психиатрична и психологична експертиза и обясненията на вещите лица, дадени в с.з. при приемането и.

            Основателна причина за отричане на пряката причинно-следствена връзка между претърпяното от ищцата птп и диагнозата тревожното депресивно разстройство, поставена и при прегледа от ***г., е и изтеклият период от повече от пет месеца между двете събития, в който, а и ако твърдяната от нея сериозна симптоматика съществуваше, при описаните като осъществени от св.Г. посещения на болници с Бърза помощ, заради задушаването, тя не би могла да не намери и документално отражение, чрез отразяване на извършените прегледи в амбулаторен лист или друг документ, каквито не се представят.

            Извън листа от прегледа на ищцата, осъществен на ***г. /виж л.16/, няма други обективни данни ищцата да е била проследявана или лекувана за същото заболяване, включително за закупуване на изписания и за лечение при този преглед медикамент „Ленуксин“, а за лечение с „Деанксит“, за закупуване на който медикамент от нея е представен фискален бон от 05.02.17г. /л.15/, както с основание изтъква ответникът, не  е установено да и дадено предписание от лекар, докато лечението и с двата медикамента, които са антидепресанти, съгласно приетото по делото заключение на съдебно психиатрична и психологическа експертиза, се изписва от лекар и изисква при провеждането си контрол и титриране на дозировките /промяната им, според промяната в състоянието на пациента /виж заключението на л.230-л.241/.

            Отговарят на данните в листа за преглед на ищцата от ***г. и доводите на ответника, че като обективно състояние при този преглед е посочено още, щото енергията и активността на пациенката са били близки до обичайните, с добър апетит и променливо качество на съня, като само последното отговаря на дадените от св.Г. показания за безсъние при майка и в първоначалния период на домашно обгрижване, след изписването и от болница.

            Тя не е посещавала амбулатория и не се е лекувала при ЦПЗ- *** /виж съдебното удостоверение на л.184 и писмото на л.198/;

            От пълната документация, въз основа която е освидетелствана от ТЕЛК през 2019г., само в епикризата на л.209, от август 2019г., като придружаващо нейно заболяване е посочено ***, но с код по *** различен от кода на поставеното и като диагноза при прегледа от ***г. ***, който е ***, но като от направлението за ТЕЛК на л.227 е видно, че никое от тези две разстройства не фигурира в частта на основната и съпътстващите диагнози, въз основа които ищцата е била насочена към ТЕЛК за определяне на процент загубена трудоспособност, нито са взети предвид със самото ЕР на ТЕЛК, което е издадено на база счупването на крака, претърпяно в края на 2018г., и множеството дългогодишни кардиологични проблеми на фона на артериална хипертония от трети клас /л.203-л.205/. Същевременно, във всички документи, свързани с кардиологичните проблеми на ищцата, които са датирали отпреди птп, както личи от показанията на св.Г., че тя май имала два байпаса преди това, представени по повод явяването и пред ТЕЛК /виж л.206-л.211 и л.213-л.223/, присъстват и данни за персистиращ задух и лесна уморяемост при минимални физически усилия, които, макар и отнасящи се до състоянието и през 2019г. сочат на хроничен характер на тези нейни страдания и опровергават казаното от св.Г., че тъща му, макар и да била с два сложени байпаса, си била по отношение на сърцето стабилизирана и добре, щом самостоятелно се гледала и нямала нужда от тяхната помощ, още повече той сам е заявил и това, че когато се задушавала, те се притеснявали да не е от сърцето и затова викали Бърза помощ.

            При прегледа, извършен и за целите на производството и допуснатата и психологическа експертиза, ищцата е намерена емоционално стабилизирана, без данни за персистираща тревожност и депресивен синдром.

            Що се касае до останалите твърдения за претърпян и търпян и понастоящем от нея стрес и притеснения, никой от двамата доведени от нея свидетели- близки роднини,  които сочат, че са полагали грижи за нея в продължение на около два месеца след изписването и от болница, не е дал показания, които да установят твърденията и, че :

                        Самият болничен престой е бил за нея стресиращ и съпроводен от други негативни преживявания, освен обичайните и житейски достоверни данни, които св.И. Г. е дала за това, че когато пристигнала в болницата около час след птп, майка и била много стресирана, уплашена, плачела и благодаряла на господ, че е жива, което касае самото състояване на птп, но не и наложеният от него престой в болница;

                        Че по време на болничния и престой и при лечението и в дома, докато е била зависима от чужда грижа за обслужване на хигиенните и нужди, ищцата е изпитвала стрес, притеснение, неудобство и унижение, но доколкото се установи, че все пак преди птп е била самостоятелна, а по време на болничния престой и за време от около един месец след него, тъй като св.Г. е посочил, че тогава тя започнала с помощ от дъщеря и да става и да ходи до тоалетна, и като се знае, че е била обслужвана за тези нейни нужди от собствената и дъщеря, съдът приема, че не е търпяла неудобство и притеснение по-големи от обичайните при наложилата се заради птп необходимост от ползване на чужда помощ.

            Що се касае до стреса и притеснението, причинени от неудобството и унизителното и положение, в което не може да се движи сама, а се налага близките и да и помагат, дори за приготвяне на храна, по отношение на последното съдът споделя становището, което и ответникът е застъпил, че не може да се намери нищо унизително в това, близките ти да се грижат за теб при нужда, което и техен морален дълг, още повече, като се има предвид възрастта на ищцата, както и обстоятелството, съобщено от св.Г., че майка и е използвала бастун и преди катастрофата, макар св.Г. да се е опитал да омаловажи с показанията и това обстоятелство, като е казал, че всъщност се касае за някакво бастунче, което съпругата му настоявала майка и да използва просто за сигурност, а не защото не е можела да се движи самостоятелно преди това. И разбира се, другото, което е по-съществено във връзка със затрудненията, за които се установи ищцата и досега да изпитва във връзка с възможността за самостоятелно движение, и което ответникът сочи като съпричиняващ тези нейни страдания, неудобства и дискомфорт фактор и се установи да е така, е обстоятелството, че едно съвсем различно от птп събитие, състояло се почти две години след него, е довело със сигурност до настоящата и намалена в това отношение способност, с призната нужда от чужда помощ- пертрохантерното счупване  на лявото и бедро, претърпяно през 2018г. с извършена остеозинтеза, което получила след падане от стълба, на която се била качила, след като вече се била възстановила от птп,  /св.Г./ и за което в ЕР на ТЕЛК е ясно посочено, че оттогава походката и е затруднена  и се осъществява с помощно средство.

            Че ищцата се е притеснявала от неяснотата какви точно ще бъдат последиците за здравословното и състояние и преживявала стрес и притеснения от неизвестността дали ще възстанови здравословното си състояние, които продължават и понастоящем, не могат да се счетат за установени, тъй като обективни данни за това, след извършената и операция е имало някаква неяснота за нейното здравословно състояние, не са налични в епикризата, а както ответникът с основание изтъква, налични са такива, че проведената оперативна интервенция е преминала гладко и следоперативният ход не сочи на никакви усложнения, и въпреки краткото време на болничния престой след операцията, ищцата още там е показала прогресиращо подобрение, като вертебралният синдром в шийната област, който при постъпването е бил много грубо изразен, постепенно се е редуцирал и са се подобрили движенията в шийната област, а вследствие започнатото активно раздвижване на пациентката в леглото, с индивидуална кинезитерапия, постепенно  изтръпването и частичната слабост на ръцете са се редуцирали, като пациентката е изписана в стабилизирано общо състояние, на фона на увреденото такова при постъпването, с редуцирани оплаквания, редуцирана слабост и тръпнене на ръцете, вертикализирана и раздвижена с чужда помощ и помощни средства, макар и все още нестабилна и с бърза уморяемост. Стрес и претеснения от неизвестността дали здравословното и състояние след птп ще се възстанови, ищцата също не би могла да преживява и понастоящем, а ако преживява такива, те няма как да имат връзка с телесните увреждания, които е претърпяла при птп, защото св.Г. сочи, че тя станала психически недобре, когато вече се била възстановила от птп, и когато се задушавала, им се обаждала и те идвали от ***, където живеят, за да викат Бърза помощ, във връзка с което я водили на психолог, а както се установи, от психолог тя е била прегледана на ***г.- т.е. още тогава е била възстановена от птп. Също, макар да се установи, че и понастоящем нейното здравословно състояние не е възстановено и че дъщеря и зет и продължават да я подпомагат, че затова се върнали от ***, защото тя имала нужда от помощ, тази нейна необходимост няма как да се свърже конкретно с травмите от птп, защото, както личи от издаденото и през 2019г. ЕР на ТЕЛК, с което и е призната 50% намалена работоспособност с право на чужда помощ, това е станало въз основа на претърпяното от нея в края на 2018г. счупване на крака и дългогодишните други нейни заболявания, а епикризата от престоя и в болница от ***г. и данните за шийната травма и счупванията, претърпени при птп, изобщо не фигурират в медицинската и документация от освидетелстването /виж л.203-л.228/.

            В обобщение на казаното по –горе съдът счете, че коментираните по този пункт неимуществени вреди или не са установени от ищцата като реално претърпени или не е установено наличие на пряка причинна връзка между претърпените такива с птп и понесените при него телесни увреди.

            2.5.2. По т.31 ищцата твърди като неимуществена вреда претърпяна болезнена оперативна интервенция.

            Че ищцата е понесла оперативна интервенция на ***г. е факт, установен категорично  с епикризата на л.13 и дадените от свидетелите –нейни дъщеря и зет показания в тази връзка, които се ценят, като кореспондиращи на писменото доказателство.

            Оперативната намеса е била наложена от изкълчване на тялото между четвърти  и пети шийни прешлени /Луксацио корпорис вертебре С4/5/, травматично излизане на хрущялния диск между четвърти  и пети шийни прешлени /Херния дискалис трауматика С-4/5/, Контузия, компресия/притискане на гръбначно-мозъчния канал /Контузио ет компресио медуле спиналис цервикалис/, това- на фона на тежки дегенеративни промени- остеохондроза и маргинална остеофитоза с изразена апофизомегалия и стесняване на вертебралния /гръбначно-мозъчния/ канал на ниво С4/С7, тъй като в медицинската практика травми на гръбначния мозък в шийния отдел до 6,7 шийни прешлени водят до възходяща парализа, блокиране центъра на дишането и смърт, и са считани за високо рискови. В конкретния случай е бил засегнат гръбначния мозък в шийния отдел, и това е налагало незабавно обезвижване на шийната област, за да не се травмира гръбначния мозък, тъй като той доставя информация/сигнали до мускули и системи в тялото, без които то не е в състояние да организира движението си. Видно от описанието на операцията, достъпът до прешлените е осъществен със затруднение поради високото ниво травматични  /кръвонаседнати, оточни/ промени на меките тъкани и лигаментарния апарат /виж епикризата на л.13 и първоначалното заключение на СМЕ по т.3/.

            Самото претърпяване на операция обаче не е неимуществена вреда, а обстоятелство, което обикновено се взема предвид от съдебната практика, когато се обсъждат критериите за определяне справедливия размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания от птп, когато и съдът ще го вземе предвид в това решение.

            Ответникът също е развил доводи във връзка с операцията и следоперативния процес, касаещ възстановяването на ищцата от проведената операция- че болничният и престой е продължил 9 дни, че следоперативния период е протекъл гладко и без усложнения, че е изписана с подобрение, че е консултирана само с кардиолог, като от гледна точка тяхната установеност може да се каже само, че са изцяло съответни на данните в епикризата на л.13, представена от самата ищца, като ще се интерпретират в това решение при преценка на възражението му за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост.

            Що се касае до болезненото и претърпяване, това твърдение на ищцата се намери от съда за неустановено, тъй като, видно от описанието на начина на извършване на операцията в приложената по делото епикриза на л.13, тя е извършена след въвеждане на пациентката в условията на обща интубационна анестезия- т.е., бидейки в безсъзнателно състояние по време на операцията, ищцата не би могла да изпитва болка от самата операция.

            Доводът на ответника, че обстоятелството, щото тази операция е предприета на ***г., а не още на ***г., когато птп се е състояло, го е довело до небоснования според съда извод, че щом това е така, значи тя не е приета в болница с опасност за живота и че извършената операция не е била такава по спешност, като в това отношение съдът зачита довода, развит от ищцата в т.59 от писмената и защита.

            Наистина, от епикризата на л.13 и показанията на св.И.Г. се установи, че ищцата е била в ясно съзнание при приемането и в болница след птп, но от писменото доказателство е също тъй видно, че тя е насочена и приета по спешност в клиниката по неврохирургия за оперативно лечение, и макар в епикризата да няма данни, че животът и е бил в опасност при приемането, в с.з. от 11.02.20г., в което е прието първоначално изготвеното заключението на СМЕ, в.л. Б. е посочило в отговор на въпрос на съда, че в съдебно –медицинската практика травми на гръбначния мозък в шийния отдел до 6/7 шийни прешлени се считат за високо рискови, тъй като водят до възходяща парализа и блокиране на центъра на дишането и смърт, затова трябва незабавно да бъде обездвижена шийната област, за да не се травмира гръбначния мозък. Приетият в медицинската практика висок риск е бил налице и в случая, доколкото ищцата е получила изкълчване на шийните прешлени на нива, които са до 6/7, с излизане на хрущялния диск между 4 и 5 шийни прешлени, което е довело до контузия и притискане на гръбначно-мозъчния канал, в който гръбначният мозък е разположен, тъй че може да се смята, че поне до имобилизирането на шията с поставяне на яка на Шанц при операцията, извършена на ***г., описано в епикризата на л.13, за живота и е съществувала опасност.

            2.5.3. Във връзка с твърдените от ищцата по всички пунктове от т.32 на исковата молба, в които фигурират, болки, дискомфорт и неудобство съдът намери, че:

            -Твърденията и за претърпени силни и интензивни болки при удара и при болничния престой от ***-***г., както и за физическа болка по време на възстановяването и в домашни условия, след изписването и от болница, са подкрепени от :

                        Показанията, дадени от незаинтересуваната свидетелка И.Г., която е посочила, че след птп и до извозването и в болницата, при което тя я е придружила с линейката, пострадалата се е оплаквала, че навсякъде /всичко я боли, от показанията на св.Г.- зет на ищцата, който е  посочил, че за времето, докато я е обгрижвали със съпругата му в дома и, ищцата чувствала, оплаквала се от болки от удара по цялото тяло, и съдът цени тези негови показания, тъй като кореспондират на обективните медицински данни за претърпените от ищцата телесни увреждания /контузии, счупвания, изкълчвания/ и в това отношение съдът споделя и доводите на ищцата по т.48 от писмената и защита..

                        Според показанията на св.Г. обаче, тя и мъжа и са обгрижвали майка и два месеца след изписването и от болница, а за останалите четири от общо сочените от ищцата шест месеца, в които твърди да е търпяла болки по време на лечението си в домашни условия, както и за твърдението и за продължаваща и търпяна и понастоящем физическа болка, вследствие на увредите от птп, не се събраха гласни доказателства, които пряко да потвърдят реалното претърпяване на тази неимуществена вреда.

            -Що се касае до твърденията на ищцата, че освен в рамките на коментираните вече в предходния абзац 6 месеца, изтекли в началото на август ***г., считано от изписването и от болница на ***г., в пряка причинна връзка с птп тя търпи болки и всички останали сочени с исковата молба неимуществени вреди и към датата на исковата молба -***г., т.е. около година и половина по-късно след приключване на обичайния възстановителен период, съдът намери, че не се събраха доказателства, които да ги подкрепят, а напротив- установиха се оспорванията, че дори да се приеме, че търпи такива, те имат вече други причини, несвързани с птп, и конкретно :

                        Със събраната по повод освидетелстването на Е.А. от ТЕЛК медицинска документация се установи, че /виж писмото на л.200 и преписката на л.203-л.227/:

                        С ЕР на ТЕЛК от 18.10.19г., на Е.А. е определена пожизнено 50% трайно намалена работоспособност при водеща диагноза пертрохантерно счупване  на ляво бедро, претърпяно през декември на 2018г., с извършена остеозинтеза, като е посочено, че оттогава походката е затруднена и е с помощно средство.

                        Като придружаващи заболявания са описани датиращи от години исхемична болест на сърцето /ИБС/ и артериална хипертония от трета степен и хипертонично сърце /сърце, увредено вследствие на високо артериално налягане/ втори функционален клас, с пристъпи на сърдечна аритмия, ритъмни проводни нарушения /РПН/, дегенеративни клапни промени, ниски помпени показатели, състояние след балонна дилатация и имплантирани два стента, с продължаващи оплаквания от много лесна уморяемост и опресия /тежест, задух/ зад гръдната кост, както и задух при минимални физически усилия. Обективно е намерена в задоволително общо състояние, походка- леко затруднена и осъществявана с помощно средство, с лека локомоторна атаксия /неврологичен проблем, свързан със затруднение на движението, с по-особена походка/.

                        Преди освидетелстването на ищцата от ТЕЛК, същата е претърпяла множество болнични престои и извършила различни консултации с лекари, по повод влошаване на здравето си, като е била насочена към ТЕЛК като полиморбидна пациентка в силно увредено общо състояние, и конкретно:

                        За времето от 30.11.18г.-07.12.18г. – в Клиниката по ортопедия и травматология при *** “***“-***, поради закрито пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, поради което на 01.12.18г. е извършена операция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, извършена с метална остеосинтеза. Заболяването е протекло без отклонения и усложнения и е изписана с подобрение /виж епикриза на л.212/;

                        За времето от 30.05.19г.-19.08.19г. ищцата е пролежала в болница шест пъти в отделението по инвазивна кардиология и в клиниката по кардиология при *** „***“-***, поради оплаквания от лесна уморяемост и задух при минимални физически усилия и други оплаквания, свързани с хроничните и кардиологични проблеми /виж епикризите на л.209-л.211, л.213-л.214, л.217, л.219, л.220/, като само при последния престой от 12-19.08.19г. като придружаващо заболяване е описано и депресивно разстройство /л.209/.

                        С приетото по делото допълнително заключение на СМЕ се установи, че две от наличните при ищцата хронични заболявания- ентезеопатия на гръбначния стълб и увреждането на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на грабначния стълб с радикулопатия, които са свързани с опорно- двигателния апарат, включват в клиничната си картина и болки /виж т.7 на л.479-л.480/. 

            От тези именно доказателства съдът изведе, че тежките хронични заболявания, от които ищцата страда от години, са причина за множеството и оплаквания и затруднения, търпени и към датата на исковата молба, а не на травматичните увреждания, претърпени от нея при птп, от които, както с дадените от св.М.Г. показания, така и с приетото по делото първоначално заключение на СМЕ се установи, че тя се е била изцяло възстановила далеч преди да се качи и да падне от стълбата, което падане е довело до счупването на бедрото, и това е станало в обичайния срок за възстановяване, посочен от в.л. Б., доколкото в събраната по делото медицинска документация за времето след птп липсва каквото и да е упоменаване на нейни оплаквания и/или констатирани обективни медицински данни за оплаквания и затруднения, породени от шийната или останалите телесни увреди, понесени при птп.

            Предвид горното съдът не може да се съгласи и с доводите на ищцата по т.61 от писмената и защита за неустановеност на възраженията на ответника и третите лица, че претендирата в исковата молба болка  се дължи в много голяма степен на предишни заболявания, тъй като със заключението на СМЕ липсват данни за предхождащи заболявания на ищцата, които да са повлияли на степента на травматичните и увреждания.

            Втората част от посоченото в този довод е съответно на събрания доказателствен материал, но общо взето е интерпретирано произволно и извън общия контекст на заключението на СМЕ, макар и то да касае не пряко болката, а самия възстановителен период, относим към всички търпени от ищцата неимуществени вреди, защото:

                        В т.9 от допълнителното заключение е изрично закрепено, че всички заболявания на ищцата, описани по 7-ми въпрос, са оказали влияние върху възстановителния период, като са способствали за по-бавното му протичане /л.480/;

                        Казаното по в.8 действително гласи, че няма медицинска документация за здравословното състояние на ищцата отпреди птп, следователно няма как да се съди дали е имала заболявания, които биха повлияли на степента на травматичните увреждания, но обясненията на вещото лице по повод въпрос на съда в съдебното заседание, както и обясненията на пълномощника на ответника относно смисъла на този въпрос, който ответникът е поставил пред експертизата, изключват произволните му интерпретации /виж на .485гръб в протокола/.

            -По твърденията на ищцата по всички пунктове от т.32 от исковата молба за изпитван извън физическата болка дискомфорт/неудобство, дължащи се на:                           принудителното легнало положение през по-голямата част от времето; невъзможността за пълноценен сън; усещането за немощ, изтощение, отслабване силата и чувствителността на горните крайници след птп; от невъзможността за свободно движение, поради поставената яка на Шанц; от необходимостта да ползва помощни средства при придвижването си; от обстоятелството, че не може свободно да излиза навън,

            като тук съдът ще обсъди само онези, които вече не са били предмет на обсъждане по-горе, във връзка с твърдяния от нея като претърпян стрес и/или болка по същите причини, съдът намери, че:

            За дискомфорт или неудобство, като негативни преживявания, породени от коя да е описаните в предходния абзац причини, не е съобщил никой от двамата доведени от ищцата свидетели, тъй че реалното тяхно претърпяване да се намери от съда за установено въз основа на гласните събрани доказателства.

            Независимо от горното, с оглед съвкупността на събраните доказателства, както и зцащото част от описаните в исковата молба причини на твърдените като претърпени от ищцата неудоволствени преживявания трайно и безпротиворечиво се зачитат от съдебната практика като критерии при преценката за справедливия размер на обезщетението, което се следва за понесени при птп телесни увреждания и именно в тази връзка за тях са развити доводи от ответника още в отговора, както и доводи за наличие и на други фактори, съпричиняващи търпените от ищцата неимуществени вреди, свързани с тях, съдът следва да се произнесе и по тяхната установеност и по установеност на фактическите твърдения, от които ответникът е извел доводите си, защото ще имат значение за съществото на спора.

            Така, за всяка от твърдените от ищцата причини за дискомфорт и доводите на ответника, свързани с тях, съдът намери за установено в производството, както следва:

                        -Ищцата твърди, че е следвало да остане в принудително легнало положение през по-голямата част от деня в продължение на 6 месеца, която необходимост ответникът е оспорил, като е посочил, че тя сама е съпричинила тази твърдяна вреда, като не се е съобразила с дадените и при изписването от болницата препоръки за активно раздвижване, макар и при щадящ за шията режим, а след дадените от св.И. Г. показания, че лекарите предлагали на майка и раздвижване, но нямало кой да я придружава, защото тя заминала за ***, тъй че това раздвижване не се осъществило, като са навели за съпричиняващ фактор, обусловил дългия твърдян от ищцата възстановителен процес и това, че не е съобразила и тези дадени и препоръки, ако съдът приеме, че твърдяният от нея период на тяхното претърпяване е установен.

            Обстоятелствата, че ищцата е прекарала известно време на легло и при невъзможност да се самообслужва по отношение на физиологични и хигиенни нужди и потребности, тъй че се е налагало да ползва памперс и да остане зависима за поддържане на хигиената си от чужда грижа, се намериха от съда за категорично установени, но не и за период от цели шест месеца, а за срок не по-дълъг от един- два месеца, при съвкупната преценка на следните събрани доказателства:

                        Дадените от св.И. Г. показания, че в болницата, докато лежала на легло, ищцата не можела да се движи и да отиде до тоалетна и св.Г. била при смяна на памперсите, както и че и след изписването и от болница, майка и останала на легло, тъй че пак тя се грижела за нея и закупували памперси, които тя сменяла, се ценят, защото за времето на болничния престой отговарят на закрепените в епикризата на л.13 данни за увреденото общо състояние, в което ищцата е приета и за силно затруднените изправен стоеж и самостоятелна походка към момента на приемането и, както и на данните, че след неколкодневния период от извършване на операцията, необходим за обичайните постоперативни болки в областта на същата, е започнато активното и раздвижване в самото легло.

                        По отношение на времето след изписването и от болница, в което ищцата твърди да е останала основно и на легло, и на памперс, дадените от св. И.Г. показания, че това продължило два месеца, в които тя самата била плътно до майка си, преди да заминат за ***, а после, когато заминали за ***, знае от разговори и с майка и, и със сестра и, че и сестра и правела същото за майка им, не се ценят за срок по-дълъг от един месец по отношение грижата на памперс, с невъзможност за самообслужване на физиологичните нужди, тъй като противоречат на дадените от св.М.Г. показания, че когато се прибрала от болницата в къщи, на Е.А. и отнело един месец да лежи на легло, а след това, с помощта на жена му започнала да ходи до тоалетна.

                        Наистина, този свидетел е дал и показания, че и след като се върнали от ***, където били около два месеца след заминаването, пак се грижели за Е. и тя била на памперс, които, ако се съберат двата месеца, в които според показанията на св.Г. е продължила грижата и на легло за майка и преди заминаването, и двата месеца преди завръщането им от ***, когато според показанията на св.Г. същата грижа е продължила, се оказва, че са събрани и показания за период от време от поне 4 месеца, в който това състояние и обгрижване на ищцата е продължило, но съдът избра да цени първия приет вариант от тези събрани доказателства, който намира за по-достоверен, защото, както с основание ответникът изтъква, при наличието на данните, закрепени в епикризата, щото ищцата е била още преди изписването и от болница и раздвижена, и извън леглото, макар и с помощни средства и с чужда помощ, няма логика да се приеме, че цели 6 месеца след изписването и от болница тя е била в причинена пряко от птп невъзможност по същия начин да се изправя и да ходи до тоалетна и прави по-достоверен срока от един месец след изписването, съобщен от св.Г., след който тя е започнала да се изправя и да ходи с чужда помощ до тоалетна, като съдът отчита, че във времето, непосредствено след изписването и, ищцата все още е търпяла и силни болки, препятстващи нормалния и сън и почивка, при които би могла да се намери за оправдана полаганата за нея грижа на легло.

            Освен това, като съпостави дадените от двамата свидетели И.Г. и М.Г. показания относно времето, в което те полагали грижи за ищцата след изписването и от болница- около 2 месеца, според показанията на св.Г., времето, в което останали в ***, където се наложило да заминат, преди да се върнат отново в *** и пак да се грижат за ищцата- 2мес., според показанията на св.Г., показанията им, че докато те били в ***, за ищцата се грижела другата и дъщеря, която живее и работи в ***, и периодите от време, в които ищцата твърди да е била обгрижвана от другата си дъщеря- 10.03.17г.-28.04.17г. и 25.07.17г.-16.10.17г., както и твърдението и, че е преживявала стрес и притеснения, причинени от неудобство от унизителното и положение, в което не може да се обслужва пълноценно сама и да се движи сама, а се налага близките да и помагат за ежедневните хигиенни нужди и дори за приготвянето на храна, по време на престоя и в дома, в продължение на 6мес. след птп, съдът намери, че твърденията на ищцата и събраните във връзка с тях доказателства се разминават значително, защото:

                        Изписването на ищцата от болница е станало на 03.02.17г., тъй че два месеца след него са до 03.04.17г., а ако е така, значи или ищцата не е гледана два месеца от свидетелите Г., а е гледана само един месец, в рамките на който е започнала да става, за да ходи до тоалетна, подпомагана от св.Г., както е казал св.Г., а после, от 10.03.17г.-28.04.17г., което съвпада с времето на техния двумесечен престой в ***, е била гледана от другата си дъщеря, или, ако се даде вяра на показанията на св.Г., че са гледали майка и около два месеца, то за времето от 10.03.17г.-03.04.17г. ищцата не е гледана от дъщеря си К.;

                        Независимо дали верен е първият или вторият вариант /един месец гледане, два месеца гледане от свидетелите Г./, при дадените от св.Г. показания, че тя е завела майка и при д-р М., прегледът при когото е осъществен на 06.07.17г., двамата свидетели Г. следва към тази дата със сигурност да са се върнали в страната, и тогава, тъй като според показанията на св.Г. пак те са се грижили за ищцата след връщането си от ***, неподкрепени от доказателства остават твърденията на ищцата, че и в периода 25.07.17г.-16.10.17г. за нея се е грижила дъщеря и К., защото няма данни свидетелите Г. да са заминавали и да са се връщали от *** два пъти.

                        Що се касае до представеното от ищцата удостоверение, щото дъщеря и К.И., считано от 08.08.11г., в качеството на самостоятелно заето лице работи като *** по договор за извършване на услуга/работа със сдружението за денонощна помощ Help around the clock в ***, ***, в частта му, че за времето от 10.03.17г.-23.04.17г. и от 25.07.17г.-16.10.17г. същата трябвало да пътува за ***, за да се грижи за нейната майка Е.А., защото не била в добро здравословно състояние, съдът не го цени, защото няма характер на официален удостоверителен документ, който го ангажира с материална доказателствена сила, а очевидно възпроизвежда посочената от самата К.И. пред сдружението-издател на документа причина за отсъствието и от работа в описаните два периода, като за втория от тях същата причина не намери подкрепа в събраните от ищцата доказателства /виж удостоверението за родствени връзки на л.164 и удостоверението/потвърждението на л.20, с превод на български на л.21 и декларацията на преводача за допусната неточност и поправка на превода на л.126,

                        И накрая, като се вземе предвид, че самата ищца е очертала периода на търпения от нея поради невъзможността да се обслужва сама и от необходимостта да ползва чужда грижа за движението си и за приготвянето на храна стрес, като такъв от 6 месец, както и дадените от св.Г. показания, че ищцата станала психически недобре и започнала да се задушава доста по-късно след птп, когато вече се била възстановила от него, които 6 месеца изтичат през м.юли 2017г., съдът приема, че при съобразяване на всички данни, най-убедителен остава варианта, в който ищцата е била гледана за един месец след изписването от болница от дъщеря си И.и съпруга и, после от дъщеря си К., в периода от 10.03.17г.-28.04.17г., както и че след това се е самообслужвала, макар и с помощта на съпрузите Г., които са и пазарували и са я придружавали за разходки навън, защото, както сам св.Г. е посочил, след връщането си от *** те вече не са живеели в дома на ищцата, а в собствения си дом в с.***, и са се отзовавали на помощ при проблемите и със задушаването, след повикване от нейна страна по телефон.

            Горният извод на съда не се разколебава от отговора на в.л. Б. по т.4 от първоначалното заключение, щото легловият режим е част от лечебния процес при тежка шийна травма с частично засягане на гръбначния мозък, както и че при такава травма пациентите лежат в по-голямата част от денонощието и че този режим продължава за доста дълго време, доколкото казаното по този въпрос е очевидно препоръчителното и/или обичайното според вещото лице поведение и/или състояние на лицата, претърпели травма от рода на описаната, но то няма преки впечатления за поведението на ищцата в същия период, за който съдът дава превес на събраните гласни доказателства, тъй като свидетелите на ищцата са онези, които имат пряко впечатление за него, и след анализ на противоречията в които показания направи извода си относно продължителността на този период.

            Отделно от това, съдът констатира, че е налице известно противоречие в заключението на в.л. Б. по тази точка и даденото изрично с епкризата от болничния престой на ищцата при изписването и предписание за щадящ шията режим и активно раздвижване, на последното от които основава довода си за съпричиняване на вредите от ищцата ответникът, като сочи, че ако е стояла основно на легло, то тя не е изпълнила дадените и предписания.

            Тук е момента да се обсъди и довода на ищцата по т.62 от писмената и защита, че всъщност тя предписание за провеждане на рехабилитация е нямала, тъй като липсвало конкретно назначаване на рехабилитационна програма и медицинско направление за такава, изтъкнат с оглед възраженията на ответника и третото лице за удължаване на възстановителния период чрез непровеждане на рехабилитация. Съдът не споделя този неин довод, защото:

                        За разлика от ищцата счита, че писмено даденото и с епикризата предписание за активно раздвижване е достатъчно за целта, а конкретните рехабилитационни програми се избират от лекаря- физиотерапевт, когато пострадалият предприеме извършване на предписаното му раздвижване;

                        Че рехабилитация на майка и е била предписана, но тя не е извършила, защото нямало кой да я е придружава, е дала показания призованата от ищцата св.Г., нейна дъщеря, което изключва коментара на това какъв точно е бил смисъла на даденото с епикризата предписание;

                        Необходимостта от извършване на рехабилитация в такива случаи, като задължителна част от възстановителния проц;ес, е установена с приетото по делото допълнително заключение по т.2 на СМЕ.

            -При дадения от съда отговор, че преимущественият престой на ищцата на легло и на пампес е продължил не повече от един-два месеца в рамките на шестте месеца, които тя твърди да е прекарала преимуществено на легло, излишно става да се обсъжда евентуалното възражение на ответника- ако съдът намери, че тази неимуществена вреда е търпяна действително в посочения от нея 6-месечен срок, то да се счита, че продължителността му е съпричинена от ищцата с непровеждане на рехабилитация, която е предписана.

            Въпреки това, за да не остават необсъдени доводи и доказателства, съдът ще посочи тук в най-общ план, че:

            Тъй като 6 месечният срок на възстановяване е минимален в рамките на обичаен възстановителен период от 6 месеца до една година за претърпяната от ищцата шийна травма, установен с приетото по делото заключение на СМЕ, съдът не може да не сподели довода на ищцата по т.67 от писмената защита, че няма как да се приеме, че е съпричинила по-голямата негова продължителност в случая, ако сочи, че тези вреди са търпени в рамките на срок от 6 месеца, който е минималният такъв.

            При горния извод, който е основан на елементарната логика, без значение остават:

                        Показанията на св.И.Г., че майка и била много неподвижна заради претърпяното счупване на прешлена на шията и че лекарите предлагали раздвижване, но нямало кой да я придружава и затова раздвижването не се осъществило /виж л.172гръб, абзац първи/;

                        Даденото от в.л. Б. допълнително заключение /виж същото на л.454-л.480/ и отговорите, дадени от него в с.з. от 15.12.20г., при приемане на заключението /л.484гръб-л.485гръб/, че :

                                   Поставеният при оперативната интервенция след птп и във връзка с увреждането на шийните прешлени шиен кейдж и плака, предвид възрастта на ищцата и здравословното и състояние, ще останат за цял живот и не предстои премахването им- т.е. същият може да се счита като фактор, причиняващ дискомфорт при движение на  шията, но не и за цялостно обездвижване на ищцата, за каквото, като дължащо се на счупването на шията, което е всъщност изкълчване, съобщава св.И.Г.;

                                   При претърпените от Е.А. при птп травматични увреди, провеждането на рехабилитация с цел по-бързо възстановяване е било задължително и своевременното и предприемане е щяло със сигурност да подобри физическото и състояние, а оттам и психическото и здраве, да намали болките,  и да скъси възстановителния процес, както и че непровеждането на рехабилитация  е повлияло негативно на ищцата, тъй като е забавило възстановителния процес и най-вероятно са е отразило и на степента на възстановяване, но като не може да се отговори конкретно с колко време, тъй като то е строго индивидуално и зависи от много фактори, както и от това доколко активно участва самият пациент в този процес.

            Затова, без да намира за необходимо по –подробно да анализира доводите по т.62-т.66 от писмената защита на ищцата, съдът счете, че възражението на ответника за съпричиняване от ищцата на по-продължителния възстановителен период, чрез непровеждане на рехабилитация,  не е установено в производството.

            -Установени са обаче оспорванията на ответника за наличие и на други причини, различни от телесните и травматични увреждания от птп, допринесли за търпените от нея неимуществени вреди, обсъждани в този пункт, както вече беше коментирано по-горе, но не и че тези заболявания съставляват усложнения и/или че са свързани с птп, доколкото:

                        С допълнителното заключение на в.л. Б. и отговорите на въпроси, дадени от него в с.з. на 15.12.20г. се установи единствено, че от наличните при ищцата заболявания, които биха могли да засегнат опорно-двигателните и функции, различни от увредите, понесени при птп:

                        Ентезопатията на гръбначния стълб може да бъде причинена както от травма, така и различни инфекциозни заболявания, тъй че птп нито може да се изключи категорично като възможна причина за него, нито може да се каже, че заболяването е вследствие на него, и че това заболяване клинично се изразява с болки в гърба и в затруднена подвижност;

                        Основна за симптоми, каквито са слабост на ръцете и изтръпване, се явява увредата в шийната област на пострадалата- дисковата херпния и контузията на гръбначния мозък, но наличните при ищцата тежки дегенеративни увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, също включват като свои признаци/симптоми болка, скованост, парестезии и парези на крайниците и други, които имат отношение към общите и оплаквания.

                        Доколкото липсва по делото каквато и да е медициниска документация на ищцата отпреди птп, то няма и как да се сравни състоянието и преди и след птп, нито да се каже дали и преди птп е имала заболявания, които биха повлияли както на степента на понесените при птп телесни увреждания, като съпричиняващи ги фактори, различни от самото птп.

                        -За реалното претърпяване на останалите прояви на неудобство и дискомфорт, твърдени от ищцата като неимуществени вреди, и конкретно : усещането за немощ, изтощение, отслабване на силата и чувствителността на горните крайници, забавяне на реакциите и, усещане за тръпнене в ръцете, нестабилност при ходене, затруднения в нормалните движения на тялото, ограничения в движенията, намалена мускулна сила, продължаващи и досега, както и за намаляване на телесното и тегло с около 10кг след птп,  извън вече коментираните по-горе аспекти, не се събраха никакви други доказателства.

            2.6. Във връзка с твърдените от ищцата като претърпени имуществени вреди, се установи, както следва:

            2.6.1.По отношение на сумата от 4523.12лв.- разходи за закупуване на шиен кейдж и плака.

            При извършената на 27.01.17г. на Е.А. операция е имплантиран шиен кейдж- титаниева планка, служеща за метална стабилизация на прешленните тела на четвърти, пети и шести шийни прешлени, фиксирана с 6 титаниеви винта /виж в епикризата на л.13гръб, част Операция/ и поставянето му е било необходимо, както поради понесените увреждания в областта на шийния отдел- изкълчване на тялото между 4 и 5 шийни прешлени, травматичното излизане на хрущялния диск между същите прешлени и контузията и компресията на гръбначно- мозъчния канал, така и за тяхното по-бързо и качествено лечение /виж т.2 от първоначалното заключение на СМЕ на л.245-л.258/.

            За поставения при операцията шиен кейдж и плака, пациентката е заплатила на 27.01.2017г. сумата от 4 523.12лв. /виж фактурата на л.14/.

            При горните данни, както реалното претърпяване на тази имуществена вреда от ищцата, така и претърпяването и в пряка причинна връзка с птп, се считат от съда за категорично установени.

            2.6.2. По отношение на сумата от общо 1000лв.- възнаграждение за болногледач, по 500лв. за периодите от 10.03.17г.-23.04.17г. и от 25.07.17г.-16.10.17г.

            Тези суми, съгласно т.34-л.38 от исковата молба, се претендират от ищцата на основание тълкуването, дадено в т.4 от ППВС №4/30.10.75г., че когато вследствие увреждането се е налагало увреденият да бъде гледан и това е сторено от негов близък, който по тази причина е бил принуден да не работи и да не получава трудово възнаграждение, активно легитимиран да търси заплащане на обезщетение в тази връзка е пострадалият и това обезщетение е в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, както и въз основа твърденията и, че след птп тя не е била в състояние да обслужва сама ежедневните си нужди, а това е наложило за нея ежедневни грижи да полагат близките и, а конкретно в описаните два периода- дъщеря и К.И., която за целта преустановила работата си в *** и пропуснала да реализира доходи от същата работа там.

            В изпълнение на дадените и от съда указания да конкретизира в какво точно са се изразили грижите и подпомагането от дъщеря и К.И. в двата посочени периода /виж определението по чл.140 от ГПК в тази част на л.107гръб/, в т.24 от становище вх.№29216/07.10.19г. ищцата е посочила /виж тази точка на л.122гръб/, че тази и дъщеря я е придружавала навсякъде, тъй като тя не е била в състояние да се придвижва сама, закупувала е хранителните и продукти и лекарства, приготвяла е храната и, сервирала и отсервирала същата и почиствала съдовете, почиствала дома и, заплащала текущите разходи за домакинството и на касите на съответните доставчици, помагала и да ползва баня и тоалетна, като по това време вече не е била на памперс.

            Последното от тези изявления съставлява още една причина съдът да смята, че изводът му, щото ищцата е останала на памперс един месец, а не повече, направен в това решение, наложен от противоречивите показания, дадени от св.И. Г. и св.М.Г. във връзка с оставането и на легло и търпените от това неудобства, е правилен.

            Доколкото съдът коментира пак в същата точка подробно в кои периоди от време би могла да е гледана ищцата от дъщеря и К.И., сега няма да преповтаря казаното, а в унисон с него ще приеме и по този пункт, макар и на основа непреките впечатления на св.И.Г., основани на казаното и от майка и, и това, което знае от сестра си по телефон, че в периода 10.03.17г.-23.04.17г. за ищцата грижи е полагала дъщеря и К., като е ходела да пазарува, била с нея, поддържала домакинството и, доколкото тези са дадените от св.И. Г. показания за полаганите от сестра и грижи в посочения период.

            Тъй като медицинска документация от същия период липсва, липсват дадени показания в тази връзка, а и ищцата сама е твърдяла, че е била почти постоянно за срок от 6 месеца е била на легло, не се установи твърдението и, че в полаганите за нея грижи е било включено и придружаването и от К.И. навсякъде, включително при медицински специалисти.

            Плащането на сметки за текущо потребление на различни услуги, както и поддържане на хигиената в дома, като първото не е и измежду посочените от св.И. Г. действия, извършвани от сестра и, докато те били в ***, не се намират от съда по естеството си действия по обгрижване на болния, а такива за осигуряване на благоприятна за него среда.

            Не се установи в рамките на втория посочен период ищцата да е била обгрижвана от дъщеря си К.И. по съображенията, вече изложени по-горе в това решение.

            Данни в подкрепа на този извод могат да се черпят и от разликите в разказите на ищцата при съдебно- психиатричния и преглед и психологичните и изследвания, извършени за целите на допуснатата и комплексна психологическа и психиатрична експертиза /виж на л.234-л.236/, които съдът констатира при прочита им, възпроизведен в заключението, най-вече по отношение на съобщеното от нея относно грижите и помощта от други хора в разказа и от 01.11.19г.- че съседката и помагала, защото едната дъщеря заминала, а другата се върнала по-късно, че тя ставала из стаята и сама се оправяла, но не можела да ходи повън, а обичала да се разхожда, че разчита много на съседите и че съседката, с която дошла на прегледа, я води, защото вече много трудно върви, но живее и се оправя сама, сама се къпе, събличане, обличане, готвене, но с бастун не може да почиства, че като станало така с крака,  дъщеря и, която живее в *** я подпомагала в болницата и я възстановила, а после я взела в ***, а другата дъщеря, която работела в ***, я гледала два-три месеца тогава с шията, които липсват при второто интервю, и са обяснени от вещите лица с обстоятелството, че при първия преглед разказът и е бил по-спонтанен, тъй като още не е била запозната с естеството на експертизата, докато при следващото посещение е бил вече по-подреден, като допускат някои обстоятелства в него да са и били припомнени, като междувременно, освен тези вещи лица тя е била интервюирана и от други такива, по повод на друго съдебно производство /виж заключението на тази експертиза на 230-л.241 от делото/.

            А иначе, че освен св.И.Г., ищцата има още една дъщеря- К.А.И., която от 08.08.11г., в качеството на самостоятелно заето лице, като ***, работи по договор за извършване на услуга/работа със сдружението за денонощна помощ Help around the clock в ***, ***, са факти, установени в производството /виж удостоверението за родствени връзки на л.164 и удостоверението/потвърждението на л.20, с превод на български на л.21 и декларацията на преводача за допусната неточност и поправка на превода на л.126/.

            Затова и като взе предвид, че всъщност основните грижи по възстановяване на ищцата след изписването и от болница, когато основно самата тя, а не домакинството и, се е нуждаела от обгрижване, са били поети не от дъщеря и К.И., а от  свидетелите И.Г. и М.Г., както и че и след връщане на тези двама свидетели, подпомагане чрез извършване на покупки и помощ в домакинството на ищцата, както и придружаването и при излизане, са продължили и до датата на дадените от тях показания по делото, съдът заключи, че в случая не се касае до обгрижване на болен, като онова, за което се налага ползване на помощ от болногледач по смисъла на цитираното от ищцата тълкувание на ППВС №4/30.10.75г., а до изпълнение от близките и на морален дълг, както е подчертано и в показанията на св.М.Г., наложено основно по повод счупването на крака, настъпило по-късно и затруднило движението и самостоятелното и справяне с ежедневието.

            Именно по горните съображения, а не защото принципно не споделя тълкуванието, дадено с цитираното от ищцата ППВС №4/75г. във връзка с възможността да се търси и присъжда като имуществена вреда разход за болногледач, включително когато обгрижването е такова от близък член на семейството, съдът намери че в случая не става дума за грижа от рода на тази, полагана от болногледач.

            Що се касае до стойността на разходите за болногледач, с приетото в с.з. от 28.08.20г. заключение на в.л. Ш. и дадените в същото заседание от нея отговори /виж заключението на л.375-л.377 и протокола от с.з. в частта на л.382гръб-л.383лице/ се установи, че:

                        Цените на услугата обгрижване на болни лица за гр.*** през ***. варират в един много широк диапазон и зависят от множество фактори, основни от които са: дали грижата се иска почасово, само през деня или през нощта, за цялото денонощие, в почивни и/или в  празнични дни; дали се уговаря пряко или чрез посредник /агенция/; какво е състоянието на пациента; какви конкретни ангажименти следва да се изпълняват.

                        Среднодневната 24-часова ставка за обгрижване, приета на база най-близки до селектираните периоди 4 оферти, в които са съществували данни за цена, тъй като в офертите на частни лица такава не се сочи, а се сочи обичайно, че заплащането е по договаряне, е била 62.76лв.

                        На база тъй изчислената среднодневна ставка, заключението е предложило два варианта за стойността на обгрижването на болно лице, а именно: при 24-часова грижа без почивен ден- в размер на 2823.75лв. за първия период и 5271.00лв. за втория период; при 8-часова грижа и петдневна работна седмица- в размер на 627.50лв. за първия период и 3765.00лв. за втория период.

            2.6.3. По отношение на сумите от 2.90лв. и 6.60лв.- разходи за закупуване на лекарствата „Деанксит“ и „Нурофен форте“ се установи, че:

            Посочените суми са били заплатени от неизвестно лице съответно на 05.02.17г. и на 03.02.17г., при закупуване на описаните лекарствени средства в аптеки на ул.“***“№*** и бул.“*** ***“№*** в гр.***;

            Както вече се каза по-горе в т.2.4.1, няма данни в медицинската документация на ищцата от пролежаването и в болница след птп /епикриза на л.13/ да е бил изписван „Деанксит“, както няма такива и за изписване на „Нурофен форте“.

            За техния прием от ищцата не се събраха и гласни доказателства, като дъщеря и и зет и, разпитани като свидетели, не са споменали нищо в тази връзка, включително и да са ги закупили за нея на посочените вече две дати.

            С оглед горното, не се намира от съда за установено от ищцата реалното претърпяване на тази имуществена вреда.

            Макар предвид горното да няма смисъл търсенето на причинна връзка, съдът ще изследва и събраните за нея доказателства.

            Както с първоначалното заключение на СМЕ, изготвена от в.л. Б., така и с нарочно допуснатата на ищцата комплексна психологическа и психиатрична експертиза се установи, че „Деанксит“-ът е антидепресант и намалява тревожността, а в по-големи дози има антидепресивно действие, използва се за лечение на депресивни състояния /виж съответно на л.257 и на л.240/. Съдът не прие за установено по т.2.5.1 ищцата да е доказала наличие на пряка причинна връзка на смесеното тревожно депресивно разстройство, диагноза за което и е поставена при прегледа от 06.07.17г., с претърпяното на ***г. птп, а оттам- и разходите за лекарствени средства, ако са такива, направени за лечение на същото, не могат да се приемат за имуществени вреди, претърпени от нея в пряка причинна връзка с претърпяното птп.

            Що се касае до лекарството „Нурофен форте“, за него ищцата е посочила с т.2 от уточнение на исковата молба вх.№36336/10.12.18г. /л.30/, че продуктът и е бил нужен за облекчаване на болките от претърпените травми, тъй като е предназначен за облекчаване на слаба до средно силна болка.

            С приетото първоначално заключение на в.л. Б. е установено, че този медикамент е нестероидно противовъзпалително, което осигурява облекчение, като променя отговора на организма към болка и възпаление /виж л.257/, а съдът прие, че ищцата е търпяла както по време на болничния престой, така и в период от около месец  след изписването и силни болки, стоящи в пряка причинна връзка с претърпяното птп. С допълнителното заключение на в.л. Б. обаче се установи, че ищцата има и редица други заболявания на опорно-двигателния апарат, които, макар и за тях да са налични данни в медицинска документация, следваща датата на птп, са хронични и също се проявяват като симптоматика чрез болка и чрез възпалителни процеси. Затова, при липсващи показания на свидетелите, щото ищцата е приемала това лекарствено средство именно за успокоение на болките, породени от травмите от птп, съдът не може да намери за установено и това, разходите за закупуването му да съставляват имуществена вреда за ищцата, претърпяна вследствие на птп.

            3.Въз основа на приетите по т.2 от това решение за установени/неустановени в производството факти, съдът стигна до следните правни изводи по съществото на предявените искове и на противопоставените им от ответника и от третите лица- помагачи на ответника възражения:

             3.1. Предявените от ищцата искове са частично основателни.

            Онзи, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа /чл.49 от ЗЗД/.

            В тежест на ищцата, в този случай, е било поставено да установи, че : твърдените неимуществени и имуществени вреди са били реално претърпени; тяхното претърпяване е в пряка причинна връзка с птп от ***г.; описаните вреди са претърпени вследствие противоправно деяние на А.Г.; че описаните вреди са и били причинени от А.Г. при изпълнение на възложена му от „Пауърмарк“ ООД ***.

            Както се посочи в установителната част на решението, част от тези релевантни за основателността на исковете на ищцата факти се установиха категорично от ищцата - че птп е причинено от третото лице помагач на ответника А.Г. вследствие на деяние, съставляващо престъпление, за извършване на което е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, с влязло в сила решение по административно-наказателно дело, и че при причиняване на птп, А.Г. е изпълнявал възложена му от ответника работа по трудов договор, и не се установиха изцяло твърденията на ищцата за реално претърпяване на всички посочени от нея неимуществени и имуществени вреди и /или на пряката причинна връзка между тяхното претърпяване с птп, причинено от А.Г., и понесените при същото телесни увреди.

            Това прави исковете и частично основателни и съставлява причина за отхвърлянето им по отношение на недоказаните като реално претърпени вреди или на онези, които са претърпени, но не е установено да са в пряка причинна връзка с птп, и конкретно:

            Като съдът намери за установени като реални претърпени и стоящи в пряка причинна връзка с птп, причинено от А.Г., и понесените при него от ищцата телесни увреди, с изключение на голямата синина в областта на лявото око, следните неимуществени вреди:

                        претърпените от понесените травматични увреждания болки, както за времето на болничен режим, с претърпяна оперативна намеса, така и за времето на домашен режим на лечение в първите два месеца, с изразена сила и интензивност

                        обичайните неудобства от необходимостта да ползва чужда помощ по отношение обслужване на физиологични нужди и други жизнени потребности /хранене, тоалет и др/, поради необходимостта от щадящ режим на движение за срока на възстановителния период, в рамките на който, за постелния режим на памперс- в срок от един месец след изписването;

                        дискомфор от ограничения в движението на врата, наложен от поставена яка на Шанц, която ще остане най-вероятно пожизнено,

            и не намери за установени и/или стоящи в пряка причинна връзка с птп: развито в резултат на птп смесено тревожно-депресивно разстройство; болезнено претърпяна оперативна интервенция; стрес и притеснения по време на болничния престой, причинени от : негативните емоции заради самия престой в болнично заведение; от неяснота какви ще са трайните последици за здравословното и състояние; стрес и притеснения за външния и вид, в резултат на удара при птп; стрес и притеснения, причинени от неудобство от унизителното и положение, в което не може пълноценно да се обслужва сама и да се движи сама, а се налага близките и и помагат за ежедневни хигиенни нужди и дори за приготвяне на храна, по време на престоя в дома, в продължение на 6 месеца след птп; дискомфорт от необходимостта да използва помощни средства при придвижване- първоначално патерици, а впоследствие бастун; физическа болка, забавяне на реакциите, усещане за слабост и тръпнене в ръцете, затруднения в нормалните движения на тялото, както и нестабилност при ходене, и ограничения в движението, намалена мускулна сила, които продължават и понастоящем; дискомфорт и неудобство от обстоятелството, че не може свободно да излиза навън; стрес и притеснения от неизвестността дали ще възстанови здравословното си състояние, които продължават и понастоящем; намаляване на телесно тегло с около 10кг след птп; постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страхове от натраплив характер, страх да излизасама навън до магазина, пред който е станало птп, притеснения и нежелание да излиза навън и да се среща с приятелки, дължащи се на развилото се след птп смесено тревожно- депресивно разстройство. 

            Като съдът намери за установена като реално претърпяна и стояща в пряка причинна връзка с птп, причинено от А.Г., единствено имуществената вреда, изразяваща се в разход за закупуване на шиен кейдж, и не намери за такива разходите за закупуване на лекарствата „Деанксит“ и „Нурофен форте“, и за болногледач.

            3.2.По възражението на ответника и третите лица- негови помагачи, за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение, с оглед принципа на справедливост /чл.52 от ЗЗД/.

            Това възражение се намери от съда за основателно и той счете, че при така установените като претърпени в пряка причинна връзка с птп неимуществени вреди, обезщетение в размер на 20000лв. е достатъчно да удовлетвори изискването за справедливост, а соченото от нея такова в размер на 50000лв., от което претендира в това производство присъждане на част в размер от 30000лв., е прекомерно, при следните съображения:

            Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда при всеки един случай, според спецификата му, като се съблюдава равновесието между два основни принципа- за възможно най-пълна компенсация на пострадалия за понесените неимуществени вреди и за недопускане на неоснователното негово обогатяване, и като тази преценка на съда не е произволна, а се извършва по установени от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД критерии, в което отношение доводите на ищцата по т.68-т.72 са изцяло съответни на приетото по приложение на цитираната разпоредба.

            В случаите, когато се касае до неимуществени вреди на пострадало от птп лице, основни за тази преценка са: тежестта и броя на понесените телесни увреди; наложили ли са същите оперативни намеси и ако да- с каква сложност; каква е продължителността на възстановителния процес от понесените увреждания и има ли в хода му възникнали и надлежно установени усложнения; каква и силата, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, свързани с понесените телесни увреди; какви други неудобства са причинили те на пострадалия; засегнали ли са понесените телесни увреди трайно основни двигателни и/или други функции на организма и в каква степен. Освен това, под внимание се вземат и възрастта на пострадалия, социално- икономическата обстановка в страната и други фактори, които биха оказали влияние, какъвто е и съдебната практика по сходни случаи.

            В този конкретен казус, съдът взе предвид, че :

            Ищцата е счела за справедливо да я възмезди за всички твърдени неимуществени вреди обезщетение от 50000лв., а в хода на процеса установи като реално претърпени в пряка причинна връзка с птп много по-малко неимуществени вреди от онези, за които търси обезщетение от 30000лв., като част от такова на обща стойност 50000лв., тъй че това е първото основание за значително намаление на сумата на общо следващото и се обезщетение, за да стане тя съответна на доказаните в производството вреди в пряка причинна връзка с птп, за които и се следва присъждане на такова;

            По отношение на изброените вече критерии за преценка относно справедливия размер на обезщетението, за да достигне до извода, че този размер възлиза на 20000лв., съдът взе предвид конкретно, че:

            -Ищцата е понесла не една, а три телесни увреди, от които изкълчването на шията и било както тежко, така и поне до извършване на операцията на ***г. животозастрашаващо, поради компресията на гръбначния мозък на нива, при които същата е можела до доведе до възходяща парализа, блокиране центъра на дишането и до смърт. За тежестта на шийната увреда освен вече казаното по повод компресията на гръбначния мозък, съдът съобрази и данните за налична контузия на гръбначния мозък, както и онези относно самата оперативна намеса, видно от които първоначално по типичен начин- чрез кос разрез, е осъществен достъп до прешлените, но впоследствие достъпът до предния надлъжен лигамент е осъществен със затруднение, поради високото ниво и травматичните /кръвонаседнати, оточни/ промени на меките тъкани и лигаментарния апарат. След инцизиране на предния лигамент е било налично попадане на луксация от заключен тип, а дискът на С 4/5 е бил разкъсан, с оформена дискова херния, която е екстирпирана на отделни фрагменти. Така е достигнато до задния ръб на прешленно тяло С 4 и то е репозиционирано спрямо тяло С 5, като е ексцизиран травматично разкъсания заден надлъжен лигамент и така е постигната добрата радикулерна декомпресия, след което е осъществена имобилизацията с шиен кейдж и са послойно затворени меките тъкани. Тежестта на шийното увреждане, временният му животозастрашаващ характер и тежестта на претърпяната оперативна интервенция във връзка с нея основно мотивират съда за определяне на справедливото обезщетение в този размер, защото по отношение на останалите телесни увреди е било преценено, че те не налагат каквито и да е конкретни лечебни намеси и единствено времето е било фактор за възстановяване на счупванията на реброто и на шиповидните израстъци на трите градни прешлена, както и на претърпените контузии в лявата половина на глава, шия и тяло.

            -По отношение хода и продължителността на лечебния и възстановителен процес съдът намери, че този размер е справедлив и няма нищо, което да налага завишаването му, доколкото:

                        Въпреки сравнително високата възраст на ищцата се оказа, че тя се е възстановила от телесните увреди от птп в рамките на минималните 6 месеца от обичайния за възстановяване в такива случаи период от 6мес до 1 година и то без никакви усложнения, при болничен престой от около седмица и гладък следоперативен период;

                        В рамките на общия период от 6 месеца за възстановяване, ищцата е търпяла болки със значителна интензивност и неудобства и дискомфорт, поради постелния режим на памперс, само за един- два месеца, като съдът не прие за установено тези неудобства да са съставлявали за нея изключително унизително преживяване, а намери, че ги счете обичайните за подобни случаи;

                        Установи се, че голяма част от неимуществените вреди, които ищцата твърди да е търпяла и да търпи и до момента във връзка с птп, са търпени от нея, но не и в пряка причинна връзка с птп и претърпените при него увреди, както е  смесеното тревожно-депресивно разстройство, и/или като са били съпричинени от множество други хронични нейни заболявания, свързани с опорно- двигателния апарат, каквито са ентезопатията на гръбначния стълб и дегенеративните увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други дялове на гръбначния стълб, с радикулопатия, изявяващи се също със симптоми на болка, скованост и затруднения в движенията, или са резултат от други травматични увреждания, понесени след като е била вече напълно възстановена от телесните увреди от птп- счупването на лявата бедрена кост, станало след падане от стълба през декември 2018г. 

            -Не се установи понесените от ищцата при птп телесни увреди да са засегнали трайно основни двигателни и/или други функции на организма, тъй че да се налага определяне на обезщетение в по-висок размер.

            Да, наистина се установи с приетото заключение, че при нея най-вероятно с оглед възраст и други медицински фактори, поставеният шиен кейдж ще остане до живот, за да изпълнява  стабилизиращото за шията предназначение, но не това има предвид практиката при изследване на този критерий, освен когато следва да се отчете вероятността от последваща оперативна намеса по премахване на поставени метални остеосинтези и други, които бъдещи предвидими вреди също се зачитат от практиката, както вярно принципно сочи ищцата в т.73 от писмената си защита, а като има предвид например ампутация на крайник, премазан напълно при птп, трайно негово скъсяване и  окуцяване, трайно затрудняване на движенията по други причини и др. Да, при ищцата наистина се установи двигателната функция на левия долен крайник да е сериозно засегната, но това няма никаква връзка с увредите, получени от нея при птп от 25.01.17г., а както е признато с ЕР, е последица от претърпяното в края на 2018г. закрито петрохантерно счупване.

            -По отношение на социално- икономическата обстановка в страната, съдът взе предвид, че настъпилите след датата на птп промени във връзка с пандемията Ковид 19, дават сериозно неблагоприятно отражение и в икономически план, като доведоха до закриване на работни места и множество фалити на малки и средни търговци, но ищцата е към датата на птп, и към датата на приключване на устните състезания по делото пенсионерка, тъй че тези последици не биха могли сами по себе си да е засегнат, извън отражението, което имат и във връзка с необходимостта от от промяна на доходите, за да станат те достатъчни за посрещане на разходите.

            За съобразяване на последното съдът взе като ориентир повишаване ръста на минималната средна работна заплата за страната, като през 2017г. тази заплата е в размер на 460лв., през 2021г. тя е 650лв., което също се взе предвид от съда като причина за определяне на един малко по-висок размер на обезщетението.

            -По отношение възрастта на пострадалата, както вече се каза, тя е била сравнително висока към датата на птп-78год., но както се установи, това само по себе си не е допринесло за по-бавното или по-трудно възстановяване на ищцата от телесните увреди, понесени при птп. От друга страна, напредването на възрастта на ищцата в хода на процеса и състояването на непричиненото от птп счупване на лява бедрена кост, определено са довели до това, ищцата вече да има нужда от обичайното за тази възраст по-изявено подпомагане от страна на близките и по отношение справяне с домакински задължения, пазаруване и други подобни, без това да се дължи на телесните увреди от птп, тъй че съдът не счита за необходимо в тази връзка завишаване на следващото и се обезщетение.

            -Що се касае до съдебната практика по сходни случаи, съдът ще каже само, че случаят, посочен от ищцата в т.77 от писмената и защита /по Реш. №94/18.07.19г. по т.д. №3030/18г. на ВКС, ІІ т.о./, няма нищо сходно с този, за който търси обезщетение по настоящото дело, защото се отнася до закрито счупване на лявата бедрена кост, точно такова, каквото и тя е претърпяла, но не и в пряка причинна връзка с птп, а съвсем независимо от него, и като там са отчетени релевантните критерии, също различни от онези, които тя е установила в настоящото производство, и конкретно, че движението на пострадалата е било силно затруднено за време от 6-8 месеца, че не е настъпило пълното и възстановяване, въпреки проведената рехабилитация, че продължава и досега да изпитва силна болка; че подвижността на ставата е значително ограничена, че ще е принудена до края на живота си да се движи с бастун, че ще търпи видимия козметичен белег от операцията, че е останала емоционално нестабилна и със страх от излизане сама.

            Затова, обстоятелството, че ВКС е определил в нейния случай като справедливо обезщетение за вредите, претърпени от птп от 2016г., такова в размер на 45000лв., намалено след признатото съпричиняване до размер на 36000лв., не ангажира този състав като размер, определен при сходен случай.  

            3.3.По възражението на ответника и на третите лица –негови помагачи за съпричиняване на птп и за съпричиняване на по-продължителния възстановителен период от ищцата, чрез неизвършване на предписана и рехабилитация.

            Първото от тези възражения се намери от съда за доказано по съображенията, изложени в установителната част, щото ищцата е нарушила задълженията, установени от ЗДвП за пешеходците, и допуснатите от нея нарушения имат пряк принос за състояване на птп, поради което и на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, който постановява, че търсеното обезщетение за вреди може да се намали, ако увреденият и сам е допринесъл за настъпването им, съдът намери, че претендираното от ищцата обезщетение следва да се намали с 30%.

            Не се следва намаление на основание възражението за съпричиняване от ищцата на по-дългия възстановителен период /на вредите, които е търпяла от птп, защото се установи, че тя се е възстановила в максимално къс период, независимо, че не е извършила предписаната и рехабилитация.

            3.4.При казаното по т.3.1, т.3.2. и т.3.3. от това решение:

            -Определеният от съда като справедлив да обезщети ищцата в случая размер от 20000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се намали с 30%, възлизащи на 6000лв., тъй че искът и следва да се уважи за сумата от 14000лв., а за разликата до 30000лв., като част от общата сума от 50000лв. следва да се отхвърли, поради частичната неоснователност на този иск, както и поради основателност на повдигнатите от ответника и третите лица- негови помагачи възражения за прекомерност на търсеното от ищцата обезщетение и за съпричиняване на птп от ищцата;

            -Заплатената от ищцата за шиен кейдж сума от 4 523.12лв., съставляваща претърпяна от нея имуществена вреда в пряка причинна връзка с птп, установена за пълния претендиран размер, следва да се намали с 30%, на колкото възлиза приноса на ищцата за състоялото се птп, възлизащи на 1356.94лв., тъй че искът следва да се уважи до размер от 3166.18лв. и за разликата до претендираните 4523.12лв. следва да се отхвърли.

            -Останалите претенции на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, възлизащи на общо 1009.50лв. /500+500+2.90+6.60/ следва да се отхвърлят изцяло, поради неоснователността им.

            По този начин, при искове на обща стойност 35 532.62лв., се уважават частично два от предявените искове до размер на общо 17 166.18лв. и се отхвърлят частично два и изцяло четири иска за имуществени вреди, на обща стойност 18 366.44лв.

            3.5.По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения.

            Отговорността по чл.49 от ЗЗД е функционална по отношение отговорността на деликвента, а за последната е приложима разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, щото при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.

            Поради това, обезщетението от 14000лв. за неимуществени вреди, се следва на ищцата ведно със законна лихва от датата на птп- ***г., а обезщетението за сумата от 3166.18лв. за имуществени вреди, съставляващи разходи за закупен на ***г. шиен кейдж, се следва със законна лихва от датата на претърпяване на тази имуществена вреда- ***г.

            С отхвърляне на другите искове, не се следва и законна лихва върху търсените по тях обезщетения, като това вземане е акцесорно и следва съдбата на главното вземане.

 

            В частта за разноските.

            Ищцата претендира, при уважаване на исковете и, на адв.А.С., който я е представлявал безплатно в производството, като материално затруднено лице, да се присъди възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА. Представя списък на разноските си в с.з. от 15.06.21г. /л.558/.

            Ответникът също претендира присъждане на разноски в производството по списъка, представен в същото с.з. /л.559-л.560/.

            Присъждане на разноски претендира и третото лице –помагач на ответника А.Г., като представя за тях списък в с.з. от 15.06.21г. /л.563/.

            Не претендира разноски третото лице- помагач на ответника ЗК „Олимпик“, но повдига с отговора си искане, в случай, че заплатеното от ищцата възнаграждение на адвокат надхвърля минимума по Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да се счита за прекомерно и да се намали до минимума.

 

            С частичното уважаване на два от предявените от ищцата искове, и частичното им отхвърляне, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, и на нея, и на ответника се следват разноски по съразмерност, съответно с уважената и с отхвърлената част, а за  изцяло отхвърлените искове, поради тяхната неоснователност, на ищцата не се следват разноски и такива се следват само на ответника.

            На третото лице –помагач не се присъждат разноски /чл.78,ал.10 от ГПК/, поради което, макар третото лице помагач на ответника А.Г. да претендира присъждане на такива, не следва да му се присъждат. В тази връзка съдът не изследва и въпроса за тяхната установеност по списъка, представен от това трето лице /л.563/.

            Тъй като ищцата не е заплащала в случая възнаграждение на адвокат за процесуалното и представителство по делото, а за представлявалия я в процеса адвокат се моли присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, няма място за разглеждане на евентуалното възражение на третото лице- помагач на ответника ЗК „Олипмпик“ по чл.78,ал.5 от ГПК, въпреки че е своевременно.

           

            Ищцата не е направила в производството разноски, тъй като, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, при наличието на влязло в сила решение по анд №1093/2018г. на ПРС, е била третирана като лице, освободено от внос на такси и разноски в производството, поради което, на основание чл.83,ал.3 от ГПК, разноските, свързани с нейните доказателствени искания, са били заплатени от бюджета на съда.

            Поради горното, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумите, от внос на които ищцата е била освободена на посоченото вече основание, а именно:

                        Общо 686.65лв. - държавна такса за производството по частично уважените и два иска за сумите от 14000лв. и от 3 166.18лв., възлизаща съответно на 560лв. за първия и на 126.65лв. за втория иск, изчислена въз основа размера, до който претенциите и са уважени;

                        Общо 510лв. - възнаграждения за вещи лица по допуснатите и в производството експертизи и/или поставени от нея задачи към допуснати такива, като сбор на сумите от : 100лв.- заплатени на вещото лице Б. по задачите, формулирани от нея към допуснатата първоначално СМЕ и допълнителната задача, допусната в с.з. от 26.11.19г. /виж: определението по чл.140 от ГПК в частта на л.108лице за определяне на сумата от 50лв. и определение в с.з от 26.11.19г. на л.170гръб за определяне на сума от още 50лв./; 180лв.- заплатени на вещите лица К. и М., включени в състава на комплексната психиатрична и психологическа експертиза /виж определението по чл.140 от ГПК в частта на л.107гръб за сумата от 50лв. и определение в с.з. от 11.02.20г. на л.266лица за сумите от 30лв. и от 100лв./; 150лв.- за в.л. Ш. по допуснатата експертиза за установяване разходите за болногледач /виж определение на л.170гърб/; 80лв.-заплатени на в.л. С. по задачата на ищцата /виж определението на л.343-л.345/.

           

            Ищцата претендира по представения списък единствено присъждане на адвокатски хонорар на адвокат С., в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА /виж списъка на л.558/.

            Тъй като два от исковете на ищцата са частично уважени, на адв.С., в тази връзка, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, доколкото са изпълнени предпоставките на цитираната разпоредба- на ищцата, с частичното уважаване на тези два иска, от противната страна се следват разноски по съразмерност с уважената част; адв.С. е един от адвокатите, представлявали ищцата в производството, и осъщественото от него представителство е безплатно, както личи от представения помежду им договор за правна защита и съдействие /виж т.2.2 от договора на л.8/.

            Затова, при съобразяване на чл.7, ал.2, т.3 от Нар.№1/04г. във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК, съдът определи като следващо се на адв.С., платимо от ответника, възнаграждение в размер на 778.52лв., съразмерно с уважената част от двата иска /17166.18лв./, които възлизат като претенция на обща сума 34 523.12лв., за която се следва минимално възнаграждение от 1565.69лв. /830+735.69, като 3% за горницата над 10000лв./.

           

            Ответникът претендира по представения списък присъждане на разноски от общо 3333.20лв., формирани като сбор от сумите в описа /виж списъка на л.559-л.560/.

            От описаните в списъка на ответника разноски установена в процеса е направата на разноски от общо 563.20лв., съставляващи разходи за депозити за вещи лица, съгласно платежните документи на л.116, л.117, л.281, л.282 и л.283, за сумите от съответно 150лв., 100лв., 41.60лв., 121.60лв. и 150лв., а разликата от общо 2770лв. в по-малко от посочените в списъка 3333.20лв., произтича от следното:

            Ответникът е описал двукратно депозитите за вещи лица от 100лв. и 150лв., като вярно е описанието му за тях по тире четвърто и пето в списъка. За  тях са платежните нареждания на л.116 и л.117, приложени към молбата му на л.114 от делото, внесени въз основа на определението на съда по чл.140 от ГПК, на л.101-л.108 от делото, тъй че сумата от общо 250лв., като сбор на сумите от 100лв. и 150лв. по тире първо и второ, като по второ погрешно е сочена за призоваване на свидетел, не се установиха от съда като направени разноски;

            Ответникът е установил, че на 28.03.19г., от него, в полза на Адвокатско дружество „***, по банков път е била преведена сума от 2520лв., по фактура ********** /виж л.562/, а от фактурата, която е с данъчна основа 2100лв. и начисле ДДС от 420лв. личи, че касае възнаграждение по договор за възлагане на правна защита 229 /виж л.561/. Макар в списъка си ответникът да е посочил, че прилага копие на договор за възлагане на правна защита /виж на л.559/, такъв не е реално приложен, нито е бил представен в хода на процеса, за което съдът се удостовери сам, при преглед на приложенията в кориците на делото, по което към отговора на исковата молба е приложено пълномощно /л.65/ и същите фактура и банково бордеро, които вече се описаха /л.66 и л.67/. Поради това, съдът не намери за установено, че плащането на сумата от 2520лв. е извършено като такова за осъществената в полза на  ответника защита по гр.д. №2710/18г. и не я зачете като направени от него разноски в това производство.

            При горните данни и доколкото направените разноски са все във връзка с доказателства, касаещи иска за неимуществени вреди, предявен за сума от 30000лв. и отхвърлен за сума от 16000лв., съразмерно с отхвърлената част от този иск, ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски от 300.37лв., като пълното отхвърляне на исковете за имуществени вреди в размер на 1009.50лв. и частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди за разликата мжду 3166.18лв. и 4523.12лв. в случая не носи на ответника разноски, защото направените такива не касаят тези искове.

 

            При тези мотиви, съдът               Р Е Ш И :  

 

Осъжда „Пауърмарк“ ООД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адв.Н.С., в качеството му на работодател на А.Н.Г., ЕГН **********, който е причинил птп на ***г., в гр.***, по пътното платно за движение, разположено източно от магазин „***“, находящ се на ул.“***“№***, при изпълнение на възложената му работа, при управление на товарен автомобил „Мерцедес спринтер 311 ЦДИ“ с рег.№***, застрахован за риска ЗЗГОА към същата дата при Оlympic insurance company limited- частно дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ***, чрез ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ, по полица ***, да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, пострадала при състоялото се птп, със съдебен адрес:***, адв.А.С., по банкова сметка ***, на която тя е титуляр, сумите от :

            14000- четиринадесет хиляди лева, ведно със законната лихва от ***г., като обезщетение за претърпените от нея вследствие на птп неимуществени вреди, приети за установени в мотивите на това решение, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 30000лв., като частичен иск от вземане с общ размер 50000лв., отхвърля иска;

            3166.18-три хиляди сто шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки, като обезщетение за претърпените от нея вследствие на птп имуществени вреди, изразили се в направа на разходи за закупуване на шиен кейдж и плака, ведно със законната лихва от 27.01.17г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 4523.12лв. отхвърля иска.

            Отхвърля изцяло като неоснователни исковете на Е.Г.А., ЕГН **********,***, офис 2, адв.А.С.,  срещу „Пауърмарк“ ООД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адв.Н.С., за осъждане на ответника да и заплати като обезщетение за претърпени от нея вследствие на птп от ***г. имуществени вреди сумите от :

            500лв. + 500лв., като възнаграждение за болногледач, съответно за периода от 10.03.17г.-23.04.17г. и за периода 25.07.17г.-16.10.17г., всяка от тези суми със законната лихва, считано съответно от 10.03.17г. и от 25.07.17г.;

            2.90лв.- за закупуване на лекарството „Деанксит“, ведно със законната лихва от 05.02.17г.-дата на закупуването му;

            6.60лв.- за закупуване на лекарството „Нурофен форте“, ведно със законната лихва от 03.02.17г.-дата на закупуването му.

            Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК „Пауърмарк“ ООД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адв.Н.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 1196.65- хиляда сто деветдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки, от внос на която ищцата е била освободена на основание чл.83,ал.2 от ГПК, от която: 686.65лв. - държавна такса за производството по частично уважените два иска за сумите от 14000лв. и от 3 166.18лв.; 510лв. – изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснати на ищцата експертизи или нейни задачи към експертизи, допуснати на останалите страни.

            Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА „Пауърмарк“ ООД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адв.Н.С., да заплати на адвокат А.В.С., личен номер ***, с адрес на кантората: гр.***,ул.“***“№***, офис ***, сумата от 778.52- седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки, съставляваща адвокатско възнаграждение, определено по съразмерност с уважената част от исковете на Е.Г.А., която той е представлявал безплатно в производството по гр.д. №2710/2018г. на ПОС.

            Осъжда  Е.Г.А., ЕГН **********, пострадала при състоялото се птп, със съдебен адрес:***, адв.А.С., да заплати на „Пауърмарк“ ООД, гр.София, ЕИК *********, със седалищес.

 и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.“Бесарабия“ №112, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адв.Н.С., сумата от 300.37- триста лева и тридесет и седем стотинки- разноски в производството съразмерно с отхвърлената част на исковете и за неимуществени вреди.

            Решението се постанови при участието на третите лица- помагачи на ответника А.Н., ЕГН ********** и Оlympic insurance company limited- частно дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ***, чрез ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ.

            Настоящото решение подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: