№ 7939
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110125821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********
против Гаранционен фонд кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 499, ал. 5 КЗ, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15358,57 лв.,
представляваща регресна претенция, представляваща изплатено полза на
НББАЗ суми по претенция № ********** от ищеца обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
07.05.2024 г., до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на
1120,19 лв., за периода от 19.10.2023 г., денят, в който е извършено плащането
към НББАЗ, до 29.04.2024 г., денят на подаване на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че на 08.05.2021 г., на територията на Република
Италия, е настъпило пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от
водача на лек автомобил „Алфа Ромео 147“, рама № ZAR93700003369866, с
peг. № ********. За настъпилото произшествие е образувана претенция на
Италианското бюро с реф. № 21/010917 МЕС BG, предявена за изплащане към
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ),
където е била образувана претенция с реф. № 1-21-BG-01204. С писма с изх.
№1-1933/17.12.2021 г. 1-0304/02.03.2022 г. и 1-0426/23.03.2022 г.,
1
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи предявило
пред „ЗД ЕВРОИНС“ АД претенция за възстановяване на изплатеното от
тяхна страна обезщетение във връзка с претърпените от инцидента вреди,
външни разходи и такса за обработка, в общ размер на 15 358,57 лева.
Посочва, че НББАЗ се обръщало към застрахователя едва след като
първоначално е поканило Гаранционен фонд да заплати цитираната сума, в
отговор на което последния отказал възстановяване на сумата (писма с изх.
№08-01-205/14.12.2021 г., 08-01-205/21/14.02.2022 г. и 08-01-205/21/24.02.2022
г.). Сочи, че ответникът твърдял , че лекият автомобил е предмет на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица
№07120003055713/02.11.2020 г. Посочва, че в ищцовото дружество е била
образувана претенция № **********, като на 19.10.2023 г., сумата е била
изплатена изцяло по банкова сметка на НББАЗ. Сочи, че при справка в
информационната система на Гаранционен фонд е било установено, че по
отношение на лекия автомобил, участвал в настъпилото на 08.05.2021 г.
пътно-транспортно произшествие, към датата на инцидента не е била налице
валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
автомобилистите, сключена със „ЗД ЕВРОИНС“ АД. Сочи, че Застрахователна
полица №07120003055713/02.11.2020 г. е била сключена с период на
валидност от 09:58 часа на 02.11.2020 г. до 23:59 часа на 01.11.2021 г., като
дължимата застрахователна премия е била разсрочена на четири вноски.
Твърди, че падежът на първата вноска е бил определен на датата на сключване
на застрахователния договор - 02.11.2020 г., но същата не е била платена,
поради което на 04.11.2020 г. процесната полица е била анулирана и
информацията е била подадена към информационната система на
Гаранционен фонд, като същото обстоятелство е било отразено в базата данни
на ответника. Твърди, че поради неплащане на първата вноска от
застрахователната премия, застрахователният договор не е произвел действие
между страните, съгласно правилото на чл. 351, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. Сочи, че Гаранционният фонд извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или
когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
2
Твърди, че доколкото е извършил плащане в полза на НББАЗ за посочените
суми и същото се дължи от ответника поради липсата на валидно сключен
застрахователен договор към датата на инцидента, е налице основание за
възстановяване на платените суми. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
издадената застрахователна полица представлява първичен счетоводен
документ, удостоверяващ плащане на първата вноска. Твърди, че
правоотношенията между застрахователния посредник и застрахователното
дружество не могат да бъдат противопоставяни на трети лица. Твърди, че
ищецът е подал информация до Гаранционния фонд, че полицата е
действителна, поради което счита твърденията му, че същата не е била
заплатена за неоснователни.Твърди, че увреждащият автомобил е имал
задължителна застраховка гражданска отговорност сключена с ищеца.
Посочва, че ищецът е подал данни за прекратяване на полицата от 04.11.2020
г., като причина е била посочена „невнесена вноска“. С оглед на това моли за
отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представена е застрахователна полица №
BG/07/120003055713/02.11.2020 г., за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ищеца като
застраховател чрез застрахователен брокер (посредник) „Мистрал Груп“ и
„Супреме Карс“ ЕООД като застраховащ по отношение на лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, модел „147“, peг. № ********, със срок на действие от
09:58 часа на 02.11.2020 г. до 23:59 часа на 01.11.2021 г., със застрахователна
премия от 2887,54 лв., платима на четири вноски – първата на 02.11.2020 г. в
размер на 721,87 лв., и още три от по 721,89 лв., платими съответно на
01.02.2021 г., 01.05.2021 г. и 01.08.2021 г.
Представена е преписка по щета № **********/18.10.2023 г. към полица
3
№ 07120003055713/02.11.2020 г. по описа на ищеца за настъпило на 08.05.2021
г. застрахователно събитие – ПТП, в Италия по вина на водача на лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, peг. № ******** и щети по лек
автомобил EL9952ZL Fiat 500, изплатена сума от НББАЗ България в размер на
15358,57 лв., с резолюция за Гаранционен фонд.
Представени са още: доклад по щета № **********/18.10.2023 г.;
платежно нареждане от 19.10.2023 г. от ищеца към НББАЗ за сумата от общо
108120,74 лв., ведно с опис на претенциите по щети, които се включват в тази
сума.
Представена е претенция за възстановяване на изплатено обезщетение
изх. № 1-1933/17.12.2021 г. от НББАЗ до ищеца за сумата от 4862,03 лв.,
представляваща платено от НББАЗ обезщетение, ведно с такса обработка, за
вреди от ПТП, настъпило на 08.05.2021 г. в Италия по вина на водача на
процесния л. а. „Алфа Ромео 147“ на основание претенция от UCI.
Представена е фактура № **********/16.12.2021 г., издадена от НББАЗ
на ищеца за сумата от 754,79 лв., представляваща такса обработка щета и
административни разходи.
Представено е писмо изх. № 08-01-205/14.12.2021 г., с което ответникът
е уведомил НББАЗ във връзка с процесното ПТП от 08.05.2021 г., че по
отношение на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, peг. №
******** към датата на ПТП бил налице договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/07/120003055713/02.11.2020 г., ищецът бил подал данни за прекратяване
на договора, считано от 04.11.2020 г., предвид което полицата била подадена
като прекратена в Информационния център (ИЦ) към ответника, но без да са
били спазени изискванията на чл. 368, ал. 4 КЗ, респ. същата е произвеждала
действие към датата на ПТП. Поради изложеното ответникът не носил
отговорност за възстановяване на изплатеното от НББАЗ обезщетение.
Представено е платежно нареждане от 16.11.2021 г. за изплатена от
НББАЗ на Ufficio Centrale Italiano (UCI) сума от 55894,02 евро относно
предявени претенции от италианското бюро, ведно с представен списък на
претенциите. Представено е и извлечение от разплащателна сметка на НББАЗ
в евро.
Представена е претенция за възстановяване на изплатено обезщетение
4
изх. № 1-0304/02.03.2022 г. от НББАЗ до ищеца за сумата от 6923,63 лв.,
представляваща платено от НББАЗ обезщетение, ведно с такса обработка, за
вреди от ПТП, настъпило на 08.05.2021 г. в Италия по вина на водача на
процесния л. а. „Алфа Ромео 147“, на основание получена втора претенция от
UCI.
Представена е фактура № **********/25.02.2022 г., издадена от НББАЗ
на ищеца за сумата от 1056,14 лв., представляваща такса обработка щета и
административни разходи.
Представено е писмо изх. № 08-01-205/21/14.02.2022 г., с което
ответникът е уведомил НББАЗ във връзка с процесното ПТП от 08.05.2021 г.,
че по отношение на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, peг. №
******** към датата на ПТП бил налице договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/07/120003055713/02.11.2020 г., ищецът бил подал данни за прекратяване
на договора, считано от 04.11.2020 г., предвид което полицата била подадена
като прекратена в Информационния център (ИЦ) към ответника, но без да са
били спазени изискванията на чл. 368, ал. 4 КЗ, респ. същата е произвеждала
действие към датата на ПТП. Поради изложеното ответникът не носил
отговорност за възстановяване на изплатеното от НББАЗ обезщетение.
Представено е платежно нареждане от 10.01.2022 г. за изплатена от
НББАЗ на UCI сума от 31897,32 евро относно предявени претенции от
италианското бюро, ведно с представен списък на претенциите. Представено е
и извлечение от разплащателна сметка на НББАЗ в евро.
Представена е претенция за възстановяване на изплатено обезщетение
изх. № 1-0426/23.03.2022 г. от НББАЗ до ищеца за сумата от 6923,63 лв.,
представляваща платено от НББАЗ обезщетение, ведно с такса обработка, за
вреди от ПТП, настъпило на 08.05.2021 г. в Италия по вина на водача на
процесния л. а. „Алфа Ромео 147“, на основание получена treta претенция от
UCI.
Представена е фактура № **********/18.03.2022 г., издадена от НББАЗ
на ищеца за сумата от 1030,33 лв., представляваща такса обработка щета и
административни разходи.
Представено е писмо изх. № 08-01-205/21/24.02.2022 г., с което
ответникът е уведомил НББАЗ във връзка с процесното ПТП от 08.05.2021 г.,
5
че по отношение на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, peг. №
******** към датата на ПТП бил налице договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/07/120003055713/02.11.2020 г., ищецът бил подал данни за прекратяване
на договора, считано от 04.11.2020 г., предвид което полицата била подадена
като прекратена в Информационния център (ИЦ) към ответника, но без да са
били спазени изискванията на чл. 368, ал. 4 КЗ, респ. същата е произвеждала
действие към датата на ПТП. Поради изложеното ответникът не носил
отговорност за възстановяване на изплатеното от НББАЗ обезщетение.
Представено е платежно нареждане от 31.01.2022 г. за изплатена от
НББАЗ на UCI сума от 49149,45 евро относно предявени претенции от
италианското бюро, ведно с представен списък на претенциите. Представено е
и извлечение от разплащателна сметка на НББАЗ в евро.
Представено е уведомление рег. № 10008/2/02.01.2024 г., с което ищецът
е поканил ответника да му заплати платените от ищеца суми ведно със
законната лихва от датата на плащането в 14-дневен срок от получаването на
писмото, ведно с обратна разписка, от която се установява, че писмото е
получено на 05.01.2024 г.
Представено е извлечение от интернет страницата на ответника, от което
се установява, че към 08.05.2021 г. не е имало активна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел „147“, peг. № ********.
Представена е справка от базата данни на ИЦ към ГФ, съгласно която
полица BG/07/120003055713/02.11.2020 г. е подадена като прекратена на
03.11.2020 г., с причина за прекратяване „невнесена вноска“.
От заключението на назначената по делото съдебна счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че по
отношение на полица BG/07/120003055713/02.11.2020 г. няма осчетоводени
плащания, сумата от 15358,57 лв. е изплатена от ищеца по сметка на НББАЗ с
платежно нареждане от 19.10.2023 г. във връзка с щета **********, като
сумата е постъпила по сметка на НББАЗ на същата дата.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 499, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 499, ал. 5 КЗ:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) процесното застрахователно събитие да е настъпило извън
територията на Република България; 2) спор между ищеца и ответника кой
носи отговорността за заплащане на обезщетение на увреденото лице; 3)
НББАЗ да е изплатило обезщетение на увреденото лице; 4) ищецът да е
възстановил на НББАЗ изплатеното обезщетение; 5) отговорността за
заплащане на обезщетение на увреденото лице да е на ответника – в
разглеждания случай поради липса на сключена от виновния водач валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В отношенията между страните по делото спорен се явява единствено
въпросът кой следва да носи отговорността за заплащане на обезщетение на
увреденото лице, респ. дали към момента на настъпване на застрахователното
събитие – ПТП от 08.05.2021 г., по отношение на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел „147“, peг. № ******** е била налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца.
Относно наличието на останалите предпоставки, обуславящи основателността
на исковата претенция, страните не спорят, а и същите се установиха по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на назначената по делото ССЕ.
Съдът намира, че в разглеждания случай отговорността за заплащане на
обезщетение на увреденото лице следва да се понесе от ответника поради
следните съображения.
По делото се установи, че при ищеца по отношение на л. а., управляван
от виновния за настъпване на ПТП водач, на 02.11.2020 г. е бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
7
От събраните по делото писмени доказателства обаче не се установи
заплащането на уговорената между страните застрахователната премия – нито
на първоначалната вноска, нито на последващите такива. Същевременно от
заключението на назначената по делото ССЕ се установи, че по отношение на
процесната застрахователна полица няма осчетоводени плащания за
застрахователна премия. Плащането на първата вноска от застрахователната
премия не може да се установи по безспорен начин и чрез евентуалното
представяне на застрахователната полица в оригинал от застрахователния
брокер, респ. само по себе си залепването на стикер на Гранционния фонд
върху застрахователната полица не може да установи при условията на пълно
и главно доказване положителния факт на плащането на първата вноска от
застрахователната премия, а най-много може да се отчете като индиция в тази
насока. Ето защо съдът намира за установено по делото, че първата вноска от
застрахователната премия по процесния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не е заплатена.
Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ освен ако е уговорено друго,
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия
по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на
премията. От представената застрахователна полица не се установи страните
да са уговорили нещо различно, напротив установи се, че страните са се
придържали именно към правилото уредено в посочената разпоредба, респ. в
нея изрично е посочено, че при не плащане на първата вноска
застрахователното покритие не започва и застрахователят не носи риска по
договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 367, ал. 1 КЗ цялата премия или първата
вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на
застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е
уговорено в договора.
От анализа на посочените разпоредби следва, че за застрахователя не
може да възникне задължение да носи риска от настъпване на
застрахователното събитие преди да е платена цената за това. Следователно
плащането на цялата застрахователна премия или на първата вноска от нея,
както е в случая, е регламентирано от законодателя като условие за пораждане
действието на договора.
8
След като в случая не се установи да е платена както първоначалната
вноска от застрахователната премия, така и последващите вноски се извежда
категоричен извод, че процесният застрахователен договор не е действал към
момента на настъпване на застрахователното събитие от 08.05.2021 г.
При това положение на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността за
заплащане на застрахователно обезщетение следва да се понесе от ответника,
доколкото макар да се установи, че е бил сключен договор застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същият не е бил валиден,
не е действал към момента на реализирането на ПТП от 08.05.2021 г.
В разглеждания случай е без правно значение за решаване на делото
дали застрахователят надлежно е прекратил процесния договор за застраховка,
респ. същественото е, че този договор не е породил действие.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Вземането на ищеца по чл. 411 КЗ е безсрочно, следователно за да бъде
поставен в забава ответникът, последният е необходимо да бъде поканен от
ищеца да изпълни. По делото се установи и че ищецът е поканил ответника да
изпълни за регресната му претенция в 14-дневен срок от получаването на
поканата, както и че поканата е получена от последния на 05.01.2024 г., видно
от представената обратна разписка, т. е. срокът за изпълнение е изтекъл на
19.01.2024 г. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Предвид
изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 от ЗЗД е установен по своето
9
основание. Съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера на
обезщетението за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на
следната интернет страница, а именно: https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html , в размер на 594,27 лв., изчислена върху главницата от
15358,57 лв. за периода от 20.01.2024 г. до 29.04.2024 г.
При това положение исковата претенция по чл. 499, ал. 5 КЗ се явява
изцяло основателна, установена както по своето основание, така и по размер и
като такава следва да се уважи в цялост, а тази по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи за сумата от 594,27 лв., изчислена върху главницата от 15358,57 лв. за
периода от 20.01.2024 г. до 29.04.2024 г., и да се отхвърли за разликата над
сумата от 594,27 лв. до пълния предявен размер от 1120,19 лв. и за периода от
19.10.2023 г. до 19.01.2024 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 1264,34
лв., от които 664,34 лв. за ДТ, 400,00 лв. за депозит за вещо лице и 200,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят
1223,99 лв. Ответникът претендира само юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 200,00 лв.,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 6,38 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* на основание чл. 499, ал.
5 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********,
следните суми, а именно: сумата от 15358,57 лв., представляваща регресна
претенция, представляваща изплатено полза на НББАЗ суми по претенция №
********** от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.05.2024 г.,
до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 594,27 лв.,
изчислена върху главницата от 15358,57 лв. за периода от 20.01.2024 г. до
29.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 499, ал. 5 КЗ за разликата над
10
сумата от 594,27 лв. до пълния предявен размер от 1120,19 лв. и за периода от
19.10.2023 г. до 19.01.2024 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата от 1223,99 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ********* сумата от 6,38 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11