№ 89
гр. Благоевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Въззивно гражданско
дело № 20241200501159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. №3262/12.04.2024г. от „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: *********, представлявано от Л.Б.Г. за отмяна на неприсъствено
решение № 82 от 12.03.2024г., постановено по гр.д.№1075/2023 г. по описа на РС - гр.
Петрич. В молбата са изложени основания за отмяна на неприсъственото решение по
смисъла на чл. 240, ал.1, т. 1 ГПК.
В молбата се твърди, че при постановяване на неприсъственото решение районният съд
допуснал процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че грешно съдът бил стигнал до
заключението в атакуваното решение № 82 от 12.03.2024г., че молителят (ответник в
първоинстационното производство) не е подал отговор на искова молба в законоустановения
срок по смисъла на чл. 131, ал. 1 ГПК. Молителят заявява, че препис от исковата молба и
доказателствата към нея са му били връчени на дата 27.02.2024г., като е депозирал в
законоустановения едномесечен срок съгласно чл. 131 ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
а именно на 06.03.2024г.
Ответникът по молбата за отмяна – В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес
********* и съдебен адресат *********, чрез процесуалния си представител адв. Д. В. М., е
подал отговор на същата Смята, че молбата е неоснователна, тъй като районният съд бил
достигнал до правилен правен извод за наличието на условията за постановяване на
неприсъствено решение срещу молителя. Сочи, че на молителя (ответник в
1
първоинстационното производство) са били редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея, и от разпореждането по чл. 131 ГПК, като в указания едномесечен
срок не бил депозиран отговор, както и не било направено искане за разглеждане на делото
в отсъствие на ответника. Предвид гореизложеното смята, че молбата за отмяна е
неоснователна.
Благоевградски oкръжен съд, намира, че молбата за отмяна е подадена от легитимирана
страна при наличие на правен интерес и е постъпила в срока по чл.240, ал.1 ГПК. В молбата
се релевират основания за отмяна на неприсъственото решение по смисъла на чл. 240, ал.1,
т. 1 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК. Следователно посочените в чл.240, ал.1 ГПК предпоставки за
допустимост на молбата за отмяна са налице.
За преценката си по същество молбата за отмяна, въззивният съд следва да анализира
данните от първоинстационното производство.
След анализа на данните от първоинстационното производство настоящият състав намира
за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 1075/2023г. по описа на РС – Петрич е било образувано въз
основа на искова молба, подадена от В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес
********* и съдебен адресат *********, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Л.И.Б.. С
исковата молба са били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с
чл. 22 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за обявяване за нищожен на Договор за възлагане на
поръчителство от 04.11.2020г.; кактои иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 129 (сто двадесет и девет) лева,
недължимо платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство, сключен с
цел да обезпечи Договор за кредит № ********* от 04.11.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане № 804 от 01.09.2023г. съдията докладчик разпоредил връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Преписът от исковата молба заедно приложенията към нея, ведно с разпореждането били
връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 24.10.2023г. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
С определение № 961/29.11.2023г. съдията докладчик по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК
насрочил открито съдебно заседание на 23.01.2024г., за която дата призовал страните.
Съобщение за насроченото открито съдебно заседание, ведно с определението, било връчено
на ответника на 05.01.2024г. На 18.01.2024г. била подадена молба от ответника, с която
поискал да му бъдел връчена препис от исковата молба, за да подал отговор на същата.
Върху тази молба с ръкописно разпореждане съдията докладчик постановил да се изпратило
писмо до процесуалния представител на ответника с указание, че разпореждането по чл. 131
ГПК е било връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
На 23.01.2024г. било проведено първото открито съдебно заседание по делото. Бил даден
ход на делото предвид редовното призоваване на страните. На заседанието била докладвана
2
молбата на ответника от 18.01.2024г. Били изложени подробни съображения, че била спазена
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника. Въпреки това съдът с оглед гарантиране правото на защита на
ответната страна, приел, че на ответното дружество следвало да бъдела изпратена исковата
молба и приложените доказателства към нея, за да може същото да вземело становище по
предявените искове. В тази връзка било постановено да се изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответното дружество, като до датата на следващото
съдебно заседание да вземело становище по предявените искове. Делото било отложено и
насрочено за разглеждане на 06.03.2024г.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея били връчени на ответника на
27.02.2024г.
На 06.03.2024г. по куриер бил депозиран отговор на исковата молба, с който предявените
искове били оспорени като неоснователни.
На същата дата 06.03.2024г. било проведено второто открито съдебно заседание по
делото. Съдът на основание чл. 238, ал. 2 и чл. 239 ГПК обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
На 12.03.2024г. било постановено атакуваното в настоящето производство неприсъствено
решение № 82, постановено по гр.д.№1075/2023 г. по описа на РС - гр. Петрич, като съдията
докладчик приел, че са налице условията по чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита на влязло в
сила неприсъствено решение при наличие на изрично посочени в чл. 240, ал. 1 ГПК
основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение да е била лишена от възможност да участва в делото. Следва да се
имат предвид и следните принципни постановки:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до
това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба
и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск
да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В конкретния случай не е налице втората от визираните предпоставки. Това е така, защото
в повторно дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
изрично оспорил предявените искове. В действителност отговорът е бил получен след
даване на ход на делото по същество, но по силата на разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр.
първо ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по
пощата или в електронна форма. При това положение се налага изводът, че при повторно
3
дадения му срок молителят (ответник в първоинстационното производство) изрично е
възразил срещу предявените искове.
С оглед изложените съображения молбата се явява основателна, поради което
постановеното неприсъствено решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново
разглеждане по същество на друг състав на първостепенния съд.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 82 от 12.03.2024г., постановено по гр.д.№1075/2023 г.
по описа на РС - гр. Петрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане по същество на друг състав на Районен съд Петрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4