РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Велико Търново, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500047 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 1314 от 23.11.2021 година, постановено по гр. дело №
913 по описа на Районен съд - В. Търново за 2021 година, съдът е осъдил „...”
АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район ..., бул. „...”
№..., ... .. – Е, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Ц.” ООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „...” № .,
сумата от 9 410,19 лв. /девет хиляди четиристотин и десет лева и
деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща извършено без
основание плащане на цена на услуги за пренос ниско напрежение за периода
от 01.06.2017г. до 30.11.2017г., за което са издадени фактури с № ...от
07.07.2017г., № ...от 07.08.2017г., № ...от 07.09.2017г., № ...от 06.10.2017г.,
№ ... от 07.11.2017г. и № ...от 07.12.2017г. по партида с клиентски № ... и
абонатен № ..., за обект намиращ се в с. М., общ. В. Търново, ведно със
1
законната лихва върху главницата считано от 23.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 285,84 лв.
/хиляда двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляващи направени по делото разноски; отхвърлил е като
неоснователен предявения от „Ц.” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „...” № ., срещу „...” АД, ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление гр. ..., район ..., бул. „...”, № ., ... .. – Е, иск по чл.55, ал.1
от ЗЗД в частта относно заплащане на сумата от 2 489,43лв. /две хиляди
четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ -
главница, представляваща извършено без основание плащане на цена на
услуги за достъп средно/ниско напрежение за периода от 01.06.2017г. до
30.11.2017г., за което са издадени фактури с № ..от 07.07.2017г., № ..от
07.08.2017г., № ..от 07.09.2017г., № ..от 06.10.2017г., № .. от 07.11.2017г. и
№ ..от 07.12.2017г. по партида с клиентски № ... и абонатен № ..., за обект
намиращ се в с. .., общ. В. Търново, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; осъдил е „Ц.” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „...”, № .., да заплати на „...” АД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление гр. ..., район ..., бул. „...”, № .., ... .. – Е,
сумата от 73,22 лв. /седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/,
представляващи направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от „...” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., район ..., бул. „...” №.., ... .. – Е в осъдителните части, с
искане за отмяната му в тези части и постановяване на ново, отхвърлящо
иска изцяло с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на
неправилна преценка на доказателствата и погрешно приложение на
материалния закон.
Ответникът по жалбата - „Ц.” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „...”, № .. – излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение в обжалваните части. Претендира разноски за
второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда
на чл.271 от ГПК, приема за установено от фактичиска и правна страна
следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна – „Ц.” ООД,
ЕИК: ..., гр. В. Търново - излага в исковата си молба, че на ответното
дружество е заплатило сумата от 9 410,19лв. - относно предоставяне на
услуги за достъп до електроразпределителната му мрежа и ползването на
услуги за пренос на количества електроенергия, доставяни по партида с
клиентски № ... и абонатен № ..., за обект намиращ се в с. .., общ. В.
Търново. Изтъква се, че във връзка с ползваната електрическа енергия за
периода от 01.06.2017г. до 30.11.2017г. ответникът е издал фактури с №
..от 07.07.2017г., № ..от 07.08.2017г., № ..от 07.09.2017г., № ..от
06.10.2017г., № .. от 07.11.2017г. и № ..от 07.12.2017г., в които е начислил
посочената цена на услуги за пренос на ниско напрежение в исковия размер
на 9 410,19лв. Електричеството, за което са платени сумите за достъп и
пренос, било произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което
не съществувало основание за плащане. Ищецът твърди, че е заплатил
горепосочените суми на ответника както и че същите се явяват недължими
тъй като електроенергията след границата на собственост на
електросъоръженията, преминава през кабелен електропровод 20 кV до
трафопост №3 „Ц.”, които са негова собственост и служат единствено за
захранване на обекта му с електроенергия. Навеждат се доводи, че поради
това ответникът реално не предоставя на ищеца услуги за пренос ниско
напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Ищецът твърди, че не
дължи горепосочените суми и тъй като извършеното от ответника
измерване на потребените количества електроенергия е неправомерно,
въпреки определената граница на собственост на електросъоръженията му
на мястото на прикачване на електропроводното отклонение за
собственият му трафопост към електропроводното отклонение с. .. на
електропровод „Пушево” 20 кV. Изтъква се, че средството за търговско
измерване на ответника неправилно е монтирано в трафопоста на ищеца,
където се трансформира електроенергията от средно в ниско напрежение
вместо в мястото на прикачване на електропроводното му отклонение към
електропроводното отклонение с. Момин сбор на електропровод „Пушево”
20 кV. По реда на настоящото производство претендира за постановяване
на решение, с което съдът да осъди ответника да възстанови на ищеца
горепосочените суми, които неоснователно е заплатил за пренос ниско
3
напрежение и за достъп средно/ниско напрежение по процесните фактури,
както и да му заплати направените по делото разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, приема за
установена фактическата обстановка, посочена в мотивите на
атакуваното първоинстанционно съдебно решение. Въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Доводите на ответника са неоснователни. По делото е
доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към
електропреносната мрежа да ответника. Според чл.154 от ГПК в задачите
на ответника е да установи процесното количество електричество да е
„постъпило“ и да е „преносено“ по мрежата му, защото само така тезата
му, че има основание да задържи исковите суми би била основателна. По -
специално ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени
мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За
уважаване на иска му е достатъчно да докаже плащане в търсения с
исковата молба размер. Затова меродавни за казуса са показанията на
устройствата за измерване, установяващи, че произведеното от ищеца за
исковия период електричество равни на процесното. Налице е имуществено
разместване между страните с оглед извършеното плащане от ищеца на
цена на услуги за пренос ниско напрежение от 9 410,19лв., които
ответникът реално не е предоставил с оглед обстоятелството че
преобразуването на електрическата енергия от ниво средно напрежение до
ниво ниско напрежение се извършва от електросъоръжение на потребителя.
На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, заплатената от последния сума подлежи на
връщане от мрежовия оператор
Изходът на спора и правилото на чл.78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът
има право на разноски за второинстанционното производство, като
стойност доказани в размер на 430,00лв. Следва да се присъдят в тежест
на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1314 от 23.11.2021 година, постановено
4
по гр. дело № 913 по описа на Районен съд - В. Търново за 2021 година в
обжалваните части.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК: ..., гр. ..., бул. "..." , № .., ... .. Г да заплати на
„Ц.” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул.
„...” № .. сумата от 430,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5