Решение по дело №58/2010 на Районен съд - Трън

Р Е Ш Е Н И Е  24

  гр. Трън, 27.09.2012 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Трънският районен съд, в публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

 

при секретаря: Ренета Милтенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 58 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 108 от ЗС;  чл. 537, ал.2 от ГПК и чл. 109 от ЗС.

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът Е.Г.Д. твърди, че е съсобственик въз основа на наследство и договори за продажба на наследство заедно с ответницата Р.И.М., на 1/6 ид.ч.от недвижим имот - пасище - мера с площ от 2.266 дка, десета категория, находящ се в местността „***", съставляващо имот № 050012 по картата на землището при граници: имот № 000400 вътрешна река на държавата, МОСВ и имот № 050015 - пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, като тази част е с площ от около 600 кв.м., находяща се в западната част на имота, при граници: част от имот № 050012 и имот № 000400 - вътрешна река и от трета страна - река, като тази част от имота е застроена с жилищна сграда и имота е извън регулационния план на селото и представлява земеделски имот по Картата на възстановената собственост на землището на с. Ф., общ. Трън. Твърди, че ответниците се легитимирали като собственици на посочения по - горе имот по наследство и давностно владение въз основа на нотариален акт № ****/1993 г. на нотариуса при ТРС и твърди, че имота предмет на иска се владее от ответниците по исковата молба, както към момента на предявяване на исковата молба, така и към настоящия момент. В исковата молба и уточнителните молби ищцата твърди, че ответниците са завзели частта и от имота, в която са изградили жилищна сграда, която сграда представлявала незаконна постройка по смисъла на закона и с тези си действия пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, като имота се използвал от ответниците не по предназначете, тъй като същия е за земеделска обработка и е земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ. Твърди, че владението и е нарушено в срока от последните две години преди датата на подаване на иска. Иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот предмет на иска, както и да бъдат осъдени ответниците да и предадат владението на имота, който същите владеят, съставляващ част от описания по - горе в доклада имот с площ от около 600 кв.м., находящ се в западната част на имот № 050012 и имот № 000400 вътрешна река и от трета страна река и да бъде обезсилен нотариален акт № ****/1993 г. на нотариуса при ТРС, както и да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията в имота, с които и пречат да упражни правото си на собственост и да ползва имота по предназначението, както и да премахнат построената в имота жилищна сграда, която е незаконно изградена, а ако не сторят това в указания от съда срок, ищцата да премахне сградата от свое име и за сметка на ответниците.

Ищцата е предявила в условията на евентуалност и иск срещу ответниците, с който иска от съда в случай, че отхвърли горните и искове, съда да приеме, че наследодателят на ответниците, респ. те като негови наследници не са могли да придобият имота по наследство и давностно владение, тъй като се касае за земеделски имот, внесен в ТКЗС, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и същият е възстановен на всички наследници на Г.Г.Г. с влязло в сила решение на ОСЗ - гр. Трън, поради това, че наследодателят на ответниците не е наследник на общия наследодател, а по отношение на имотите внесени в ТКЗС има забрана за придобиване по давност, с оглед на което се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на имота по наследство и давностно владение, както и да бъде обезсилен нотариален акт № ****/1993 г. на нотариуса при ТРС и се присъдят на ищцата направените от нея по делото разноски.

В срока за отговор ответника Р.И.М. е депозирала такъв, с който е оспорила изцяло предявените искове. В отговора си твърди, че ищцата не е съсобственик на процесния имот, представляващ дворно място от около 600 кв.м., находящо се в махала „П." на с. Ф., общ. Трън, застроено с паянтова жилищна сграда при граници: ***. Твърди, че тя и останалите две ответници са единствени собственици на процесния имот, а ищцата не е съсобственик на имота. Поддържа, че имота е придобит от нея на оригинерно правно основание по силата на нотариален акт № ***/1993 г. по време на брака и с Г.М., а след смъртта му неговите наследници - ответничката Р.И.М. и останалите ответници са единствени собственици на процесния имот. Оспорва, че процесния имот, е част от земеделски имот, попадащ в западната част на пасище с площ от 2.266 дка, находящо се в землището на с. Ф., местността „Л.", съставляващ имот № 050012 по картата на землището, възстановено с решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ - гр. Трън, като твърди че липсва идентичност между притежавания от трите ответници имот и земеделския имот посочен по - горе. Поддържа, че притежавания от ответниците имот не е внасян в ТКЗС или друга земеделска организация, като твърди, че имота е придобит от нея по наследство и давностно владение чрез непрекъснато владение през периода от 1982 г. до 1993 г. - когато се е снабдила с нотариален акт, а в случай че съда приеме, че през този период процесния имот не е придобит от нея по давност през посочения период, то съда да приеме, че ответницата М. е владяла спокойно и непрекъснато имота през периода от 1999 г. - когато е възстановен с решение на ПК Трън до предявяването на исковата молба, в който период твърди, че е изтекла предвидената в закона давност в нейна полза още преди предявяване на иска. Процесния имот бил владян от ответничката - Р.М. и покойния и съпруг от 1982 г. до смъртта на последния, като след това владението е продължило от трите ответници и до настоящия момент и владението протичало явно, непрекъснато и необосновано. С отговора на исковата молба Р.М. е оспорила съдържанието на решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ - гр. Трън по отношение на т.6 от същото, с което е възстановено на наследниците на Г.Г. собственост върху пасище/мера от 2,266 дка, като твърди че имота по т.6 от решението не е заявяван за възстановяване от наследниците на Г.Г. и не е посочен в заявление № 507 от 20.01.1992 г., въз основа на което е издадено и решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ - гр. Трън. Твърди, че такъв имот не се съдържа и в описа на имотите на Т.Г.Г., съпруга и наследник на Г.Г., нито неговите наследници са внесли в ТКЗС пасище мера с площ 2.266 дка, десета категория в местността „Л.". Р.М. в отговора на исковата молба твърди, че в имота не е извършвано масивно строителство, а съществуващите в него сграда е построена през 1986 г. и представлява вилна сграда и търпим строеж по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, като сградата по никакъв начин не пречи на ищцата да упражнява свои евентуални претендирани права. В отговора на исковата молба Р.М. противопоставя възражение за заплащане от ищцата на подобрения в размер на 2/3 ч. от сумата в размер на 100 000 лева, с която твърди че се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършени от ответниците подобрения, направени необходими разноски за заплащане на имота в размер на 2/3 ч. от 5 000 лева, като моли до пълното заплащане на подобренията да и бъде признато право на задържане на имота. Прави възражение за заплащане от ищцата на 2/3 ч. от 85000 лева, представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения, в случай, че съда не приеме ответницата за добросъвестен владелец. Излага, че извършените подобрения представляват: построяване на еко къща, построена през 1986 г. със застроена площ от 36 кв.м. и РЗП от 72 кв.м. на стойност от 60 000 лева; склад за общо ползване построен през 2010 г. с площ от около 8 кв.м. и стойност от 1500 лева; засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти, от които: 2 бр. ябълки, 1 бр. дюля, 1 слива, 1 орех, 2 бр. арония засадени през периода от 1990 г. до 1996 г. на обща стойност от 3500 лева; облагородяване на терена извършено през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска, изразяващо се в изравняване, почистване от коренища и камъни, пътеки и др. - на стойност от 10 000 лева; построяване на ограда на стойност от 4500 лева; изграждане - изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева, като твърди че подобренията са извършени в имота в продължителен период от време от 1982 г. до настоящия момент, без противопоставяне от ищцовата страна. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока за отговор ответничките С.Г.П. и Р.Г.Ц. са депозирали такъв, с който са оспорили изцяло предявените искове. В отговорите си твърдят, че ищцата не е съсобственик на процесния имот, представляващ дворно място от около 600 кв.м., находящо се в махала „П." на с. Ф., общ. Трън, застроено с паянтова жилищна сграда при граници: ***. Твърдят, че те и другата ответничка са собственици на процесния имот. Твърдят че липсва идентичност между притежавания от ответниците имот и процесния имот. Оспорват, че имота е бил внесен в ТКЗС, като твърдят, че същия никога не е бил внасян в ТКЗС от Г.Г.Г. или неговите наследници, като поддържа че процесния имот никога не е бил колективизиран под каквато и да е била друга форма. В отговора на исковата молба П. и Ц. твърдят, че процесния имот е придобит от тях по наследство и непрекъснато давностно владение от баща им Г.Д.М., починал на 11.06.1999 г., като твърдят, че имота се владее от тях от 1982 г. до сега, без прекъсване или нарушаване на упражняваната от тях фактическа власт и без да е оспорвано от трети лица, като за собствеността върху този имот редовно са заплащали дължимите данъци и такси. Поддържат, че процесния имот не попада в притежаваното от тях дворно място и не е заявяван за възстановяване от наследниците на Г.Г.Г. и не е посочен в заявление № 507 от 20.01.1992 г., въз основа на което е издадено и решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън, като твърдят, че този имот не се съдържа и в описа на имотите на Г.Г., нито в описа на имотите на неговата съпруга Т.Г.Г., внесени в ТКЗС. Твърдят че са придобили собствеността върху дворното място по давностно владение, осъществено непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1982 г. до 1993 г., а в случай че съда приеме, че през този период процесния имот не е придобит от тях по давност през посочения период, то съда да приеме, че ответничките са владяли спокойно е непрекъснато имота през периода от 1999 г. - когато е възстановен с решение на ПК Трън до предявяването на исковата молба, в който период твърдят, че е изтекла предвидената в закона давност в тяхна полза още преди предявяване на иска. Навеждат доводи, че в имота не е извършвано масивно строителство, а съществуващата в него сграда, твърдят че е построена през 1986 г. и представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ.

В отговора на исковата молба С.П. противопоставя възражение за заплащане от ищцата на подобрения в размер 1/6 част от сумата в размер на 100 000 лева, с която твърди че се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършени от ответниците подобрения, направени от ответницата необходими разноски за запазване на имота от 5000 лева, като моли до пълното заплащане на подобренията да и бъде признато право на задържане на имота. Прави възражение за заплащане на ищцата на 1/6 ч. от 85000 лева, представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения, в случай, че съда не приеме ответницата за добросъвестен владелец. Излага, че извършените подобрения представляват: построяване на еко къща със застроена площ 36 кв.м. и РЗП от 72 кв.м. на стойност от 60 000 лева; склад за общо ползване с площ от около 8 кв.м. и стойност от 1500 лева; засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти, от които: 2 бр. ябълки, 1 бр. дюля, 1 слива, 1 орех, 2 бр. арония на обща стойност от 3500 лева; облагородяване на терена извършено през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска изразяващо се в изравняване, почистване от коренища и камъни, пътеки и др. - на стойност от 10 000 лева построяване на ограда на стойност от 4500 лева; изграждане изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева, като твърди че подобренията са извършени в имота в продължителен период от време от 1982 г. до настоящия момент, без противопоставяне от ищцовата страна. Исканите от ответницата необходими разноски твърди, че представляват стойността на извършено укрепване на терена с оглед предотвратяване на свлачища. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В отговора на исковата молба Р.Г.Ц. противопоставя възражение за заплащане от ищцата на подобрения в размер на 1/6 част от сумата в размер на 100 000 лева, с която твърди че се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършени от ответниците подобрения, направени от ответницата необходими разноски за запазване на имота от 5000 лева, в размер на 1/6 част от тези 5000 лева, като моли до пълното заплащане на подобренията да и бъде признато право на задържане на имота. Прави възражение за заплащане от ищцата на 1/6 част от 85000 лева, представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения, в случай, че съда не приеме ответницата за добросъвестен владелец. Излага, че извършените подобрения представляват: построяване на еко къща със застроена през 1986 г. площ от 36 кв.м. и РЗП от 72 кв.м. на стойност от 60 000 лева; склад за общо ползване с площ от около 8 кв.м. построен през 2010 г. и стойност от 1500 лева; засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти, от които: 2 бр. ябълки, 1 бр. дюля, 1 слива, 1 орех, 2 бр. арония през периода от 1990 г. до 1996 г. на обща стойност от 3500 лева; облагородяване на терена извършено през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска изразяващо се в изравняване, почистване от коренища и камъни, пътеки и др. на стойност от 10 000 лева; построяване на ограда на стойност от 4500 лева; изграждане изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева, като твърди че подобренията са извършени в имота в продължителен период от време от 1982 г. до настоящия момент, без противопоставяне от ищцовата страна. Исканите от ответницата необходими разноски твърди, че представляват стойността на извършено укрепване на терена с оглед предотвратяване на свлачища. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по делото на 07.10.2011 г., с оглед направените от ответниците възражения съдът е приел за съвместно разглеждане направените възражения за заплащане на подобрения от ответницата Р.И.М. в размер на 2/3 ч. от 100 000 лева извършени както следва: построяване на еко къща на стойност 60 000 лева, склад за общо ползване на стойност 1 500 лева,  засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти от които:  2 бр. ябълки, 1 бр. дюла, 1 бр. слива, 1 бр. орех, 2 бр. арония на обща стойност 3500 лева, облагородяване на терена извършено през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска изразяващо се в изравняване, почистване от коренища, камъни и други на стойност от 10 000 лева, както и евентуално противопоставяне на възражения за заплащане на 2/3 ч. от 85 000 лева представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения, като е не е приел за съвместно разглеждане направените възражения за заплащане на подобрения на ответницата Р.И.М. за построяване на ограда на стойност 4500 лева, изграждане, изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева. В посоченото съдебно заседание с оглед направените от ответницата С.Г.П., съдът е приел за съвместно разглеждане направените от ответницата възражения за заплащане на подобрения от ответницата С.Г.П. за заплащане на 1/6 ч. от подобрения извършени в процесния имот на стойност 100 000 лева, както следва: построяване на еко къща на стойност 60 000 лева, склад за общо ползване на стойност 1 500 лева, засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти от които:  2 бр. ябълки, 1 бр. дюла, 1 бр. слива, 1 бр. орех, 2 бр. арония на обща стойност 3500 лева, облагородяване на терена извършено през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска изразяващо се в изравняване, почистване от коренища, камъни и други на стойност от 10 000 лева, както и евентуално противопоставяне на възражения за заплащане на 1/6 ч. от 85 000 лева представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения. В останалата им част възражения на С.Г.П. ТРС не е приел за съвместно разглеждане, а именно: за построяване на ограда на стойност 4500 лева, изграждане, изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева. В същото съдебно заседание с протоколно определение, съдът е приел за съвместно разглеждане направените възражения за заплащане на подобрения от ответницата Р.Г.Ц. за заплащане на подобрения извършени на стойност 1/6 ч. от 100 000 лева, както следва: построяване на еко къща на стойност 60 000 лева, склад за общо ползване на стойност 1 500 лева,  засаждане на 7 бр. плодни и декоративни дръвчета и храсти от които:  2 бр. ябълки, 1 бр. дюла, 1 бр. слива, 1 бр. орех, 2 бр. арония на обща стойност 3500 лева, облагородяване на терена извършени през периода от 1982 г. до датата на предявяване на иска изразяващо се в изравняване, почистване от коренища, камъни и други на стойност от 10 000 лева, както и евентуално противопоставяне на възражения за заплащане на 1/6 ч. от 85 000 лева представляващи стойността на извършените от ответниците подобрения, като в останалата им част възраженията не са приети за съвместно разглеждане, а именно за заплащане на подобрения на ответницата Р.Г.Ц. за построяване на ограда на стойност 4500 лева, изграждане, изравняване и настилане на път до имота на стойност от 6000 лева, както и направеното от нея възражение за заплащане на 1/6 ч. от 85 000 лева, представляващо стойността на извършени от ответницата подобрения.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Б. поддържа предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което така предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците в съдебно заседание, чрез адв. В. и адв. Д., оспорват предявените искове, като молят съда да постанови решение по същество, с което да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани.

            Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Ищцата Е.Г.Д. и ответницата Р.И.М. са наследници на общия им наследодател Г.Г.Г., б.ж. на с. Ф., починал на 17.02.1949 г., който след смъртта си е оставил за свои наследници, съгласно удостоверение за наследници № 13 от 30.04.2010 г. лицата както следва: А.Г., починал и оставил за свои наследници – В.А. – внучка, М.А. - внук, Л.А. – внучка и Д.А. - внучка; Д.Г., починал и оставил за наследници И.Д.; И.Г. – починал и оставил за свои наследници – Г. И. - внук, К. И. – внук; В. И. – внучка; С. И. – внучка, Р.И. – внучка; А.Г., починал и оставил за наследници – Л.А. – внучка, М.А.П. – внучка, С.А.Т. – внучка; Г.А.Г., починал и оставил за свои наследници – Е.Г.Д. – правнучка, П. Г.И. – правнучка; Е.Г., починала и оставила за свои наследници – П.И. – внучка, Ю.И. – внучка, И.И. – внук; В.Г., починала и оставила за свои наследници - Ц.В. – внучка, А.В. – внучка, Р.В. – внучка, В.В. – внучка, И.В. – внук, К.В. – внук, В.В. – внук, Н.В. – внук; К.Г., починала и оставила за свои наследници – К.С., П.С., М.С., Н.С.. От представеното по делото удостоверение за наследници № 12 от 30.04.2010 г. се установява, че след смъртта си А.Г. Г. е оставил за свои законни наследници – Л.А. – дъщеря, М.А.П. – дъщеря, С.А.Т. – дъщеря; Г.А.Г. - син, починал и оставил за свои наследници – Е.Г.Д. и П.Г.И..

            С договор за продажба на наследство от 07.11.2005 г., вписан в книгите за вписване под № *** от 08.11.2005 г. ищцата е закупила от Л.А. В. наследствената на последната ¼ ид.ч. от наследство – права и задължения, останало и от А.Г. Г..

С договор за продажба на наследство от 24.03.2005 г., вписан в книгите за вписване под № *** от 24.03.2005 г. ищцата е закупила от М.А.П. и С.А.Т. цялото им наследство – права и задължения – по ¼ ид.ч., останали им от А.Г. Г..

С договор за продажба на наследство от 19.04.2005 г., вписан в книгите за вписване под № *** от 19.04.2005 г. ищцата Е.Г.Д. е закупила от П. Г.И., чрез пълномощника и Е.Г.Д. цялото и наследство – права и задължения – 1/8 ид.ч., останала и от А.Г. Г..

Със заявление вх. № 507 при Поземлена комисия (сега ОСЗ) гр. Трън от 20.01.1992 г., Г.А.Г., в качеството му на наследник на Г.Г.Г. е заявил пред ПК гр. Трън (сега ОСЗ гр. Трън), да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Ф., подробно посочени в заявлението и продължението към него. Със заявление вх. № 507 от 20.01.1992 г., Л.А. В., в качеството си на наследник на А.Г. Г., е заявила пред Поземлена комисия гр. Трън (сега ОСЗ гр. Трън) да и бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Ф., които подробно е описала в заявлението и приложението към него. Преписка с вх. № 507 от 20.01.1992 г. е представена от ОСЗ гр. Трън в цялост по делото, като в същата се съдържа и подробен опис на имотите на Г.Г. Г., изготвен от М.А.П. и опис на имотите на Т.Г.Г., изготвен от секретар.

По повод подадените до ПК гр. Трън заявления с решение № 49-1 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ф., общ. Трън от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън (л.139 и сл. от делото), на наследниците на Г.Г. Г. е възстановена собствеността върху ливади, пасища и зеленч. култура, подробно описани в решението, сред които е и пасище, мера от 2.266 дка, десета категория, в местността „Л. и др.”, представляващ имот № 050012 по картата на землището, при граници № 000400 – вътрешна река на Държавата МОСВ и № 050015 – гора в зем. земи на община Трън. Видно от направеното отбелязване в представеното по делото решение № 49-1 на ОСЗ Трън от 28.10.1999 г., същото е влязло в законна сила на 20.09.2009 г. Неразделна част от постановеното от ОСЗ Трън решение са скица № К00213 от 13.04.2010 г. за имот с номер № 050012, находящ се в землището на с. Ф. в местността „***” и скица № К00211 от 14.04.2010 г. за същия имот. С определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, ТРС е открил производство по оспорване истинността на представените по делото решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън, скица № К00213 от 13.04.2010 г. и скица № К00211 от 14.04.2010 г., като е постановил да се извърши проверка на същото по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

С нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г., Г.Д.М. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място от около 600 кв.м., находящо се в с. Ф., общ. Трън, махала „П.”, застроено с паянтова жилищна сграда при граници: ***. С определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, ТРС е открил производство по оспорване истинността на представения по делото нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г., като е постановил да се извърши проверка на същият по реда на чл.193, ал.3 от ГПК. Видно от удостоверение за наследници № 000401 от 30.03.2010 г. след смъртта си Г.Д.М. е оставил за свои наследници ответницата Р.И.М. – съпруга, както и другите две ответниците С.Г.П. – дъщеря и Р.Г.Ц. – дъщеря.

В имота предмет на посочения по – горе нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение е построена „вилна сграда” със застроена площ от 37.4 кв.м. през периода 1985 г. – 1986 г., за която изпълняващия тогава длъжността Главен архитект на Община гр. Трън е издал становище № 04 от 08.04.2010 г., по § 16 от ПР на ЗУТ, в което е посочил че строежът попада в разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което е предложил да бъде издадено удостоверение за търпимост на същата. С оглед становището на и.д. Гл. архитект на Община гр. Трън е издадено и удостоверение за търпимост № 5 от 20.05.2011 г., по силата на което е определен режим на търпимост по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ на построената в имота вилна сграда. С определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, ТРС е открил производство по оспорване истинността на представените по делото становище № 04 от 08.04.2010 г., по § 16 от ПР на ЗУТ и удостоверение за търпимост № 5 от 20.05.2011 г., като е постановил да бъде извършена проверка на представените писмени доказателства по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

През 2010 г. на ответниците е издадено и разрешение за строеж № 08 от 07.06.2010 г., с което на основание чл.147, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗУТ им е разрешено да построят склад за общо ползване в недвижимия имот находящ се в махала „П.”, с. Ф. и предмет на посочения по – горе нотариален акт, при условията на същото. С определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, ТРС е открил производство по оспорване истинността на представеното по делото разрешение за строеж № 08 от 07.06.2010 г., като е постановил да бъде извършена проверка на представеното разрешение по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

За извършващото се в имота предмет на нотариален акт № ***/1993 г. строителство, ищцата е подала жалба до РДНСК – Югозападен район. По повод жалбата на ищцата началник на сектор Перник при РДНСК Югозападен район е наредил да бъде извършена проверка, за което ищцата, РП гр. Трън и ответниците били уведомени с писмо изх. № Т27/10-00-289 от 19.03.2010 г. Наредената проверка била извършена, като резултатите от същата са обективирани в констативен протокол от 10.03.2010 г. и констативен протокол № Т27/10-1 от 14.04.2010 г., за които с определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, е открито производство по оспорване на истинността им, като е постановено да бъде извършена проверка на представените по делото писмо и констативни протоколи по реда на чл.193, ал.3 от ГПК. Видно от представените констативни протоколи проверката не е установила нарушения по отношение на извършеното в имота строителство, поради което за резултатите от проверката ищцата била уведомена с писмо изх. № Т27/10-00-406 от 23.09.2010 г. на РДНСК – Перник, което е оспорено от ответната страна, като съдът с определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, е открил производство по оспорване истинността му, като е постановил да бъде извършена проверка по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

По делото е допуснат и извършен оглед на спорния недвижим имот, обективиран в огледен протокол от 26.04.2012 г., при който оглед на място на недвижимия имот по искане на ищцата е разпитан свидетеля М.Ц.А., а по искане на ответниците са разпитани свидетелите: М.А.П., А.Р.З. и П.С.Ц..

            По време на огледа ищцата и ответницата Р.И.М. очертаха пред съда един и същ спорен недвижим имот.

Разпитания по делото свидетел Асенов в показанията си твърди, че знае ищцата да е собственик на недвижим имот, гора, находяща се в махала „П.” на с.Ф., което му станало известно при извършване на въвод в имота, но по време на огледа, не можа да очертае недвижимия имот за който говори, като твърди, че може да покаже само гората.

            В показанията си разпитаните по делото свидетели М.А.П., А.Р.З. и П.С.Ц. твърдят, че огледа се извършва на недвижим имот, находящ се в махала „П.” на с. Ф., който недвижим имот е собственост на покойния съпруг на ответницата Р.И.М. – Г.Д.М.. В показанията си свидетелите П. и З. сочат, че имота, чийто оглед се извършва не е внасян в ТКЗС, а също така сочат и, че местността „***” не е махала „П.”, в която съдът извършва огледа на имота, като двете местности – „***” и „П.” нямат нищо общо една с друга, нито пък са гранични.

            По делото е представено удостоверение № 50 от 03.11.2010 г., издадено от Кмета на с. Ф., в което е посочено, че имота на Г.Г.Г. в местността „***” не е бил внасян в ТКЗС с. Ф.. По отношение на така представеното удостоверение, с определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, ТРС е открил производство по оспорване истинността му, като е постановил да се извърши проверка на същото по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

   От изслушаното, прието и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице техник, се установява, че имота предмет на решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън и имота предмет на нотариален акт № ** от 02.08.1993 г. не са идентични и не се припокриват, като имот № 050012 е земеделска земя. От заключението на СТЕ се установява също така, че махала „П.” и местността „***” не са идентични и не се припокриват, като предназначението на имот № 050012 в местността „***” не е променяно, а същия е земеделска земя. Към заключението си вещото лице техник е приложил схема от КВС, в която спорния имот е оцветен в жълт цвят, като е посочил, че същия се намира в местността „***”, а махала П. на с. Ф. е оцветена в червен цвят, като видно от схемата двете махали не се припокриват и не са гранични. В заключението си вещото лице сочи, че паянтовата жилищна сграда попада в процесния имот, находящ се в местността „***”.

От изслушаната, приета и неоспорена от страните по делото съдебно – оценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на имота предмет на извършения от съда оглед на недвижимия имот е в размер на 12000 лева, като подобренията в имота, предмет на отговорите на исковата молба от ответниците е в размер на 9000 лева, поради което стойността на имота се е увеличила именно с тази сума от 9000 лева. Тъй като ответниците общо твърдят че са извършили подобренията в спорния имот, вещото лице оценител е приело, че те са извършени в следните съотношения: 4/6 за ответника Р.М., и по 1/6 част за другите две ответници – С.П. и Р.Ц.. От СОЕ се установява, че справедливата пазарна оценка на имота без подобренията е от 3000 лева, а с подобренията е от 12000 лева, като подобренията извършени от Р.М. са в размер на 6000 лева, С.П. е извършила подобрения на стойност от 1500 лева и Р.Ц. е извършила подобрения в спорния имот на същата стойност.

            По делото са представени и приходна квитанция № 3591/07.04.2010 г. и приходна квитанция № 6366/10.05.2010 г., за които съдът с определение № 396 от 13.10.2011 г., постановено в закрито заседание по делото, е открил производство по оспорване истинността им, като е постановил на същите да бъде извършена проверка по реда на чл.193, ал.3 от ГПК.

Горната фактическа обстановка се установява от: приетите по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели - М.Ц.А., М.А.П., А.Р.З. и П.С.Ц., както и от приетите по делото съдебно – техническа експертиза и съдебно – оценителна експертизи.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС съдът счита за допустим, тъй като видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 13 от 30.04.2010 г. ищцата Е.Г.Д. и ответницата Р.И.М. са наследници на общия им наследодател – Г.Г.Г.. Предвид това и с оглед представеното по делото решение № 49-1от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън двете са съсобственици по наследство на поземлените имоти предмет на посоченото по – горе решение. При съсобственост, две или повече лица са собственици на идеални части от една вещ. Това дава право на всеки от тях да владее и ползва цялата вещ, като зачита съответното право и на останалите съсобственици. Когато някой от тях не допуска останалите да упражняват фактическа власт върху вещта, било защото отрича правото им на собственост, било защото го признава, но е започнал да свои цялата вещ, останалите могат да защитят правата си не само с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на вещта, но и с ревандикационен иск, при който ще установят правото си на собственост върху притежаваната идеална част от вещта със сила на пресъдено нещо и ще получат владението върху цялата вещ, което е едно от правомощията на притежаваното от тях право на собственост. Възможността невладеещият съсобственик да предяви иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС не го лишава от по-пълната защита на правото му, която му дава ревандикационният иск. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ревандикационният иск между съсобственици е допустим, и може да се предявява иск по чл. 108 от ЗС и срещу съсобственик, като в тази връзка възраженията на ответника Р.М. са неоснователни. В този смисъл са и решения на ВКС по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 146/26.04.10 г. по гр. д. № 238/09 г. на II ГО, решение № 822 от 1.12.10 г. по гр. д. № 46/10 г. на I ГО. Исковете в настоящето производство са предявени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. От друга страна ищцата, претендира, че е собственик на имот представляващ: пасище, мера от 2.266 дка, десета категория, в местността „Л. и др.”, представляващ имот № 050012 по картата на землището, при граници № 000400 – вътрешна река на Държавата МОСВ и № 050015 – гора в зем. земи на община Трън. Представя позитивно решение на ОСЗ Трън, издадено на наследниците  на Г.Г.Г., ведно със скици № К00213 от 13.04.2010 г. и № КК00211 от 14.04.2010 г., с което имотите, предмет на горните искове, са индивидуализирани. Ответниците са пасивно легитимирани по тях. По тези съображения, настоящия състав намира, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС:

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее (държи) без да има основание за това. За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот, ответникът да упражнява фактическа власт върху имота и да се владее от него без правно основание. В настоящия спор, по общо правило, доказателствената тежест пада върху ищеца, който следва да докаже правото си на собственост и правото си да иска предаване на имота, т. е. липсата на основание за упражняваното от ответника владение.

Ищцата твърди, че е носител на правото на собственост върху пасище, мера от 2.266 дка, десета категория, в местността „Л. и др.”, представляващ имот № 050012 по картата на землището, при граници № 000400 – вътрешна река на Държавата МОСВ и № 050015 – гора в зем. земи на община Трън на основание наследство от Г.Г.Г. и по силата на ЗСПЗЗ, като се легитимира като собственик с позитивно решение на ОСЗ Трън № 49-1 от 28.10.1999 г., с което правото на собственост върху процесния имот се възстановява на наследниците на Г.Г. Г.. Ревандикацията на процесния имот се претендира на основание действието на решението на административния орган за възстановяване на собствеността.

Налице е конкуренция на права върху спорния имот и с оглед на осъщественото и от двете страни оспорване на наличието на материално правните предпоставки за придобиване права на собственост, в тежест на всяка от страните е да установи тяхното съществуване към момента на постановяване на позитивното решение от административния орган. Ответниците оспорват активната легитимация на ищеца. Ищецът оспорва правата на ответниците за процесния имот, като твърди, че имота е възстановен с решението на ОСЗ гр. Трън.

При спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат предпоставките за възстановяване на собствеността, включително правото на собственост на своя наследодател. Това е така, тъй като третото лице (ответниците по настоящето дело – Р.Ц. и С.П.) не са били страна в производството, което се е развило с участието на наследодателите на ищцата и ответницата Р.М., които наследодатели са имали качеството им на заявители и административния орган. Следователно ответниците не са обвързани от административният акт или от съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. При възникване на спор за собственост тези трети лица могат да се защитават срещу този акт, като твърдят, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки за настъпването на реституционния ефект, в който смисъл са и възраженията на ответниците. С.т.4 от ТР № 6/2006 г., това е прието за допустимо с оглед характера на административното, респективно съдебното производство за възстановяване на собствеността. В случая всеки един от ответниците е заявил, че е носител на правото на собственост на основание нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г., като имота им е оставен в наследство от Г.Д.М., чийто наследници са и трите ответнички, евентуално - на основание изтекла за ответниците в тяхна полза придобивна давност, поради което е необходимо да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността, като се упражни косвен съдебен контрол върху законосъобразността на позитивното решение на органа по земеделска реституция.

В хода на делото ищцата не е ангажирала изрични фактически твърдения досежно придобивния способ на процесния имот в полза на наследодателя и, а също така не е ангажирала доказателства, че възстановеният имот е бил собственост на общия и с ответницата Р.М. наследодател Г.Г. Г. и че имотът е бил отнет чрез кооперирането му, респ. внасянето му в ТКЗС, поради което съдът намира, че не са установени предпоставките за законосъобразност на постановеното реституционно решение.

Видно от представената в цялост реституционна преписка по постановеното позитивно решение на ОСЗ гр. Трън, имота посочен в т.6 от същото, а именно пасище, мера от 2.266 дка, находящ се в местността „***” на с. Ф., не е бил заявен за възстановяване нито от Г.А.Г., нито от Л.А. В., и двамата в качеството им на наследници на Г.Г.Г.. В нито едно от представените по делото заявления депозирани пред ПК (сега ОСЗ Трън) гр. Трън от наследниците на Г.Г., нито пък в описите съдържащи се в преписката се съдържа заявен за възстановяване земеделски имот, респ. описан имот представляващ пасище, мера от 2.266 дка, находящ се в местността „***” в с. Ф.. От наследниците на общия за ищцата и ответницата Р.М. наследодател Г.Г. са заявени за възстановяване земеделски земи, подробно описани в заявленията им и в продълженията към тях, сред които не се съдържа такъв в местността „***” на с. Ф.. Предвид това такъв имот, като възстановения с т.6 от решението, не е заявен за възстановяване, поради което настоящия съдебен състав, намира че ОСЗ гр. Трън се е произнесла по възстановяване на собствеността върху незаявен имот. Постановеното при липса на валидно сезиране решение, т.е. при липса на компетентност решение в тази му част е нищожно и не съставлява годен титул за собственост. В допълнение на горния извод следва да се има предвид и това, че на решението липсват подпис за един от членовете на комисията, което от своя страна води до незаконосъобразност на административния акт.

Предвид горното и липсата на други представени по делото доказателства, от които да може да се установи, че Г.Г. е бил собственик на възстановеното с т.6 от решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън пасище, мера от 2.266 дка, находящо се в местността „***” на с. Ф., следва да се приеме, че Г.Г.Г. не е собственик на процесния имот.

От друга страна в показанията си разпитаните по делото свидетели М.А.П. и А.Р.З., сочат, че процесния имот не е внасян в ТКЗС. В тази им част съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като логични последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. С оглед на това съдът намира, че не са били налице предпоставките за възстановяване на процесния имот по смисъла на ЗСПЗЗ, тъй като не се доказа имота да е собствен на Г.Г.Г. преди внасянето му в ТКЗС, с оглед на което не са били налице и реституционните предпоставки по ЗСПЗЗ за неговото възстановяване. Що се отнася до твърденията на свидетелите, че огледа се извършва на имот находящ се в махала „П.”, а не в местността „***” съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част, тъй като противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, към която е приложена схема от КВС на с. Ф., се установява, че процесния имот се намира в местността „***”, което е официален свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила не може да бъде оборена със свидетелски показания, а само със съответните писмени доказателства, каквито не са ангажирани от страните по делото. Ето защо съдът намира, че процесния имот се намира в местността „***”.

По делото е представено удостоверение № 50 от 03.11.2010 г., издадено от Кмета на с. Ф. на наследниците на Г.Г. Г. в уверение на това, че имота в местността „***” не е бил в ТКЗС с. Ф.. По отношение на така представеното удостоверение, съдът е открил производство по оспорване истинността му, като е постановил да се извърши проверка на същото по реда на чл.193, ал.3 от ГПК. Оспорилата го страна – ищцата, не е ангажирала доказателства в противна насока на посоченото в удостоверението, поради което съдът намира че в хода на делото не се доказа оспореното удостоверение да е неистинско, а отделно от това, издаването му е вид административна услуга, каквато има право да извършва Кмета на с. Ф. по смисъла на чл.46, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Независимо от това съдът намира, че удостоверение № 50 от 03.11.2010 г., издадено от Кмета на с. Ф. е ирелевантно за предмета на делото, тъй като от него не става ясно за кой точно имот се отнася, поради липса на конкретизация на същия в удостоверението, чрез неговите индивидуализиращи го белези. От друга страна по делото не се доказа безспорно че Г.Г. е имал само един имот в местността „***” на с. Ф., а и в удостоверението не е посочено въз основа на какви документи е издадено, къде е извършил проверка Кмета и от къде е установил че имот в местността „***” не е внасян в ТКЗС. С оглед на това, съдът не кредитира представеното удостоверение № 50 от 03.11.2010 г., издадено от Кмета на с. Ф. при постановяване на настоящето решение.

По делото не се събраха други доказателства, от които да се установи че процесния имот е внасян в ТКЗС нито пък че е бил собственост на Г.Г.Г. към датата на постановяване на решението от ОСЗ гр. Трън, поради което и съдът намира за неустановено в производството, че за наследниците на Г.Г.Г. са били налице условията за земеделска реституция.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че не е налице отделна самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да е предмет на защита с иск по чл. 108 ЗС, а от друга страна представеното по делото решение на ОСЗ гр. Трън, въз основа на което ищцата претендира да е съсобственик на процесния недвижим имот, съдът приема за нищожно в тази му част, въз основа на осъществения косвен съдебен контрол върху същото, което обезмисля произнасянето на съда по отношение на откритото производство по оспорване истинността на решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън по реда на чл.193 от ГПК.

Липсата на валиден административен акт води до невъзможност на съда да приеме, че ищцата е съсобственик, респ. собственик на процесния недвижим имот.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че не е доказана активната материалноправна легитимация на ищцата по иска, с правно основание чл.108 от ЗС. Приемайки претенцията на ищцата за право на собственост върху процесния имот за неоснователна поради нищожността на издадения в полза на наследодателя и решение, съдът намира, че искът по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.

По отношение на останалите представени по делото писмени доказателства, с оглед изложеното по – горе съдът намира за ненужно да ги коментира, тъй като приемането за нищожно на решение № 49-1 от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън, в тази му част обезсмисля тяхното коментиране по отделно.

С оглед на горното съдът намира, че иска по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли изцяло и съдът не следва да обсъжда втория и третия елемент от фактически състав на иска по чл.108 от ЗС, а именно дали ответниците упражняват фактическа власт върху имота или да се владее от тях на правно основание върху съответния процесен имот, както и по направеното от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, тъй като същото е направено при условие, че съдът приеме, че ищцата е собственик на имота по силата на наследяване и земеделска реституция, което в случая не е сторено. Поради гореизложеното съдът намира, че иска с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК:

На отменяване или изменяване подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, какъвто е и представения по делото нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г., за който се иска от ищцата да бъде обезсилен. В този смисъл е и ТР № 178/30.06.1986 г. по гр.д. № 150/85г., ОСГК.

Видно от приетата по делото СТЕ имота предмет на решение № 49-І от 28.10.1999 г. на ОСЗ гр. Трън и имота предмет на нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г. не са идентични и не се отнасят до един и същ недвижим имот. Нещо повече, видно от решението и нотариалния акт, решението се отнася до недвижим имот находящ се в местността „***” на с. Ф., а нотариалния акт се отнася до недвижим имот, находящ се в махала „П.” на с. Ф., като по делото не се твърди, че махала „П.” попада в местността „***”. В тази връзка заключението на вещото лице е категорично, че това са две отделни местности, които не са гранични, за което към заключението си е приложил схема от КВС на с. Ф. и е оцветил в различни цветове двете местности. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М.А.П. и А.Р.З., че по време на огледа, същия е извършен в махала „П.”, тъй като това са лични техни възприятия за местността. В тази насока техните показания остават изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, а вещото лице, което заключение съдът изцяло кредитира като компетентно, изготвено с нужните знания и опит, сочи че е местността „***”, за което е приложил и извадка от КВС на с. Флиповци, която съдът приема за официален писмен документ, доказателствената сила на което не е оборена с други писмени доказателства установяващи противното. Липсата на идентичност на двата имота и двете местности, в които се намират същите, обуславят отхвърляне на иска по чл.537, ал.2 от ГПК.

Поради неоснователността на иска по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения от ищцата иск по чл.109 от ЗС, както и направените възражения от ответната страна за право на задържане на процесния имот, за заплащане на направените в имота подобрения, както и за придобиване на имота по давност от страна на ответниците, които възражения също са направени от ответната страна в условията на евентуалност.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат направените от тях разноски по делото, като ищцата бъде осъдена да заплати на Р.И.М. сумата в размер на 440 лева, представляващи направени от ответницата съдебни и деловодни разноски, на С.Г.П. сумата в размер на 380 лева, представляващи направени от страната съдебни и деловодни разноски и на Р.Г.Ц. сумата в размер на 435 лева, представляващи направени от страната съдебни и деловодни разноски.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС, предявен от Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** против Р.И.М. с ЕГН ********** ***, С.Г.П. с  ЕГН ********** *** и Р.Г.Ц. с ЕГН ********** *** за признаване на установено, че ищцата е съсобственик по отношение на Р.И.М. и собственик по отношение на С.Г.П. и Р.Г.Ц. по наследство от Г.Г.Г., б.ж. на с. Ф., общ. Трън, починал на 17.02.1949 г. върху недвижим имот представляващ пасище - мера с площ от 2.266 дка, десета категория, находящ се в местността „***", съставляващо имот № 050012 по картата на землището при граници: имот № 000400 вътрешна река на държавата, МОСВ и имот № 050015 - пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и за предаване на владението върху описания недвижим имот от ответниците, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.537, ал.2 от ГПК за обезсилване на нотариален акт за собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение № ***/1993 г. от 02.08.1993 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.И.М. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща направени от страната пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски.

ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.П. с  ЕГН ********** *** сумата в размер на 380 (триста и осемдесет) лева, представляваща направени от страната пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски.

ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.Ц. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 435 (четиристотин тридесет и пет) лева, представляваща направени от страната пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

 

           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: