РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Монтана, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 385/16.12.2022 г. ,постановено по гр. дело №1819 по описа за 2021г.
Районен съд- Лом е признал за установено по отношение на Л. Л. , че П. П., ЕГН
**********, от гр. *, е собственик, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */ 30.09.2020 год. на Нотариус Д. М., рег. № *в
РНК, р-н на действие ЛРС, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *, находящ се в гр. *, обл. *, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. *, м. *, с площ 2225 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на
земята: пета, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: № *, при съседи -
ПИ с идентификатори: *, *, *, *, *, *и на основание чл. 108 ЗС, Е ОСЪДИЛ Л. Л., ЕГН
**********, от гр. *да предаде на П. П., ЕГН **********, от гр. *, владението на имота.
Със същото решение съдът е уважил частично и предявения иск от П. П. против
ответника с правно основание чл.59 ЗЗД до сумата 220 лв.,представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на имота за периода от 01.10.2020 год. до датата на
предявяване на иска (01.09.2021 год.), ведно със законната лихва върху сумата от
завеждането на иска до окончателното изплащане, като над уваженият размер, до
претендираният - 1650 лв. като е отхвърлил за разликата от 1430 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН,като е отхвърлил и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
155 лв. (сто петдесет и пет лева) - лихва за забава за периода 01.10.2020 год. - 01.09.2021 год.
върху присъденото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Така постановеното решение е обжалвано от Л. Л. в частта ,с която са уважени
предявените искове ,с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че от
1
събраните по делото доказателства се установява, че владее имота на правно основание, тъй
като неговите праводатели не само са придобили имота чрез замяна, но и на давностно
владение, което се установява от показанията на разпитаните свидетели. Предвид
гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като отхвърли изцяло
предявените искове.Претендира и разноски пред двете инстанции.Тези съображения са
поддържат и от процесуалния представител в съдебно заседание.
Въззиваемият П. П. чрез своя процесуален представител взема становище за
неоснователност на жалбата,като излага подробни съображения в тази насока .Поддържа ,че
решението в атакуваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно
със законните последици от това. Претендира и разноски пред настоящата инстанция.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел
,че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът владее същия без правно
основание/за да достигне до този извод, е обсъдил конкуренцията на заявените
права/,поради което и е уважил иска с правно основание чл.108 ЗС.
Настоящата инстанция възприема тези правни доводи на първоинстанционния съд по
следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът П. П. е придобил
право си на собственост по силата на сдЕ., обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */30.09.2020 год. на нот. Д. М., р-н на
действие ЛРС.
Продавачът, свид. Р.Р. е придобил имота чрез дарение от своята майка С. Р. с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */12.07.2007 год. на
нот. Д. М., р-н на действие ЛРС.
ДаритЕ.та С.Р.го е придобила по завещание и наследство - видно от Констативен
нотариален акт от 29.10.2002 год.
От приложената към заключението на СТЕ справка за историята на имот № *в
регистъра на ОСЗ е видно, че партидата е открита на 02.04.2001 год., като самият имот е
получен от разделянето на имот № *, с площ от 9,829 дка - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и
собственик по Решение № 01/29.06.1998 год. на ОСЗГ *. След разделянето, имот № *е
възстановен на наследници на М.Д. с Решение № */08.01.2001 год. на ОСЗГ *по пр. № *. С
нот.акт за собственост по наследство и завещание от 29.10.2002 год. като собственик на
имота е регистрирана С.Р.
От друга страна ответникът претендира да е придобил правата си на основание
нотариалния акт за замяна от 14.01.1972 год. и наследство от неговия баща Х.И..Видно от
приложения нотариален акт /л.28/наследодателят на ответника е придобил по замяна от
ТКСЗ „*“ правото на собственост върху част от процесния имот.
Както правилно е приел РС,в случая е налице конкуренция на права по отношение на
процесния имот.
Както бе изложено по-горе, процесния имот е възстановен на наследници на М. Д. с
Решение № */08.01.2001 год. на ОСЗГ *по пр. № *.
2
Анализирайки доказателствата по делото,се налага несъмнения извод,че процесния
имот е бил включен в ТКЗС и впоследствие реституиран .
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ продажбата или предоставянето на
имота на трети лица от ТКЗС, ДЗС или други кооперативни организации, както и от други
държавни или общински органи не са пречка за възстановяване на собствеността върху него,
съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Под „предоставяне на трети лица" по смисъла на тази
разпоредба от закона следва да се разбират както гражданскоправни разпоредителни актове
(продажба, замяна, дарение, суперфиция, прехвърляне на право на ползване), така и
административни разпоредителни актове (заповеди за обезщетяване със земеделски имоти,в
каквато насока е т. 2 от Тълкувателно решение № * от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № * от 2005 г.
на ОСГК на ВКС.
Предвид гореизложеното съдът намира,че законосъобразно процесната земеделска
земя е възстановена на наследници на М.Д.,поради което и ищецът безспорно е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот .
От събраните по делото доказателства/показанията на св. Р. Р., Р.Б., И.М./ се
установява,че единствено ответникът владее недвижимия имот. В жалбата също не се
оспорва този факт .
Предвид горното се налага извода,че ответникът владее имота без правно основание .
В жалбата се прави възражение относно наличието на придобивна давност,което
неправилно не е обсъдено от първоинстанционния съд.
Видно от отговора на исковата молба, основното твърдение на ответника
,обуславящо правото му на собственост, е придобиване на същия от неговия баща чрез
замяна / нот.акт № *,т.*,нот.дело № */72 г./ и наследствено правоприемство.Никъде в
отговора не се навеждат твърдения,че имотът е придобит на основание давностно владение
.Действително,ответникът твърди,че от 1972г. имотът се владее от неговия баща ,като
изрично възражение в тази насока е отправено едва в първото по делото заседание .
Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба. В случаите, когато в
отговора си ответникът навежда само фактически твърдения за владение на имот/както е в
процесния случай/ , но не противопоставя изрични възражения за придобиване на имота по
давност, не може да се приеме, че има твърдение което трябва да бъде конкретизирано по
смисъла на чл. 145, ал. 2 ГПК и след изтичане на срока по чл. 133 ГПК./ Решение № 259 от
8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г., I г. о., ГК/
Предвид гореизложеното съдът намира,че правилно първоинстанционния съд не е
обсъдил възражението за придобивна давност ,тъй като такова не е направено в
законоустановения срок.Ето защо същото не следва да бъде обсъдено и от настоящата
инстанция .
Поради изложените съображения съдът намира,че са налице условията на чл.108 ЗС/
ищецът е собственик, а ответникът безспорно владее процесния имот без правно основание/
,поради което искът е основателен и правилно е уважен от РС.
Що се отнася до исковата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД,същата също се
явява основателна в размера, който е уважен от РС.
В случая е безспорно установено от показанията на св.Д.В.,а и от показанията на
свидетелите от страна на ответника/този факт не се отрича и от самия ответник/,че ищецът
не е имал достъп до имота си, тъй като ответникът е сменил поставения от Пл.П.
катинар,като съответно и последния не е имал ключ.Първоинстанционният съд е изложил
3
подробни правни доводи относно основателността на този иск, настоящата инстанция ги
споделя изцяло ,поради което и не намира за необходимо да приповтаря същите .
Предвид гореизложеното съдът намира,че решението в атакуваната си част / по
отношение исковата претенция с правно основание 108 ЗС и уважената претенция по чл.59
ЗЗД/ е правилно и следва да бъде потвърдено .
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ищеца и направените
в производството разноски в размер на 1500 лв.адвокатски хонорар .
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/16.12.2022 г. ,постановено по гр. дело №1819 по
описа за 2021г. Районен съд- Лом в обжалвана част .
ОСЪЖДА Л. Л., ЕГН **********, от гр. *, да заплати на П.П., ЕГН **********, от
гр. *, сумата от 1500 лв., представляваща направени по делото разноски за въззивната
инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4