РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Варна, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501345 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32751/02.05.2023г. от М. М. Д. ЕГН
********** от ***, чрез адв. И. И., против решение № 830/13.03.2023г. по гр.д. №
10306/2022г. на 34-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея, срещу М. М.
Д., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на
запазената й част от наследството на М. Д. Д., поч. на 07.08.2017г., чрез намаляване на
извършеното с договор от 09.09.2011г., обективиран в нотариален акт № 131, том III, рег. №
7742, дело № 480/2011г., на нотариус Жана Колева – помощник нотариус по заместване на
Александър Ганчев, с район на действие района на ВРС, вписана в Нотариалната камара под
№ 194, дарение на притежаваните от наследодателя М. Д. Д. в полза на М. М. Д. 1/2 идеални
части от жилище-апартамент с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 70.77 кв.м.
по документ за собственост, състоящ се от входно антре, кухненски бокс, столова, дневна и
тераса, а фактически от четири стаи, сервизно помещение, кухня и тераса, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор
***, над обекта - имот с идентификатор *** и е осъдена да заплати на М. М. Д., ЕГН
**********, от ***, сумата 902.00 лева (деветстотин и два лева), представляваща сторените
пред РС-Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, ведно с присъждане на сторените
разноски.
1
Счита, че след като наследствената маса е в размер на 75150.00лв., то запазената част
следва да се изчисли като 1/3 или в размер на 25050.00лв., а не 187787.50лв., щом
преживялата съпруга на наследодателя М. Д. Д.-А. Ю. Д. е участвала в разпоредителната
сделка, обективирана в НА № 152, т. 57, д. № 12216/13.09.2011г. и следва да бъде
изключена, съобразно правилото на чл. 29, ал. 3 от ЗН. Нейната запазена част следователно
не е накърнена, а всяко от децата има запазена част от 1/3. Към стойността на първия етаж
следва да бъде включена стойността на двете помещения, като доводите на ответника, че са
негова лична собственост са останали недоказани. Неправилно не са включени и дарените
от родителите суми на ответника, които са заявени от разпитаните свидетели.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 46549/20.06.2023г.
от М. М. Д. ЕГН **********, от ***, чрез адв. Н. Т., в който се оспорва въззивната жалба,
като неоснователна. Към момента на смъртта на наследодателя той е оставил преживяла
съпруга и две деца. , като запазената част на всеки от тях е ¼ от неговото имущество.
Участието на съпругата в сделката не променя качеството й на наследник на починалия
съпруг. Ответникът е лице със запазена част и има право да получи собствената си запазена
част и разполагаемата част от наследството на баща си. Не е доказано бащата да е имал
други имущества към датата на смъртта си, както и да е дарявал нещо на децата си извън
обичайните дарения. Дори и да се прибавят паричните суми, то те са дарени от семейството
на родителите и тогава би следвало да се включи в наследствената маса само ½ от доказания
техен размер. Предоставяне на суми обаче не е доказано нито по размер, нито по основание.
Освен това ищцата не е въвела в процеса като обстоятелство, че в наследствената маса
следва да се включат и други имущества, освен дарения на ответника недвижим имот.
Дареното в полза на ищцата имущество се установява по делото, че е на стойност по-голяма
от нейната запазена част.
Постъпил е и писмен отговор вх. № 46777/21.06.2023г. от М. М. Д. ЕГН **********,
от ***, чрез адв. Е. К., в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба. Неоснователно е посочен размера на запазената част от 1/3 от
наследството на М. Д. Д., поч. на 07.08.2017г., като е оставил преживяла съпруга, син и
дъщеря. Следва да бъде приета такава в размер на ¼. Предмет на двете дарения са два
имота, разположени един над друг и двата с незаконно изградени две помещения на първия
етаж и тераса на втория, дарени на ищцата и на ответника. При малка разлика в стойността
на двата обекта, логично е половината от единия имот да е повече от ¼. Предявеният иск е
неоснователен.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а обжалваното решение да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените
разноски. Представя писмени бележко по спора.
ВОС констатира следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. М. Д. срещу М. М.
Д. и е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената й
част от наследството на баща й М. Д. Д., б.ж. на с. Е., поч. на 07.08.2017г., чрез намаляване
извършеното от него, заедно с майка й А. Ю. Д. в полза на ответника и неин брат дарение на
недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от
приземен и два жилищни етажа, с идентификатор ***, находящ се в с. Е., ***, с площ от
77.00 кв.м. по документ за собственост, състоящ се от входно антре, кухненски бокс,
столова, дневна и тераса, а в действителност от четири стаи, сервизно помещение, кухня и
тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор *** до размера на запазените
й част от наследството.
Тя е наследник по закон на М. Д. Д., починал на 07.08.2017г., който приживе, заедно
със съпругата си и нейна майка А. Ю. Д., са дарили на ответника, който е неин брат М. М. Д.
2
процесния имот, която сделка е обективирана в НА № 152/2011г. Счита, че с извършеното
дарение е накърнена запазената й част от наследството на баща й, който не е притежавал
друго имущество към момента на откриване на наследството.
Иска възстановяване на запазената й част от наследството чрез намаляване на
извършеното в полза на ответника дарение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. М. Д. е представил писмен отговор, в който
оспорва иска, като неоснователен.
На оспорва, че страните по делото, заедно с майка им А. Ю. Д. са наследници по
закон на М. Д. Д.. Оспорва обаче, че с извършеното в негова полза дарение е накърнена
запазената част от наследството на М. Д. Д., като в тази връзка твърди, че родителите им, с
договор за дарение, обективиран в НА № 10/2013г. са дарили на ищцата втория етаж от
същата жилищната сграда, находяща се в с. Е., ***. Подарените от родителите имоти са
напълно равностойни. Те се намират един над друг в една и съща жилищна сграда. Не е
налице накърняване на запазената част на ищцата от наследството на баща им. Освен това,
запазената й част на наследството е в размер на ¼ от половината имущество, а не 1/3.
Моли за отхвърляне на иска.
В първото по делото о.с.з. ищцата М. М. Д. е заявила, че през 1997г. прилежащата
към първия етаж тераса е усвоена като са изградени още две помещения на първия етаж, по
който начин площта на жилищната част е по-голяме в сравнение с дарения й втори етаж
къщата. Подареният на ответника имот не е равностоен на дарения й, понеже имотът на
ответника е бил изцяло завършен, за разлика от нейния, като за превеждането му в
състояние годно за живеене ищцата е извършила следните допълнителни дейности: доставка
и монтаж на фаянс и теракот, монтиране на нови подови настилки, включително ламинат и
теракот, направа на кухня и обзавеждане на етажа.
Излага, че родителите им са дарили на брат й през 1990г. сумата от 7000.00лв., когато
семейството заминало за Турция, а брат й останал в България. С част от тази сума било
закупено от брат й отстъпеното право на строеж за къщата, ас остатъка брат й разполагал за
задоволяване на нуждите си, т.к. не работел, а отбивал военната си служба. Родителите
дарили на ответника и сумата от 3800 лева през 2000г. за закупуване на лек автомобил Рено
и 5000 лева през 2007г.-2008г. за закупуване на лек автомобил Тойота.
Моли се за намаляване на дарственото разпореждане, извършено в полза на
ответника.
С молба от 05.12.2022г. ответникът М. М. Д. обяснява, че при заминаването на
родителите и сестра му в Турция, оставили на техни съседи сума, с част от която е заплатено
отстъпеното право на строеж в размер на 1890.00 лева и подобренията и трайните
насаждения в размер на 1792.36 лева. Не спори, че друга част от сумата е ползвал за храна,
дрехи, разходи за транспорт. Посочената от сестра му сума е завишена и тя не е била
използвана изцяло, а родителите му завръщането си от Турция са разполагали с нея. След
като се уволнил в края на 1990г., къщата е била на основи и завършена до 1994г. с изпълнен
покрив, стаи на мазилка, поставена дървена дограма. Твърди, че самото изграждане е
извършено от баща му и от него. Не оспорва, че през 1997г. са изградени две стаи към
първи етаж, като сочи, че това е сторено от него и от съпругата му. През 1999г. прехвърлил
собствеността върху изградената къща на родителите си, но извън предмета на сделката
сочи да са останали тези две стаи, поради което и поддържа, че те са останали негова
собственост и не са били предмет на дарението. Дори да не бъде възприето казаното дотук,
счита че при определяне на наследствената маса следва да бъде взета предвид и площта на
терасата на втория етаж (над двете стаи). Отрича родителите му да са му били предоставили
средства за закупуване на леките автомобил Рено и Тойота. Те са закупени с лични негови
средства, придобити в резултат на упражнявана трудова дейност освен в страната, така и в
3
Румъния и в Полша.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници № УНЕЗ-58/10.08.2022г., изд. в с. Е. ,Община
Б., Варненска област, М. Д. Д., поч.на 07.08.2017г., негови наследници по закон са А. Ю. Д.-
съпруга, М. М. Д.-син и М. М. Д.-дъщеря.
Няма спор между страните и се установява от договор № 5/23.02.1990г., сключен с
ОБНС-Б., че в полза на М.М.Д. /М. М. Д./ е учредено право на строеж в парцел ХХI, кв. 13
на с. Е., върху държавна земя, с площ 630кв.м., за сумата от 1890.00лв., внесена на
22.02.1990г. В забележка е посочено, че отново на 22.02.1990г. е внесена и сумата от
1792.36лв. за подобренията и трайните насаждения в парцела или общо 3682.36лв. и
режийни от 18.90лв. или всичко 3701.26лв. Представено е и разрешение за строеж № 189 от
10.05.1990г. на жилищна сграда на два етажа с изба със застроена плащ от 77кв.м.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 160, т. 1, рег. № 2397, д. №
164/1999г. н нотариус Ал.Ганчев, М. М. Д. е продал на М. Д. Д. по време на брака му с А.
Ю. Д., нещо за което не се спори между страните, собствената си жилищна сграда ,находяща
се в с. Е., ***, построена върху държавна земя, съгласно договор за отстъпено право на
строеж № 5/23.02.1990г. ,представляващо парцел Х-89 по представената скица и парцел ХХI
по представения договор за отстъпено право на строеж, в кв. 13, цялото с площ от 630кв.м.,
като сградата се състои от приземен етаж и два жилищени, всеки с площ от 77кв.м., а
именно: Приземен етаж, състоящ се от антре, две складови помещения, коридор, гараж и
тоалет, Първи етаж, състоящ се от входно антре, кухненски бокс, тоалет, столова, дневна и
тераса и Втори етаж, състоящ се от входно антре, три спални, баня, тоалет и тераса.
Видно от договор за покупко-продажба от 21.02.2007г. М. М. Д. е закупил от Община
Б. , на осн. чл. 35, ал. 2 и 3 от ЗОС имот ЧОС, представляващ УХИ Х-89 в кв. 13 по РП на с.
Е. ,*** с площ от 648.84кв.м.
С договор от 09.09.2011г., обективиран в НА № 131, том ІІІ, рег. № 7742, дело №
480/2011г., на Пом.нотариус по заместване Ж.Колева на нотариус Ал.Ганчев, М. Д. Д. и А.
Ю. Д. са дарили на М. М. Д. собствения си, придобит в режим на СИО имот, а именно:
Първи етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от приземен и два жилищни етажа,
находяща се в с. Е., община Б., с административен адрес ***, изградена в собствено на М.
М. Д. дворно място, съставляващо УПИ Х-89, в кв. 13 по плана на селото, със застроена
площ на етажа 77.00 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски бокс, тоалет, столова,
дневна и тераса.
С договор от 03.12.2013г., обективиран в НА № 10, том ІV, рег. № 8596, дело №
537/2013г., на нотариус Ал.Ганчев, М. Д. Д. и А. Ю. Д. са дарили на М. М. Д. собствения си,
придобит в режим на СИО имот, а именно: Втори етаж от жилищна сграда, цялата състояща
се от приземен и два жилищни етажа, находяща се в с. Е., община Б., с административен
адрес ***, изградена в дворно място, съставляващо УПИ Х-89, в кв. 13 по плана на селото,
със застроена площ на етажа 77.00 кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи, баня, тоалет
и тераса.
С договор от 12.10.2016г., обективиран в НА № 37, том ІV, рег. № 6846, дело №
565/2016г., на нотариус Ал.Ганчев, М. Д. Д. и А. Ю. Д. са продали на М. М. Д. собствения
си, придобит в режим на СИО имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда,
находяща се в с. Е., община Б., с административен адрес ***, с идентификатор *** по КК и
КР на с. Е., със застроена площ на етажа 64.80.00 кв.м., състоящ се по акт за собственост от
антре, две помещения и коридор, както и гараж с идентификатор *** по КК и КР на с. Е.,,
4
находящ се приземния етаж, със застроена площ от 32.11 кв.м., за сумата от 4000 лева.
В съдебно заседание на 08.02.2023г., между страните е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че сумата вложена за закупуване правото на
строеж е предоставена на ответника от неговите родители, както и, че през 1997г.
допълнително към първи етаж на къщата са изградени още две помещения.
По първоинстанционното дело е приложен договор от 03.11.2014г., във връзка с
договор за финансов лизитг на автомобил с опция за прехвърляне на собствеността №
20161227/30.10.2009г., с който са направени някои допълнитеблни уговорки. Видно,
представено е свидетелство за регистрация, Част 1 на лек автомобил Тойота Аурис рег. №
***, изд. на 12.11.2009г., както и фактура № 83678/31.10.2009г. за първоначална вноска по
лизингов договор и последващите такива по уговорения погасителен план, заплатени от М.
Д..
Приобщени по първоинстанционното дело и сключените от ответника договори за
посредничество от 26.09.2005г. и 05.07.2012г. за наемане на работа в чужбина и трудов
договор от 07.11.2012г.
За доказване извършването на довършителни дейности в подарения на ищцата имот,
последната е представила фактури за закупена кухненска мивка и ВиК материали на
17.01.2017г., бойлер на 21.09.2015г., моноблок и умивалник на 16.02.2010г., мебели през
2010г. и 2015г., материали от магазин „Алати“ на 22.03.2010г. Представени са и гаранциони
карти за закупена техника.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключение по допуснатата СОЕ, вещото
лице по която е посочило, че стойността на първи етаж към 07.08.2017г. е в размер на
59000.00 лева, каквато е и определената оценка на втория етаж, към същата дата.
Предвид направеното оспорване е изслушано и заключението по допуснатата 3-
членна СОЕ, дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните. Вещите лица
поддържат, че стойността на първия етаж с площ по скица от 70.77кв.м. и без помещенията
под терасата на втория етаж в размер на 56100.00лв., а с тези две помещения или с площ от
95.37кв.м. в размер на 75600.00лв. Стойността на втория етаж без нтплощта на терасата и в
състоянието без довършителните работи в размер на 43100.00лв., а с тераси и без
довършителните работи-50300.00лв.
Пред ВРС са изслушани показанията на сводените от ищците свидетели: Т.А.С.-без
родство и дела със страните и А.В.Б.-вуйчо на страните.
Св. С. излага, че при заминаването си в Турция през 1989г., родителите на страните й
оставили сумата от 7000 лева, с която ответникът да задоволява потребностите си поо време
на отбиване на военната си служба и периоди на ползвани отпуски. С тази сума била
заплатена стойността на отстъпеното право на строеж. Свидетелката дала на М. 5000.00лв.
от оставените й на съхранение 7000.00лв., да се разплати в Общината. Като извал в отпуска
у тях, свидетелката давала на М. пари от тези, които били у нея. Докато се върнат
родителите, нищо не останало от тези пари, почти ги изхарчили. Къщата била изградена след
връщането на родителите на страните от Турция през м.март 1990г. М. бил в казармата и се
уволнил през есента на 1990г. С връщането си, през пролетта на 1990г. започнали строежа.
Св. Знае, че от работата си в Турция, родителите и дъщеря им успели да спестят около
15000.00лв. В строежа участвали както бащата на страните, така и тяхната майка и ищцата,
която приготвяла обяд за работещите. До връщането на ответника от казармата бил изграден
приземни яетаж. След връщането му и ответникът участвал в строителството. Покривът бил
поставен през 1991г. Докато М. се оженил през 1994г. къщата била вече построена и първия
етаж обзаведен. Вторият етаж имал само замазки, прекарани инсталации и дограма. М. сама
довършила етажа си. М. се омъжила и заминала за С.. Като се разделила със съпруга си се
върнала с детето, което тогава било на 6-7 години. През 1997-98г. М. си построил две
5
стаички и ги използвал за бръснарница. Тези стаички били на първия етаж, до самата къща,
на право като се влиза от улицата. Там М. подстригвал, събирал се с приятели, играели шах.
Ползвал ги до 2016-2017г., когато вече не можел да върви. Отгоре над двете стаички било
плоча. Преди нямало достъп до нея. Когато М. направил някакви ограждения, М. се
принудила да си направи външно стълбище и така влиза на етажа си. Докато бил жив М., с
жена си искали да оставят сутерена на дъщщерята на дъщеря си. След сватбата си М.
пострадал с крака. Майка му купила кола-Рено. Дали 3800.00лв. После М. си купил друга
кола. За първата вноска баща му дал 5000.00лв. за да успее навреме. ОстанА.е вноски
плащал М.. Не е връщал парите.
И св. Б. сочи, че сестра му А., М. и М. заминали за Турция през 1989г. Имали дадено
от Общината място, което върнали на Общината. Синът М. бил войник тогава и на
заминаване сестра му оставила на съседката Т. 7000.00лв. Щяла на него да ги остави, но и те
решили да заминават за Турция. Семейството на сестра му се върнало в началото на м.април
1990г. с изработени в Турция пари от около 15000.00лв., което било голяма сума. Като се
върнали веднага започнали строежа на къщата, финансирана с техни пари. Строежът
започнал, като свидетелят изкопал с техника приземния етаж. Изляли основите и по-късно
първа плоча, преди да се върне М.. Той се уволнил м.октомври 1990г. М. готвела за
работниците и носела тухлите. М. сам редял тухлите. М. бил в казармата. Като се върнал
започнал работа в М., после в Енерго ремонт, но се връщал от работа вече. Къщата я
довършили А., М. и с помощта на М.. Покрива бил сложен през 1991г. Отвън по-късно
измазали къщата. На приземния етаж се настанили М. и А.. Обзавели и първия етаж, в който
се настанили М. и съпругата му Ю.. Като чеиз тя донесла една приста и секция и с тях
обзавели младите едната стая. Другата стая ,кухнята, сервизните помещения били
обзаведени от родителите на М.. През 1997г. на първия етаж М. достроил две стаи за себе
си, понеже бил бръснар. Той купил материА.е, а свидетелят помагал в строителството. Над
тези две стаи имало плоча, до която може да се стигне по допълнително направени стълби,
направени от М. и А.. По едно време отношенията между М. и съпругата му Ю. се влошили
и затова М. прехвърлил къщата на родителите си. М. се върнала да живее в къщата при
родителите си през 2013г. Заживяла на нейния етаж-втория. Етажът бил с дограма и врати,
измазан грубо, с ел.инсталация и затапена В и К инсталация. М. сама си довършила етажа
преди пет-шест години, т.е. през 2016-2017г. Родителите купили на М. лека кола Рено. Дали
3800.00лв. После той си купил нова кола от магазина. Родителите платили вноската от
5000.00лв. за тази кола. И М. имала кола-Пежо. Дали й 1000.00лв.-1200.00лв. М. помагал
при довършителните работи на втория етаж, като шпакловал тавана на едната стая и
стълбищата и донесъл едни тръби от къщата. Ходел да помага на сестра си и на къщата в С..
Като дошла М. в къщата започнали неразбирателства, провокирани от Ю.. За А. се грижела
М.. М. помагал до 2014г. Отначало от приземния етаж можело да се качва човек по
стълбище нагоре. М. обаче преградил стълбището и сега до приземния етаж се стига само
през двора по оградена пътека на метър и половина от къщата. Дворът не може да се ползва.
Няма къде да се простира пране. М. е направил огражденията след смъртта на баща си през
2017г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Според наведените в исковата молба твърдения, възражентията на ответника, както и
становищата на страните по делрото, настоящият състав намира искат за допустим. Намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 30 от ЗН.
Видно от доказателствата, ищцата М. М. Д. е дъщеря на наследодателя М. Д. Д. и
като негова дъщеря е от кръга наследници със запазена част.
Съобразно правилото на чл. 29, ал. 3, предл. 3 от ЗН, когато наследодателят е оставил
6
низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В
тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1 / 3, при две деца е равна на 1 / 4, а
при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
С оглед горните правила разполагаемата част на М. Д. Д. е 1 / 4 от имуществото му,
запазената част на всички наследници със запазена част е общо 3 / 4, а запазената част на
ищцата М. Д. Д. е 1/4. Няма никакво основание за това, след като преживялата съпруга е
била страна по договора за дарение да й бъде отречено правото на наследник със запазена
част. Не следва да бъде изключвана А. Ю. Д. от кръга на наследниците на съпруга й М. Д. Д.
или й се отрича правото на запазена част, след като законът я сочи като такава, което й
признава и право на запазена част.
Съгласно чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
В настоящия случай няма свободно имущество към датата на смъртта на
наследодателя-07.08.2017г.
Масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите на следните имущества – 1 / 2
ид. част от първи етаж от жилищната сграда, предмет на договора за дарение от
09.09.2011г., оценен към датата на откриване на наследството-07.08.2017г. в състоянието, в
което се е намирал към момента на подаряването му през м.септември 2011г.; 1 / 2 ид. ч. от
втори етаж от жилищната сграда, предмет на договора за дарение от 03.12.2013г., оценен
към датата на откриване на наследството-07.08.2017г. в състоянието, в което се е намирал
към момента на подаряването му през м.декември 2013г.; 1/2ид.ч. от сумата, дарена на М.
М. Д. през 1990г.; 1/2ид.ч. от сумата, дарена на М. М. Д. през 2000г. и 1/2ид.ч. от сумата,
дарена през 2009г. на М. М. Д..
Стойностите на двата недвижими имоти, дарени през 2011г. и 2013г. на страните по
делото следва да бъдат включени в масата по чл. 31 от ЗН като 1/2ид.ч., доколкото са
представлявали такива придобити по време на брака между наследодателя М. Д. Д. и
съпругата му А. Ю. Д. в режим на СИО, видно от договора за покупко-продажба от 2007г.,
за което и няма спор между страните. Видно от заключението на вещите лица по 3-членната
СОЕ оценката на първия етаж от жилищната сграда в *** възлиза на сумата от 75600.00лв. с
включени помещения под терасата на втория етаж. Съдът приема, че през 1997-1998г. М. Д.
Д. допълнително е построил двете стаички, със собствен труд и средства, които до 2016-
2017г. ползвал за бръснарски салон и складово помещение. Не следва да се приеме, че М. и
съпругата му Ю. са ги построили. Не може да са били придобити от тях двамата и по
давност, доколкото нямат характера на самостоятелен обект на собственост, а са
принадлежност към сградата. Те следват собствеността на сградата. Това, че са незаконно
построени не може да се отрази на оценката на имота, след като съществуват и към датата
на дарението от 2011г. и към откриване на наследството през 2017г. и са част от първия
жилищен етаж. Така 1/2ид.ч. от оценката на първия етаж се равнява на сумата от 37800.00лв.
Съдът взема предвид заключението на вещите лица по допуснатата СОЕ относно
оценката на втория жилищен етаж към датата на откриване на наследството на 07.08.2017г.
в състоянието към датата на подаряването-30.12.2013г., със съществуващата тераса и
очевидно без довършителните работи, защото М. М. Д. се е върнала тогава-през 2013г. в
дома на родителите си, по думите на св. А. Б. и е довършвала етажа няколко години-до
2017-2018г. Видно оценката е 50300.00лв. Така 1/2ид.ч. от оценката на първия етаж се
равнява на сумата от 25150.00лв.
7
Настоящият състав приема за доказано, че през 1990г. двамата родители са
предоставили за нуждите на сина си М. М. Д. сумата от 7000.00лв., през 2000г. сумата от
3800.00лв. и през 2009г. сумата от 5000.00лв., с оглед показанията на разпитаните по
първоинстанционното дело свидетели-Т.А.С.-без родство и дела със страните и А.В.Б..
Двамата свидетели имат непосредствени впечатления и показанията им са непротиворечиви,
убедителни и съвпадащи в по-голямата си част. Св. Б., макар и воден от ищцата е в еднаква
степен на родство с ищцата и ответника-той е техен вуйчо, поради което не следва
показанията му да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съдът има предвид
при преценката си и представените по делото писмени доказателства- договор №
5/23.02.1990г., сключен с ОБНС-Б. за учреденото в полза на М.М.Д. /М. М. Д./ право на
строеж в парцел ХХI, кв. 13 на с. Е., върху държавна земя, с площ 630кв.м., за сумата от
1890.00лв., платежните документи-2бр. от 22.02.1990г. за заплащене на дължимата сума от
общо 3682.36лв. и режийни от 18.90лв., както и разрешение за строеж № 189 от 10.05.1990г.
на жилищна сграда, за да достигне до извода, че е дарена сумата от 7000.00лв. Свидетелката
Т. С. установява още, че докато М. се уволни, дадените от родителите му пари за издръжката
му по време на отпуски от казармата почти свършили. Взема предвид и представения
договор от 03.11.2014г., по повод предходно сключения между „Интерлийз ауто“ ЕАД и М.
М. Д. на 30.10.2009г. договор за финансов лизинг на автомобил, свидетелство за
регистрация на автомобил с № *** на 12.11.2009г. и фактура № 83678/31.10.2009г. за
първоначална вноска по лизингов договор. С оглед посочените последни три писмени
документа съдът приема, че договорът за лизинг, по силата на който е закупен от М. М. Д.
л.а.“ Тойота Аурис“ е сключен през 2009г., а не както сочат свидетелите през 2007-2008г.,
но това по същество не променя установеното със свидетелски показания дарение на сумата
от 5000.00лв., дадени от родителите на сина за покупката на точно този автомобил. Следва
да бъде прието за доказано с непротиворечивите показания на двамата свидетели, че
родителите са дарили на сина си и сумата от 3800.00лв. за покупката на л.а. марка Рено през
2000г.
Всяко едно от тези дарения е извършено със средства на двамата родители. Сумите
дарени от М. Д. Д. са в размер на ½ ид.ч., от дарените средства, съответно 3500.00лв. през
1990г., 1900.00лв. през 2000г. и 2500.00лв. през 2009г.
Относно сумата в размер на 3500.00лв., равняваща се на 1/2ид.ч. от сумата от
7000.00лв., дарена през 1990г., щом плащанията за отстъпеното от Община Б. право на
строеж са направени през м.февруари 1990г., а остатъкът е употребен за нуждите на М.
бивайки войник, уволнил се през м.октомври 1990г., то тези 7000.00лв. са посочени в
неденомирани лева. Съдът ще определи стойността на дарението, съобразявайки се с
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 68/15.04.2014 г. по гр.д. № 5825/2013 г.,
според която при определянето на стойността на дарена парична сума към момента на
откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл. 31 ЗН, когато дарението е
направено преди влизане в сила на ЗДЛ, като обективен съизмерител, използван в пар. 1, т.
3 ЗОПДИППД /отм/, може да се ползва съпоставянето на паричния еквивалент на
придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати
към момента на придобиване. Така към 1990г., минималната работна заплата в страната е в
средна стойност от 176.50лв. определена с ПМС № 97/1988г., ПМС № 49/1990г., ПМС №
217/1990г. и ПМС № 21/1991г., действали в релевантния период. Следователно паричният
еквивалент на дарената 1/2ид.ч. от сума от 7000.00 лв., т.е. 3500.00лв. се равнява на 19.83 бр.
минимални работни заплати, получен по израза 3500.00лв. / 176.50лв. Съдът извършва
изчисление на размера на сумата към датата на откриване на наследството – 07.08.2017г.,
когато минималната работна заплата е 460.00 лв., определен с ПМС № 141/13.07.2017 г. , по
израза 19.83 бр.МРЗ х 460.00лв. или 9121.80лв. Така следва да се приеме, че 3500.00
неденоминирани лева през 1990г. се равняват на 9121.80лв. към 07.08.2017г.
При формиране на наследствената маса на М. Д. Д. даренията от 2000г. от 3800.00лв.
8
и 2009г. в размер на 5000.00лв., следва да бъдат взети предвид като 1/2ид.ч. или съответно
1900.00лв. и 2500.00лв.
С оглед всичко изложено дотук се налага изводът, че масата по чл. 31 от ЗН
представлява сбор от ½ от стойността на дарения през 2011г. първи етаж от жилищната
сграда- в размер на 37800.00лв. + 1/2ид.ч. от стойността на дарения през 2013г. втори етаж-
в размер на 25150.00лв. + ½ от дарената през 1990г. сума- в размер на 9121.80
деноминирани лв. + ½ от дарената през 2000лв. сума- в размер на 1900.00лв. и ½ от
дарената през 2009г. сума- в размер на 2500.00лв. Така пресметната масата възлиза на
сумата от 76471.80лв.
¼ от стойността на масата се равнява на 19117.95лв. Това е размерът на запазената
част на дъщерята М. М. Д., която може да получи. Но тя е получила 25150.00лв.
След прихващане на полученото от ищцата дарение се установява, че запазената й
част от наследството на баща й М. Д. Д. не е нарушена и не се налага намаление на
дарението в полза на брат й М. М. Д. на 13.09.2011г. първи жилищен етаж и възстановяване
на нарушената й запазена част.
Искът с правно осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоснователен.
Първоинстанционното решение следна да бъде потвърдено. Предвид това, не се
налага изменение на първоинстанционното решението в частта за разноските.
С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК. на въззиваемия направените разноски за въззивната инстанция в размер на
сумата от 750.00лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, според
представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 24 и 36
по делото. Неоснователно е възражението за прекомерност, понеже размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение е под минимума определен по реда на чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната
фактическа и правна сложност на спора, която не е ниска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 830/13.03.2023г. по гр.д. № 306/2022г. на 34-ти състав
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от М. М. Д., ЕГН **********, от *** срещу М. М.
Д., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на
запазената й част от наследството на М. Д. Д., поч. на 07.08.2017г., чрез намаляване на
извършеното с договор от 09.09.2011г., обективиран в НА № 131, том III, рег. № 7742, дело
№ 480/2011г., на Помощник нотариус по заместване Ж.Колева на нотариус Ал.Ганчев,
дарение на притежаваните от наследодателя М. Д. Д. в полза на М. М. Д. 1/2 идеални части
от жилището, разположено на първи жилищен етаж с идентификатор *** по КК и КР,
находящо се в с. Е., ***, с площ от 70.77 кв.м. по документ за собственост, състоящ се от
входно антре, кухненски бокс, столова, дневна и тераса, а фактически от четири стаи,
сервизно помещение, кухня и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор ***, над обекта - имот с
идентификатор *** и М. М. Д., ЕГН **********, от *** е осъдена да заплати на М. М. Д.,
ЕГН **********, от ***, сумата 902.00 лева, представляваща разноски за първата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, от *** да заплати на М. М. Д., ЕГН
**********, от *** сумата от 750.00 лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10