Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 10.07.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 197 по описа за 2017 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена
на 23.03.2017 год. от Н.К.К., С.Н.К. и И.Н.К. против Застрахователно
акционерно дружество „Армеец” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни
искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди.
Исковите претенции се
основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 31.03.2014
год. по автомагистрала „Тракия“, навлизайки в участък с гъста мъгла, л.а.
„Мерцедес С 180“ с рег. № СА 9681 АН, управляван от Г.Д.П., се ударил в задна
лява част на полуремарке на т.а. „Скания“ с рег. № РО851UP, управлявано от полския гражданин
Т.С.. Вследствие на удара, на пътуващата на задната седалка на л.а. „Мерцедес“
наследодателка на ищците Л.И.К. били причинени множество травматични увреждания
/многофрагментарно счупване на черепа, разкъсване на мозъка, наличие на кръв в
лявата плеврална кухина, разкъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел,
разкъсно-контузни рани в областта на главата и пр./, които са довели до смъртта
ѝ. По случая било образувано досъдебно производство и внесен в съда обвинителен
акт, въз основа на който било образувано НОХД № 1802 / 2016 год. на ОС –
Пловдив. По наказателното дело била ангажирана наказателната отговорност на
водача на л.а. „Мердцедес“. Смъртта на К. била в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието.
По отношение на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № СА 9681 АН била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество „ЗАД Армеец“ АД, валидна за
периода от 10.02.2014 год. до 09.02.2015 год.
Ищците били наследници по
закон на починалата при произшествието Л. К. – съпруг и двама сина. Смъртта
ѝ била понесена изключително тежко от ищците. Съпругът ѝ Н.К.
загубил най-близкия си човек във възраст, когато е трябвало да бъдат заедно и
да си бъдат взаимно опора и подкрепа. Вследствие на психическата травма и
продължаващите страдания, здравето му било разклатено, посещавал болнични
заведения и все още не се е съвзел от внезапната ѝ смърт. Синовете на К.
С. и И. никога нямало да преодолеят травмата от внезапната загуба и нелепата
смърт на майка си, с която приживе били изключително близки. Починалата била
изключително дейна жена, в добро здраве и кондиция, многоуважавана и известна в
своите среди като ерудиран човек, в момента на произшествието изпълняваща
длъжността директор на ***.
Ищецът И.Н.К. претърпял освен
големите неимуществени вреди от смъртта на майка си и имуществени такива.
Същите се изразявали с разходи за погребението на обща стойност 4 166 лв., описани по пера в
уточняваща молба от 30.03.2017 год.
Ищците отправили на
01.03.2017 год. заявление до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вследствие на загубата на починалата тяхна близка,
но обезщетение не им било изплатено до момента на завеждането на делото.
Предвид изложеното, ищците
Н.К.К., С.Н.К. и И.Н.К. молят съда да постанови решение, с което осъди
ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените вследствие на
произшествието и смъртта на тяхната съпруга и майка неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за всеки един от ищците, в общ размер на
450 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
произшествието – 31.03.2014 год. до окончателното плащане.
Ищецът И.Н.К. претендира
присъждане и на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в сторени от него разходи за погребението на Л. К., в
общ размер на 4 166 лв., ведно със
законна лихва от претърпяването на тези вреди – 25.04.2014 год. до
окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба, с която
съдът е сезиран, е редовна. В същата се съдържа подробно описание на механизма
на произшествието и участието на
пострадалата К. в него. Предявените субективно активно съединени
осъдителни искове за присъждане на застрахователни обезщетения, насочени
директно спрямо застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, са
процесуално допустими.
Същите са с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /понастоящем отменен,
но приложим към процесните правоотношения, осъществили се през 2014 год. и
свързани със застрахователен договор, сключен през 2013 год., с оглед разпоредбата
на пар. 22 от КЗ, в сила от 2016 год./, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество
„Армеец” АД
не е подал отговор на исковата молба
в законовия двуседмичен срок. Исковата молба, ведно с приложенията и
съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на адреса му на управление чрез негов
служител, чиито имена и длъжност са посочени, на 16.04.2019 год. Срокът за
отговор е изтекъл на 30.04.2019 год.
След изтичането
на срока за отговор, на 20.05.2019 год. такъв е постъпил по делото. Ответното
застрахователно дружество оспорва исковете по основание и размер, като
претендира сторените по делото разноски. Оспорват се твърденията, че е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с пострадалата, че
са живели в едно домакинство, че са поддържали лични контакти, че са настъпили
сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Ответникът
счита претендираните обезщетения за неимуществени вреди за прекомерни, неоснователно
завишени, неотговарящи на критерия за справедливост. Оспорва се претърпяването
на описаните имуществени вреди. За неоснователна се счита акцесорната претенция
за законна лихва, предвид неоснователността на главните искове. В п. 10 от
отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалата, която по време на произшествието не е носела
предпазен колан. Заявено е признание, че по отношение на лекия автомобил, в
който е пътувала К., е била налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“, сключена със ЗАД „Армеец“, но не се признава обхвата на
застрахователното покритие и наличието на покрит застрахователен риск.
С доклада по
делото съдът е отчел, че отговорът на исковата молба е постъпил след изтичането
на указания на ответника двуседмичен срок за това. Отчетено е, че ответникът не
е поискал възстановяване на срок за отговор на исковата молба, не е изложил и
твърдения, че е пропуснал същия поради особени непредвидени обстоятелства. Не е
изложено и твърдение фактите, на които се основава късно заявеното възражение
за съпричиняване, да са новооткрити или новоузнати от дружеството ответник по
смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК. А и съдът е посочил, че подобно твърдение би се
приело за неоснователно, доколкото данни за непоставянето на предпазен колан са
се съдържали в писмените доказателства, връчени на застрахователя още с
исковата молба.
Според нормата на
чл. 370 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде отговор и не направи
възражения, той губи възможността да направи това по-късно. Поради липсата на
заявено в законовия срок за отговор възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, основано на фактическото твърдение, че пострадалата не е
ползвала обезопасителен колан, с доклада по делото възражението е прието от
съда за преклудирано. Поради това поведението на пострадалата не е част от
предмета на спора и предмета на доказване.
Окръжен съд - Пловдив, след като разгледа събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по
делото е прието за безспорно между страните наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ досежно л.а. „Мерцедес“,
модел С 180, рег. № СА 9681 АН към датата на произшествието. Това обстоятелство
се потвърждава и от представената с исковата молба разпечатка от регистъра към
Информационния център, поддържан от Гаранционния фонд, която има
доказателствена стойност, съобразно разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 3 от КЗ
/отм./. Според посочената норма за
целите на предоставяне на възможност на увденото лице да получи обезщетение по
застраховка гражданска отговорност към Гаранционния фонд се създава
Информационен център, който поддържа регистър на данните от договорите за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ относно номер на
застрахователен договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на
покритието, регистрационен номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно
средство. Видно от посоченото писмено доказателство по отношение на л.а. с рег.
№ СА 9681 АН към дата 31.03.2014 год. е била налице застраховка „гражданска
отговорност“ по полица, сключена на 12.12.2013 год. с № 11114000038232, със
срок на валидност от 10.02.2014 год. до 09.02.2015 год., сключена със ЗАД
„Армеец“ АД. Вторични данни за наличието на валидна застраховка се съдържат в
констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 31.03.2014 год., в който е
отразена констатацията, че досежно л.а. с рег. № СА 9681 АН, собственост на ***
е налице застрахователна полица със същия номер, като посочения в извлечението
от Информационния център и срок на валидност от 10.02.2014 год. до 09.02.2015
год.
Самата
застрахователна полица не е представена. Но нейното съдържание е нормативно
установено. Според разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ обект на
застраховане по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съобразно българското законодателство. Ал. 2 дефинира застрахованите лица, като
сред тях е и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. Според ал. 3 за трети лица се смятат всички лица, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно, трето лице е и лице,
което е пътник в автомобила, водачът на който носи отговорност за вреди по
българското законодателство. По силата на закона – чл. 266, ал. 1 КЗ
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите се
сключва при минимална застрахователна сума за неимуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт от 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно увредено лице. Следователно, процесния застрахователен договор по полица №
11114000038232 поражда отговорност за застрахователното дружество да обезщети
правоимащите лица на починал при ПТП, причинено виновно и противоправно от
водача на автомобил с рег. № СА 9681 АН, за претърпените от тях неимуществени
вреди до размер на 2 000 000 лв.
С доклада по
делото са очертани ненуждаещите се от доказване факти и обстоятелства: Производството по настоящото дело е
било спряно до приключването на производството по НОХД № 1802 / 2016 год. по
описа на ОС – Пловдив и е възобновено след приключването му с влязла в сила
присъда и постъпването му по настоящото дело.
Въз основа на присъда № 92
/ 01.11.2017 год. на ОС – Пловдив, потвърдена с актове на АС – Пловдив и ВКС,
влязла в сила на 15.02.2019 год., и на основание чл. 300 ГПК, настоящият
съдебен състав е посочил, че приема
за установено,
че Г.Д.П. е виновен в това, че на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Тракия“
при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 180С“ с рег. № СА 9681 АН е нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Л.И.К., родена на *** год. С влязлата в сила присъда е установена и причинната връзка между
противоправното деяние на П. и смъртта на К.. Тези
обстоятелства не подлежат на доказване с
доказателства, различни от наличните по приложеното НОХД, респ. на оспорване и опровергаване.
От представеното удостоверение за наследници се
установява, че загиналата при произшествието на 31.03.2014 год. Л.К. е оставила
за свои наследници по закон съпруга си Н.К.К. и двамата си пълнолетни синове –
С.Н.К., роден през **** год. и И.Н.К., роден през **** год. Според
разрешенията, възприети в Постановление № 4 / 1961 на Пленума на ВС и
Постановление № 2 / 30.11.1984 год. на Пленума на ВС право да получат
обезщетение за вреди от непозволено увреждане в случай на смърт несъмнено имат
неговите деца и съпруг. Ето защо, надлежно установена по делото е активната материално-правна
легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди,
вследствие на смъртта на тяхната съпруга, респ. майка.
За претърпените вследствие на произшествието неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства.
Свидетелката П. е майка на съпругата на ищеца И.К. /тя е негова тъща, респ.
сватя на Н.К./ и има непосредствени впечатления за живота на семейство К. преди
и след смъртта на Л.К.. Описва семейните отношения преди произшествието като
много добри, хармонични, основани на уважение и разбирателство. Всички били
изключително привързани един към друг. Л.К. живеела в едно домакинство със
съпруга си Н. и семейството на големия си син – С. и съпругата му. Малкият син
И. живеел в отделно домакинство, имал семейство и две деца, но непрекъснато
ходел при майка си и се съветвал с нея по различни проблеми; връзката му с
майката била по-интензивна, отколкото връзката с бащата. Свидетелката П.
определя Л. като стожера на семейството, била изключителна подкрепа и опора за
членовете му. Л. била изключително активен човек – Директор на ***, а към
датата на произшествието била Директор на ***. Като човек била грижовна и
всеотдайна, грижела се за съпруга си, за домакинството, организирала всички
ремонти – и у дома си в гр. **** и на къщата в с. ****. Събирала на празници
цялото семейство – синовете си, внуците си, разширения кръг на семейството.
Често канела и посрещала гостоприемно приятели. В деня на произшествието имала
уговорка със снаха си, че след работа ще вземе големия си внук, за да облекчи
снаха си в грижите за малкия внук, който тогава бил на две години. Л. поемала
грижите за големия си внук през почивните дни след като навършил 4-5 години и
така помагала на семейството на малкия си син.
Катастрофата настъпила рано сутринта, докато Л. пътувала за работа. Вестта
за смъртта на Л. предизвикала шок и ужас за близките ѝ, дошла „като гръм
от ясно небе“. Съпругът и синовете ѝ преживели загубата ѝ много
тежко. Големият син С. изпаднал в шок, станал мълчалив, започнали семейните му
проблеми, вследствие на които скоро след смъртта се разделил със съпругата си.
Впоследствие започнал да се интересува само от религия, къщата му била пълна с
икони. Започнал да ходи по църкви и манастири, станал веган. Свидетелката по
несъмнен за нея начин свързва тези промени у С. със загубата на майка му, към
която бил изключително привързан.
Два месеца след смъртта на Л. малкият син И., който до тогава нямал никакви
здравословни проблеми, започнал да оплешивява, диагностицирана била болестта на
Хашимото, която се отключила според св. вследствие на стреса от загубата на
майка му. Преди смъртта на Л.И. бил весел и жизнерадостен, а след смъртта
ѝ станал мрачен, депресивен, две-три години поведението му било променено
до неузнаваемост.
Загубата на съпругата му се отразила изключително зле и на Н., който бил
много привързан към Л.. До смъртта ѝ бил деен, имал агроаптека, поддържал
градина в с. ****, обработвал земята, отглеждал плодове и зеленчуци, но след
смъртта преценил, че няма сили и мотивация да се справя с досегашните си
ангажименти, затворил агроаптеката, не можел да се грижи и за градината. Преди
загубата бил здрав и жизнен, но след това се проявили здравословни проблеми,
започнал да губи паметта си, след оперативни интервенции му поставили стендове.
Страдал от безсъние и години наред приемал приспивателни. Свидетелства за това,
че и към момента на разпита – пет години след смъртта, на телефонния апарат на
Н. продължава като екранна снимка да стои снимката на Л..
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, свидетелката знае, че на
погребението на Л. К. са присъствали около 500 човека, разходите за него са
били поети от зет му, който години по-късно ѝ е споменал, че разходите са
били в порядъка на около 5 000 лв.
Свидетелката В.Н. е без родствена връзка с ищците, тя е съсед на сем. К. от
седемдесетте години, апартаментите им са един срещу друг, общувала е много с
тях, били са в близки отношения, като особено интензивни са били приятелските
ѝ отношения с Л. К.. Според свидетелката, К. е била много добър,
прекрасен човек; изключително активна, научен работник, директор на ***,
уважаван човек с голям авторитет, с много хъс за работа, автор на няколко ***.
Според Н., към момента на смъртта си Л. е била в разцвета на силите си. Наред
със забележителните си професионални постижения, К. била крепител и обединител
на семейството, стараела се всячески да подпомага близките си, в т.ч. помагала
финансово големия си син и съпругата му със стартираща кариера в областта на
стоматологията. Била изключително грижовна към всички, грижела се за внука си,
особено през съботите и неделите. Потвърждава вече посоченото от първата
свидетелка, че към момента на смъртта си е живеела в едно домакинство със
съпруга си и с големия си син и неговата съпруга, живели са в дух на
разбирателство и подкрепа. Била стожер и обединител на семейството, събирала ги
за всеки празник.
Смъртта на Л. била шок за всички. Съпругът и синовете ѝ били като
попарени, отказвали да повярват на лошата вест, през първите дни се надявали,
че е в командировка и ще се върне всеки момент. Н. изживял изключителен стрес
от загубата на съпругата си, с която е живял цял живот, започнал да губи
паметта си, неколкократно влизал в болница, грижи за него полагал малкия син.
Свидетелката поддържа контакти с първия ищец и понастоящем и според нея той и
сега не може да преодолее загубата на съпругата си. След смъртта С. изпаднал в
депресия и се обърнал към религията, споделял желанието си да отиде в Тибет,
при тибетските монаси. Стресът се отразил неблагоприятно и на здравословното
състояние на сина И., при който се отключила болестта на Хашимото
непосредствено след произшествието. Свидетелката е присъствала на погребението
на К.. Понеже тя е била директор на два *** в рамките на ***, на погребението
присъствали много хора от цялата страна.
От ищцовата страна са представени писмени доказателства за здравословното
състояние на Н.К. в периода след 2015 год. Видно от тях е, че Н.К. е претърпял
оперативни интервенции в кардиологичните отделения на болници в гр. София и гр.
Пловдив. Факт е, че тази документация изцяло следва като период датата на
процесното произшествие.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, приета по делото е фактура,
издадена на 15.04.2014 год., придружена с фискален бон. Същата е издадена от
дружество със седалище гр. Бургас, но за услуга, предоставена от траурната му
агенция в гр. Пловдив. С нея са фактурирани погребални стоки и услуги /ковчег,
кръст, драперия, венци и пр./ на обща стойност 4166 ЛВ. Фактурата е издадена на
името на ищеца И.К., който се е подисал за реалното полечаване на стоките и
услугите. От гласните доказателства са потвърждава факта, че разходите за
погребението са били поети от И.К.. Установи се и обстоятелството, че предвид
изявената личност на К., обстоятелството, че е била директор на *** и доказан
професионалист, на погребението са присъствали много хора, което обосновава и
завишения размер на разходите.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните правни изводи.
В разпоредбите на приложимия КЗ /отм./ липсва
изискване преди образуването на гражданско дело за присъждане на обезщетение за
вреди от произшествие пострадалият първо да отправи писмена претенция за
плащане пред застрахователя. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ /в сила от 2016 год./
е приложима само за застрахователни събития, настъпили при действието на
договори, сключени след 01.01.2016 год. Въпреки това ищците са отправили
писмена претенция към ответното дружество с искане да им бъде изплатено
застрахователно обезщетение, която е получена на 02.03.2017 год.
Застрахователят е изискал представяне на писмени доказателства. Исковата молба
е подадена след получаването на писмената претенция. Не са изложени твърдения
застрахователят да е предложил и изплатил застрахователно обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, приложима към процесните правоотношения,
с оглед разпоредбата на пар. 22 от КЗ /нов/, при
застраховка “гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В
хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от
една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието
на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по чл. 226 КЗ.
Установи се наличието на валидно застрахователно
правоотношение, страна по което е ответното дружество, по силата на което е
покрита гражданската отговорност на виновния за произшествието от 31.03.2014
год. водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № СА 9681 АН за вредите, причинени при това застрахователно
събитие, настъпило в срока на застрахователното събитие.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
С влязла в сила
присъда, съдът е признал Г.Д.П. за виновен в това, че
на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – л.а.
„Мерцедес 180С“ с рег. № СА 9681 АН е нарушил правилата за движение – чл. 20,
ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.И.К., родена на ***
год.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието. Настоящият граждански съд е обвързан и приема за установено по делото, че е извършено противоправно деяние от страна на
П., изразяващо се в нарушаване на правилата за движение
по ЗДв.П, регламентиращи задълженията за водача на моторно превозно средство. Установено е, че деянието е виновно, като вината е
във формата на непредпазливост – П. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди. Установено е и обстоятелството, че деянието на П. е причинило смъртта на Л.К. – съпруга на
първия ищец и майка на втория и третия ищец.
Вследствие на смъртта на своята близка, ищците са претърпели значителни
неимуществени вреди, които не са преодолели и към момента. Н. и Л.К. са живели
в сплотено и задружно семейство, с емоционални, хармонични и топли
взаимоотношения, основани на обич и взаимно уважение. Личността на загиналата
при произшествието К. е била силна, обединяваща и подкрепяща всички членове на
семейството. Загубата й се е отразила шокиращо и травмиращо за съпруга ѝ,
с който е живяла повече от 40 години. Свидетелите сочат на срив в
здравословното състояние на Н.К. след произшествието. Съдът има предвид, че за
отговор на въпроса дали е налице причинно-следствена връзка между смъртта на К.
и влошеното здравословно състояние на Н.К. са необходими специални знания и
извод за наличието на такава връзка не може да бъде основан на предположение, в
т.ч. обосновано със съдържанието на свидетелските показания и преценката на
периода на влошаването на здравословното му състояние, следващ датата на
смъртта. Еднозначен е обаче изводът на съда, че в период на значително влошено
здравословно състояние, Н.К. е бил лишен от възможността да бъда подпомаган,
обгрижван и подкрепян от най-близкия си човек – от съпругата си, с която е бил
заедно повече от 40 години. И понастоящем първият ищец не е преодолял болката и
страданието от загубата на любимия човек.
От гласните доказателства се установиха и болките и
страданията на синовете на загиналата. Макар и пълнолетни, емоционалната им
връзка е била силна и интензивна. Майката е била съветник и опора за синовете
си. Големият син е живял в едно домакинство с майка си, а малкият, макар и в
отделно домакинство, е разчитал на нейните съвети и подкрепа, в т.ч. и за
отглеждането на своите деца. Внезапната загуба на Л.К. е променила живота и на
двамата синове. С.К. е потърсил компенсация за емоционалната празнота в
религията, а И.К. е бил психически травмиран и години наред е бил в състояние
на депресия, станал е мрачен и неузнаваем дори за най-близкото си обкръжение.
При определянето на интензитета на страданията от
особено значение в случая има личността на загиналата, която е бил човек с
авторитет, доказан професионалист, деен, енергичен и всеотдаен, а загубата на
подобен по характер и темперамент човек остава особено осезаема празнота в
емоционалния живот на преживелите загубата му близки.
Оспорванията на ответната страна, заявени в отговора,
досежно липсата на доказателства за претърпяването на неимуществени вреди,
липса на контакти и емоционална връзка, останаха напълно недоказани.
Ето защо, установени са всички елементи от фактическия състав на деликта,
поради което и за водача на автомобила е
възникнала отговорност да обезщети причинените вследствие на неправомерното му
поведение вреди.
Поради това обезщетение за
неимуществените вреди следва да се присъди.
Същото, според нормата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/68 г.
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се
посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като
понятието "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетението за неимуществени вреди, а според формираната по реда
на чл.
290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество.
За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази установените по
делото близки емоционални отношение на К. с ищците. Отчете, обстоятелствата, че
е била здрава, активна и жизнена като човек, енергично работеща жена,
същевременно отдадена на просперитета на семейството си и поддържането на
хармоничните отношения между членовете му. Съобрази общественото положение на
загиналата – професор и директор на ***, автор на нови сортове зеленчуци.
При определянето на обезщетението следва да бъде съобразено общественото
разбиране за понятието справедливост на даден етап от развитието на обществото,
а то пряко зависи от конкретните обществено-икономически условия, стандарта на
живот в страната към деня на събитието. Според данните на НСИ средностатистическия
общ годишен доход на едно лице за 2014 год. е 4 813 лв., а средностатистическия
годишен разход – 4 509 лв. Ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при
която е настъпило увреждането, е размерът на застрахователното покритие. До м.
06.2012 год. минималният размер на покритие е бил 1 000 000 лв. за
неимуществени вреди, вследствие на смърт при едно пострадало лице, а след м.
06.2012 год. – 2 000 000 лв. – чл. 266, ал. 1, т.1, б. а от КЗ /отм./
/двукратно увеличение/. Взе предвид, че за периода от увеличението на
минималното застрахователно покритие през 2012 год. до деня на събитието
минималната работна заплата е повишена от 290 лв. към 01.05.2012 год. до 340
лв. след 01.01.2014 год. /увеличение с около 18%/.
Според обобщението на съдебната практика за средния размер на присъжданите
обезщетения при сходни случаи, направено в решение № 232 / 22.01.2017 год. на
ВКС по т.д. № 60404 / 2016 год., четвърто гр. отд., присъжданите обезщетения от
съдилищата при смърт на родител, настъпила през 2012-2013 год. е около
100 000 – 120 000 лв., а по-високи от тези размери са присъждани в
случаи, когато са установявани специфични обстоятелства, като в посоченото
решение дължимото обезщетение е определено на 130 000 лв. В друго решение
- № 223 / 13.04.2017 год. по т.д. № 2273/2015 год. на ВКС, ТО, като обобщение е
посочено, че застрахователни обезщетения за вредите от настъпила смърт, са
определяни от съдилищата във вариращ размер между 100 000 лв. и
220-250 000 лв. в зависимост от конкретните обстоятелства.
При отчитане на инфлационните процеси, увеличението на минималната работна
заплата през 2014 год. с 10% спрямо 2013 год. и 18% спрямо 2012 год. /към който
момент е прието в първото посочено решение № 212/2018 год., че средното
обезщетение е в размер на около 120 000 лв./, съдът приема, че са налице
предпоставките и за определяне на завишен размер на обезщетението в сравнение
със средния размер на обезщетенията за предходните две години, обобщен в
посоченото решение. В случая обезщетението следва да се определи в завишен
размер спрямо средните размери за 2012-2013 год. и предвид установената особена
интензивност на емоционалната близост на Л. К. със съпруга ѝ и децата
ѝ, както и нейната собствена личност и общественото ѝ положение на
учен и професионалист.
Като отчита всички тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетението на
всеки от ищците следва да се определи в размер на 150 000 лв.
Така, исковете се явяват напълно доказани не само по основание, но и по
размер. Така определените обезщетения не подлежат на редуциране, предвид
липсата на надлежно въведено в процеса възражение за съпричиняване.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя е функция на
отговорността на застрахования. Застрахователят отговаря за всички вреди, за
които отговорност носи причинителя на вредата, в това число и за последиците от
несвоевременното изпълнение на задължението за парична обезвреда. Следователно
той носи отговорност не само за главницата, а и за законната лихва от момента
на увреждането, съвпадащ с момента на смъртта - 31.03.2014 год.
Доказана по
основание и размер е и исковата претенция на И.К. за присъждане на обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди, представляващи погребални разноски.
Същите са пряко свързани със смъртта на К. – разходите не биха били направени
ако не бе настъпила смъртта. Установено с писмени доказателства е разходването
им, а с гласните доказателства е потвърдено, че именно този ищец е лицето,
поело разноските по погребението. Ето защо, в полза на И.К. следва да се
присъди сумата 4 166 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Обезщетението на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на увреждането. В случая за дата на увреждането се
приема датата на разходването на сумата – 25.04.2019 год.
Ищцовата страна в исковата си молба е заявила искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Същата е освободена от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Представлявана е от адвокат, изплатеното
на който възнаграждение е в размер на 15 000 лв. В нейна полза ще се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, изплатено в брой.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищците са били освободени от внос
на държавна такса, в съответствие с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и с оглед
уважаването на исковите претенции, дължимата за производството държавна такса
следва да се възложи върху ответното дружество. Ето защо, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата 18 166,64 лева държавна
такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121 076 907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Н.К.К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата
150 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на съпругата му
Л.И.К., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала
„Тракия“ по вина на Г.Д.П., при управление на МПС – лек
автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № СА 9681 АН, по отношение
на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със „ЗАД Армеец” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до
окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121 076 907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на С.Н.К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата
150 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на майка му Л.И.К., настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Тракия“ по
вина на Г.Д.П., при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес С
180“ с рег. № СА 9681 АН, по отношение на който автомобил
е сключен договор за застраховка “гражданска
отговорност” със „ЗАД Армеец” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до
окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121 076 907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на И.Н.К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата
150 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на майка му Л.И.К., настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014 год. на автомагистрала „Тракия“ по
вина на Г.Д.П., при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес С
180“ с рег. № СА 9681 АН, по отношение на който автомобил
е сключен договор за застраховка “гражданска
отговорност” със „ЗАД Армеец” АД, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 31.03.2014 год. до
окончателното плащане, КАКТО и сумата
4166 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от И.К., вследствие на смъртта на Л.И.К.,
изразяващи се в погребални разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.04.2014 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121 076 907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Н.К.К., ЕГН
**********, С.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********, всички с адрес
***, сумата от общо 15 000 лева
разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121 076 907, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 18 166,64 лева държавна такса.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..