РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1233/13.8.2021г.
гр. Пловдив, 13. 08. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в закрито
заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2258 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144
от АПК.
Образувано е във връзка с Определение № 2583 от
24.02.2021г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 1029/2021г. на
ВАС-София по описа на съда. С посочения съдебен акт жалбата на д-р. Д. Й.И.-
председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ –
Пловдив, е приета за искане за изменение на протоколно определение № 1835 от 28.10.2020г.,
постановено по адм. дело № 2258 от 2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в частта му за разноските.
Ответната по искането страна – НЕЛК гр.София не
изразява конкретно становище по искането.
Като го разгледа, съдът намери за установено следното:
Искането е подадено в срока за обжалване на решението,
в съответствие с нормата на чл. 248 от ГПК и е процесуално допустимо.
Производството по настоящото дело е образувано по
жалба на д-р. Д. Й.И.- председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, против Експертно решение /ЕР/ № 1902, зас.137 от
22.07.2020г. на НЕЛК-0081 гр.София.
В хода на съдебното производство е постъпила Молба от
НЕЛК-София , изх.№ 3916/08.09.2020г. с която експертния състав, в качеството на
колективен орган, издал оспорения индивидуален административен акт, признава основателността
на жалбата и оттегля изцяло обжалваното ЕР.
С протоколно определение № 1835 от 28.10.2020г., производството
по адм. дело № 2258 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив е
прекратено и в полза на заинтересованата страна М. Иванова Ч. са присъдени направените
от нея по делото разноски в размер на 200лв.
Заинтересованата страна М.Ч., чрез пълномощника си
адв.П. е претендирала присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав намира искането за
основателно.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК
сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли,
страната, за която административният акт е благоприятен има право на разноски,
а чл. 143, ал. 4 от АПК установява изрично задължението за разноски при същите условия,
включително минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2013 г. по тълкувателно дело №5/2009 г., на ВАС, в случаите, в които
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В мотивите на същото тълкувателно
решение е отчетено, че в разпоредбата на чл. 143 от АПК -
"Отговорност за разноски"
- не е дадена пълна и изрична регламентация
на всички хипотези, при които се дължат разноски, при което е налице непълнота,
която може да бъде преодоляна, чрез субсидиарно приложение на ГПК, на основание
чл. 144 от АПК. Изрично е прието, че мълчанието на законодателя относно дължимостта
на разноски в случаите, които не са изрично уредени в чл. 143 от АПК,
съставлява хипотезата на т. нар. "неуредени случаи", при които ГПК е субсидиарно
приложим. Относно дължимостта на разноски при прекратяване на делото,
законодателят в чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, е регламентирал изрично само една
от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно
– оттегляне на жалбата. Член 159 от АПК, обаче, съдържа още основания за прекратяване
на съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на съдебното производство
АПК не съдържа регламентация относно разноските – законодателят нито ги е посочил
в чл. 143, ал. 3 и
4 АПК, нито ги е изключил изрично
като хипотези, при които не е налице отговорност за разноски. Следователно за тези
хипотези на прекратяване на съдебното производство, законодателят не е регламентирал
отговорността за разноски в АПК. Налице е непълнота, която следва да бъде преодоляна,
чрез субсидиарното прилагане на ГПК, на основание чл. 144 от АПК, а конкретно в
случая на разпоредбата на чл. 78, ал.
4 от ГПК. Член 78 от ГПК
установява, общия принцип на дължимост на разноските от страната, която с поведението
си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор, която в
настоящият случай е ответника по делото НЕЛК гр.София.
С оглед на това, следва да се постанови изменение на
съдебното определение в частта за разноските.
Водим от горното, Съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ постановеното по адм. дело № 2258
от 2020 г. по описа на Пловдивски административен съд, XIII-ти състав протоколно
определение № 1835 от 28.10.2020г., в частта за разноските, като вместо „ОСЪЖДА Медицинска
комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив да заплати на М.А.Ч.
*** и настоящ адрес ***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
направените по делото разноски“, да се чете „ОСЪЖДА НЕЛК гр.София да заплати на М.А.Ч. *** и настоящ адрес ***,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски“.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: