РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Ямбол, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101984 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Еней Дивелъпмънтс“ ООД срещу
“Булхербс“ ЕООД, като с исковата молба се твърди, че на 20.05.2017 г., между страните е
бил сключен договор за покупко – продажба на разсади за култивирани билки, по силата на
който договор, ответникът се е задължил да продаде разсади безсмъртниче 140 хиляди броя,
екстра качество, с височина на разсадите от 6 до 12 см, броени и сортирани разсади, не по-
рано от 15.09.2017 г. и не по-късно от 30.10.2017 г. Твърди се, че въз основа на договора
ищцовото дружество е внесло с платежно нареждане в полза на ответника аванс в размер на
17 500 лв. без ДДС, а с ДДС - 21 000 лева, като за посочения аванс била издадена фактура №
*** г. На 20.10.2017 г. бил подписани анекс по договора, с който бил удължен срока на
изпълнение, като бил променен същия от 15.09.2017 г. до 30.10.2017 г., на 15.09.2018 г. и не
по късно от 30.10.2018 г. Твърди се, че въпреки многократно отправени покани, ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора, и не е предал на ищеца договорените разсади за
безсмъртниче в срокове, посочени в договора и анекса. С покана от 13.09.2019 г. ищецът
уведомил ответника, че разваля сключения между тях договор поради виновно неизпълнение
от страна на ответното дружество и поискал в тридневен срок връщане на платения аванс в
размер на 21 000 лева, както и неустойка в размера на 10 процента, а именно 4200 лв., но
ответника отказал да получи връчената му покана. Сочи се на следващо място, че ищеца е
подал заявление в Районен съд – Я., въз основа на документ по чл.417, т. 3 ГПК, пред когото
било образувано дело но ответника депозирал възражение срещу издадената срещу него
заповед по чл.414 ГПК. С последното обстоятелство по същество ищецът обосновава и
правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
1
В срока по чл.131 от Г ПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
За ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява в съдебно
заседание адв.Д. А. от АК Я.чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
исковите претенции.
За ответника не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на
29.03.2021 год. пред ***РС е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Еней Дивелъпмънтс“
ООД срещу длъжника-ответник “Булхербс“ ЕООД за сумите от 25 000 лева и 3906 – лихва
за периода от 13.09.2019 год. до 24.03.2021 год.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год., която е била
връчена на длъжника при условията на чл.50, ал.4 ГПК.
Заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, като ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: заверени копия на договор за покупко-продажба от 20.05.2017 г.,
анекс към договор от 20.05.2017 г., сключен на 20.10.2017 г., данъчна фактура № *** г. за
авансово плащане по договор от 20.05.2017 г., нотариална покана от „Еней Дивелъпмънтс“
ООД до “Булхербс“ ЕООД, с отбелязване с № *** г. от Д. Т. К. – *** на с. Л., общ. С., обл.
Я., че получателят отказва да получи поканата, платежно нареждане за вътрешнобанков
превод от 23.05.2017 г. за извършен превод от „Еней Дивелъпмънтс“ ООД към “Булхербс“
ЕООД за сума в размер на 21 000 лева.
Видно от същите се установява, че на 20.05.2017 год. между страните “Булхербс“
ЕООД в качеството на продавач и „Еней Дивелъпмънтс“ ООД в качеството на купувач е бил
сключен договор с предмет продажба на 140 000 броя разсади за безсмъртниче, екстра
качество, височина на разсадите 6-12 см., броени и сортирани разсади, за сумата от 35 000
лева без ДДС, 42 000 лева с ДДС. Страните са уговорили в договора, че количествата разсад
ще бъдат продадени не по-рано от 15.09.2017 год. и не по-късно от 30.10.2017 год. с чл.6 от
Договора страните са уговорили капаро вносимо в срок от пет работни дни от подписването
на Договора от ищеца-купувач в размер на 17 500 лева без ДДС, 21 000 лева с ДДС. В чл.6.2
от Договора страните са се съгласили, че продавачът гарантира изпълнението на Договора
като поема върху себе си неустойка в размер на 10% от договорената сума, а така също
2
възстановяване в пълен размер на внесеното от купувача капаро, ако допусне неизпълнение
на което и да е от условията на Договора по своя вина.
Видно от представената по делото фактура № *** и платежно нареждане за
вътрешнобанков превод, на 23.05.2017 год. ищецът е привел на ответника като авансово
плащане сумата от 21 000 лева с ДДС.
С анекс от 20.10.2017 год., срокът за изпълнение на Договора от 20.05.2017 год. е бил
променен от страните от 15.09.2017 год. - 30.10.2017 год. на 15.09.2018 год. и не по-късно от
30.10.2018 год.
Ищецът „Еней Дивелъпмънтс“ ООД с нотариална покана с нотариална заверка на
подписа № *** год. на *** на с.Л., обл.Я., на основание чл.87, ал.2 ЗЗД уведомил ответника
“Булхербс“ ЕООД, че разваля сключения между страните договор от 20.05.2017 год., поради
забава на ответника-продавач и виновното неизпълнение от негова страна на Договора. С
нотариалната покана ищеца поискал от ответника в три дневен срок да му възстанови
заплатената от него сума в размер на 21 000 лева и сумата от 4 200 лева, представляваща
неустойка в размер на 10% от договорената сума в Договора, съгласно чл.6.2 от него.
Получателят – ответника “Булхербс“ ЕООД отказал получаването на поканата, което било
удостоверено с подписите на двама свидетели.
По делото е била допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и от заключението на вещото лице по която се установява, че
фактура № *** год. е осчетоводена в счетоводните регистри на „Еней Дивелъпмънтс“ ООД,
съгласно нормативните изисквания. Фактурата е платена на ищеца от ответника на
23.05.2017 год. в размер на 21 000 лева. задълженията на ответника по Договора са в размер
на общо 29 113,31 лева, от които: платен аванс по фактура № *** год. в размер на 21 000
лева; неустойка в размер на 10% от договорената сума – 4 200 лева и лихва за забава за
периода 13.09.2019 год. – 24.03.2021 год. – 3 913,31 лева. Фактура № *** год. е осчетоводена
в Дневниците по ЗДДС на “Булхербс“ ЕООД. Резултатът за периода е „ДДС за внасяне“ и
дължимия ДДС е внесен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими като предявени от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледани по същество съдът намери същите за доказани по основание и размер на
следните съображения:
По делото безспорно се установява, че между страните въз основа на Договор от
20.05.2017 год. за продажба на разсад са възникнали валидни облигационни отношения по
които ищецът е изправна страна доколкото се установява, че същият съгласно Договора е
заплатил на ищеца уговореното между страните по Договора капаро в размер на 21 000 лева
с ДДС. По делото не се установи, ответника съгласно уговореното в договора и анекса към
него да е доставил на ищеца разсада предмет на договора в срока от 15.09.2018 год. до
3
30.10.2018 год. В този смисъл ответника се явява неизправна страна по Договора поради
което ищецът валидно е упражнил правото си да го прекрати на основание чл.87, ал.2 ЗЗД.
С развалянето на договора е отпаднало и основанието на което ищецът е заплатил на
ответника сумата от 21 000 лева с ДДС. Всеки който е получил нещо на отпаднало
основание следва да го върне – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Т.е.
тя има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Такава страните са уговорили
в процесния договор по който ответника е неизправна страна и който договор е бил
прекратен поради виновно неизпълнение от ответното дружество, с оглед което искането на
ищеца се явява основателно. С оглед заключението на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза претендираната неустойка се явява и доказана по
размер.
Претенцията за лихва за забава имаща акцесорен характер също се явява доказана по
основание и размер доколкото за периода 13.09.2019 год. – 24.03.2021 год. се претендира
обезщетение в размер на сумата от 3906 лева, а видно от заключението на вещото лице
лихва за забава за сочения период е в размер на 3 913,31 лева, т.е. повече от претенцията на
ищеца.
На горните съображения съдът намери исковете претенции за изцяло доказани по
основание и размер и като такива следва да бъдат уважени.
Следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва, като такова
следва да се присъди върху сумата от 25 200 от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.03.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски.
Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № *** от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № ***/2011 г., I Т.
О., ТК/.
Съгласно представените доказателства за действително сторени по делото от ищеца
разноски, същият е заплатил държавна такса в заповедното производство в размер на 582,12
лева и държавна такса в исковото производство в размер на 582,54 лева, както и 300 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице или общо разноски в исковото и заповедното
производство в размер на сумата от 1 464,66 лева.
От представеното по ч.гр.дело № № *** год. по описа на ***РС, последното
приложено в настоящото производство, пълномощно е видно, че „Еней Дивелъпмънтс“ ООД
е упълномощил адв.Д.А. от АК Я. да завежда и води делото срещу “Булхербс“ ЕООД до
окончателното му свършване във всички инстанции, но в него липсва уговорено
4
възнаграждение, респ. заплатено такова. Съдът не установи по делото да са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева, каквото се
сочи в представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Ето защо съдът намери, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 1464,66 лева – разноски в заповедното и исковото производство.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
по отношение на „БУЛХЕРБС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Л.,
общ.С., обл.Я., ул.“***, представлявано от Д.В.П., че дължи на „ЕНЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТС“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“***, представлявано от
А.С.А., сумата от 21 000 лева с ДДС, представляваща заплатено капаро по Договор от
20.05.2017 год., сумата от 4 200 лева, представляваща неустойка по Договор от 20.05.2017
год., ведно със законната лихва върху сумата от 25 200 лева, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.03.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3906 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.09.2019 год. до 24.03.2021 год., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по
ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, „БУЛХЕРБС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с.Л., общ.С., обл.Я., ул.“***, представлявано от Д.В.П. ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТС“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“***, представлявано от А.С.А. сумата от 1464,66 лева – разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5