РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 28.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1494 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от И.С.Ц. с искане за издаване на дубликат на издадения по делото изпълнителен лист, тъй като същият вероятно е бил изгубен или унищожен – бил е получен от упълномощения от страната пълномощник, но не е бил предаден, а за събиране на сумата няма заведени изпълнителни дела.

         В дадения от съда срок ответникът „Викинг Н.“ ЕООД не взема становище по молбата.

         В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

         С Решение № 896 от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, „Викинг Н.“ ЕООД е осъден да заплати на И.С.Ц. неизплатени трудови възнаграждения за месец август, септември, октомври, ноември 2015 г. в размер 1 520 лв. и за 10 дни от месец декември 2015г. в размер на 172,70 лв., лихва за забава в размер на 241,22 лв. за периода от 01.11.2015 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; неизплатени възнаграждения за положен от ищеца нощен труд по 8 дни за всеки един от месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г. общо в размер на 614,40 лв., лихва за забава в размер на 87,50 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; неизплатени възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд през почивните дни и официални празници, положен труд през почивните дни по 5 дни всеки един от месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г. общо в размер на 1295 лв. и положен труд в дните на официалните празници по 8 часа на 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, 24 и 26 декември 2014г.; 1 януари, 3 март, 1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, 26 декември 2015г. общо в размер на 259.05 лв., лихва за забава в размер на 221,46 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 345,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 250 лв. държавна такса и деловодни разноски в размер на 680 лв.

         Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 05.12.2017 г.

         На 19.01.2018 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Г. е подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените с влязлото в сила решение разноски.

         С разпореждане от 19.01.2018 г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

         С молба от 23.01.2018 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Г. е подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените трудови възнаграждения, лихви и обезщетения.

         С разпореждане от 23.01.2018 г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

         От отбелязванията върху решението се установява, че на 23.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 680 лв., а на 25.01.2018 г. – изпълнителен лист за сумите от 1 692,70 лв. + 241,22 лв. + 614,40 лв. + 87,50 лв. + 259,05 лв. + 221,46 лв. +245,40 лв.

         Изпълнителните листове са получени от пълномощника на ищеца – адвокат Г., на 23.01.2018 г. и 30.01.2018 г.

         На 08.10.2019 г. И.С.Ц. е подал молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист с мотива, че първоначално издаденият изпълнителен лист е получен от пълномощника му адвокат Г., но не му е предаден. Твърди, че изпълнителни дела против длъжника до момента не са образувани и няма връзка с пълномощника, поради което предполага, че изпълнителният лист е бил изгубен.

         При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

            Производството е по реда на чл. 409 ГПК.

         Образувано е по молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист, който е бил изгубен или унищожен. За да бъде уважена молбата в тежест на молителя е да установи, че е получил първообраза на изпълнителния лист и впоследствие същият е бил изгубен или унищожен. В тежест на ответника по молбата е да установи евентуалното погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

         В Решение № 134 от 17.03.2011 г., постановено по гр.д. № 1713/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 45 от 08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2585/2014 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намиране в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Според съдебния състав доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Прието е, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.

         От писмените доказателства по делото съдът прави извод, че в полза на ищеца И.С.Ц. са издадени два изпълнителни листа за присъдените суми с влязлото в сила решение по гр.д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Изпълнителните листове са получени от пълномощника му адвокат Г. на 23.01.2018 г. и 30.01.2018 г. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства изпълнителните листове да му са били предявени за изпълнение, да ги е заплатил доброволно, срещу него да е образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумите по изпълнителните листове или да са настъпили други обстоятелства, довели до погасяване на дълга. С оглед продължителния период от време от получаване на изпълнителните листове, през който не е образувано изпълнително производство против длъжника, нито задължението е погасено по друг начин, съдът намира, че твърденията на молителя, че изпълнителните листове са изгубени или унищожени са основателни.

         Като взе предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителните листове, а подадената молба като основателна следва да се уважи.

         По тези съображения Районен съд – Пазарджик      

 

Р Е Ш И:

 

         ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на И.С.Ц., ЕГН ********** *** против „Викинг Н.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,…, ул. „Н. Х.“ № …, представлявано от управителя Т.Н.Т., дубликат на изпълнителен лист от 23.01.2018 г. и изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издадени въз основа на Решение № 896 от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за следните суми: на основание чл. 128 КТ неизплатени трудови възнаграждения за месец август, септември, октомври, ноември 2015 г. в размер 1 520 лв., съответно за всеки месец в размер на 380 лв., и за 10 дни от месец декември 2015 г. в размер на 172,70 лв. или общо в размер на 1692,70 лв., лихва за забава в размер на 241,22 лв. за периода от 01.11.2015 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 261 КТ неизплатени възнаграждения за положен от ищеца нощен труд по 8 дни за всеки един от месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г., съответно за всеки месец в размер на 30,72 лв. /по 3,84 лв. на ден/ или общо в размер на 614,40 лв., лихва за забава в размер на 87,50 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 262 и чл. 264 КТ неизплатени възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд през почивните дни и официални празници, съответно: 1. положен труд през почивните дни по 5 дни всеки един от месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г., съответно за всеки месец в размер на 64,75 лв. /по 12,95 лв. на ден/ или общо в размер на 1 295 лв., и 2. положен труд в дните на официалните празници по 8 часа на 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, 24 и 26 декември – 2014 г.; 1 януари, 3 март, 1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, 26 декември – 2015 г., съответно по 17,27 лв. на ден или общо в размер на 259,05 лв., лихва за забава в размер на 221,46 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 24.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 224 КТ обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 345,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 680 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: