МОТИВИ ПО АНД № 135
по описа на ПпРС за 2019 г.
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия Г.Ц.Г. *** било образувано и
водено ДП № 39/2019 г. по описа на РУП
Попово за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК. След приключването ми и
след като преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложение на
чл.78а НК, наблюдаващият прокурор е изготвил по реда на чл.375 от НПК
постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по
обвинение за това, че на че „на 26.07.2018 г. , в гр.П., област Т., съзнателно е ползвал неистински
частен документ – договор за наем на земеделска земя, като го е употребил пред
Общинска служба „Земеделие“ гр.П., за да се докаже, че съществува правно
отношение между Д. Ц. Р. и Г.Ц.Г. ***, като за самото съставяне не може да му
се търси наказателна отговорност“ - престъпление
по чл.316, вр. с чл.309,ал.1 НК.
Представителят на РП
Попово поддържа внесеното постановление, пледира за налагане на минимално
административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК.
Обвиняемият Г.,
редовно призован, не се явява, не се представлява. В ДП се възползва от правото
си да не дава обяснения по обвинението.
След запознаване с доказателствата по приложеното в
цялост ДП № 39/ 2019 г. по описа на РУП Попово, както и с оглед разпоредбите на
чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Г.Ц.Г. ***,
бил със средно специално образование, земеделски производител, неосъждан
/реабилитиран по право и давност, справка за съдимост л.43-л.44/.
Свидетелят Д. Ц. Р.
била собственик на земеделски земи – ниви в землището на с.С., общ.П., както
следва: нива с площ от 3.677 дка, представляваща имот № 040029; нива с площ от
3.060 дка, представляваща имот № 040030 и нива с площ от 6.764 дка,
представляваща имот № 044033. През 2003-2004 г. бащата на св.Р. – св.Ц. А.Р.
устно се договорил с обвиняемия, който арендувал земеделски земи в с.С., общ.П.,
да обработва земите на дъщеря му, като заплаща по 35 лв./дка годишна рента.
През следващите години обв.Г. обработвал посочените
земеделски земи, но много рядко /по показания на св.Р. само два пъти, л.29/
изплащал уговореното възнаграждение. През 2018 г. св.Р. посетил ОС “Земеделие“
в гр.П., където установил, че обв.Г. е представял
ежегодно пред тях договори за аренда на земеделските земи на дъщеря му. След
това св.Р. подала жалба в РП Попово, по която била извършена проверка и
назначена графическа експертиза на лично
представения от обв.Г. *** Договор за наем на
земеделска земя сключен на 11.07.2018 г. /оригинал на л.16 от ДП, както и
показания на св.Ц. Р., експерт в тази служба/. В заключението си, в.л.С.В.
/л.41/ приела, че „инкриминираният подпис
в Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 11.07.2018 г. срещу наемодател
НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от лицата Д. Р. и Г.Г.“.
Така
възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 39/2019 г.
на РУП Попово доказателствени средства,
преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че обв.Г.Ц.Г. е извършител на
инкриминираното деяние, описано в постановлението на РП Попово,за което следва
да се ангажира наказателната му отговорност.
Ето защо и при
установената безспорна фактическа обстановка съдът прие,че обвиняемия Г. е
осъществил от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.316,
вр. с чл.309, с ал.1 НК, за което е предаден на съд, като на 26.07.2018 г. , в
гр.П., област Т., съзнателно е ползвал неистински частен документ – договор за
наем на земеделска земя, като го е употребил пред Общинска служба „Земеделие“
гр.П., за да се докаже, че съществува правно отношение между Д. Ц. Р. и Г.Ц.Г. ***,
като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.
Безспорно се установи, че в случая е налице частен документ – договор за наем
на земеделска земя от 11.07.2018 г.
Извършването на престъплението по
чл.309,ал.1 НК е възможно само при пряк умисъл, със специалната цел, предвидена в неговия
състав, поради което пряк следва да бъди и умисълът на този, който само се е
възползвал от неистинския документ (иначе ползването на документа не би било
"съзнателно"). Извършването от обв.Г. по
занятие на земеделска дейност в качеството на земеделски производител
категорично подкрепя тезата на прокуратурата за наличието на умисъл за ползване
на инкриминирания частен документ. Макар и престъплението да е формално, на
просто извършване, то ясно проличава проявлението на причината, поради което обв.Г. се е снабдил с неистинския документ – да го представи
пред длъжностното лице в ОС“Земеделие“ гр. П., за да удостовери включените в
него факти и без да заплаща на наемателя Д. Р. дължимото наемно плащане. За
този съдебен състав не съществува съмнение, че в разглеждания случай инкриминираният предмет на
престъпление е неистински документ –
договор за наем от 11.07.2018 г., в който е извършено лъжливо
документиране посредством преправяне подписа на наемателя Р. и след представяне
на този договор в ОСЗ Попово от обвиняемия, е изпълнен изцяло от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.316,вр. с чл.309,ал.1 от НК,
за което обв.Г.Г. е
предаден на съд.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание–1.] за
извършеното престъпление е предвидено наказание ЛОС до 2 г.; 2.]деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV НК; 3.] не
са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне на наказанието
“глоба” съдът съобрази семейното и имотно състояние на обвиняемия. Видно от
приложената на л.45 от ДП декларация за имотно състояние, обв.Г.
е неженен, регистриран е като земеделски производител, декларира месечен доход
в размер на 500 лв., притежава дял от недвижим имот и няколко автомобила. Отчитайки
от една страна тези обстоятелства, а от друга сравнително ниската степен на
обществена опасност, съдът определи наказанието “глоба” в размер на минималния,
предвиден в чл.78а,ал.л.1 НК, а именно 1 000 лв. /хиляда лева/ като прие, че
този размер е адекватна реакция на извършеното от него престъпно деяние.
Предвид
изхода на делото, съдът постанови обв.Г. да заплати
сумата 384.40 лв. направени в ДП
разноски за вещо лице - в полза на ОД
МВР Търговище.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: