РЕШЕНИЕ
№ 261628/17.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15240 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от З. „Б.И.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** срещу А.Х.Ч. ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 725,76 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи по щета № * за настъпило на 11.01.2017 г.
застрахователно събитие – ПТП по вина на ответника, който напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
излага чрез адв. М.Г., че на 11.01.2017 г. в района на гр. А., ул. „Б.” пред
бл. 8 е реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с ДК № **,
собственост на Х. А.М., управлявано от А.Х.Ч. и МПС „Опел Виваро” с ДК № **,
собственост на Г.П.Г. и управлявано от същия. Сочи, че за ПТП е съставен
Протокол за ПТП № *, съгласно който произшествието е причинено по вина на
ответника А.Х.Ч., който поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия загубил контрол над автомобила и ударил странично, движещото се в лява
лента МПС „Опел Виваро” с ДК № **, след което напуснал мястото на
произшествието. Излага се, че към момента на ПТП ищецът е обезпечавал
покритието по „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил по
застрахователна полица № *. Сочи, че по щета № * на собственика на пострадалото
МПС е било изплатено застрахователно обезщетение от 710,76
лв. Излага, че доколкото ответникът е напуснал мястото на настъпването на
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, на основание чл. 500 от КЗ за него е възникнало регресното право да
получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение. Въпреки
отправената писмена покана плащане от ответника не е последвало. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника А.Х.Ч., чрез адв. Д. А., с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва констатациите в протокола за ПТП, размера на вредите
като завишени, механизма на реализиране на ПТП, както и че без основателна причина е напуснал мястото на ПТП. Сочи, че на
11.01.2017 г. е пътувал през гр. Айтос с трима спътници. Пътното платно било
покрито с лед и сняг и се движил със скорост не повече от
20-30 км.ч., когато от насрещното платно се задал бял
микробус, но заради хлъзгавата настилка занесъл, преминал в платното на
ответника и продължил към неговото МПС. За да избегне челен удар натиснал
спирачка, поради което и неговият автомобил поднесъл и леко се ударил в лявата врата на микробуса. Шофьорът му бил
изключително афектиран и се насочил към ответника, като започнал да му крещи,
да го обижда и заплашва, че ще го застреля.
Казал, че отива да вземе пистолет и бързо се насочил към кабината на
микробуса, което накарало ответника да се изплаши за своето здраве и живот и това
на неговите спътници и ведна потеглил. Обяснил това на полицаите при съставяне
на протокола за ПТП, но те възприели изцяло тезата на водача на микробуса.
Сочи, че повредите по двата автомобила били леки и не довели до проблеми в
придвижването им. Излага, че шофьорът на микорбуса не поислал да се викат
органите на МВР, а желаел единствено саморазправа с ответника. Сочи, че вина за
ПТП има и другия водач. Сочи, че в конкретния случай не е било задължително по
закон посещаването на мястото на ПТП от органите за контрол на движението доколкото
не е била налице нито една от хипотезите за това. Сочи, че съставеното срещу
него НП за извършени нарушения на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б и чл. 100 ал.1 т. 2
от ЗдвП било частично отменено от съда. По изложените
съображения моли отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
изразената позиция по спора чрез писмено становище докладвано от съда.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
По делото не е спорно, че към момента на ПТП ищецът е обезпечавал
покритието по „Гражданска отговорност“ за л.а. „Фолксваген
Голф” с ДК № ** по застрахователна
полица № *, а и това обстоятелство се установява от реквизитите на представения
по делото констативен протокол за ПТП № * г.
В протокола е отразено, че на 11.01.2017 г., в 20.00 часа, в гр. Айтос, ул.
„Богориди” пред бл. 8 е настъпило
пътно-транспортно произшествие с
участието на л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № **, управляван от ответника А.Х.Ч.
и МПС по делото е прието,
собственост на Г. П. Г. и управлявано от същия. Съгласно
посоченото в протокола ответникът се е движил с несъобразена скорост с пътните
условия, загубил контрол над МС и блъснал странично движещия се в права посока
автомобил „Опел
Виваро”, след което напуснал местопроизшествието без да изчака
органите на МВР. Направена е схема на реализиране на ПТП. Протоколът е разписан
от съставилия го полицейски служител и от водачите на двата автомобила –
ответника и свидетеля Г.
Видно от постъпилите от РУ – Айтос при ОД на МВР Бургас на ответника е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24/11.01.2017 г. за
това, че поради несъобразяване с заснежените пътни условия скорост губри
контрол над МПС, напуска пътното платно и блъска странично движещия се в права
посока във своята лента л.а. „Опел Виваро“ без да
изчака органите на МВР, а е установен три
часа по-късно. АУАН е връчен лично на лицето, а въз основа на него срещу
ответника е издадено НП № * за извършени нарушения
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б. б от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 и
т. 2 от ЗДвП
Видно от изисканото за послужване
НАХД
№ *г. по описа на РС – Айтос с постановеното по делото Решение №
* г., влязло в законна сила на * г., НП е потвърдено в
частта, с която наложена глоба за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП и е
отменено за нарушенията на чл.123, ал.1, т.2, б. б от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и
т. 2 от ЗДвП.
От представените с
исковата молба докуементи се установява, че на 12.01.2017 г. при застрахователя е заведено искане за оценка по застраховка „ГО“
от Господин Павлев
Господинов за щети възникнали от ПТП на 11.01.2017 г. причинени по
вина на л.а. „Фолксваген
Голф” с ДК
№ **, управляван от ответника А.Х.Ч..
Видно от представения доклад № * г.
и опис на щета № 2 с вх. № * г. застрахователят е констатирал увреждания по предната лява врата и лайсната
върху нея, по ПВЦ лайсната под капака на резервора, лайсната по странияния
среден ляв ПВЦ панел, както и по задния ляв страничен панел.
За обезщетяване на
констатираните увреждания на собственика на увреденото МПС е изплатена сумата
от 710,76 лв., видно от преводно нареждане от 24.01.2017 г.
С регресна
покана изх. № * г., получена лично от ответника на дата 23.08.2017 г. същият е поканен от ищеца
да му възстанови платеното обезщетение.
По делото са събрани и
гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Г.П.
Г. по делегация, извършен със съдебна поръчка по
ч.гр.д. № * г. по описа на РС – Карнобат. В показанията си свидетелят сочи, че е пострадал от ПТП предизвикано от
л.а. „Фолксваген голф“, който избягал, но по записания номер бил установен.
Излага, че автомобила на ответника се завъртял при завой с превишена скорост и
блъснал неговия по лявата врата. Сочи, че времето било ясно, по обяд, имало
сняг и било заледено.
Като доказателство по делото е прието неоспореното
заключение на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
обективно.Вещото лице сочи, че при съпоставяне на механизма на ПТП
описан в протокола за ПТП, описа на щетите и представения снимков материал се
установява причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
имуществени вреди на л.а. „Опел Виваро“. Дадени са
различни варианти за сумите необходими за отремотиране на увреденото МПС.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3
от КЗ - застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Т.е. за възникване на регресното право на застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ сключен с ответника, 2) осъществен деликт
от застрахованото лице, 3) което да е напуснало мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, 4) когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и 5) плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
В случая между страните
по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
обезпечавал застрахователната отговорност на ответника по „Гражданска
отговорност“ към дата 11.01.2017 г.
На следващо място между
страните не е спорно, а и доказателствената съвкупност по еднопосочен начин
установява, че на 11.01.2017 г. в района на гр. Айтос, ул. „Богориди” пред
бл. 8 е реализирано процесното ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с ДК
№ ** управлявано от ответника А.Х.Ч. и
МПС „Опел Виваро” с ДК № ** управлявано от свидетеля Г. П. Г.
Безспорно е също и
безпротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че при ПТП са причинени щети на двете МПС, както
и че ответникът А.Х.Ч. е напуснал мястото на произшествието преди да бъде посетено от органите на МВР.
Не е спорно и че по
образуваната при ищеца преписка по щета във връзка с процесното ПТП на
собственика на МПС „Опел Виваро” с ДК № ** е било изплатено
застрахователно обезщетение от 710,76 лв.
Спорни между страните са въпросите относно вината за
причиняване на ПТП, причината за напускането на местопроизшествието от
ответника, както и дали то е реализирано в някоя от законовите хипотези
предполагащи задължително да бъде посетено от органите на МВР, съобразно
изричното изискване на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
Доколкото препращата норма на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ
предписва задължението на органите на МВР да посетят ПТП да е уредено само в
закон, а препращащите норми на КЗ изрично уреждат случаите когато правилото за
поведение следва да се изведе не само от закон, но и от нормативен акт от друг
вид (напр. чл. 77, ал.1, т.3, б. „с“ или чл. 117 от КЗ), нормата следва да се тълкува тясно като такава
визираща единствено скрепени в закон хипотези, но не и такива които се съдържат
в други нормативни актове напр. наредби, правилници, инструкции или др.
Визираните в чл. 500, ал.1, т.3 от ГПК законови хипотези
са изброени изчерпателно в чл. 125 от ЗДвП, който в относимата съобразно датата
на ПТП – 11.01.2017 г., редакция обн. в ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от
01.01.2017 г. сочи, че службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1. при произшествието има
убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното
за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на
това създава опасност за движението; 4. в произшествието участва пътно превозно
средство с чуждестранна регистрация; 5. има съмнение, че участник в
произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или
не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6.
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на
отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните
превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети; 8. произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.
Във връзка с горното по
делото не са наведени твърдения, нито са събрани доказателства, които да
установяват, че при ПТП е убит или ранен човек, че е било причинено задръстване
на пътното платно, че някое от участващите МПС е превозвало опасен товар или
такъв се е разпилял на пътя и е създавал опасност за движението, че е участвало
МПС с чуждестранна регистрация, военно МПС, че някой от участниците е употребил
алкохол, наркотици или е бил неправоспособен, както и произшествието да е било
с един участник. Респективно процесното произшествие не е било реализирано в
нито една от хипотезите на чл. 125, т. 1 – 6
и т. 8 от ЗДвП в редакцията към 11.01.2017 г., обосноваващи задължително
му посещение от ораните на МВР.
На следващо място не се
твърди или установява от доказателствата някое от процесните МПС да не е било в
състояние да се придвижи на собствен ход вследствие на ПТП.
Напротив. По делото е безспорно обстоятелството, че МПС на ответника е
напуснало незабавно мястото на инцидента, едновременно с което неоспореното
заключение на САТЕ сочи, че щетите по другия автомобил не са засегнали ходовата
му част, двигателя, трансмисията или друга система имаща отношение към
привеждането му в движение. Следователно
по делото обаче не се установява процесното ПТП да се е състояло и хипотезата
на чл. 125, т.7от ЗДвП в редакцията действаща към 11.01.2017 г.
В обобщение представените
по делото доказателства не установяват наличието на някое от обстоятелствата по
чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за
контрол на МВР на мястото на процесното ПТП. Следователно липсва тази предпоставка
от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, а доколкото същата е кумулативно
необходима безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи на
претенцията, включително дали ответникът е причинил виновно ПТП или не и дали
законосъобразно е напуснал мястото на инцидента.
В обобщение ищецът по
делото не доказа наличието на основания за ангажиране регресната отговорност на
прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по сключения
между страните договор за „Гражданска отговорност“ , поради което предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Респективно
неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва от предявяване на исковата молба.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на поисканите и
доказани разноски сторени в процеса, които съобразно представения с исковата
молба договор за правна защита и съдействие от дата 15.06.2020 г. възлизат на
350,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, която сума следва да
бъдат присъдена на ответника с решението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу А.Х.Ч. ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 725,76 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи по щета № * за настъпило на 11.01.2017 г. застрахователно
събитие – ПТП по вина на ответника, който напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г., до окончателното ѝ
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
от 350,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: