РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110208368 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8368 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0001054 от 12.04.2021 г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на Р. П. ИВ., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.5
от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС вр. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
С въззивната жалба на жалбоподателя се релевира искане за отмяната на
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено
нарушение и че са допуснати СПН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, не се представлява и не инвокира на доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Р. П. ИВ. извършил на 27.03.2021 г. около 12.00 часа в
гр.С., автогара „П.“ обществен превоз на пътници като водач на автобус
марка „Ф.“ с рег. № ..., собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК:...от село Г. до гр.С. с
час на тръгване от 10.30 часа (събота) без да има маршрутно разписание в
празнични дни (събота/неделя) за линията от село Г. до гр.С.. Пътният лист
на МПС бил под №... от 27.03.2021 г. Разрешил излизането на МПС е
възложителят Л. ООД. В пътният лист са отразени вида на извършвания
превоз, маршрут на движение, част на тръгване и час на пристигане. Пътният
лист е документ за контрол и за отчитане на работата на водачите и
автомобилите.
С оглед описаните в АУАН № Серия А-2020 № 288050 от 27.03.2021г. на
2
актосъставителя Г. Г. Д. от РД АА гр.С. и свидетеля Г. Л. Н. – служител на
СДВР-ОПП административни нарушения е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001054 от 12.04.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. П. И., ЕГН:
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000.00 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.
на МТС вр. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Г. Л. Н. – служител на СДВР-ОПП , които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
описаната фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения за тяхното изчерпателно
обсъждане на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV.От правна страна (“ipso jure”):
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото
доказателства, възраженията и доводите на страните, приложението на
материалния закон и императивите на съдопроизводствените правила на
ЗАНН, както и по вътрешно убеждение (върховна ценност за всеки съдия като
символ на справедливостта и стожер на съдебната власт), намира, че
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001054 от 12.04.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН е материално и процесуално незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията и правните изводи на съда за следните.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002г.
за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси предвижда, че
по време на работа, водачът е длъжен да представи при поискване на
контролните органи, копие на маршрутно разписание, заверено със свеж
печат и подпис от общината възложител по образец /приложение № 1/.
По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба №
2/15.03.2002 г. "Маршрутно разписание" е основен вид разписание на
автобусната линия, като според б. а) на същия "маршрутното разписание на
междуселищните линии задължително съдържа следните елементи:
наименование на линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута,
време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове,
разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни, сезонност и
др.)".
За посоченото административно нарушение, съдът счита, че неправилно
е ангажирана отговорността на жалбоподателя Р. П. ИВ. със санкцията по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000.00 лева при първо
нарушение. Тоест цитираната норма санкционира извършване на обществен
превоз без изобщо да има издадени посочените документи. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр предвижда значително по- нисък размер на
административното наказание, а именно глоба в размер на 500 лева, когато
водач на моторно превозно средство извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции.
По делото безспорно се установи, че в момента на извършване на
проверката жалбоподателят Р. П. ИВ. не е представил на контролните органи
документ – копие на маршрутно разписание за извършвания превоз, заверено
със свеж печат на общината възложител, изискуем съгласно подзаконов
нормативен акт по прилагане на ЗАвПр, а именно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 2/15.03.2002 г., с което е нарушил изискванията на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр.
Неправилно обаче същият е бил санкциониран на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвтПр, която норма би намерила приложение в хипотеза, в която маршрутно
разписание изобщо не е било издадено. В хипотеза, в която този документ не
е бил предоставен и не е бил представен от водача, извършващ обществен
превоз на пътници при извършването на проверката, но е бил издаден
4
приложение, следва да намери разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, а не
приложената от АНО санкционна норма. С оглед изложеното и предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е
извършил, а за извършеното от него нарушение е приложена неправилна
санкционна норма, то наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
В заключение, съдът намира, че дори и да се приеме формално наличие
на нарушение от обективна страна то същото представлява маловажен случай
като наказващият орган неправилно и в нарушение на закона, не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията
Блага И., преценката на административнонаказващият орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, което е основание за отмяната на Наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. За да е налице "маловажен
случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства да представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Административно-наказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно
наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност
и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, но самата
преценка е в компетенцията на административнонаказващият орган.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при
определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай"
да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление (в случая– нарушение) с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съдът счита,
че констатираното в настоящия случай нарушение извършено от
жалбоподателя, следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В
подкрепа на този извод на съда са и смекчаващите вината обстоятелства, а
именно- нарушението е първо за жалбоподателя и от него не са настъпили
5
вредоносни последици.
Съгласно горното, съда приема, че с извършеното деяние не са засегнати
никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени
имуществени вреди. В случая не са предявявани жалби от заинтересуваните
лица, не са настъпили вредоносни последици. Не са настъпили
общественоопасни последици и целите на превенцията биха се постигнали и
по друг процесуален ред, без налагане на глоба, а само с предупреждение.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото не се претендират разноски от жалбоподателя и такива не се
доказват да са извършени, а съда липсват основания да се произнесе в този
смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001054 от 12.04.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. П. И., ЕГН:
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000.00 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.
на МТС вр. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6