Р Е Ш Е Н И
Е
№ 103
гр.
Габрово, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Мариела
Караджова, като разгледа материалите по адм.
дело № 149 от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 4 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Делото е образувано по повод получено в
Административен съд – Габрово писмо от ТП на НОИ – Габрово, вх. № СДА-01-1356
от 01.08.2023 г., към което е приложена жалба от С.Д.Х. ***. Жалбата е
адресирана до директора на ТП на НОИ – Габрово и в нея е изразено несъгласие с
Разпореждане № 4505-40-280 от 19.07.2023 г., издадено от директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ГВРС/ при НОИ, с което на Ст.
Х. е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
4 от ЗГВРСНР. Отправя се искане към ръководителя на администрацията за
съдействие с оглед коректно изчисляване на полагащите ѝ се възнаграждения
и обезщетения. Сезираният административен орган е изпратил жалбата за
разглеждане от Административен съд – Габрово, ведно с образуваната
административна преписка и списък на страните в производството.
В изпълнение на съдебно разпореждане № 700/ 07.08.2023
г. и № 739/ 16.08.2023 г., с молба до АдС – Габрово, вх. № СДА-01-1441/ 16.08.2023
г. и последваща такава, вх. № СДА-01-1486/ 24.08.2023 г., са отстранени
констатирани от съда нередовности. Жалбоподателката уточнява, че обжалва по
съдебен ред Разпореждане № 4505-40-280 от 19.07.2023 г., издадено от Директора
на Фонд ГВРС. По подробно изложени съображения се иска отмяна на акта като
неправилен и незаконосъобразен, издаден при неспазване на установената форма,
при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с целта на закона.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява. По делото се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. И.Н. от САК, който в писмени становища, вх. №
СДА-01-1715 от 03.10.2023 г. /л. 118/, вх. № СДА-01-1959 от 01.11.2023 г. /л.
133-134/ и вх. № СДА-01-2130 от 16.11.2023 г. /л.140-141/ поддържа жалбата и
развива доводи по същество на искането за отмяна на обжалваното разпореждане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски – заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответната страна – Директор на Фонд ГВРС се
представлява от редовно упълномощен представител – ст. юрк. П.Р., която оспорва
жалбата и в подкрепа на твърденията си излага съображения по същество в
допълнително представени писмени бележки /л.142/. Прави искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и моли за присъждане на разноски в полза на
ответника – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е образувано по
подадено от С.Д.Х. Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по
ЗГВРСНР, вх. № 4502-07-64/ 30.06.2023 г. /л.11/. Като е взел предвид
обстоятелството, че заявителката е била в трудово правоотношение с работодател
“*****“ ЕООД /в производство по несъстоятелност/, прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ със
Заповед № 1128/ 04.11.2022 г. /л. 6/, считано от същата дата, и с оглед
представена справка за начислени, но неизплатени възнаграждения, рег. № 105/
21.07.2023 г. /л.12/, директорът на Фонд ГВРС е издал оспореното в настоящото
производство Разпореждане № 4505-40-280 от 19.07.2023 г. /л.9/. С процесния акт
на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е
отпуснато гарантирано вземане на Ст. Х. за начислени, но неизплатени брутни
трудови възнаграждения за времето от месец май, 2022 г., до месец септември,
2022 г., вкл. Изчислена е полагаща се сума за периода общо в размер на 4 314,73
лева, като след данъчно облагане е определена сума за получаване в размер на
общо 3348,14 лева – изплатена на правоимащото лице. В жалбата се твърди, че
вземането е неправилно определено, тъй като не включва неизплатено
възнаграждение за м. октомври, 2022 г., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ /за неспазено предизвестие/ и по чл. 224, ал. 1 от КТ /за неизползван
платен годишен отпуск/.
Актът е връчен на адресата на 21.07.2023. г.,
видно от съдържащата се в същия разписка за връчване. Жалбата против него е
подадена на 27.07.2023 г. в ТП на НОИ – Габрово.
Поради това съдът намира, че оспорването е
процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес –
адресат на обжалвания акт, в законово установения 14-дневен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност директно пред административен съд, съгласно нормата на чл.
26, ал. 4 от ЗГВРСНР.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Административният акт е издаден от директора на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, който предвид
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР се явява компетентен орган да издава
актове от категорията на посочените.
Описаните по-горе и посочени в обжалваното
разпореждане фактически обстоятелства за възникване на правото да се получи
гарантирано вземане, не се оспорват от страните по делото. Единствено спорен е
въпросът за начисляване и изплащане като гарантирано вземане на трудово
възнаграждение за м. октомври 2022 г. и обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 от КТ, за които жалбоподателката твърди, че са дължими, но не били
изплатени от бившия ѝ работодател, поради което следва да бъдат признати
и изплатени от ФГВРС като гарантирано вземане.
Процесният акт е с правно основание чл. 26, ал. 1
във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. По смисъла на чл. 3 от същия
закон гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и
неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори, както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими
от работодателя по силата на нормативен акт. А съгласно разпоредбата на чл. 22
от специалния закон вземанията са в размер на последните 6 начислени, но
неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който в търговския
регистър е вписано съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност на работодателя в някоя от хипотезите на чл. 6, т.1 - 3 от този
закон.
Подзаконовата уредба се съдържа в Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Необходимите документи за установяване на фактите,
пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8 от
горепосочената Наредба – гарантираните вземания се отпускат въз основа на
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по образец съгласно
приложение № 4 към Наредбата, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ
по седалище на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на
решението по чл.
6 ЗГВРСНР в търговския
регистър или от датата на информиране на работниците и служителите от
българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. Към
заявлението-декларация се прилага справка за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по Кодекса
на труда и други нормативни
актове, която се изготвя от работодателя по образец съгласно приложение № 1 към
Наредбата.
Към подаденото до ТП на НОИ – Габрово
Заявление-декларация Ст. Х. е приложила Справка, рег. № 105/21.07.2023 г. /л.
11/, в която фигурират начислените, но неизплатени от бившия ѝ
работодател брутни трудови възнаграждения за периода от м. май, 2022 г. до м.
септември 2022 г., включително.
Административният орган е извършил проверка
съобразно изискванията на чл. 9 от Наредбата – разгледал е подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, и е възложил на
контролните органи на ТПНОИ – Габрово извършване на ревизионна дейност спрямо
осигурителя „*****“ ЕООД въз основа на налични документи: финансово-счетоводни,
разходни, справки, декларации и ведомости за работни заплати. В тази насока от
ответника са представени и приети като писмени доказателства по делото,
заведени с вх. № СДА-01-1695/ 02.10.2023 г. и приобщени по делото /л. 49-117/,
а именно: Ревизионна записка № РЗ-5-07-01379167/ 15.06.2023 г. за извършена
пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „*****“ ЕООД
за периода от 01.11.2021 г. до 17.05.2023 г.; Анализ към ревизионната записка;
Констативен протокол № КГ-5-07-01389649/ 27.06.2023 г. с приложени към него: 1)
съдебно решение № 24/17.05.2023 г. на Окръжен съд – Габрово за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество с начална дата на
неплатежоспособност 17.05.2023 г.; 2) 126 броя справки за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, сред които
фигурира и Справка с рег. № 105/21.07.2023 г., касаеща жалбоподателката.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните
вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 от с.з. са в размер на последните 6 начислени, но
неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Настоящият съдебен
състав извърши служебна справка в публично достъпния Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по
вписванията, от която се установи, че Решение № 24 от 17.05.2023 г. по т. д. №
5/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е открито производство по
несъстоятелност на „*****“ ЕООД, е вписано на същата дата, тоест в рамките на
календарната 2023 г., като същото е изменено с решение № 113/ 26.07.2023 г. по
т.д. № 146 от 2023г. на АпС – Велико Търново в частта относно датата на
неплатежоспособността и за такава е определена 01.01.2022 г.
В конкретния случай, безспорно установено е, че
при образуване на административното производство Ст. Х. е била с прекратено
трудово правоотношение с работодателя „*****“ ЕООД 36 месеца преди датата на
вписване на решението в Търговски регистър за откриване на производство по
несъстоятелност на търговското дружество. Видно от приложената по делото
заповед № 1128/ 04.11.2022 г. /л. 6/, основанието за прекратяване е чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение от
страна работодателя, като е предвидено на лицето да се изплатят обезщетения по
чл. 221, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ. Техният размер не е посочен, но и
липсват данни за това, че същите са били начислени счетоводно. В Анализа към
Ревизионна записка от 15.06.2023 г. /л. 84-87/ е посочено, че за периода
01.10.2022 г. – 17.05.2023 г. липсват разчетно-платежни ведомости в
ревизираното дружество и поради това за този период не е извършена съпоставка на
РПВ с Регистъра на осигурените лица.
За пълно установяване на фактическите обстоятелства по
делото, по направено от жалбоподателката искане по чл. 192 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, съдът е изискал от бившия работодател „*****“ ЕООД информация,
свързана с начислени и/или изплатени на същото лице възнаграждения и
обезщетения, свързани с трудовото ѝ правоотношение за последните три
години под формата на справка, както и ведомости на работодателя в тази част за
този период, и служебното досие на жалбоподателката. Отговор по направеното
запитване, както и изисканите документи не се представиха по делото. Съдът
двукратно е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е да докаже
основателността на своята претенция, както и размера на претендираните суми. В
административната преписка липсват доказателства за начислено, но неизплатено
трудово възнаграждение за месец октомври, 2022 г., нито такива за счетоводно
начислено, но неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1
от КТ. Доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката не бяха и ангажирани
и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция.
Конкретни писмени доказателства по делото не са оспорени.
Единствено в направеното уточнение към жалбата /л.21/ се заявява оспорване
истинността на справката за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, издадена от работодателя с рег. № 105/21.07.2023 г. В този
случай и с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 1-во от ГПК във вр. с АПК,
тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и за
изясняване на фактическата обстановка, е разгледал делото в три открити съдебни
заседания. Но във връзка с направеното оспорване на документа, от страна на
жалбоподателката така и не се представиха никакви доказателства, установяващи
нови и/или различни факти и обстоятелства. Поради това, съдът цени Справка,
рег. № 105/ 21.07.2023 г., като годно и относимо доказателство – официален
свидетелстващ документ, изготвен от длъжностно лице, задължено по силата на
закон да изготви именно такъв, с който се удостоверяват посочените в
нормативния акт факти и обстоятелства, релевантни и за настоящия спор.
Като прецени приетите по делото доказателства – отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният
орган е определил по вид и размер гарантираното и признато с оспорения акт
вземане. Същият е разгледал подаденото заявление-декларация и приложените към
него документи, и е възложил на контролните органи на ТПНОИ – Габрово
извършване на проверка спрямо осигурителя „*****“ ЕООД. Възприел резултатите от
извършената ревизия, Директорът на ФГВРС е издал обжалваното разпореждане за
изплащане на гарантирани вземания, така, както те са заявени от Х. и отразени в
представената от нея справка за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, както следва: 730,53 лв. – дължим остатък за плащане от
начислено трудово възнаграждение за м. май, 2022 г.; 393,95 лв. – дължим
остатък за плащане от начислено трудово възнаграждение за м. юни, 2022 г.;
576,54 лв. – дължим остатък за плащане от начислено трудово възнаграждение за
м. юли, 2022 г.; 1354,64 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. август,
2022 г. и 1259,07 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. септември,
2022 г. Гарантираното вземане е определено в размер на 4314,73 лв., формирано
като сбор от посочените пет суми. След облагане с дължимите данъци и осигуровки
е изчислена обща сума за изплащане на правоимащото лице в размер на 3348,14 лв.
Начисляването на трудовото възнаграждение, респективно на
обезщетенията по КТ, следва да намери израз във ведомости за изплатени и/или
неизплатени трудови възнаграждения съгласно чл.
128 от КТ. По специалния закон –
ЗГВРСНР, за да се признаят като гарантирано вземане, същите следва да бъдат
едновременно начислени и неизплатени. В разглеждания случай, такива данни
досежно суми за трудово възнаграждение за месец октомври, 2022 г. и за
обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ, по делото не се събраха.
По изложените съображения съдът намира, че Разпореждане №
4505-40-280/ 19.07.2023 г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен
институт, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, на материалноправните разпоредби и административно-производствени
правила и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При този изход на правния спор и като взе предвид, че
процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за
присъждане на направените разноски, следва да бъдат присъдени такива в полза на
ответника в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед на така изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посл. от АПК и чл.
143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването
по жалба на С.Д.Х., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Разпореждане № 4505-40-280 от 19.07.2023 г.,
издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Национален осигурителен институт сумата от 150.00 /сто и петдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията
за изготвянето му.
СЪДИЯ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА