№ 710
гр. Бургас, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202602 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К......“ ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно
постановление № 834462-F828346/27.06.2025 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 27, ал. 2, вр, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. В... от БАК,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
К. Тодорова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.05.2025 г., в 15:21 ч., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка
на търговски обект - ветеринарна клиника „К....“, находящ се в ж.к. С...., стопанисван
от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че търговецът не е регистрирал
продажба по данъчна група според вида й. При изведен КЛЕН за предходна дата -
18.04.2025 г., и фискален бон № 0008560/18.04.2025 г., в 19:07 ч., е установено, че
жалбоподателят е отразил артикул RC DOG GASTRO 2 кг, на цена 45,50 лв., не в
изискуемата данъчна група „Б“ - за стоки, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност, а в данъчна група „A“ - тези с 0 % данък върху
добавената стойност.
На 12.06.2025 г. св. С. Х. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя акт за
1
нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, а на 27.06.2025 г. АНО издал и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
По делото няма спор, а и от извършена служебна справка в деловодната система
на Районен съд - Бургас се установява, че в Районен съд - Бургас има образувани общо
три отделни дела - АНД № 2601/2025 г., АНД № 2602/2025 г. и № АНД 2603/2025 г., по
жалба на жалбоподателя „К......“ ЕООД срещу три наказателни постановление (№
834460-F828346/27.06.2025 г., № 834462-F828346/27.06.2025 г. и №
834221-F828346/27.06.2025 г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас на
НАП), за нарушения на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, за отразяване на една и съща стока -
RC DOG GASTRO 2 кг, на цена от 45,50 лв., за три различни дати - 15.01.2025 г.,
10.03.2025 г. и 18.04.2025 г., като с тези три НП на жалбоподателя са наложени
имуществени санкции в общ размер на 3000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени (л.5 – 34, л. 43) и гласни доказателства (л.45 - гръб),
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
На първо място, предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от
чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на
ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия
по делото закон, включително да провери дали е спазен принципа на
пропорционалност на наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, лицето по чл. 3 независимо
дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по
данъчни групи съгласно ал. 1. А ал. 1 гласи, че лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока/услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" -
за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не
се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива
чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено с имуществена санкция в
размер от 1000 до 4000 лв., съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
На следващо място, според съда, настоящото нарушение е установено по
безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.
На трето място, деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
а и предвид на охранявания обект - обществените отношения свързани с гарантиране
2
на ефективно и пълно отчитане и събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът
намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
На четвърто място, за процесното нарушение наказващият орган е наложил
минималната имуществена санкция, предвидена в закона, а именно 1000 лв. В случая
обаче настоящият съдебен състав намира, че тази санкция се явява значителна по
размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като противоречащо на чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на
европейския съюз (Хартата) и предвид липсата на възможност за съда да определи
санкция под предвидения в закона минимум.
На пето място, съгласно чл. 49, ал. 3 от Хартата, тежестта на наказанието не
трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на
СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до
санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три
критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото
естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и
решение от 6 октомври 2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22 март 2022 г. по
дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с
наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на
строгост на имуществената санкция (решение от 22 юни 2021 г. по дело C-439/19).
На шесто място, спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3
от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не
превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на
легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката,
която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са
несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от
20.03.2018 г. по C-524/15).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
продуктът (стоката), който не е бил отчетен от жалбоподателя в правилната данъчна
група, е на стойност 45,50 лв., и на търговеца е наложена санкция в размер на 1000 лв.
В случая обаче съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или предполагаемата
облага за жалбоподателя във финансово изражение от 9,10 лв.), и наложената санкция
от 1000 лв., очевидно е несъразмерно и санкцията се явява 110 пъти по-висока. Тази
парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се
постигне един поправително-възпиращ ефект. Допълнителен индициращ аргумент за
тази несъразмерност се явява и общият размер на трите имуществени санкции, по
трите НП, предмет на разглеждане от три наказателни състава на Районен съд - Бургас,
за нарушения от един и същи вид („реална съвкупност от административни
нарушения“), който се равнява на 3000 лв. (3 бр. х 1000 лв.).
Тук, освен стойността на продажбата, съдът отчете и липсата на други
нарушения от страна на търговеца по ЗДДС, с влезли в сила НП, което е показателно
за това, че настоящото нарушение е първа подобна проява. И не на последно място
съдът взе предвид обстоятелствата, че отклонението от данъчните правила е
коригирано веднага от страна на данъчнозадълженото лице, още в хода на проверката
след намесата на служителите на НАП, няма ощетяване на бюджета на общността,
както и оказаното съдействие.
С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена
3
санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС
в цитираното от жалбоподателя решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23,
предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се
гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за
постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква
при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-
655/21). В този смисъл е и решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 във връзка
с неиздаване на фискален бон.
На седмо място, в решение на СЕС от 3 юли 2025 г. се посочва, че за да се
прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и
възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в
обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на по-
лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на
съответното престъпление (решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело C-655/21).
Принципът на пропорционалност на наказанията, предоставя правомощие на съда да
нюансира наказателноправната санкция в зависимост от обстоятелствата по случая,
като, от една страна, компетентните органи имат задължението да следят за това
общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на установеното
престъпление и от друга страна, че това задължение трябва да произтича ясно и точно
от разглежданата национална правна уредба (решение на СЕС от 5 май 2022 г. по дело
C-570/20). От практиката на съда следва, че за да се гарантира, че санкциите са
ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и
националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите,
определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат,
в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на
установеното неизпълнение на задължение (заключение на генералния адвокат A.
Rantos от 11 септември 2025 г. по дело C-311/24; решение от 10 юни 2021 г. по дело C-
303/20).
С реализирането на административнонаказателната отговорност се цели, от една
страна, да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правов ред, както и да се прояви необходимият специфичен възпиращ ефект - да се
ограничи възможността му да извършва други нарушения, а от друга страна,
наказанието цели да окаже своето предупредително и възпитателно действие върху
останалите членове на обществото (наричан още и като общ възпиращ ефект). За да се
постигне тази цел обаче следва да се наложи съразмерно наказание, а това означава да
се избягва както „непропорционално леко, така и на непропорционално тежко
наказание“ (Концепция за наказателна политика 2020 - 2025 г.). Отново следва да се
припомни, че не строгостта, а неизбежността от наказанието трябва да е водещ
принцип в наказателната политика на държавата. Важно е всеки търговец да спазва
закона и да знае, че при нарушение на ЗДДС и Наредбата, той ще бъде своевременно
разкрит и наказан справедливо. В този смисъл успехът за налагане на финансова
дисциплина не е във високите наказания, а в създаване на механизми за ранно
установяване на неизпълнението, своевременно налагане на ефективно, възпиращо и
пропорционално наказание, и възможността след това да бъде фактически събрано
4
вземането.
Санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид
естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението. Да,
действително санкциите, които законодателят определя, попадат в обхвата на неговата
автономия, но тя все пак е ограничена от принципа на ефективност, който налага тези
санкции да са ефективни и възпиращи, както и от принципа на пропорционалност,
който не позволява предвидените в националното законодателство санкции да
надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от това
законодателство цели и освен това да са несъразмерни спрямо тези цели (в този
смисъл е изразеното становище от генералния адвокат по дело C-311/24; също решения
по делата C-755/22, C-717/22 и C-372/23). В заключението си генералният адвокат
добавя, че националните юрисдикции, които единствено са компетентни да тълкуват и
прилагат националното право, са тези, които следва да проверят дали с оглед на
всички обстоятелства по конкретния случай предвидените санкции имат ефективен,
пропорционален и възпиращ характер (C-619/17).
В разглеждания случай обаче законът не предвижда възможност за промяна на
квалификацията на разглежданото нарушение. Или казано с други думи, в настоящия
случай, съгласно сега действащата нормативна уредба - ЗАНН и ЗДДС, размерът на
имуществената санкция за това формално нарушение не може да бъде по-нисък от
1000 лева, респ. няма възможност за замяна на наказанието с по-леко по вид.
Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84,
вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице
хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е
допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е
налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под
минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г.
на Пленума на ВС). Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в
предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото
липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8
от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение).
Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на
чл. 55 от НК.
Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за
конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на
наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК). В
тази връзка настоящият съдебен състав споделя изложеното в решението на СЕС
становище, че съдът, при разглеждане на делото по обжалване на НП, според
действащата правна уредба, няма право да изменя размера на санкцията, предвидена в
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като наложи размер, по-нисък от предвидения минимум или да
наложи по-леко по вид наказание, ако действително (както е и в настоящия случай)
санкцията се явява значителна по размер, макар и регламентирана от законодателя в
минимални и максимални граници.
В обобщение може да се заключи, че, на първо място, процесното нарушение не
се явява маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На
следващо място обаче, наложената имуществена санкция се явява несъразмерна за
конкретното неизпълнение на задължението на жалбоподателя към държавата при
осъществяване на търговската му дейност; санкционната норма не следва да се
5
прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието,
предвиден в чл. 49, ал. 3 от Хартата. И на последно място, не е налице нормативно
установен механизъм в българското законодателство, за изменение на НП от съда в
санкционната му част, в производството по неговото обжалване, поради което и
настоящият съдебен състав приема, че същото е незаконосъобразно и следва да се
отмени изцяло.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 44),
съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., поради
което и тази сума следва да се заплати на жалбоподателя от страна на НАП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 834462-F828346/27.06.2025 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя
„К......“ ЕООД, ЕИК ...., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „К......“ ЕООД, ЕИК
...., сумата в размер на 400 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6