№ 1317
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501924 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е
въззивна жалба вх. № 45338/15.06.2023г. от А. Х. А., с ЕГН **********, с
адрес: ***** срещу решение №1758/19.05.2023г., поправравено с решение
№2763/25.07.2023г., постановени по гр.дело № 20223110105807/2022г. на
Варненския районен съд, в частта, с която че прието за установено по
отношение на въззивника, че в полза на „Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул.
"Прилеп" № 3 съществува вземане по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 10275/2021г. на ВРС в размер на сумата от 110,46 лева – 1/5 от
552,31 лева, неплатена цена за доставени ВиК услуги по партида с абонатен
№ **** в обект - имот, находящ се в *** за период 04.01.2019г. до
04.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 13.07.2021 г. до окончателното й изплащане, и в
размер на сумата от 19,27 лева – 1/5 от 96,34 лева, сбор от обезщетенията за
забава върху главницата от 552,31 лева за период от падежа на вземането по
1
всяка от фактурите - 30 дни след издаването им, до 10.07.2021г. за периода
13.03.2020г. - 09.04.2020 г. не е начислена лихва/.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се счита извода
на съда, че в процесния обект не е имало монтиран водомер, въз основа на
документ, в който е положен подписа на ответника. Подпис на ответника
фигурира единствено в протокол – декларация, където е посочено, че на
16.07.2009г. в присъствието на ВиК е извършено засичане на главен водомер
и лични водомери, като всеки потребител се задължава да плати сумата,
посочена в него. Ответникът е положил подпис срещу сумата от 2052.92лв. В
документ, наименован „Списък на собствениците“ срещу името на ответника
е записано – няма водомер, но подпис от ответника не е положен. Други
доказателства за липса на водомер не са приложени. Изложеното обуславя
извод за недоказан фактически състав на чл.39, ал.5 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, поддържа жалбата
чрез назначения си особен представител, въззиваемата страна, също редовно
призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно
изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД срещу А. Х. А. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 552.31 лева, неплатена
цена за доставени ВиК услуги по партида с абонатен № **** в обект - имот,
находящ се в *** за период 04.01.2019г. до 04.12.2020г., ведно със законната
2
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 13.07.2021 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 96.34 лева, сбор от обезщетенията
за забава върху главницата от 552,31 лева за период от падежа на вземането
по всяка от фактурите - 30 дни след издаването им, до 10.07.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 3428/15.07.2021г. по ч.гр.д. №20213110110275/2021г. по описа на
ВРС, 40-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 13.07.2021г. до окончателното й
изплащане на задължението.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида
с абонатен № **** за имот, находящ се в ***. За релевираните периоди на
ответникът му е начислена сумата от 552.31лв. за ползвани и незаплатени В и
К услуги на основание чл.39, ал.5, т.1, вр. ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
на МРРБ – по 5 куб.м./месечно за всеки обитател в имота, при един живущи в
имота, ведно. Служебното начисление е извършено поради това, че в обекта
няма поставен водомер.
Поради неплащане в срок ответникът дължи освен главниците и
мораторна лихва за посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответницата дължи процесните суми.
Ответникът А. Х. А. е депозирал отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът оспорва да са в договорна връзка с ищцовото дружество,
както и да му са предоставени ВиК услуги на посочения адрес. Не е
извършван реален отчет на водомера. Прави възражение за погасяване поради
плащане, както и по давност. Оспорва се твърдението, че в обекта на
потребление липсва водомер за да е приложима нормата на чл.39, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
3
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради
неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответникът е
установено качеството на потребител, съобразно вписаното в чл.2 от Общите
условия на оператора, като няма спор, че за процесния период между
страните продължава да съществува възникналата облигационна връзка.
Няма и оплаквания в тази връзка във въззивната жалба.
Следователно въззивникът следва да отговаря за начислените суми,
като стойност на ползвани ВиК услуги.
Спорният въпрос въведен с въззивната жалба е съществува ли поставен
водомер в обекта на потребление.
В случая обекта на потребление е находящ се в ****, т.е в сграда, в
режим на етажна собственост. Съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи при сгради -
етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител
всеки потребител поставя индивидуални водомери.
4
Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на
водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.
Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след
общия водомер или в общите части. От своя страна, ал.5 предписва, че
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Следователно в тежест на въззивника А. е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е налице монтиран водомер в метрологична
годност, който да отчита потреблението на ползването на вода. Такова
доказване в хода на съдебното дирене не е проведено. От справката за
недобора се установява, че поставеният водомер към 2009г. е с изтекла
метрология на 12.08.2009г. и няма реален отчет. Това се установява и от
справката извършена от съда по партидата на въззивника на сайта на
водоснабдителното дружество - /vikvarna.com/bg/check-and-payment.html.
Сумата от 2052.92лв. срещу която е положен подписът на ответника в
протокол от 16.07.2009г., че дължи към водоснабдителното дружество, също
не е за реален отчет. Посочените показания в издадената фактура са нулеви.
Следователно следва да се приеме, че след като ответникът е положил подпис
срещу дължимата сума при посочени нулеви показания, същият е декларирал,
че в неговият обект липсва годен водомер, кой да отчете консумираното
количество вода.
Предвид изложеното съдът намира, че за оператора е възникнало
основанието да начислява количеството потребена вода по реда на чл.39, ал.6
от наредбата. Цитираната норма предписва, че до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съответно според чл.39, ал.5, т.1 се начислява количество вода по 6 куб.
м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател.
Няма оспорване и възражение във въззивната жалба, че неправилно е
приложена методиката за служебно начисляване на количествата ползвана
вода. Липсва и оплакване, че се дължи главница за служебно начислената
5
вода в този размер. Този размер е установен и от вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза.
Следователно въззивникът дължи сумата от 110.46лв., главница.
Поради неплащане на падежа /30-дневен срок от датата на фактуриране
по чл.33, ал.1 от ОУ/, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху установените главници. Няма
оплаквания, че обезщетението за забава се равнява на 19.27лв.
По изложените съображения предявените установителни искове са
основателни в посочените по – горе в мотивите размери, поради което
подлежат на уважаване, а обжалваният първоинстанционен акт постановил
същия резултат следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна
сложност на въведения въззивен спор и 200.00лв., възнаграждение за особен
представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1758/19.05.2023г., поправравено с
решение №2763/25.07.2023г., постановени по гр.дело №
20223110105807/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
прието за установено по отношение на А. Х. А., с ЕГН **********, с адрес:
*****, че в полза на „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул. "Прилеп" № 3 съществува
вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10275/2021г. на ВРС
в размер на сумата от 110,46 лева – 1/5 от 552,31 лева, неплатена цена за
доставени ВиК услуги по партида с абонатен № **** в обект - имот, находящ
се в *** за период 04.01.2019г. до 04.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 13.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, и в размер на сумата от 19,27 лева – 1/5 от 96,34
6
лева, сбор от обезщетенията за забава върху главницата от 552,31 лева за
период от падежа на вземането по всяка от фактурите - 30 дни след
издаването им, до 10.07.2021г. за периода 13.03.2020г. - 09.04.2020 г. не е
начислена лихва/.
ОСЪЖДА А. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация” ООД-Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 сумата от
300.00лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сторени съдебни разноски за пред въззивната
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7